Когато липсва добра воля и в най-перфектния юридически договор може да се открие "подводен камък", коментира историкът д-р Бисер Банчев от Института по балканистика при БАН по повод визитата на българския премиер в Скопие.

Според него, дали постигнатото в Скопие ще сработи, ще разберем през следващите няколко месеца. Договореното трябва да премине през изпитанието на интензивна работа. Ако това не стане, ще стане ясно, че проблемите между двете страни въобще не са били само в смесената българо-македонска историческа комисия.

Д-р Бисер Банчев работи в секция "Съвременни Балкани" в Института по балканистика с Център по тракология към БАН. Изследователските му интереси са в областта на съвременната история на Югоизточна Европа, национализъм и национална сигурност; геополитика и международни отношения на балканските страни. Автор е на книгата "България и разпадането на Югославия 1989-1995 г. Най-новите му публикации са включени в колективната монография "Съвременните Балкани: Предизвикателствата на XXI век", издадена декември 2021 г. Член е на редколегията на списания "Геополитика" (София) и "Международна политика" (Белград).

За договореното в Северна Македония, за ролята и мястото на спора между София и Скопие през призмата на геополитиката на Балканите, говори д-р Банчев пред Dir bg.

- Какви са знаците от визитата на българския премиер в Скопие и договореното с македонското правителство? Какъв е прочитът Ви като историк?

- Няма изненада от резултатите на посещението. Спазени бяха предварително обявените ангажименти. От българска страна беше демонстрирана една протегната ръка, от македонската страна също беше направен опит да се демонстрира едно позитивно отношение.

- И преди сме били сведетели на фанфари и прегръдки между премиерите на Северна Македония и България - със Зоран Заев и Бойко Борисов. Какво е по-различното сега?

- Това ще се разбере след няколко месеца, предстои да премине през изпитанието на интензивната работа. Различното е, че се активизират пет нови работни групи. Надеждата и позитивният резултат, на който се надява българският премиер, са тези работни групи да интензифизират всички възможни области на сътрудничество, които да създадат дух на доверие на чисто човешко ниво. Това, за което трябва да наблюдаваме, е негативен сценарий как работните групи започват да работят позитивно и оптимистично и след това да спрат от македонска страна. Тогава ние ще разберем, че проблемите между двете страни въобще не са били само в смесената българо-македонска историческа комисия.

- Кой трябва да е следващият печеливш ход на София?

- Трябва да се спазва определеният работен график на двустранните работни комисии и проблемите да се изчстват. Защото, когато говорим за история, ние пропускаме факта, че гръцки или сръбски фирми много по-лесно могат да започнат бизнес в Северна Македония, докато българският среща "необясними" административни пречки. И това почти не се коментира.

- Българското правителство призна краткото наименование на РСМ - Северна Македония, като от Скопие декларираха, че то ще се отнася само до политическото обединение, а не за географския регион, част от който е в пределите на България. Има ли "подводен камък" в тази договореност, въпреки уверението, че няма да има териториални претенции към България?

- Когато липсва добра воля и в най-перфектния юридически договор може да се открие "подводен камък". В конкретния случай декларирането от Северна Македония, че няма да има териториални претенции към България, бе наше искане от почти две години. Правителството подготви тази нота преди няколко месеца. Вчерашното посещение се използва като формален повод за нея. Интересното е, че българските медии представят това като български успех, докато македонските медии не коментират въобще тази част от нотата или ако има коментар, то той е, че България е направила остъпка и е признала Северна Македония. Ако оставим настрана тези малко едностранни тълкувания, би следвало да приемем на първо четене, че нещата са в правилна посока.

- Наскоро нерегистрираната у нас организация ОМО Илинден-Пирин поиска среща с президента Пендаровски, като не беше уточнено от прессекратарията на президента какъв е поводът и кога ще се състои. Може ли да търсим някаква скрита реципрочна връзка със заявеното от българските македонци искане у нас да бъдат признати в като държавнотворен народ в Конституцията на РСМ?

- Не, не можем да търсим такава връзка, защото още през 90-те години на миналия век има достатъчно разкрития, че ОМО Илинден-Пирин е под дирекнния контрол на бившите тайните служби на Скопие и Белград. По-скоро това е пореден опит на "дълбоката държава" на бивша Югославия да минира отношенията ни със Скопие. Разбира се, България трябва да е готова за реакция за подобни опити. Трябва да отбележим, че президентът Пендаровски в последния момент отказа тази среща. Може изобщо да не е смятал да я проведе и само да е блъфирал, но в крайна сметка тази среща не се проведе. А иначе като формално позитивно очакване премиерът Кирил Петков си е заложил след два месеца да видим самолетна връзка Скопие-София. Това го приемам с известно снизхождение, но няма как да не проявим разбиране, защото наистина транспортната връзка между двете столици е голям проблем и фактът, че от 140 г. не може да се осъществи една пълноценна връзка, означава, че има различни интереси, а не само, че има некадърни строители и политици от двете страни.

Разбира се, много по-добре би било да се построи магистралата между Скопие и София, но това няма как да се постигне за два месеца, докато една самолетна линия може. Това ще бъде символично. Министърът на транспорта заяви, че очаква тази линия да се развие туристическите контакти. Но ако трябва сме обективни, много по-добре би било самолетът от Скопие да каца в Пловдив и оттам по зимните ни курорти. Все пак тази линия ще развие по-активни делови и политически контакти, макар и в по-тесен кръг лица и позитивен знак. Но нека да видим какво ще се случи след 60 дни.

- Доколко "Коридор 8" фокусира вниманието на визитата на Кирил Петков в Скопие, като че ли този въпрос остана в сянка?

- Не бих казал, но не беше забелязано. Кирил Петков заяви, че работните групи ще работят в тази посока, но самият той отбеляза, че този проект не се реализира 140 години и това от гледна на историка означава, че има много по-сериозни пречки, отколкото липса на финанси и желание от двете страни.

 - Каква е ролята на спора между София и Скопие в геополитическата карта на Балканите?

- Геополитическото измерение има две нива. Първото е участието на балканските страни, а другото - участието на големите световни играчи на Балканите. На ниво балкански страни няма съмнение, че и Сърбия, и Албания и Гърция са изключително заинтересовани как ще се развие спорът със Скопие. Албания е заинтересова да се развие позитивно, докато Сърбия и Гърция са на противоположната страна.

Тук бих искал да отбележа нещо, което се пропусна от всички коментатори, за това как Кирил Петков е нарушил протокола и първи е отишъл в Скопие. На формално ниво може и да е така, но никой не направи връзка, че две седмици по-рано гръцкият премиер наруши протокола и дойде в България, като си промени цялата програма, само за да се срещне с българския премиер и мотивът беше спорът ни със Скопие.

Иначе големите играчи на Балканите си ги знаем. От гледна точна на НАТО САЩ не искат да има конфликти в региона, докато Русия е заинтересована да имаме такива конфликти. 

Как ще коментирате изявленията на американски конгресмени за възможни санкции към страната ни, ако не вдигнем ветото над Северна Македония? От администрацията на Джо Байдън отрекоха подобни намерения и въпреки това - колко са големи страховете на САЩ от влиянието на Русия в региона?

- Няма никакви страхове. Първо тук говорим за изказвания на конгресмени, които са 13 от общо 435. Второ, Камарата на представителите абсолютно не се занимава с външна политика и не знам защо всички пропускат този факт. С външна политика се занимава Сенатът. Т.е. единственото, което може да видим, е една фалшива новина, вдигнала медиен шум, която обаче е резултат от дългогодишни лобистки плащания на Скопие.

- Каква е ролята и влиянието на Русия по спора ни със Скопие?

- По отношение на евроинтеграцията влиянието на Русия е по-скоро символично, отколкото реално, но Русия използва всяка открила се пукнатина, за да създаде напрежение между съюзниците в НАТО. Русия не се интересува от развитието на ЕС, нейният интерес е НАТО и проблемите са свързани със сигурността и регионалната стабилност, а от наша гледна точка - с евроинтеграцията на Скопие. Така че спорът ни изобщо не е на фокуса на внимание нито на Русия, нито на САЩ. Да не изпадаме в мегаломания като македонците, този спор не ги интересува, просто е едно от местата на сблъсък при появила се пукнатина.

- Кой е най-големият играч на Балканите от страните в региона  - Турция ли? Тази седмица Ердоган бе на поредна обиколка в региона - в Албания и Сърбия.

- Както биха казали в Анкара, през последните 700 години те са заинтересовани от събитията на Балканите, но всяка страна от региона има сериозни интереси. И Гърция е не по-малко сериозен играч. Мен ме притесняват по-скоро амбициите на Сърбия. Така че поне три държави сблъскват интереси.

- През погледа на историк каква е вашата прогноза за решаването на спора ни със Скопие? Възможно ли е това да стане за  половин година, както първоначално беше заявил премиерът Кирил Петков?

- Като историк категорично мога да кажа, че никога сроковете на Балканите не са били спазвани, независимо дали са били протоколни изказвания или добри намерения. По-важно е какво ще направим в дълбочина.