Избирателната активност се вдигна за пръв път от две години и половина, но пак губи от местния вот през 2019-а
Продължава възходът на алтернативата "Не подкрепям никого"
От предходните местни избори през 2019 година до вота на 29 октомври избирателната активност у нас неизбежно пада. Ако през 2019-а на първи тур тя е била почти 50%, то миналата неделя до урните са стигнали по-малко от 45%.
Пикът на активността през последните години е през април 2021-а. Тогава започва и спадът, като желанието на хората да се явят пред урните се изпарява с всеки следващ избор още през същата година, когато гласувахме още два пъти - за парламент и за президент.
През 2022-ра активността достига най-ниската си точка, а година по-късно отново се качва с 5% именно на вота за кметове и общински съветници на 29 октомври.
Обратнопропорционално, но в същия контекст, върви и "отрицателният" вот. Отбелязаното в бюлетината "Не подкрепям никого" през 2019 година събира средно около 3% от избирателите или около 2000 гласа в община. Тази година - също на изборите за кметове и общински съветници - процентът отново е около 3.
По време на парламентарните избори през април 2021 година обаче броят е близо 48 хиляди, докато на последния вот за Народно събрание - над 109 хиляди.
Избирателната активност - от близо 50% до по-малко от 45
На местните избори през 2019-а гражданите, които отиват до урните на първи тур, са 49,76% или 3 093 213 души от общо 6 216 503 имащи право да гласуват.
Високата избирателна активност се запазва и на парламентарния вот април 2 години по-късно и дори надминава 50% - от 6 588 372 гласоподаватели бюлетината са попълнили 3 334 283 - повече от половината от имащите право на глас.
С 8% обаче пада активността на изборите отново за Народно събрание през юли - тогава до урните отиват 42,19% или 2 775 410 души от общо 6 578 716.
През 2021 година се провеждат и още едни избори, но този път освен за депутати - и за президент. Активността на 14.11.2021 г. е с още 2% по-ниска - 40,50 на сто за президент, тоест 2 687 307 граждани от общо 6 635 305, и 40,23 на сто депутати - 2 669 260 души.
Почти година по-късно българите отново трябваше да упражнят правото си на глас и то пак за парламент. 39,41%, или 2 601 963 души, е била избирателната активност тогава - с още един процент надолу спрямо предходния вот.
На последните избори за Народно събрание от април тази година активността 40,69% - своето право на глас са упражнили 2 683 606 граждани от общо 6 594 593.
На 29 октомври избирателната активност се е покачила с около 5% спрямо тази на изборите за НС - 44,94%. Гласували са общо 2 713 979 граждани от 6 038 622.
Генерално погледнато желанието на българите да гласуват за кметове и общински съветници е спаднало с 5% в сравнение с местните избори през 2019 година. Най-ниска обаче е избирателната активност в рамките на тези 4 години по време на парламентарния вот, когато гласуват близо 1 000 000 избиратели по-малко.
"Не подкрепям никого" щеше да влезе в парламента и в Общинския съвет, ако беше кандидат
"Не подкрепям никого" в бюлетината през 2019 година са отбелязали 2222 (6.20%) избиратели в Благоевград, 2269 (3.11%) в Бургас, 4928 (4.88%) във Варна, 1297 (4.13%) във Велико Търново, 696 (3.30%) във Видин, 770 (2.41%) във Враца, 883 (4.58%) в Габрово, 642 (2.12%) в Добрич, 509 (1.67%) в Кърджали, 1532 (7.14%) в Кюстендил, 652 (3.30%) в Ловеч, 1175 (5.36%) в Монтана, 1253 (3.02%) в Пазарджик, 2619 (6.92%) в Перник, 1937 (3.85%) в Плевен, 3357 (3.05%) в Пловдив, 661 (3.35%) в Разград, 2173 (3.96%) в Русе, 858 (4.22%) в Силистра, 1146 (2.76%) в Сливен, 559 (3.08%) в Смолян, 10 315 (2.32%) в София, 1776 (3.15%) в Стара Загора, 279 (0.97%) в Търговище, 1598 (4.39%№ в Хасково, 786 –(2.41%) в Шумен и 476 (1.77%) в Ямбол.
В много малка част от всички общини този брой е под 2%, а в повечето по брой гласове "Не подкрепям никого" се нарежда на до шесто място сред избора на гласоподавателите.
За сравнение на местните избори тази година броят на избралите тази опция в бюлетините са както следва: 462 (6.76%) в Благоевград, 1777 (2.86%) в Бургас, 5741 (5.41%) във Варна, 1470 (5.46%) във Велико Търново, 653 (3.35%) във Видин, 827 (3.16%) във Враца, 553 (3.36%) в Габрово, 662 (3.08%) в Добрич, 538 (2.08%) в Кърджали, 842 (3.83%) в Кюстендил, 518 (3.06%) в Ловеч, 722 (3.87%) в Монтана, 990 (2.75%) в Пазарджик, 1173 (3.26%) в Перник, 1461 (3.43%) в Плевен, 2864 (2.96%) в Пловдив, 449 (2.60%) в Разград, 1608 (3.90%) в Русе, 753 (4.19%) в Силистра, 948 (2.67%) в Сливен, 387 (2.53%) в Смолян, 14 063 (3.75%) в София, 1844 (3.66%) в Стара Загора, 702 (3.70%) в Търговище, 1267 (3.68%) в Хасково, 1029 (4.04%) в Шумен и 338 (1.59%) в Ямбол.
От данните за 2019 и 2023 година става ясно, че в седем общини - Враца, Добрич, Кърджали, София, Стара Загора, Търговище и Шумен, се е увеличил броят на избирателите, посочили в бюлетината "Не подкрепям никого".
В Габрово, Кюстендил, Монтана, Пазарджик, Перник, Разград, Смолян и Хасково броят през 2023 година им е по-малък спрямо 2019-а.
В останалите общини той е сравнително непроменен или променен с много малка разлика.
Не така обаче изглеждат данните за множеството парламентарни избори от 2021-ва до 2023-та. На първите през април 2021 година "Не подкрепям никого" са посочили 47 749 граждани.
На следващите през юли броят им пада на 35 201. През ноември - на изборите за президент и НС, те са с около 500 повече - 35 745.
На вота от октомври 2022 година броят на отбелязаното "Не подкрепям никого" рязко скача на 87 635 - с над 50 000 повече.
През 2023 година на последните избори за народни представители, гражданите, посочили в бюлетината тази опция, наброяват 109 095 души - повече от гласувалите за ИТН, "Български възход" и "Левицата!".
Това е с над 21 000 повече избиратели от изборите през октомври предходната година и с повече от 50 000 спрямо 2021 година.
Изводът от данните, публикувани от ЦИК за изборите от 2019 до 2023 година, е, че избирателната активност пада след поредицата от парламентарни избори и гласоподавателите са по-склонни да упражнят правото си на вот за кметове и общински съветници, отколкото за народни представители.
По същата логика много повече избиратели посочват опцията в бюлетините "Не подкрепям никого" на избори за Народно събрание, отколкото за местния вот.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}