Кое е най-голямото бомбоубежище в България? Капацитетът му е 1.2 млн. души накуп
Станциите и тунелите на метрото са добре климатизирана, конструкцията би трябвало да издържи на ударна вълна, климатични въздействия и земетресение 9 по Рихтер
Войната в Украйна предизвика много въпроси, сред които и този в какво състояние са бомбоубежищата у нас. От над 500 такива съоръжения, едва 11 са в състояние веднага да приютят хора.
Какво трябва да предложи едно бомбоубежище? В него хората трябва да могат да спят, температурата да е поне 17 градуса, да има специални врати, които да изолират от ударни вълни.
Стените, обикновено, трябва да са на два слоя, всеки дебел по 60 см. Армировката в конструкцията на бетона да е засилена. Скривалището трябва да има и филтри, за да пречистват влизащия въздух.
Софийското метро е най-подходящо да се ползва като бомбоубежище, защото предлага най-добри условия. Подобна ситуация видяхме в големите градове на Украйна. Именно метростанциите там прютиха част от населението по време на военните действия навън.
По темата потърсихме за разговор шефа на столичния "Метрополитен" инж. Стоян Братоев.
Капацитетът на метрото, предвид неговата инфраструктура да послужи и във функцията си на бомбоубежище, е огромен. И това е доказвано вече.
"За метрото в София говорим за 42 подземни метростанции (б.р.-към момента), които са проектирани да издържат на огромни натоварвания. Всяка може да поеме между 12 000 и 18 000 човека, в зависимост от площта", коментира инж. Братоев.
В столицата има станции, които са по 7000-8000 квадратни метра застроена площ, както и такива, които се простират на около 3000-4000 кв/м.
Ако се вземе средна стойност от 16 хиляди човека, примерно, това прави 670 хиляди човека, които могат да бъдат поети в инфраструктурата.
До момента говорим само за станциите. А историята познава и по-тежки случай. През Втората световна война в английското метро в Лондон хора са се крили и в тунелите. Да, разбира са, комфортът в тунелите не е толкова добър, както е в станциите, но все пак хората са на безопасно място.
Столичното метро има 46 километра подземни тунели и 5 километра надземно движение.
В тунелите може да се позиционират още около 600 000 човека, което общо прави над 1,2 милиона човека приютени.
Какво натоварване може да издържат тунелите и как са строени
В Лондон хората, разбира се, по неволя са ползвали метрото като бомбоубежеще и в тунелите. Все пак на станцията има по-голям комфорт - нормална температура на въздуха, нормална вентилация, хигиенни условия. Но как са строени тунелите у нас - с каква дебелина са и на какво натоварване биха издържали.
"Подземните конструкции на станциите се изчисляват за статичните натоварвания от подземните води, както и на сеизмични въздействия отвън. От 2014 година, след като приехме Еврокода, има коефициент на реагиране за определяне сеизмичните въздействия. При по-старите норми този код беше 0,24. През 2009 г- стана 0,6, а през 2014-а стана 1. С други думи четири пъти се увеличиха натоварванията от сеизмични въздействия при строежа като изискване. През годините в повечето случаи конструкцията се смята против земетръс, защото изискванията много се завишиха. За да се определи това, се вземат предвид сеизмичната активност на района, съгласно сеизмичното райониране на страната. Ние ги приехме тези норми при строежа на метрото и така то проектирано и изпълнено да издържи на трус със сила от 9 по Рихтер, разказва още шефът на метрополитена. - Станциите на метрото, независимо от дълбочината им, ще издържат на много силно земетресение, ударна вълна и на климатични въздействия."
На каква дълбочина се намират станциите
Когато говорим за станциите на метрото, то в различните участъци то е с различна дълбочина. Има станции, които са на 3-4 метра под земята (б.р.-говорим за нивото на тавана), а на основни спирки, в които се засичат две линии, конструкцията отива на 28-32 метра дълбочина.
В случая визираме спирки като станция "Сердика", "Орлов мост", "Сердика 1", "Джеймс Баучер". Независимо от дълбочината, всяка станция е конструктивно изпълнена да издържи на 9 по Рихтер.
Какво значи санитарно помещение
Вече споменахме, че в метрото има много големи станции - с по 7000-8000 кв/м застроена площ, и по-малки.
Всяка по-голяма станция има 2 сервизни помещение. Реално те не са видими за пътниците, защото в момента се използват от служителите, обслужващи метрото, но са напълно оборудвани за поддържането на всякакви хигиенни нужди.
Говорим за служебни помещения, за сервизни помещения, които се ползват в момента от ръководител на движение на метрото, началник на станцията и т.н. В тези помещения има обособени тоалетни - мъжки и дамски, има предверие с мивки, има бойлер с топла вода. На по-малките станции има по един такъв санитарен възел.
Ключово за едно такова подземно съоръжение като метрото е наличието на мощна вентилационна система
"На всяка станция има по два много мощни вентилатора, които имат капацитет от по 180 000 кубични метра въздух в час. Може да работи единият, а може и двата едновременно. Обикновено работи само единият, а другият е готов да се включи само в екстремна ситуация. Ако стане задимяване, авария и т.н. Вентилаторите могат както да смучат въздух отвън, така и да изкарват от метрото навън. Всичко зависи от това какво искаме. Вентилаторите работят в зимен и летен режим. През лятото се вкарва въздух, през зимата се изкарва въздух. Режимът им на работа зависи и от часовете с пиково натоварване на метрото. Когато има по-малко хора, работят в по-лек режим, а в пиковите часове на по-голяма мощност", каза още инж. Братоев .
Какво се случва, когато спре електричеството в метрото
Метрото се захранва от няколко кръга от национална електропреносна мрежа. Да кажем, че се повреди един далекопровод и станция остане без ток. Това не означава, че метрото също ще остане без ток и респективно ще спре.
"При авария, в която дадена подстанция остане без електрозахранване, другите подстанции продължават да захранват мрежата и я компенсират. Електричество се предава към участъка, където има проблем, а това означава, че мотрисите се движат. Всяка станция на метрото има своя електрическа подстанция, която преобразува тока, който идва от електропреносната мрежа. Трябва да спре тотално централното електрическо захранване на София, за да възникне проблем. Но и този случай е предвиден. Ако се стигне до такъв ефект, всяка подстанция разполага с акумулатори, които се поддържат в постоянен режим, и те автоматично започват да подават ток. В такъв авариен режим метрото може да издържи в рамките на 72 часа, на автономно захранване", завършва инж. Братоев.
И ако трябва да се обобщи извод, той е такъв, че метрото в София, в този си вид, може да се ползва от жителите на столицата в качеството му и на бомбоубежище.
Но нека, все пак, да си живеем с мисълта, че ще си ползваме метрото по предназначение, а няма да се наложи да се крием в него.