Могат ли евреите и арабите да съжителстват мирно в Израел?
Нападението от 7 октомври и войната в Газа натовариха безпрецедентно отношенията между израелските евреи и палестинците, които живеят редом с тях
Шломо Шалом настоява, че би "дал живота си" за своите арабски приятели. Но след опустошителната атака на Хамас в южната част на Израел той предлага "всички" в страната да бъдат подложени на граждански тест, за да "знаем кой е с нас и кой не".
"Това промени начина, по който гледам на арабите. Това е различно. Не смятам, че всички са терористи, но не знам дали братята или бащите им подкрепят Хамас, така че сме внимателни. Трябва да сме много подозрителни", казва Шалом, месар в Йерусалим.
В Източен Йерусалим Адам, палестинско-израелски таксиметров шофьор, който не желае да назове фамилията си, се чувства зле заради обидните съобщения, които казва, че е получил от израелски евреи в приложението за наемане на автомобили, което използва, включително: "Майната им на арабите, искам еврейски шофьори".
"Това толкова ме ядоса, че махнах приложението. Не искам повече да работя с тях", казва 22-годишният мъж.
Двете позиции отразяват безпрецедентното ниво на страх, гняв и подозрителност, което цари в израелското общество след нападението на Хамас на 7 октомври и гръмотевичната ответна офанзива на еврейската държава срещу палестинската войнстваща групировка в Газа.
В продължение на 75 години евреите и палестинците с израелско гражданство съществуват в крехко съжителство, като често работят рамо до рамо, но рядко се задълбочават и разбират живота един на друг. Това са отношения, които от самото начало са били в основата си конфликтни: Евреите празнуват основаването на държавата през 1948 г. като въплъщение на ционистката мечта; палестинците смятат, че това е Накба, или катастрофа, тъй като около 700 000 души са били изселени по време на първата арабско-израелска война.
Те говорят на различни езици и имат отделни източници на новини. Всеки от тях има собствено чувство за жертва и конкурентна версия на общата история, белязана от конфликт - израелската окупация на палестинската територия, през две палестински интифади или въстания, до кървавия взрив на общностно насилие през 2021 г.
И все пак, въпреки търканията и ожесточението, съжителството в Израел - където палестинците с израелско гражданство са една пета от населението - е оцеляло.
Но рядко - ако изобщо някога - се е случвало да има такова тежко изпитание като осемседмичната война между Израел и Хамас. И евреите, и палестинците скърбят за безпрецедентен брой загинали от техните общности и всеки от тях е разгневен от нападенията срещу своя народ.
"Нивото на лошите емоции е нещо, което никога не сме виждали", казва Рон Герлиц, изпълнителен директор на Центъра "Акорд" - група с нестопанска цел, специализирана в социалната психология на междугруповите отношения. "Ако приключим тази война без [общностно] насилие, социолозите ще имат тежка работа да обяснят защо."
Поводът е нападението на Хамас срещу кибуци, военни постове и музикален фестивал в южен Израел на 7 октомври, при което загинаха около 1200 души, включително жени, деца и възрастни хора, и което израелските официални лица определят като най-смъртоносната атака срещу евреи след Холокоста.
Нападението над домовете, с кървави гледки от атаката на бойците, възпроизведени във видеоклипове, публикувани в социалните медии, разкъса обещанието за безопасна еврейска родина, където народът ѝ ще бъде защитен.
Почти всеки израелски евреин е бил засегнат, тъй като е загубил роднина при нападението или познава някой такъв. Повечето от тях имат роднини и приятели, призовани в армията след рекордната мобилизация на резервисти - около 300 000 от близо 10 млн. души население - в подкрепа на израелската атака срещу Хамас в Газа.
Проучване, проведено от aChord след 7 октомври, показва значително нарастване на страха, недоверието и омразата сред евреите.
"Много от тях [евреите] чувстват тази екзистенциална заплаха. И в този момент неспособността да се види другата страна, сложността на другата страна и фактът, че другата страна не е хомогенна, а хетерогенна, е много опасна", казва Герлиц.
В другия край 2 млн. арабски израелци, повечето от които се определят като палестинци и симпатизират на десетилетната палестинска кауза, са възмутени от смъртта и разрушенията, причинени от израелските бомбардировки на Газа.
Според здравните служители на Газа в ивицата са загинали около 16 000 палестинци, повечето от които са жени и деца. Освен това Израел е наложил обсада на анклава, което е довело до сериозен недостиг на храна, вода, гориво и лекарства. Около 1,8 млн. души от общо 2,3 млн. население са били принудени да напуснат домовете си.
Проучването на aChord показа, че сред израелските араби се наблюдава повишен страх, но също така и намаляване на омразата и недоверието към евреите. Това може да се обясни отчасти с факта, че много палестинци се страхуват да говорят, но е възможно да е и признак на съпричастност към евреите след нападението на 7 октомври, казва Герлиц.
Доколко съжителството в рамките на Израел е отстъпило, може да зависи от това дали ще избухне общностно насилие, добавя Герлиц. "Не знаем какво ни чака", казва той.
"Върнахме се 80 години назад"
Мрачното настроение е осезаемо сред израелските евреи в едно общество, което все повече се отклоняваше надясно през последните 15 години, когато премиерът Бенямин Нетаняху управляваше нацията.
Левицата е маргинализирана, а тези, които настояват за политическо решение на проточилия се израелско-палестински конфликт, стават все по-малко малцинство. И дори тези, които се смятат за борци за мир, се борят с емоциите си след атаката на Хамас.
"Повече, отколкото се страхувам от гнева, се страхувам от страха... защото дори и аз мога да кажа, че нещата, които бяха наистина много естествени за мен на сцената на споделения живот [евреи и палестински израелци работят за подобряване на отношенията], станаха по-трудни на следващия ден", казва Галит Раз Дрор, 42-годишна жителка на Йерусалим, която описва себе си като "желаеща да бъде активистка". "Страхувам се от арабите на улицата повече, отколкото преди." Със сълзи на очи тя казва, че нападението от 7 октомври "разби сърцето ми, тялото ми и душата ми". "То унищожи много от нещата, в които вярвах или исках да вярвам", добавя тя. Раз Дрор изпраща децата си в детска градина на YMCA, една от малкото в Йерусалим, в която се приемат арабски и еврейски деца.
Тя все още вярва в политическото уреждане на въпроса с палестинците, но "има неща, които трябва да почакат".
В другия край на спектъра се намира Илана Бенямин, която има двама внуци в израелската армия, сражаващи се в Газа. Тя е ядосана, че "светът не разбира Израел".
"Аз съм на 65 години и не мога да преброя колко войни съм преживяла", казва тя. "Баща ми е израснал в Ирак с араби и казваше: "Никога не можеш да им се довериш". Аз пък казвах: "Моля те, дай им шанс".
В знак на гнева, който много израелци все още изпитват седмици след нападението, Бенямин приема драматична реторика. Сега "се моля те да изчезнат, всички", казва тя. "Може би ще има чудо, но то няма да се случи." Запитана за палестинците с израелско гражданство, отговорът ѝ е откровен: "Те са още по-лоши".
"Говоря с него, но той ме мрази - мрази всички евреи. Разбирам го по начина, по който ме гледа"
"Ако имат възможност, няма да оставят нито един евреин на това място", казва Бенямин. Докато говори, палестинецът, който работи в семейния магазин за хранителни стоки от повече от 20 години, влиза и излиза от магазина, като се заслушва. "Страхувам се от него", казва Бенямин. "Говоря с него, но той ме мрази - всички евреи. Мога да го разбера по начина, по който ме гледа."
Месарят Шалом казва, че винаги е смятал, че сигурността е на първо място, но и че Израел не трябва да окупира палестински територии. Но "така, както ние виждахме нещата, това е провалено, без значение дали си ляв или десен. Всичко, което мислехме, е без значение, това е рестарт и никой не знае как ще се развие. Върнахме се 80 години назад", казва Шалом.
Навремето се е противопоставял на масовото притежаване на оръжие, защото "не е искал да бъдем като Тексас". Но след 7 октомври 42-годишният мъж планира да си купи оръжие. В магазините за оръжие се наблюдава рязък ръст на продажбите.
"Не съм уплашен, а ядосан. Видях много неща, но винаги съм вярвал в човечността, в доброто на хората, а не в политическото, сега това го няма", казва Шалом. Плакати на някои от 240-те заложници, заловени от Хамас, са залепени на автобусен навес пред месарницата.
Палестинците и израелците усещат яростта и страха - враждебните погледи, хората, които срещат на пътя, нарастващият брой оръжия по улиците. Много от тях се притесняват, че рискуват да загубят работата си или да им бъдат повдигнати обвинения за това, че изразяват солидарност с палестинската кауза или с 2,3 млн. души, блокирани в Газа.
Според правозащитни групи това е малцинство, което е преживяло десетилетия на институционализирана дискриминация и има основателна причина да бъде разтревожено.
Саусан Захер, правен съветник в Спешната коалиция за арабското общество, казва, че нейната организация е регистрирала повече от 200 ареста, повечето от които за публикации в социалните медии, изразяващи солидарност с палестинците в Газа или критикуващи израелските бомбардировки на ивицата. Тя съобщава и за повече от 100 уволнения от работа и десетки случаи на дисциплинарни наказания в академичните институции. Тя вярва, че реалната цифра е много по-висока, като добавя, че ако палестинците-израелци публикуват съобщения в социалните медии, "които не се вписват в израелския мейнстрийм, това е достатъчно, за да ви смятат за подкрепящи тероризма или насърчаващи тероризма". "Телефонът ми не спира... дори да нямат проблеми с работата или да не са арестувани, те постоянно се нуждаят от правни съвети, защото винаги се страхуват", казва Захер, която живее в смесения град Хайфа. "Какво ще стане, ако направят еди-какво си в работата си или кажат еди-какво си на работното място?"
Точно както евреите страдат от колективна травма, така и палестинците-израелци, много от които имат приятели или роднини в Газа или на Западния бряг. От 7 октомври насам израелските сили са убили повече от 240 палестинци по време на набези и безредици в окупираната територия и са арестували около 3000 души, като в същото време се наблюдава и вълна от нападения от страна на нахъсани еврейски заселници.
"Това е непосредствен страх, колективен и индивидуален. Питаме се също: "Ще има ли нова Накба, не само в Газа, но и в Израел? Ще бъдем ли депортирани? Ще бъдем ли нападнати?" казва Захер. "Как ще продължат отношенията ми с моите израелски връстници?"
Напрежение на работното място
Еврейски и палестински активисти обвиняват членовете на крайнодясното правителство на Нетанаяху, което се е зарекло да изтрие Хамас "от лицето на земята", че подклаждат напрежението. Активистите обаче посочват по-специално подстрекателските изказвания на религиозните ционисти Итамар Бен-Гвир, министър на националната сигурност, и Безалел Смотрич, министър на финансите.
Дни след 7 октомври Бен-Гвир, който през 2007 г. е осъден за антиарабско подстрекателство, заяви, че министерството му е закупило 10 000 пушки за въоръжаване на цивилни граждани в израелските гранични градове, смесените еврейско-арабски градове и селищата на Западния бряг. "Ще обърнем света с главата надолу, за да бъдат защитени градовете", каза той и добави, че ще бъде извършена подготовка за "Пазител на стените 2" - препратка към общественото насилие от 2021 г.
Миналата седмица Смотрич заяви, че на Западния бряг имало 2 млн. "нацисти", "които ни мразят точно както нацистите" от Хамас.
"Трябва да се прави разлика между страха и подозрителността сред евреите, които са наистина разбираеми, и хората, които се опитват да създадат политически последствия въз основа на това, като Смотрич и Бен-Гвир", казва Юсри Хайзран от Института "Труман" към Еврейския университет. "Въпреки страха и подозрителността сред евреите, общото поведение на еврейското общество не е такова, то не е насилствено."
За да се противопоставят на крайнодесните разкази, групи от гражданското общество, държавни и общински служители, включително от десницата, и в частния сектор работят за овладяване на напрежението, особено в смесените градове на Израел. Палестинско-израелските политически лидери също се опитаха да успокоят ситуацията, като осъдиха нападението на Хамас от 7 октомври.
Мансур Абас, виден депутат в Кнесета, заяви пред израелското радио миналия месец, че нападението "не представлява нашето арабско общество" и е "против всичко, в което вярваме".
Анализаторите също така посочват, че палестинско-израелски граждани, включително здравни работници, са помогнали в отговор на нападението на Хамас - и че бедуини са станали жертви на нападението, както и еврейски активисти за мир.
Герлиц добавя, че "огромен брой хора се обръщат към нас, за да им помогнем да управляват еврейско-арабските отношения в сферата на заетостта, в академичните среди, частните компании, министерствата, публичните компании".
Отчасти това е прагматизъм - шефовете трябва да управляват предприятия или държавни служби, а местните служители се опасяват градовете им да се превърнат в бойни полета.
Палестинско-израелските граждани играят важна роля в много сектори, включително здравеопазването, където те представляват около 40% от работната сила, фармацевтичния сектор, строителството, селското стопанство и кол центровете. Но работните места са се превърнали в основен източник на напрежение, като еврейските работници, клиенти и пациенти в болниците са поискали временно да бъде спряна работата на арабските служители.
"Евреи и араби работят в кол център, в болница или в хранителна верига и евреите наистина се страхуват от арабите. Те не правят разлика между Хамас в Газа и палестинеца, който работи с тях", казва Герлиц. Все пак надеждата му е, че прагматичният подход ще се запази, както е било по време на предишни конфликти. "Мнозинството от хората в Израел вярват, че дори по време на война трябва да поддържаме тези отношения", казва той.
Вкопчване в надеждата
Някои се успокояват и от факта, че два месеца след началото на войната не се е повторило общностното насилие от 2021 г., което избухна, когато Израел и Хамас водиха 11-дневен конфликт, обхванал почти всички смесени израелски градове.
Но в Лод, епицентър на това насилие, Фида Шехада, бивш общински съветник, казва, че атмосферата "се усеща 10 пъти по-зле, отколкото през 2021 г.". "През 2021 г. това бяха общината, правителството, полицията, а сега всички по улиците са политически настроени и искат да убият всички в Газа", казва тя.
Шехада, която създава група на гражданското общество, за да помогне за управлението на еврейско-арабските отношения след насилието през 2021 г., наречено "Влияние", е сред тези, които се опитват да успокоят напрежението.
След нападението на Хамас тя е помогнала за организирането на срещи на лидери от двете общности. Първата седмица преминава гладко. Но през втората "[евреите на срещата] говореха за изтриване на Газа от лицето на земята". "Това са 2 млн. души и те искат да се справят с Газа по този начин? Това е страшно", казва Шехада, която е загубила девет роднини в ивицата. Това слага край на срещите. "Трима души от еврейската страна се опитаха да говорят отново - но това са трима души", казва тя.
Тя продължава да поддържа редовен контакт с кмета на града, като повдига въпроса за проблемите, с които се сблъскват палестинците и израелците. Около 40 арабско-израелски граждани са били уволнени в Лод заради публикации в социалните мрежи. Трима души са били арестувани, казва тя.
"Те насаждат страх у хората, за да ги сплашат да не мислят или да не изразяват мнението си", казва тя. Когато завела племенника си да си купи шоколад, собственикът на магазина ѝ казал, че не обслужва араби. Отишли на детска площадка - там била шокирана да види жена, която седяла с автомат до себе си.
"Те искат всички да разберат, че изпитват гняв и болка, но не разбират никакъв гняв и болка от другата страна", добавя тя. "Ако имате семейство в Газа и изпитвате болка, те не могат да ви разберат".
По-оптимистично настроените активисти за мир се надяват, че войната в крайна сметка може да накара израелците да преосмислят разрешаването на израелско-палестинския конфликт и начина, по който живеят заедно с израелците и палестинците.
"Имаше нужда от пренареждане в тази страна", казва Михал Барак, съпредседател на управителния съвет на Sikkuy-Aofuk, еврейско-арабска застъпническа група, която се стреми да постигне равенство. "Надеждата ми е, че този шок ще промени много неща... и трябва да се уверим, че от него ще излезе нещо добро." Тя обаче признава, че това е тема, за която "повечето евреи в Израел не искат да говорят".
"Ние живеем в балони, моят балон е много подобен на мен. Но дори децата ми, които са възрастни и ме подкрепят, вчера по време на обяда имаше голям спор за това какво правим", казва Барак. "Това е много сложна картина... Не е тривиално след такъв шок, нужно е време, за да могат хората да видят сложността".
Опасността е, че колкото по-дълго продължава войната, толкова по-големи са жертвите и толкова по-дълбоки са разделенията.
"Ако хората искат да живеят заедно, ще намерят начин", казва Шехада. "Но ако искате да намерите начин, трябва да имате равенство. Аз не искам да бъда роб на никого. Да искаш от мен да си затворя устата, значи искаш да бъда роб", допълва тя.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}