Молът, властта и психичното здраве на нацията

Защо свежият коментар на министъра изглежда особено циничен

10:03 | 18 май 2020 | Автор : Юлия Владимирова 268 18841 Снимка: БТА

През последните 13 години от живота си немският философ и критик Валтер Бенямин, успоредно с другите си занимания, наблюдава парижките шопинг пасажи с огромно любопитство. Той започва да работи върху проект, наречен Passagen-Werk (който излиза посмъртно едва през 1982 г.) с негови гледни точки за покритите търговски галерии на Париж. Но съвсем не за да търси приливи на щастие от стоките наоколо, а за да проучва развиващата се консуматорска култура на парижани и начинa, по който те я представляват.

Виж още Моловете отварят в понеделник

Първите парижки аркади са построени през 1800 г., а последната през 1860-a. По наблюденията на Валтер Бенямин тези иначе красиви метално-стъклени конструкции помещават един странен свят от търговски знаци, марки, хаотичните им съпоставяния, силни осветления, атрактивни витрини със стоки и манекени. По време на разходките си през аркадите Бенямин стига до умозаключението, че това всъщност е един микрокосмос на капитализма. Той вижда в тези места едновременно страхотен исторически потенциал и разочарование - обещание за изобилие, но и предателство. Според него парижките пасажи са световна архитектурна форма, безспорно ценна, но натъпкана с колониални стоки, приготвени от бедните за богатите.

Посочвам особения поглед на Бенямин към света на шопинг центровете и новите места на сакралност за съвременните хора (макар Валтер Бенямин да разказва за Париж през 30-те), защото ми се струва, че неговите усещания и твърдения са особено актуални днес. Но в допълнение към разсъжденията на Бенямин, светът днес много по-агресивно произвежда стоки за жадни потребители, чиято житейска стойност все повече се определя от размаха и възможностите, с които може да се консумира. Такъв е икономическият дневен ред на глобалния свят.

Заповедта на здравния министър Кирил Ананиев свободно да се отворят моловете и фитнесите подсказва именно внушението, че изконна ценност в живота на българина е пазаруването в мол. За потвърждение на усещането, вицепремиерът Томислав Дончев пък увери народа пред медиите, че "Моловете са важни за колективния психиатричен статус на нацията!"

Оказва се, че според господата министри, молът е пространството, което държи живителните сили на народа и няма ли мол, той, народът, тъне в депресия и разруха от факта, че няма къде да похарчи натрупаните стотици левове. Според вицепремиерa Дончев с възкръсването на мола "трябва да позволим на хората да продължат да живеят, доколкото това е безрисково".

Първо, това, че молът е затворен, е една напълно градска трагедия. Хората в по-малките населени места нямат навика да прекарват своите най-безценни мигове на щастие в развлекателния капан на търговския център.
Второ, молът не може да живее без вентилационни системи, които да задвижват въздуха вътре, с което той ще се превърне в основен басейн на вируса.
Трето, малка част от хората в страната биха могли да си позволят да се разнасят ведро с торби на световни марки, предложени като лукс, чиито дрехи се шият от бедни жени в Бангладеш, Индия и България на ишлеме за жълти стотинки, но сервирани ни като незаменими продукти само за "класни" хора.
Четвърто, търговският център не е мястото, което да създава каквато и да е (и психическа) сигурност на хората в страната. Молът е обиталище за градските хора, една средна класа, които работят в IT сектора. Г-н Дончев, това не е българският народ. В този дух, вместо да се грижите кога ще светнат лампите на мола за "Добре дошли", бихме могли да проведем публичен дебат за това защо българските пенсионери взимат най-ниските пенсии в Европа, макар и България гордо да развява евроатлантическите знамена. Или пък защо здравеопазването работи на принципа на мола и ако искаме да сме здрави, трябва да имаме с какво да си го купуваме? Изобщо как се е стигнало до това хората в малките населени места да няма какво да работят в своите райони и за да гледат децата си, да са принудени да берат ягоди 6 дни в седмицата докато спят под мостове във Великобритания?

В момента в страната вече са регистрирани 124 011 безработни, които едва ли фантазират за хипнозата на мола и неговите безкрайни стокови лабиринти.

Виж още 106 000 безработни от началото на кризата, 90% с основно образование

Изказването на Томислав Дончев звучи сякаш е продиктувано от неговата по-скоро собствена зависимост от ходенето на шопинг терапия или тази на неговите околни, но със сигурност не е универсално лечение за социалната драма на мнозинството. Ако вицеприемиерът действително иска да помогне за колективния психиатричен статус на населението, тогава би трябвало да насочи усилия към подобряването на общественото здраве и на възможностите това население да има достъп до спорт, до почивка и пространства за релакс, които да не бъдат приватни само на тези, които така или иначе релаксират и по ъглите на мола.

Ако вицепремиерът страда съвсем искрено за психичното състояние на хората, не би трябвало да позволи да се разрушават огромни райони от програма "Натура-2000" край Черно море, за да се разреши нечий изгоден частен палат. Също така би трябвало да се притеснява как хора на възрастта на неговите родители не могат да отидат на почивка вероятно от 1985 година, защото крайбрежието е излято в бетони за избрани.

Поради изброените по-горе причини, иначе свежият коментар на министъра, ми се струва особено циничен. Ако персонът на властова позиция, на каквато се намира Дончев, свързва благополучието на народа с по-високите възможности за консумиране, това означава, че този човек няма никаква представа какви са хората, които управлява.

Смятам, че вместо да се обръщаше внимание за важността на мола в народопсихологията и справянето с депресията покрай изолацията, повече си струваше да се позанимаем с натежаващите проблеми за новите икономически и здравни условия, които със сигурност ще окажат негативно влияние върху хората - и икономическо и психическо - и свещеният дух на мола не би ги укротил.

Консумеризмът, с който Томислав Дончев иска да спаси нацията от масова депресия, не е възможен, а и хиляди изобщо не са разбрали важността на това дали ще е отворен или затворен търговският център. Иначе, отбелязването му като важна част от обществения комфорт е закономерно, като се има предвид, че в контекста на съвременното общество и особено на неолибералната програма за развитието му, движещата сила на икономическата система е консуматорската култура.

Ако вицепремиерът наистина вярва, че консуматорството ще спаси света, макар това да е съмнително от гледна точка, че Томислав Дончев е дипломиран философ, то нека се замисли(м) над думите на един друг философ - Херберт Маркузе, според когото консуматорството създава "фалшиви потребности", за да интегрира в една система индивидите и да отклони вниманието им така, че възможностите за критична мисъл и опозиционно поведение бавно да отшумят.

ИЗБРАНО