След като минахме през извънредно положение заради коронавируса, мерките, които се предприемат, са за много по-често хигиенизиране. Колко още ще живеем с вируса, кога може да бъдем вече много по-спокойни? Кога ще имаме ваксина и тя ли ще ни избави от болестта? По темата разговаряме с професор Ива Христова, зам.-директор на Националния център по заразни и паразитни болести. Ето какво сподели тя пред Dir.bg.

- Професор Христова, в борбата с коронавируса ще победи лекарство или ваксина?

- Лекарствата и ваксините са с различно предназначение. Ваксините са за профилактика, те предотвратяват заболяване. Лекарствата са за лечение при развито вече заболяване. В момента се провеждат много изпитвания на антивирусни препарати, използвани при други вирусни инфекции. С някои от тях има ефект, т.е. намалява се болничният престой, пациентите по-бързо се възстановяват и заболяването протича по-леко. Изпитват се и комбинации от антивирусни препарати, които показват по-добър ефект в сравнение с използване на препаратите по отделно.

По въпроса за ваксините също много се работи в световен мащаб. Има създадени прототипи на ваксини, които вече се тестват на животни и хора. Очаква се ваксината да бъде рекомбинантна - да съдържа само протеините на вируса, без неговия геном, без възможност да причини заболяване, но в същото време да може да индуцира имунен отговор, за да се синтезират протективни антитела. Може да се използват други вируси, които са непатогенни за хората, в които да се вкара част от генетичния материал на коронавируса.

В крайна сметка успехът ще зависи от приложението на ваксините, използването на лекарства, както и от много други фактори.

- След като е ясно, че има различни щамове на коронавируса, ваксината всичките ли ще обхване?

- Това е много сложен въпрос. Той изисква наистина да се вземат предвид всички щамове, налични към момента. Ще се използва такъв участък от генома, който да бъде "консервативен", т.е. да е идентичен при всички налични щамове.

- Как се прави ваксина?

- Първо се започва със създаването на конструкта, на прототипа на ваксината. Това е обикновено ДНК плазмид, непатогенни за човека вируси или рекомбинантни протеини. Тези конструкти първо се тестват за ефективност на животински модел - трансгенни мишки, порове, примати. Няма животински модел на заболяването, но може да се изпитва дали ваксиналните кандидати индуцират клетъчен и/или хуморален имунен отговор и дали образуваните антитела неутрализират вируса. Освен това ваксиналните кандидати се изпитват на животни за токсичност. Чак след това се стига до клиничните изпитвания. Първо се тестват за безопасност при прилагане на хора, това е фаза 1 на клиничните изпитвания. Във фаза 2 се тестват за ефективност на малък брой хора и във фаза 3 се тестват за безопасност и ефективност върху голям брой хора. В момента има няколко ваксинални кандидати, базирани на протеина на "шипчетата" на коронавируса във фаза на предклинични проучвания, от тях 1-2 прототипа на ваксина са дори в начална фаза на клинични изпитвания.

- Колко време ще бъде необходимо за имунен отговор и съответно - активиране предпазните свойства на ваксината?

- Ще бъде необходим поне 1 месец след прилагането й за изработване на имунен отговор и чак след този период ваксината ще може да предпазва. При развито вече заболяване, тя ще е неефикасна. Тогава ще са необходими лекарства.

- Всяка година ли ще си правим ваксина, или ще важи за няколко години?

- Още е много рано да се каже, тъй като в момента се провеждат изпитванията. Няма готова такава и не се знае точно кой ваксинален препарат ще се окаже най-ефективен. Но е много вероятно да трябва всяка година да се прави ваксината, тъй като продължителността на напрегнатия имунитет вероятно няма да е по-дълга. В същото време обаче, да не забравяме, че инфекцията с коронавирус все пак ще намалява и ще изчезне, така че може и да не се налага да се слага повече от един път. Това е един съвсем нов за човечеството вирус, който е непознат за имунната му система, но с времето нещата ще се променят към по-добро. Към ограничаване на разпространението му и затихване на епидемията.