Настъпи кулминацията: Сблъсъкът на Двете Америки
Белият дом осъмна с двуметрова ограда, а центърът на американската столица Вашингтон - със сгради, оковани в дъски срещу евентуални протести
Настъпи кулминацията на сблъсъка за президентския пост в САЩ. Общо 230 милиона американци имат право да изберат дали републиканецът Доналд Тръмп да остане в Белия дом или на негово място да дойде демократът Джо Байдън.
Т.нар. сблъсък на Двете Америки не оставя място за безпристрастни в САЩ. Основна роля за това имат поляризираните медии, яростният политически език и липсата на обективност при посланията. За това и за първи път в американската общественост се прокарват притеснения за мирното предаване на властта след изборите на 3 ноември.
Макар и наситени с голяма степен политическа истерия, най-вече от страна на медиите, подкрепящи Джо Байдън, подобни притеснения са непознати в скорошната история на САЩ. Самият Тръмп също спомага за разрастване на тези спекулации, след като в първия му дебат с Джо Байдън не зае категорично позиция по въпроса с мирното предаване на властта.
В резултат на това Белият дом осъмна с двуметрова ограда, а центърът на американската столица Вашингтон - със сгради, оковани в дъски срещу евентуални протести.
Какво представлява сблъсъкът на Двете Америки според анализа на института "Рего":
От страна на гласоподавателя на Демократическата партия, който ще подкрепи Джо Байдън, към настоящия момент в Овалния офис е настанен президент, спечелил изборите през 2016 година с подкрепата на Русия, лично в услуга на Владимир Путин. Президентът Тръмп е основен виновник за факта, че САЩ са най-засегнати от Ковид кризата, с повече от 220 хиляди починали. Повод за това са разкритията на журналиста Боб Удуърт в книгата му "Ярост", че още през февруари Тръмп е знаел за опасността от вируса и способността му да се разпространява по въздушно-капков път, но я е подценил и скрил от обществото "за да не се паникьоса". За редовия демократ Тръмп обслужва своите интереси и тези на най-богатите хора в Америка, за да изкупи собствения си личен и корпоративен фалит. Зад тези твърдения стои разследването на специалния прокурор Робърт Мюлер за евентуалното участие на руските служби в полза на Тръмп по време на президентската кампания през 2016 година, две обвинения за импийчмънт след разговор с новоизбрания президент на Украйна, Володомир Зеленски през 2019 година, както и последните разкрития на Ню Йорк Таймс, че Тръмп е заплатил само по 750 долара федерални данъци за 2016 и 2017 година.
След неуспешните опити за предсрочното прекратяване на мандата, за гласоподавателите на Демократическата партия надеждата за смяна на настоящия президент вече се свърза с техния кандидат за президент, Джо Байдън. Макар и на 78 години, бившият втори по време на мандата на Обама е изразител на най-ярките желания на редовите демократи. Той е готов да възстанови международните отношения на САЩ от ерата преди Тръмп, в това число връщане на САЩ в Парижкото споразумение, запазване на медицинските привилегии на най-бедните, предвидено в Закон за достъпни грижи (Obamacare), "Зелената сделка" за намаляване на въглеродните емисии, привилегии на цветнокожите малцинства в САЩ, универсално почасово възнаграждение с федерален мандат и други.
В подкрепа на Джо Байдън застанаха медийните гиганти в САЩ, а и в света в лицето на групата медии, собственост на Comcast и Warner Media (CNN, NBC, CNBC, Spectrum и много други), традиционно поддържащи Демократическата партия. Въпросните медии не спестиха и ден критики срещу Тръмп, като понякога в техния арсенал влизаха и откровени неистини, които доведоха до напускането на трима водещи журналисти от CNN след тяхно разследване за евентуални финансови отношения между Руски инвестиционен фонд и приближени до Тръмп.
Мандатът на Тръмп през погледа на редовия избирател от Демократическата партия следва да бъде едно абсолютно безвремие, в което човек, който е напълно некомпетентен е попаднал на място, за което е напълно неподходящ, по противоконституционен начин, като в изпълнение на своята служба руши американската демокрация и имидж на Америка по света. Както се посочи по-горе, в подкрепа на тази констатация бяха активирани медийни разследвания, специален прокурор, назначен от Конгреса, служби за сигурност, Държавен департамент и една конституционна процедура по импийчмънт. Подобна институционална и обществена атака срещу личността на американски президент е без прецедент в цялата американска история.
За избирателите на Републиканската партия, преизбирането на Тръмп е въпрос на потвърждаване на реванша, който те дадоха на демократите и на двупартийния естаблишмънт през 2016 година. През късната есен на 2016 година редовите републиканци и най-вече сините якички в Америка казаха гръмко "Не!" на това, което Тръмп нарече вашингтонско блато. Въпреки социологическите проучвания, които даваха смазваща преднина на кандидата на демократите тогава, Хилъри Клинтън (в популярния вот тя победи с 3 милиона гласа повече), нещо което се случва и сега в ползва на Байдън, републиканците извоюваха победа, която ще се помни десетилетия наред. Те показаха, че избори не се печелят служебно чрез медии от мейнстрийма, нито с властващата от десетилетие политическа коректност във Вашингтон.
Симпатизантът на Тръмп вярва, че Америка може да възстанови своето величие не само чрез Wall Street и засилена глобализация, но и чрез "американско сърце, американски ръце и американски дух". За републиканците Джо Байдън е по-лошата версия на Хилъри Клинтън, той е "поставен" кандидат, кукла на конци. След над 40-годишен опит като сенатор от Делауер и вицепрезидент на САЩ, Байдън е най-ярък представител на вашингтонското блато. В потвърждение на това е налице информацията, че докато Джо Байдън е бил вицепрезидент, синът му, Хънтър, е получавал от нефтогазова украинската компания "Бурисма" стотици хиляди долари, без да има каквато и да е експертиза в енергетиката. Самият Джо Байдън се самоопредели за "преходен кандидат". Почти никой не гледа на него като кандидат за два мандата заради напредналата му възраст. В тази връзка страховете на републиканците са свързани с възможна негова оставка скоро след изборите на 3 ноември и предаване на властта на кандидата му за вицепрезидент, Камала Харис (сенатор-демократ от Калифорния), която е ярък привърженик на най-левите и прогресивни политики в Демократическата партия. Всичко това кара избирателите на Тръмп да се събират с десетки хиляди по време на неговите мащабните митинги за подкрепа, които често се провеждат дори на фона на Еър Форс 1.
Какви са правилата?
Президентските избори в САЩ са непреки и са в един тур. Въпреки че отбелязват на бюлетината името на предпочитания от тях кандидат за президент, избирателите всъщност гласуват за 538 електори, които на свой ред избират президента. За да спечели вота, един кандидат трябва да получи абсолютно мнозинство от гласовете на електорите, т. е. 270.
Всеки щат носи определен брой електорски гласове. Той се получава, като се събере броят на конгресмените от съответния щат в Камарата на представителите (който варира според населението на щата) с броя на сенаторите (по двама за всеки щат). Въпреки че не е отделен щат, федералният кръг Колумбия, където се намира столицата Вашингтон, има трима електори (но нe е представен в Камарата на представителите и в Сената).
Кандидатът, спечелил най-много гласове в даден щат, печели гласовете на всички местни електори. Само два щата правят изключение от правилото "победителят взима всичко" - Мейн и Небраска.
Тази година се очаква много висока избирателна активност. Предварителното гласуване е рекордно, тъй като много избиратели предпочитат да пуснат бюлетината си отрано, за да избегнат тълпите в самия изборен ден в разгара на пандемията от коронавирус. През 2016 г. правото си на глас упражниха 138 милиона американци.
Освен за президент, американците ще гласуват и за подновяване на състава на Конгреса. Ще бъдат избрани 35 нови сенатори 100-местната горна камара. Подновен ще бъде целият състав на 435-членната долна камара на Конгреса.
Сега демократите контролират Камарата на представителите, а републиканците - Сената.
Събраните и похарчени от предизборните щабове тази година суми са рекордни - 6,6 милиарда долара само за президентските избори - с 2 милиарда повече, отколкото през 2016 г.
Освен за президент и за Конгрес, в САЩ ще гласуват още днес за щатски законодателни събрания и различни изборни длъжности (включително за губернатори на 13 щати и територии), както и на местни референдуми.
Днес всички ще гледат към Флорида и Пенсилвания - двата щата, които се смята, че ще са от решаващо значение за резултата.
Първите избирателни секции ще започнат да затварят около 19 ч. местно време - тези на Източния бряг, последни - тези на Западния.
Първите проекции очакваме в малките часове на деня срещу 4-и.