Кой кого ще отстреля в ЕС?

Трябва да се опълчим на ЕС и да защитаваме интересите си. Този призив се чува все по-често. Но как да стане: с рогата напред, търпеливо с диалог или да се снишим?

09:36 | 7 юни 2018 | Автор: Виктор Стефанов 23 4000 Снимка: Shutterstock

Крайно време е да излезем от тази приспивна песен, че в Европа ни третират като равни. Крайно време е да излезем от този дълбок сън, емоционално апелира от телевизионния екран вицепремиера Красимир Каракачанов. И даде примери как от ЕС ни принудили без никакво основание да затворим четири реактора на АЕЦ "Козлодуй", спрели ни "Южния поток", а сега Макрон (френският президент) щял да фалира българските транспортни фирми, като ги лиши от 14 млрд. лв. оборот годишно.

Да се обединим и да се опитаме да постигнем в Съвета на ЕС блокираща квота за пакета за мобилност на президента Макрон. За това пък призова лидерът на БСП Корнелия Нинова соцпартиите от Вишеградската четворка - поканена за пръв път на техен форум.

Премиерът Бойко Борисов опита да успокои тона, като каза, че Макрон не може да бъде победен (не просто, защото е президент на Франция) и че интересите се защитават, а целите постигат с диалог. Разкри как до 02.30 ч. В София преговарял с Ангела Меркел и Макрон за превозвачите.

Не го каза, но преведено, търпението и диалогът означават: не може просто да "изнесем" българския или полския стандарт на работа в далеч по-развита държава, като Франция. Последната също иска да брани националния си интерес.

Разговорът има конкретни измерения, но всъщност е за разделителните линии в ЕС, главно между Запада и Изтока в Общността.

Най-големият разрив в момента си остават миграцията и сигурността

Сега всички са против безконтролния мигрантски поток и са за по-строга защита на външните граници на ЕС (Шенген ако го има, няма да е същият). Но въпросът е какво да се прави с все още идващите и вече дошлите. Няма спор между страните, че тези, получили отказ - главно икономически мигранти и незаконно влезлите - трябва да се връщат, откъдето са дошли. Разделят се, когато става дума за задължителните квоти за прием на бежанци от страните в ЕС.

Виж още Шенген се провали. Но какво ще го замени?

Страните на Запад, приели повече бежанци, и онези на предната, "гореща" линия, държат на квотите под предлога, че така е справедливо и че не може само те да носят товара. Страните в "географската среда", това са централноевропейските, отхвърлят квотите. Напоследък те намериха добри съюзници от стария Запад. Към тях вече се присъедини Австрия, където съуправлява крайнодясната "партия на свободата". Ротационният от юли председател на ЕС австрийският канцлер Себастиян Курц определи политиката на квоти като "загуба на време" по един твърде спорен въпрос. Той обяви, че ще настоява пред германския канцлер Ангела Меркел да се откаже от квотното разселване.

А залятата от мигранти Италия, управлявана вече от антиимиграционна коалиция Лига и "5 звезди", се зарече повече да не бъде бежанския лагер на Европа. За мигрантите в Италия "партито свърши", каза лидерът на Лига и вътрешен министър Матео Салвини и се закани с думите: "или Европа ще ни подаде ръка, за да направим страната си сигурна, или ще изберем други методи". Какви са "другите методи", засега не се разкрива, но Италия винаги е настоявала да се спази общевропейското решение за квотно разпределение.

За да стане бъркотията пълна централноевропейските страни в ЕС обявиха, че са готови на антиимиграционен съюз с Австрия и Италия - вероятно срещу Германия и ...Италия.

Въпросът за разделението в случая, разбира се, опира освен до принципи, и до пари.

Не са заглъхнали предупрежденията, че непослушните източноевропейци може да получат по-малко еврофондове. Германия пък може да получи допълнителни 4,5 милиарда евро през следващия бюджетен период - от 2021 до 2017 година - като компенсация за финансовите разходи по време на бежанската криза.

По официални данни, между 2013 и 2017 година в ЕС са пристигнали 1,7 милиона души. Половината от тях са били приети в Германия.

На повече пари биха могли да разчитат и другите страни, които са приели повече бежанци - като Италия, Гърция, Швеция. Според "Франфуртер алгемайне цайтунг" това ще стане чрез преразпределение на средствата от структурните фондове на ЕС, предназначени за слабо развитите региони.

Източноевропейските страни не приемат такъв критерий на разпределяне на парите, за какъвто настояваше канцлерът Меркел (но едва ли ще прокара). Още преди месеци страните от Вишеградската четворка се обявиха против намаляването на средствата за сближаване между по-слабо развитите и по-развитите държави. Преразпределението се наложи най-вече заради Брекзит, заради който ЕС загуби третия си най-голям нетен платец.

Берлин отхвърли тезата, че става дума за "наказание".

"Федералното правителство никога не е имало намерение да наказва някого. Наказанията не са особено подходящо средство, когато става дума за сътрудничеството между 27 европейски държави", заяви говорителят Щефен Зайберт, цитиран от Дойче веле. ЕС така и не може да намери отговор на този въпрос.

Германия обаче смята, че има право да диктува положението. По официални данни за периода 2007-2014 г. тази страна е внесла общо 196 млрд. евро в ЕС, а е получила 96 млрд. eвро, като годишно вноските й се вдигат. Оперативният баланс на Германия (разликата между внесените и получените от ЕС средства) за последната година от посочения период е повече от минус 15 млрд. евро. Франция, Великобритания, Холандия, Италия, Швеция, Белгия, Австрия и така до Финландия са другите в топ 10 на нетните платци. А топ бенефициентите са Полша, Унгария, България, Румъния, Литва.

Еманюел Макрон казва: "Ще успеем да разрешим въпроса (с миграцията), ако работим заедно за защитата на границите на Европа, за сближаването на нашите политики за предоставяне на убежище и на нашите правила в ЕС и по-специално в Шенгенската зона. Но френският президент предупреди, че нито една страна не може да намери решение сама, нито да се изолира.

Централно-и източноевропейските страни са убедени, че реформата на ЕС включва такива мерки, които да осигурят най-напред надеждно опазване на външните граници на ЕС, за да се избегне налагането на задължителни квоти, които според тях са неефикасни и които вече създадоха разделение в Европа.

Разделение и за реформите в ЕС

Но реформата не е само "антимиграция".

Вишеградската група заяви, че иска "нов проект" за Европа, в който страните запазват на независимостта си, а не са в съюз, който се превръща в империя или "Съединени европейски щати". Четворката страни (към които сигурно макар неформално ще се присъедини и Словения) е категорична, че трябва да се зачита правото на държавите членки да извършват вътрешнополитически реформи, каквито в Полша и Унгария бяха силно критикувани от ЕК.

Но прегърнатият от тях Себастиян Курц заяви пред "Файненшъл таймс", че няма да се поколебае да гласува в ЕС против Полша, ако се наложи.

От друга страна Франция и Германия обсъждат, макар и с прoтиворечия, техния "нов проект" за Европа: за общо финансово пространство в еврозоната, данъчен съюз, общоевропейски финансов министър, трансферни плащания; колко бързо да се обединят страните политически - тук Макрон се приближава към федерализация, включваща и военна консолидация.

Засега Меркел, както написа Бернд Ригерт в Дойче веле, "подкастря френските планове с аргумента, че те трябва да бъдат реално осъществими".

Няма как да се осъществи какъвто и да е план за генерална реформа без одобрението на всички в Общността. Дори Макрон или Меркел или и двамата да го искат, няма как да стане поне по две причини - обективна и субективна.

В ЕК и ЕС Франция и Германия разполагат с по един глас, както всички останали и най-важните решения винаги се взимат единодушно. Някои решения се взимат и с определено мнозинство, което пък предполага групово прокарване на интереси, включително и от страна на Източна Европа.

Изходната позиция на канцлера в тези преговори е относителна силна. Защото в крайна сметка, като представителка най-голямата и процъфтяваща икономика в ЕС, тъкмо тя държи парите, констатира Бернд Ригерт.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер изтъкна, че не е достатъчно Германия и Франция просто да се споразумеят помежду си: "време е Берлин и Париж да се откажат от тази представа". В реформата трябва да се включат всички страни, дори с цената на налагане на нови политически приоритети и компромиси.

Друга сериозна разделителна линия в ЕС е за отношенията към Русия. Но това е тема на отделен коментар.

ИЗБРАНО