Все още не е насрочена дата за изслушването на 19 бивши служители на германския конгломерат Siemens от гръцки съд, но делото се очертава като един от най-големите финансови процеси през последното десетилетие в Гърция.

Общо 64 души са преследвани от правосъдието за пасивна корупция и пране на пари в тази гигантска афера за даване на подкупи в замяна на получаването на дял от високодоходния държавен пазар.

Това е "най-големият скандал в историята на следвоенна Гърция, в който е замесена една компания", посочва американската организация CorpWatch, която наблюдава корпоративните практики. Разследването трябваше да трае девет години, а резултатите му бяха изложени в доклад от 2368 страници.

Баварската група, която поддържа връзки с Гърция от 19-и век, е обвинена, че "пълнила гушите" на различни високопоставени личност, за да получи мащабен проект за модернизиране на гръцката телефонна мрежа в края на 90-те години. Предполага се, че Siemens е дал общо 70 милиона евро подкупи за договор, сключен за преминаването на гръцката телекомуникационна компания OTE към дигиталната система.

Сред обвиняемите е бившият ръководител на Siemens в Гърция Михалис Хрискофоракос. Само че този мъж на 62 години с германско-гръцки корени едва ли ще се изправи пред съдиите си. Той е намерил убежище в Бавария след бягството си от Гърция през 2009 година, а германското правосъдие категорично отказва екстрадицията му, заявявайки, че фактите са манипулирани.

И без това вече вгорчилите се отношения между Германия и Гърция няма да се подобрят с това решение.

"Свидетелските показания на тази личност биха били от жизнено значение в процеса "Siemens" в Атина", отсече председателката на гръцкия парламент Зои Констандопулу. "Преди всичко обаче това е въпрос на справедливост, който показва, че има двойнствен начин на говорене на Германия", според нея.

Има подозрения освен това, че Siemens е замесен в корупционни практики, свързани със системата за сигурност на олимпийските игри в Атина през 2004 година, според разследване, което продължава да тече.

"Щети за 2 милиарда евро"

Германия обича да заема позата на добрия ученик на Европа - съзнателен и сериозен. И не се колебае да описва Гърция като страна, гангренясала от злоупотреби с държавни пари, сякаш корупцията е национален атавизъм. Според неправителствената организация Тренсперънси интернешънъл (Transparency International), която следи индекс за възприятие на корупция, Гърция продължава да бъде изоставачът на Европа, но пък е постигнала значителен напредък и то благодарение на кризата.

"Корупцията в германските компании в Гърция е значителна от години макар, досега, само някои от тези афери да са довели до съдебни преследвания", заявяват експертите на изследователския център German Foreign Policy. През 2011 година, в разгара на икономическата и социална криза, парламентарна комисия дори назова в цифри пропуснатите ползи за гръцката хазна - "2 милиарда евро".

Редица големи играчи в оръжейната промишленост на Германия също са сочени с пръст в Гърция. "Германските компании значително се облагодетелстваха от огромните разходи, които Атина прави в отбранителния сектор", заяви Сара Вангенкнехт от партията "Левите".

Имаше години, през които отбранителният бюджет на Гърция бе най-големият в ЕС, а това само увеличаваше огромния й държавен дълг, допълва Вагенкнехт. Автомобилният концерн Daimler бе притиснат през пролетта от гръцкото правосъдие по обвинение в даване на подкупи, за да получи договор за военни коли на стойност 100 милиона евро.

Същото важи и за Krauss Maffei Wegmann, компанията която достави танковете Leopard. Групата от военно-промишления комплекс Rheinmetall бе осъдена през 2012 година да плати 37 милиона евро глоба заради "щедростта" си към високопоставени служители от гръцкото министерство на отбраната.

Залогът: продажбата на нейната система за въздушна отбрана за 150 милиона евро. Двама бивши ръководители на Ferrostaal бяха осъдени и фирмата трябваше да плати 140 милиона евро за това, че е дала скрити комисионни, за да получи в замяна договори за подводници.

Често финансовите щети, претърпявани при осъждане, са по-малки от печалбите, постигнати от тези компании с техните съмнителни договори, а това не работи за каузата за прекратяване на подобни практики, отбелязват наблюдатели.