Какво ще се случи, ако Украйна атакува руските петролни пристанища и какво общо има България

В Черно море можем да очакваме повторение на ситуацията с войната между танкерите в Персийския залив през 80-те години на миналия век

Снимка: Скрийншот/Telegram

Какво ще се случи, ако Украйна атакува руските петролни пристанища и какво общо има България

21:56 | 8 август 2023 | Автор: Сергей Вакуленко, Carnegie Politika 488 25944 Снимка: Скрийншот/Telegram

От началото на инвазията Русия значително ограничи морската търговия на Украйна и с напредването на войната използва облекчаването на блокадата на украинските пристанища като капитал за преговори. Този механизъм работи до юли тази година и оттеглянето на Москва от сделката за зърното. След това Русия започна да бомбардира пристанищата на Украйна, за да намали експортния й капацитет.

Русия - Украйна

Руските преговарящи очевидно напълно се разочароваха от перспективата да получат нещо полезно за себе си от Украйна и Запада за поддържането на относително мирно търговско корабоплаване от Одеса. Това доведе до решението да се унищожи самият обект на преговорите - украинският износ на зърно - чрез атаки срещу зърнените терминали на одеското пристанище. Малките пристанища в устието на Дунав все още не са атакувани, тъй като подходите към тях са почти изцяло в румънски териториални води, което до известна степен защитава плаващите кораби, но може да се предположи, че руските сили ще се опитат да атакуват и тези пристанища.

Ако няма пристанищни терминали, няма да има износ, няма да има нужда да се ловят кораби в морето, да се отделят търговските кораби от тези, които могат да превозват военни товари, да се вземат решения кои кораби под флага са неприкосновени и кои не. С други думи, може да се обяви пълна блокада.

Нападението на украински морски дронове срещу руски кораби край Новоросийск и Керч и обявяването от Украйна на руските пристанища по черноморското крайбрежие на Кавказ за зона на военни операции и военна опасност очевидно бяха отговорът на Киев на опита за морска блокада от страна на Москва. Те са и част от план, целящ намаляване на руския износ от черноморските пристанища - най-вече на износа на петрол.

Авторите на плана може би са предположили, че обявяването на руските пристанища за зона с военна опасност би трябвало да накара застрахователните компании и корабособствениците да се замислят за рисковете и в резултат на това да започнат да отказват тези маршрути и да не предоставят застрахователно покритие. Нападенията срещу корабите "Оленегорский горняк" и "Сиг" трябваше да докажат, че това не са само думи.

В същото време Украйна вероятно ще се опита да пробие зърнената блокада, като покани в пристанищата си кораби, плаващи под флага на онези държави, които Русия вероятно няма да посмее да нападне. Има предположения, че нападение срещу кораб, плаващ под флага на държава от НАТО, ще се счита за акт на агресия, задействащ член 5 от Устава на НАТО, което ще доведе до пряк конфликт между алианса и Москва.

Така че обслужването на украинския износ от такива кораби може да се разглежда като своеобразен гамбит: Русия ще трябва или да откаже атаките, или да създаде претекст за пряка военна конфронтация със страните от НАТО.

Танкерни войни

Търговските блокади и войните срещу търговското корабоплаване са част от конфликтите още от древността. Но сегашните събития напомнят най-много на обстоятелствата отпреди близо 40 години.

По време на ирано-иракската война двете страни се опитаха да спрат търговията с петрол и започнаха "танкерна война", която продължи от 1984 до 1988 г. Те обстрелваха танкери, плаващи към противниковите петролни пристанища, включително тези, които плаваха под флага на страни от НАТО - Обединеното кралство, Хонконг (тогава британско владение), САЩ, Дания, Норвегия, Гърция и Турция. Няколко десетки търговски кораба бяха повредени от ракети, торпеда, мини и оръдеен огън.

Иран атакуваше не само иракски танкери, но и например такива, обслужващи кувейтския износ (Кувейт подкрепяше Ирак), дори след като тези танкери бяха прехвърлени под американски флаг.

През 1987 г. пък е атакувана фрегата на американските военноморски сили, която получава две ракети от иракски самолет, очевидно объркал фрегатата с петролен танкер. В резултат на атаката загиват 37 американски моряци, но без особени последствия за атакуващата страна. По това време САЩ подкрепят Ирак срещу Иран, инцидентът е разследван от съвместна комисия и Ирак изплаща обезщетение.

Въпреки че Персийският залив се превръща в рискова зона за корабоплаване, потокът от хора, които искат да плават там за петрол, продължава, а застраховките продължават да се издават и да са в сила, макар и на по-високи цени. Нито една от страните, чиито кораби са нападнати, не се опита да се позове на член 5 от Договора за НАТО. Поне в тази война високите рискове и редовните жертви не успяха да спрат транспортирането на петрол.

Нападенията срещу танкери в практически затвореното Черно море са съпроводени с петролни разливи и значителни екологични щети за всички крайбрежни държави и това може да е една от причините Украйна да се въздържа от тях, дори ако се появи възможност.

Нефт за зърно

Друг начин за спиране на износа от руските черноморски пристанища би бил да се атакуват петролните терминали, най-вече тези в Новоросийск. Много е вероятно Украйна да разполага с ресурси за такава атака и да е морално подготвена за нея.

В Новоросийск функционират два петролни терминала. Единият, "Шесхарис", с традиционни кейове, е разположен директно в пристанището в Новоросийския залив и обслужва танкери, получаващи нефт от руски производители чрез системата на "Транснефт". Атакуването на съоръженията в затворения залив откъм морето обаче може да се окаже сравнително трудна задача.

Вторият терминал, "Южная Озереевка", функционира с помощта на три буя, разположени на четири километра в морето, към които се швартоват танкерите. Тези буйове са много по-уязвими и по-трудни за ремонт от класическите брегови пристанищни съоръжения, но те се използват за износ на петрол от казахстанските петролни находища и атака срещу тях би навредила най-вече на западните петролни компании и на Казахстан, а не на Русия.

Какво ще се случи, ако Украйна се окаже способна да атакува терминалите в Новоросийск и за разлика от ситуацията по време на ирано-иракската война, корабоплаването действително спре?

Малко вероятно е например терминалът "Шесхарис" да бъде повреден и износът на руски петрол през него да спре, докато износът на петрол от Казахстан ще продължи през терминала "Южная Озереевка". В такава ситуация очакваме цяла гама от руски реакции: търсене и намиране на значителни технически проблеми, които биха наложили спиране на работата на двата терминала, забрана на работата поради военни заплахи или прехвърляне на износа към терминала "Южная Озереевка", където руският петрол ще продължи да се транспортира под прикритието на западен и казахстански петрол.

В случай на пълно спиране на износа през Новоросийск Русия ще трябва да пренасочи петролните си потоци към други дестинации. Това би било по-лесно за суровия петрол. Износът през Новоросийск намаляваше още преди Русия да започне да намалява производството си по силата на неотдавнашното споразумение с ОПЕК+ и оттогава по-голямата част от спада в износа се пада именно на черноморският маршрут.

Балтийското нефтено пристанище Уст-Луга, построено през 2012 г. и разширявано няколко пъти след това, ще може да обработва обемите, които няма да могат да се изнасят през Новоросийск, въпреки че това ще удължи маршрута на руския петрол до Индия и Китай и ще направи доставките за Турция много по-малко рентабилни.

Пренасочването ще бъде по-болезнено за руския износ на петролни продукти. След като през февруари 2023 г. влезе в сила европейското ембарго върху вноса на руски петролни продукти, Средиземноморието и африканските страни се превърнаха в основен пазар на Русия. Освен това то ще натовари допълнително железниците в северозападно направление: 4 млн. тона дизелово гориво годишно отиват от Волгоград по тръбопровод до Новоросийск.

И освен това подобно развитие ще създаде проблеми за България и Румъния - за тях доставките на петрол от Русия бяха признати за толкова критични, че за тези страни беше направено изключение от общоевропейското ембарго.

Очакват се ответни руски опити да се спре украинският износ в Черно море, като се запази собственият, а Украйна има възможност да нанесе щети на руския износ. В този случай можем да очакваме повторение на танкерната война от 80-те години на ХХ в. в Персийския залив, когато доходният износ не беше спрян въпреки високите рискове. Или - в случай че няма желаещи да поемат риска - Русия има варианти да пренасочи износа към Балтийско море със загуби за себе си и за получателите, сред които има както големи развиващи се страни, така и членове на Западния блок - съюзници на Украйна.

Превод: Dir.bg

ИЗБРАНО