18:27 | 26.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Ким Сенгупта: Фалшивите новини от Сирия се ползват за политически цели в Европа и САЩ

По финансови и други причини масмедиите освободиха терен за търговците на манипулации, казва военният кореспондент на "Индипендънт"

Снимка: Дир.бг

Ким Сенгупта: Фалшивите новини от Сирия се ползват за политически цели в Европа и САЩ

09:10 | 1 май 2018 54 6958 Снимка: Дир.бг

Това се казва в интервю на Георги Милков, за вестник "24 часа" с Ким Сенгупта, военния кореспондент на "Индипендънт".

The Next Bulgarian Web

- Ким, ти си едно от най-разпознаваемите лица сред международните и военните кореспонденти по света, какво те води в България?

- Заедно с още двама международни журналисти бях поканен да участвам във форума на Dir.bg - The next bulgarian web. Колегите са повече фокусирани в дигиталните платформи, докато аз работя за "Индипендънт" от 1996 г. и по-скоро ме интересува бъдещето от гледна точка на вестниците.

- Това е въпрос, който интересува всички в този бизнес.

- Да, виж например "Ню Йорк таймс". Страхотно издание, което за 10 г. загуби 55% от вестникарските си продажби. "Индипендънт" е онлайн от години, а едва сега започваме да печелим от интернет. Това е дълъг разговор за точния баланс между хартиения вестник и интернет съдържанието, но все пак мисля, че вестниците ще оцелеят. Или поне тези, които са реномирани, имат авторитет и за тях работят журналистически имена, които хората уважават и на които имат доверие.

- Напоследък всички се оплакват от фалшивите новини, но това не е нещо ново, нали?

- Не е, преди му викахме пропаганда. Но сериозният проблем днес е в бързината, с която се разпространяват, и количеството на фалшивите новини. А опасността се крие там, че огромен брой хора разчитат на новини, идващи онлайн. И много от тези хора приемат всичко прочетено в интернет за истина, вярват му без дори да подозират, че са жестоко манипулирани.

- Интернет ли е най-големият проблем на журналистиката днес?

- Част от проблема е и в това, че всеки може да нарече себе си журналист - блогърите, продуцентите и т.н. А като журналисти ние много добре знаем, че в нашата професия има известни задължения. Като например да направиш проверка на фактите и източниците, да имаш балансиран и безпристрастен подход и т.н. В този гигантски информационен облак, в който всеки претендира да е журналист, мисля, че старата школа с нейните златни стандарти е по-важна от всякога.

- Как човек да се ориентира кое е лъжа и кое истина?

- Хора като мен и теб са в привилегирована позиция. Виждаш нещо написано и веднага се ориентираш по името на автора. Знаеш кой е, какво е работил през годините, уважаваш го като професионалист и затова си склонен да му вярваш. Но когато някой си просто е публикувал нещо в интернет, претендирайки, че това се е случило, няма как да му повярваш. И не бива. В много отношения новите медии са полезни и опростиха връзката с хората. Например, когато става дума за земетресения, катастрофи, природни катаклизми, нещо, случило се някъде... Тогава туитър и фейсбук са много полезни, защото много хора разбират бързо и реагират навреме. Но понякога в туитър има сензационни неща.

Работата на журналистите е да проверят дали това, което се съобщава, е вярно. Дали е така, дали въобще се е случило? Нещо много интересно, идващо от социалните медии, не бива да се разглежда като журналистически факт, то е просто повод, само началото на една журналистическа работа.

- Да се доверяваме на имена, които познаваме. Това ли е решението?

- Да, а и не е задължително да са само журналисти. Може да са активисти, хуманитарни работници, хора на място, каквито срещаме днес в Сирия, Либия и другаде. Хора, които имат история, чиято работа познаваме отпреди или можем лесно да проверим и проследим. Имена, на които знаем, че може да се доверим. Но дори и в такива случаи пак трябва да приемаме фактите критично, защото сме били свидетели и как хора, които познаваме, са предавали доверието ни. Трябва да сме наясно, че тези, които публикуват в интернет, могат да бъдат съвсем целенасочено политически мотивирани.

Прекарах много време в Сирия с опозицията, с бунтовниците и различни активисти. С някои станахме добри приятели. Но знам тяхното отношение към режима в Дамаск. И затова, когато публикуват нещо от Идлиб, Халеб или другаде, представяйки го за касапница и обвинявайки режима, знам, че това трябва да се провери, защото е в техен интерес да твърдят така. В конфликти като този в Сирия, където става все по-трудно да имаш независим поглед от мястото на събитията, проверката на фактите се превръща в още по-задължителен елемент от работата.

В същото време малкото журналисти на място се превръщат в мишени. Както се случи с журналистите Джим Фоли, Стивън Сотлоф и хуманитарния работник Питър Касиг - и тримата бяха екзекутирани от "Даеш". Познавах ги всичките, но с Джим бяхме приятели от 15 години. Шокиращо е да видиш някого, когото познаваш, облечен в оранжев костюм и убит по толкова брутален начин. А в същото време екстремисти и различни радикални групи използват интернет, обвинявайки тези журналисти, че са се занимавали с шпионаж. Други пък пишат, че такова нещо въобще не се е случвало, че е нямало екзекуции, че всичко е било театър... И толкова много хора вярват на тази дезинформация.

- Защо Сирия се превърна в такава фабрика за фалшиви новини?

- От първите протести срещу режима през 2011 г. досега изтече много вода. Това са 7 години, през които много външни сили се намесиха - Саудитска Арабия, Иран, Турция, Русия и Западът. Сирия се превърна в идеалното бойно поле за всички тези големи играчи, всеки от които с подобаващи технически възможности да подклажда и да участва в тази информационна война.

После фалшивите новини започнаха да се репродуцират със страшна сила и бяха използвани не просто на бойното поле в Сирия, но и за политически цели на много други места далеч оттам - на президентските избори в САЩ например. Или пък на референдума за Брекзит, във френските избори, при опита за сепаратизъм в Каталуня... За всичко това Сирия като че ли изигра ролята на перфектната буря.

- Защото в бурята видимостта е лоша и не можеш лесно да различиш какво става около теб.

- Да, има сериозен проблем с това, че няма как да сме на терен в Сирия през цялото време, за да знаем какво се случва във всеки един момент. Размерът на насилието е толкова голям, че не можеш да отидеш и да провериш. Ако 25 души в Дума са били убити с конвенционално оръжие, това не би било никаква новина за никого, но твърденията, че са загинали от химическа атака, вече променят ситуацията, водят до бомбардировки и т.н.

- Как реагираш при новина за химическа атака?

- Ако започнем от онзи случай през 2013 г., когато имаше химическа атака в Гута и когато президентът Обама обяви "червена линия", но не предприе нищо срещу режима, още тогава анализите на случилото се бяха в сериозен конфликт. Варираха от категорични декларации, че нищо подобно не се е случило, до спорове кой го е направил - режимът или бунтовниците. Моето лично мнение е, че тази атака наистина

от режима, но след това стана много сложно да разберем на какво ниво е била оторизирана.

Особено анализирайки последвалата комуникация между командните нива в Дамаск и елемента на истинска изненада. Някои вярват, че това е било решение на офицер, чието семейство е било избито от бунтовниците. Възможно е, но в действителност не знаем какво точно се е случило. Затова в такива случаи първоначалната ми реакция като журналист е да бъда много внимателен, след което да проследя какви факти излизат.

- А при следващите атаки разбра ли повече?

- Тези случаи станаха много, а личното ми мнение е, че не всички са реални атаки с химическо оръжие. По-скоро става дума за ситуации на паника, които бяха използвани от някои бунтовнически групировки. За да стигнем до последния случай в Дума, когато би трябвало да се запитаме: ако "Джейш ал ислам" вече са се съгласили да напуснат района, защо Асад би ги атакувал с химическо оръжие? Има много неща, които е трудно да разберем. Както и в случая с химическата атака в Солсбъри срещу Скрипал, при която имахме много обвинения и още толкова контраобвинения.

- Кой е виновен за цялата тази каша?

- Отчасти ние сами сме си виновни. Защото не видяхме заплахата, която се крие в тази офанзива на фалшивите новини. И че всичко това ще бъде използвано като оръжие. Трябваше да сме достатъчно бързи, за да отвърнем на тази заплаха. В същото време ние се превърнахме в част от проблема, след като фалшиви новини започнаха да намират място в масмедиите. Самата ситуация в света помогна да стане така във време, в което редакциите не разполагат с бюджети за международни кореспонденти, каквито имаха навремето, все по-малко репортери се изпращат на място. А ожесточението, с което се водят новите конфликти като този в Сирия, прави работата на журналистите изключително опасна. На терен се разчита на неколцина млади фрийлансъри, които във всеки момент рискуват да бъдат отвлечени и убити. Така се създаде вакуум, който бе зает от социалните медии. Поради финансови или други причини традиционните медии освободиха терена за търговците на фалшиви новини.

- Дано не звучим като ветерани от някакво далечно време, но в предишни войни, както сам помниш, бе достатъчно да си сложиш голям надпис PRESS или TV и да влезеш във военната зона. Беше все едно си от Червения кръст, имаше доверие към журналистите и неписано правило за имунитет, което се спазваше.

- Точно така! Прав си. Помня това време, но всичко това приключи.

- Защо? Може би доверието като категория въобще изчезна. Не само в журналистиката, но и в международната общност. И това стана официално, когато от трибуната на ООН бяха изречени най-грозните лъжи като повод за началото на войната в Ирак.

- Да, онова си беше чиста лъжа! Както и т.нар. иракско досие за програмата за оръжия за масово поразяване, което бе изработено в Лондон и бе също такава лъжа от началото до края. Когато този документ излезе, аз бях в Багдад с още няколко колеги. Имаше и инспектори от ООН. Тогава режимът в Багдад даде достъп на инспекторите не защото хората на Саддам бяха станали изведнъж добри, а защото се притесняваха от това, което би могло да се случи. Но то се случи така или иначе. С колегите се бяхме договорили с офиса на премиера Тарик Азис да го разпечатаме досието в хотела и да си изберем произволно три места, които са посочени там, а те да ни заведат да видим за какво става дума. В крайна сметка избрахме не три, а две места, защото времето ни притискаше. Едната от локациите бе според доклада на Лондон главният център за производство на оръжия за масово поразяване на Саддам. Бях с още двама колеги от "Гардиан" и "Телеграф". С всички уговорки, че не сме експерти по оръжия за масово поразяване, седнахме и изготвихме много внимателно своите репортажи, които бяха съвсем балансирани и представяха нещата такива, каквито сме ги видели на място. На другия ден на Даунинг стрийт прессекретарите на премиера Тони Блеър казаха по наш адрес куп неща, сред които най-милото бе, че сме наивници, а най-лошото бе, че сме едва ли не агенти на Саддам, които дезинформират света. Това беше големият проблем тогава. Ако поставиш под въпрос позицията на правителството, значи си предател. Същото се случваше и в Америка по онова време. Тези фалшиви новини, както знаем, станаха причина за последвалите кървави войни.

Редакцията на Дир.бг благодари на в. "24 часа" за предоставения пълен текст на интервюто.

ИЗБРАНО