Шенген се провали. Но какво ще го замени?

16:49 | 29 май 2018 | Автор: Виктор Стефанов 39 9349 Снимка: БТА

Все повече страни или изграждат огради срещу неидентифицирани преминаващи мигранти и потенциални терористи, или просто удължават действието на защитните (контролни) мерки по границите.

Балканите

Антиимиграционният уклон ще вземе превес в кампаниите за европейските избори и това допълнително ще нахъси правителствата да решават с предимство националните проблеми пред общоевропейските.

А в последните години защитата на границите е първостепенна задача на правителствата, не само в тези, в които място намериха крайно десни популистки или евроскептични партии.

Франция, Австрия, Германия, Дания, Швеция, Норвегия възстановиха граничните проверки от 2014-2015 г. Нещо, което шенгенските правила им разрешават да правят на всеки 6 месеца. Европарламентът смята, че това е станало просто "с усещането" за заплаха, (разбирай заплахата не е реална) от нелегални мигранти.

По оценка на ЕП европейските страни са дали до 20 милиарда евро еднократно и дават 2 милиарда евро годишно за поддръжката на възобновените проверки. Наред с това европейските държави са изградили над 1200 километра стени на стойност поне половин милиард евро. Граничните проверки затрудняват придвижването на почти 2 млн. души във всекидневните им трудови пътувания през граница в ЕС. Затруднени са и милионите туристи и превозвачи.

Освен "катастрофалните за икономиките" - по оценка на ЕП, разходи, се руши и доверието в европейските институции, които явно не се справят с проблема, който отворените граници е създал. Особено с провала в системите за сигурност и за даване на убежище.

И националните правителства взимат решението в свои ръце. Захвърлят Шенген извън пътя (поставят го не просто на кръстопът). Какво като ЕП "осъжда продължаващото повторно въвеждане на гранични проверки, както и изграждането на физически прегради между държавите в пространството". Или пък казва, че не Шенген е проблемът, а той е решението.

Какво захранва шенгеноскептицизма

Отговорът е прост: несекващият мигрантски поток и страхът от "внос" на радикализирани ислямисти (терористи).

Оказа се, че Балканският път все още е отворен, макар да се измести на запад. Мигрантите се насочиха към Босна и Херцеговина, за да избегнат по-строго охраняваните граници на останалите балкански страни. Сараево и други градове по пътя се превърнаха в "открити лагери" за мигранти.

От началото на годината до средата на месеца в страната са влезли около 4000 нелегални мигранти и се смята, че 70% от тях вече са напуснали страната на път към страни от Европейския съюз.

Властите в Босна и Херцеговина обявиха наскоро, че ще поискат от Сърбия, Черна гора и ЕС да предприемат мерки за ограничаване на нелегалното движение на мигранти към тяхната страна. В същото време ще бъдат увеличени полицейските и армейски патрули по границите със Сърбия и Черна гора, ще бъдат осигурени повече места за настаняване на нелегални мигранти, ще се връщат нелегално пресекли границата хора.

Сърбия демонстрира привидно спокойствие - в момента в страната имало "само" около 3000 мигранти, който брой според властите бил най-малкият от началото на кризата.

Словения - откъдето започва Шенгенската преграда към Централна, Западна и Северна Европа, обаче никак не е спокойна. Броят на нелегалните мигранти, влизащи в страната тази година е значително по-висок заради новия маршрут през Босна и Херцеговина, наречен вече "Босненски маршрут". По данни на словенската полиция тази година (към 10 май) в района на общините Чърномел и Метлика (погранични между Словения и Хърватия, недалеч от границата с Босна и Херцеговина) са регистрирани 462 незаконни влизания на мигранти, което бе определено като "нов феномен", свързан с новия маршрут. Влизащите са предимно мъже от Алжир, Тунис, Пакистан и Мароко, които в Словения веднага искат международна защита или убежище.

Опитите за преминаване на река Купа тази година вече са дали четири жертви на удавяне.

В същото време Словения продължава с поставянето на ограда от бодлива тел на границата с Хърватия. Оправданията са, че оградата е започнала да се строи, когато в страната са влизали по 12 000 мигранти дневно (2015 г.). Макар сега опасността да е намаляла, дори умерените политици (сегашният премиер в оставка Мило Церар) засега не се отказват от оградата, а планират само да заменят бодливата тел на границата с ...панелна ограда В неделя ще се проведат предсрочни парламентарни избори и нелегалната миграция изостри дебатите в кампаниите - естествено разделени на два лагера: другият е на антимиграционно настроения експремиер консерватор Янез Янша.

На север Австрия, която ще председателства ЕС от 1 юли, залага на приоритета сигурност и защита на външните граници на ЕС. Канцлерът Себастиан Курц обяви, че ще настоява за отказ от политиката на задължителни квоти за прием на бежанци от страните в ЕС.

Курц, който управлява в коалиция с националистическата Австрийска Партия на свободата, разбира се, отива и по-далеч: според него европейските гранични сили Фронтекс трябва да бъдат разположени в Северна Африка, "за да сложи край на мръсния бизнес модел на трафикантите на хора" - в случая през Средиземно море.

И Курц и Янез Янша изглежда се разделят с компромисите по мигрантския въпрос и границите, така както отдавна вече направи Виктор Орбан в съседна Унгария.

Накъде - с Шенген или без

Мигрантският натиск отново се повишава: по гръцко-турската сухопътна граница, в западната част на Средиземно море и по пътя през Западните Балкани, каза наскоро еврокомисарят по миграцията Димитрис Аврамопулос.

Да спрем да управляваме миграцията, с което я окуражаваме, а да спрем самата (нелегална) миграция. Така разсъждават много европейски лидери и то не само в крайния политически спектър. И след като общоевропейските решения не намират резултат - те ограждат страните си и с контрол по границите обръщат гръб на Шенген.

"Защото ако миграционните потоци продължат, това може да създаде сериозна заплаха за сигурността на Европа", изтъкна унгарският външен министър Петер Сиярто.

От известно време ние оставаме малко встрани. България изпълнява ангажиментите си и има най-добре пазената граница, независимо, че не е в Шенген - похвали се неотдавна премиерът Бойко Борисов на шведския си колега Стефан Льовен. Швеция е една от "най-застрашените" страни, която на всеки 6 месеца удължава граничните проверки дори и със съседите си. Льовен специално постави въпроса пред Борисов.

Така че върховенството на закона, социалният туризъм и др. п. може да са нововъведени неформални критерии за членство в Шенген (за България и Румъния, евентуално и Хърватия), но главната заплаха остава друга - кой влиза в страната, откъде и как. Отговорът на тази заплаха се превърна в национален приоритет за шенгенските страни.

Но нови страни членки няма да бъдат приети, докато Шенген не се промени в посока на втвърдяване, ако въобще просъществува.

Европа се "капсулира" и заради страха от завърнали се на Балканите стотици радикализирани бойци терористи, воювали в Сирия и Ирак.

Твърди се, че в Босна и Херцеговина (в тази страна се говори за "войнствен ислям"), Косово, Албания и Македония действат групи радикални ислямисти. Експерти от няколко години предупреждават, че това е заплаха за целия ЕС, не само за Балканите, защото балканските ислямисти отиват на Запад - главно в Германия, Швейцария, Австрия, Швеция, Норвегия. Там те посещават свои приятели и роднини и мнозина легално или нелегално остават на работа.

Косово например създаде служба за дерадикализация на бойците, които са се били или се бият все още в Сирия и Ирак на страната на джихадистите и са се върнали.

Хипотеза: България е в Шенген

Да приемем, че България бъде приета в Шенгенската зона пълноценно, т.е. и сухопътно, не само по въздух и море. Говори се, че приемането ни щяло да стане на етапи.

Ако сме "вътре" и по суша - какво да очакваме по границата с Гърция, която е в Шенген и е пълна с мигранти? Ако границата, вкл. ГКПП-ата, не се охранява и достъпът не се контролира ала-Шенген, то със сигурност Балканският маршрут и през България към Запада отново ще бъде отворен...

*Шенгенското споразумение, заедно с Конвенцията за неговото прилагане, осигурява възможността за свободно пресичане на границите между страните членки и в същото време (се опитва да им) гарантира необходимото ниво на сигурност.

Въведени са мерки за сигурност, които да компенсират премахването на контрола по вътрешните граници:

- общи стандарти за граничен контрол на външна граница;

- хармонизирана визова политика;

- трансгранично полицейско и съдебно сътрудничество;

- Шенгенска информационна система - ШИС;

- хармонизиране на националното законодателство.

25 държави членуват в Шенгенското пространство. Освен страните от ЕС, в зоната влизат и Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн.

ИЗБРАНО