Колко са българите в РСМакедония? Преброяване мери заблудата и страха
Няма да покаже истинският брой на хората с българско самосъзнание заради насилствено наложения македонизъм, прогнозира македонският журналист Владо Тренески
След 19 години в Република Северна Македония започва историческо преоброяване на населението, което ще покаже и етническата картина в страната. Преброяване в страната ще се проведе от 1 до 21 април.
Балканите
- Проф. Ана Кочева: Истината ще освободи Скопие от Коминтерна
- "Никаква крачка напред, със Скопие сме още в 10 век"
- Заев против идеите на Георгиевски за изход от задънената улица между Скопие и София
- Захариева пред "Theeuropean de": Скопие пренаписа българските песни, а сега тормози българите
- Протестна нота: София поиска обяснение от Скопие за задържаните книги
В края на януари т. г. президентът Стево Пендаровски подписа закона за новото преброяване и обяви, че очаква процесът да не бъде политизиран и получените резултати да отговарят на интересите на общото развитие, за да могат да формират дългосрочни стратегии във важни области за страната.
И макар македонските управляващи да твърдят, че преброяването е нещо повече от обикновено преброяване на етническите общности, това ще бъде основният тест за страната. То вече предизвиква разнопосочни сигнали от страна на опозицията и съмнения, че ще даде реалистична картина.
Албанците заплашиха, че могат да не признаят преброяването, ако се окажат под 20% от населението на страната. Според проучването от 2002 година те са 509,083 (25.17%). Депутатът Арбър Адеми, който е бивш министър на образованието и науката, представи данни за броя на учениците преди четири години. Според тях 64.22 на сто от учениците, записани през учебната 2017/2018 г., са македонци, а 32.15 на сто - албанци.
В Северна Македония няма българско малцинство. На последното преброяване едва 1417 души (0.073%) се самоопределят като българи. През последните 10 години обаче над 70 000 граждани на Северна Македония са взели български паспорти, като почти всички молби за гражданство са на база български произход.
Новото преброяване в страната съвпада със засилена антибългарска риторика заради спора за общото ни историческо минало и българското вето за членството на РСМакедония в ЕС. Нараснаха и случаите на тормоз над българите там. По тези горещи теми, разговаряме с Владо Тренески - македонски журналист, председател на Гражданско сдружение "Интеракция" Владо Треневски и един от авторите на "Бяла книга за езиковия спор между България и Република Северна Македания"*.
- Какво е значението на това преброяване и очаквате ли да покаже истинската картина на етносите в страната и по-специално на македонските българи?
- Това преброяване е много важно и за албанците, и за македонците, и за българите. Аз ги разделям изкуствено, но със сигурност на това преброяване ще се окажат повече българи. Казвам го с абсолютна сигурност, че няма да са към 1500 души както през 2002 г. Тогава аз бях един тези, които се вписаха като българин.
Колко ще се вдигне броят на българите в преброяването в страната, аз не мога да кажа, но той ще бъде параметър на заблудата и страха в страната т.е. доколко този страх и притеснение - човек да се впише като българи, са преодолени. Защото много са българите в страната, които не се вписват като такива по простата причина, че след това са подложени на тормоз. Вие виждате какво стана и сега в страната с Васил Гарванлиев.
- Да, случаят с македонския представител на Евровизия Васил Гарванлиев доведе до поредната антибългарска риторика след като открито заяви българския си произход.
- Гарванлиев е поредното доказателство за насилствено наложения македонизъм от Коминтерна и свързаните с него форми на репресии към хората с българско самосъзнание в страната. Така че аз съм сигурен, че при това преброяване няма да бъде постигнат истинският брой на хората, които са с българско самосъзнание заради страха.
Ще ви дам пример. Ние написахме Бялата книга за езиковия спор между България и РСМ, станахме много популярни и щяхме да започнем да се притесняваме. Мислехме, че ще сме в центъра на антибългарската риторика, но се появи случаят с Гарванлиев. След него ще има друг. Това е цяла гама от фирми на "въздействие", бедна е фантазията ви за тях, които не спират.
- От какво се страхува Скопие, за да поражда такива форми на репресии?
- От демонтаж на македонизма - признаване на вината за насилсвеното му налагане. Знаете, че македонският език е наложен с декрет на тогавашната комунистечски партия. Сега те трябва да преминат през пълен катарзис на всичко това, но те не искат да го изживеят.
- Скопие можеше да извлече дивиденти с Гарванлиев пред Брюксел, ако не беше тази антибългарска риторика? Защо не прозряха това?
- Това не е първият случай, в който РСМакедония изпраща свой представител на конкурса с друг етнически произход от т.н. "македонски". Страната беше представлявана в "Евровизия" от Калиопи Букле, която е с румънски произход, Адриан Гаджа - с албански произход, Тияна Дапчевич, която е сръбкиня и в душата си, Есма Реджепова, която е ромка. Т.е. няма никакъв проблем в Македония, ако си сърбин, турчин, албанец, влах и какъвто и да е друг, но ако си българин, ти нямаш право да представляваш страната в нищо, нямаш право да си преуспял, нямаш условия за нормална работа и живот.
- Това ми напомня на отменения закон за защита на македонската чест в страната?
- Въпреки отмяната му, този закон никога не е спирал да действа реално в страната. Ще ви припомня, че в него се отхвърля понятието македонски българин. Затова България трябва да иска да се отворят всички тези архиви от Сърбия преди приемането й в ЕС, за да се видят кои са палачите на българите в Македония.
Ето, България отвори всички досиетата на сътрудниците на бившата Държавна сигурност и всички продължават да живеят, значи не е толкова страшно, но трябва да се знае истината. Не казвам, че всичко е съвършено, но спрямо Сърбия и РСМакедония, България е отворена книга, докато при останалите - досиетата се отварят целенасочено и за конкретни хора. И докато тези Авгиеви обори не се изринат, нищо няма стане. И при Зоран Заев това не стана, и при Любчо Георгиевски не стана.
- Любчо Георгивски даде добри предложения за преодоляване на "българското вето" по спора между София и Скопие, но те породиха антибългарска риторика, което доведе дори до абсурда, учен от македонската акадения на науките да заяви, че българският език произлиза от македонския.
- Любчо Георгиевски винаги се появава в някакви специални критични моменти, тъй като той е мъдрец и визионер, но най-голямото връщане на страната назад стана след като той доведе Никола Груевски и неговия психо-кокаинов братовчед Сашо Миалков, от което 11 г. ние не видяхме бял ден в Македония.
- Вие сте един от съавторите на Бялата книга за езиковия спор между двете страни. Кои са основните грешки в дипломацията на двете страни и къде е разковничето за разрешаване на конфликта? Каква е Вашата прогноза за разрешаването на конфликта?
- Посланието на Бялата книга за езиковия спор е Скопие да признае цялата истина. И в тази връзка най-голямата грешката в българската дипломация е, че от позицията, че правдата е на нейна страна и цял свят знае това, реши да бездейства. А що се отнася до македонската дипломация, за мен такова нещо не съществува, тя е някакъв сектор на Белград. Докато това нещо не се изчисти, ние няма да видим бял ден, говоря за човешкия фактор и присъствието му в междуправителствените комисии.
Скопие прати в НАТО представител на сръбските служби и те го върнаха като им казаха, че не могат да му дадат този сертификат. Това е подходът на Скопие.
От последните събития околу внесената поправка от левите и зелените във ЕП ясно се вижда, че те действат като политическа мафия и все още се опитват да промият мозъците на хората в Македония с лозунги от типа "тази загуба ще е нашата най-велика победа", както във най-хубавото време на Коминтерна.
А Никола Димитров жали, че България не била осъдена. Народът е беден и гладен, няма ваксини, а те не пестят средства, за да корумпират европейски и балкански чиновници, дипломати и депутати.
Нужна е истината и отворянето на архивите, а не раздаване на куфарчета с народни пари. Аз не съм оптимист, че това ще стане скоро, поне в близките 5-6 месеца, защото целта им е да бъде изтрито всичко българско в Македония, следа да не остане от българското в страната. Няма заплаха за някой, който не съществувал никога. Те са си македонци, аз не оспорвам това, те нека се пишат и марсианци, ако искат, но техният шовинизъм и тази шизофрения аз наричам шовинофрения, която се вижда и в това какво се случва с Гарванлиев и всички тия обиди, които се изляха.
По повод преброяването щи ви кажа още нещо. През 70-те години от Западните покрайнини по документи влизат в Македония 21 хиляди българи и след като влизат изчезват. Ние това искаме, да видим къде са изчезнали тези хора. Също какво става и сега с македонските българи, как ги мачкат, с това ще се заемем, но ни трябва юридическа помощ и адвокати от страна на България, за да изготвим списък на тези хора, да отворим досиетата и да покажем какво се случвало с тях и как ги мачкат и сега, колкото е възможно да се помогне на всеки нуждаещ поотделно. Това е истината и ако не я извадим, ще изчезнем, защото сега се случва това, което ставаше преди 120 години в Беломорска Македония и Тракия - прочистване под лозунга на Павлос Мелас "Българин да не остане".
- Доколко е възможна намесата на Брюксел в този казус?
- Независимо от Брюксел, независимо от когото и да е, трябва да извадиме истината. Това, което говорят някои историци, че България има териториални претенции е пълна лъжа. Чакайте бе, хора! Македония съществува благодарение на България. Ако България не беше признала първа република Македония, никой нямаше да я признае и щеше сега да е като Косово. И сега, изведнъж, България е враг!? Ние не трябва да се примиряваме с това и като хора, и като като държава.
* Бяла книга за езиковия спор между България и Република Северна Македония е изследване на трима автори от Република Северна Македония, трима от България и по един от Албания и Сърбия. Тя е в резултат от констатираната слабост в българската позиция по отношение на бъдещата евроинтеграция на Скопие, която анонсира системното унищожаване или фалшифициране на българското културно-историческо наследство и нарушаването на човешките права в миналото и днес. Дават се конкретни примери от документи на МВР в Скопие, удостоверяващи преследването на българския книжовен език в наши дни, както и фалшификации, които се насаждат сред подрастващото поколение чрез актуалните към момента учебници.