Горбачов - първият и последен президент на СССР, който се снима в реклама на пица "Хът" (снимки, видео)
За перестройката, антиалкохолната кампания, договора с Рейгън, неуспелия пуч и разпада на Съюза
Той е господар на Съюза на съветските социалистически републики (СССР) 6 години - от 1985 до 1991 г. Последователно генерален секретар на ЦК на КПСС (комунистическата партия), председател на Президиума на Върховния съвет и първи и последен президент на Съветския съюз. Баща на перестройката, чиято политика довежда до края на Студената война със САЩ и разпадане на СССР. Носител на Нобелова награда за мир.
Точно преди 30 години - на 15 март 1990 г., седмият съветски лидер Михаил Горбачов става президент на сегашна Русия. Уважаван от мнозина и отричан от много други, той остава един от световните политически лидери, оставил завинаги следа в историята.
През същата година в Съюза Конгресът на народните депутати приема закон, който най-после позволява многопартийна система. По това време е въведен и нов институт в страната - постът на президента. Вместо обаче да бъде избиран от гражданите, е решено държавния глава изберат депутатите, а чак при следващия вот това да стане чрез гласуване. Горби, както го наричат години по-късно, казва, че виновни за съдбата на днешна Русия са заговорниците, които опитват да го свалят от власт с пуч само година по-късно...
Като млад политик...
Снимка: Getty Images/Guliver PhotosКой е той?
Михаил Сергеевич Горбачов е роден на 2 март 1931 г. в село Приволное, близо до Ставропол. Родителите му - Сергей Горбачов и Мария Гопкало, са селяни. По време на Втората световна война бащата се влива в редиците на Червената армия, докато малкият Миша и майка му остават в селото, което е превзето от германските войски.
На 18-годишна възраст, докато все още учи, но и работи в колхоза с баща си, той получава орден "Червено знаме на труда", а на следващата година е регистриран като кандидат за член на КПСС. През 1950 г. Горбачов завършва училище с отличие и е приет да учи право в Московския държавен университет. След като става юрист, през 1966 г. завършва и аграрна икономика във висшия селскостопански институт.
Същевременно, от съвсем млад, той развива политическа кариера. Влиза в партията още през 1952 г. и постепенно започва да се издига - първо в Ленинския комсомол, после първи секретар на градския комитет на партията, след това член на ЦК на КПСС, а след 1980 г. и член на висшето съветско ръководство - Политбюро на ЦК на КПСС. Там той получава подкрепата на Юрий Андропов, ръководител на КГБ и генерален секретар на ЦК на КПСС след смъртта на Брежнев.
А след смъртта на Константин Черненко, по предложение на външния министър Андрей Громико, на 11 март 1985 г. Горбачов е избран за генерален секретар на КПСС. Така той става първият партиен лидер, роден след Великата октомврийска социалистическа революция от 1917 г.
Само месец по-късно, той обявява курс за ускоряване на икономиката, който е реална подготовка за перестройката, а през май започна своята станала известна антиалкохолна кампания. Целта му е да намали нивото на консумация, но методите му предизвикват противоречиви чувства. Цените на напитките се повишават с почти 50%, лозята са отсечени и силно намалява на производство на твърд алкохол, като така е ударено и домашното производство.
Напрежението в страната нараства още повече след бедствието в атомната електроцентрала в Чернобил, Украйна - по това време част от СССР, през пролетта на 1986 г.
С кубинския лидер Фидел Кастро
През януари 1987 г. започва реалната перестройка в СССР. Тогава Горбачов я обявява за държавна идеология. Идеята е курс към демократизиране на управлението, развитие на пазарните отношения и публичност. Въпреки усилията обаче, темповете на икономически растеж продължават да падат, с това и недоволството от политиката на Горбачов расте.
Външната политика е насочена към нормализиране на отношенията със САЩ. Връхната точка на тази политическа линия е постигането на споразумение с американския президент Роналд Рейгън за частично ядрено разоръжаване. Договорката е направена на 11 октомври 1986 г. на неутрална територия - в столицата на Исландия Рейкявик. Двамата се споразумяват за премахване на INF системите от Европа и да бъде създадено световно ограничение за до 100 бойни глави със среден обсег. Задълбочени преговори продължават през цялата 1987 г., подпомогнати през август от решението на западногерманския канцлер Хелмут Кол за едностранното премахване на съвместните американско-западногермански "Пършинг" системи. А на 8 декември 1987 г. договорът е подписан официално от президента Рейгън и от председателя на Президиума на ВС на СССР Горбачов във Вашингтон.
С Роналд Рейгън
Друга важна стъпка при управлението на Горбачов, която допринася за нормализирането на отношенията със Запада, е изтеглянето на съветския контингент от Афганистан, което приключва окончателно през 1989 г. Той взема това решение, след като е напълно ясно, че СССР вече не може да издържа икономически такава война, а и жертвите се увеличават толкова, че сред руснаците расте недоволството.
С първата жена държавен секретар на САЩ - Мадлин Олбрайт
В същото време в СССР започват да се появяват междуетнически конфликти, протести и дори сепаратистки тенденции. Най-сериозни вълнения обхващат републиките, които се намират в Централна Азия, Молдова, Прибалтика, Грузия, а в Нагорни Карабах избухва истинска война между арменци и азербайджанци. Но пикът е през 1990 г., когато правителството на Литва обявява отделянето си от СССР. Това е първият знак за неминуемото разпадане на Съюза. Следващата година се отцепва и Грузия. Виждайки центробежните сили, обхванали почти всички републики, правителството на Горбачов се опита да запази Съюза, като през март 1991 г. провежда референдум за бъдещето му. Над 77% от населението с право на глас подкрепя запазването на държавата. Така смъртта на СССР се забавя, но общите икономически и политически тенденции я правят неизбежна.
С британския премиер Маргарет Тачър - наричана Желязната лейди
Повратният момент от това време е опитът за превземане на властта чрез така наречения пуч през август 1991 г. Превратът е подготвен от група висши държавни служители, ръководени от вицепрезидента Генадий Янаев, които искат запазване на старото управление в страната. В заговора участват още министърът на отбраната на СССР Язов и председателят на КГБ Крючков, както и военни. Те избират за ден на пуча седмицата, в която Горбачов е в отпуск и почива в своята дача във Форос. Те създават "Държавен комитет за извънредно положение". Ръководителите на пуча обявяват, че отстраняват Горбачов временно от власт "по здравословни причини" и го поставят под домашен арест във вилата.
В Москва са мобилизирани около 4000 военнослужещи, 362 танка, 427 бронетранспортьора и БМП. Стига се до размирици и стрелба. На този фон блесва наследникът на Горбачов - Борис Елцин. Още през май 1990 г. той е избран за председател на Върховния съвет на СССР, а през юни 1991 г., чрез свободни избори, за новоучредения пост: президент на Руска съветска федеративна социалистическа република (РСФСР), която по това време е една от 15-те републики в рамките на СССР. По време на пуча той говори пред протестиращите срещу опита за преврата, застанал върху танк. Така е приет за лидер на съпротивата, която в крайна сметка побеждава.
С Елцин видимо не са в добри отношения
Заговорниците нямат пълна подкрепа и скоро планът им пропада. Пучът не успява. На 21 август всички заговорници са арестувани, а на следващия ден Горбачов се връща в Москва. Той започва чистка в държавната власт на поддръжниците на опита за преврат, но Елцин анулира няколко от назначенията му и избира свои хора.
През есента на 1991, една след друга, отделните републики обявяват независимостта си от СССР, докато Горбачов, който все още остава президент на Съветския съюз, се бори да удържи съюза като едно цяло.
През декември Елцин и лидерите на Беларус и Украйна се срещат и договарят разпадането на Съюза, без Горбачов да е поканен. Той дори научава, след като Елцин вече се е обадил да съобщи новината на президента на САЩ Джордж Буш.
Така Горбачов е принуден да подаде оставка, тъй като СССР се разпада.
На 25 декември 1991 г. Елцин е избран за президент на Руската федерация, държавата-наследник на СССР.
Бюстове на Елцин и Горбачов завинаги ги нареждат един до друг в руската история
Горбачов сега
Миналата година Горбачов, който вече е доста възрастен, даде пространно интервю пред френския вестник "Фигаро", в което коментира някои от най-важните политически събития, в които участва.
За 10 ноември 1989 година той заяви:
"Промените започнаха под влияние на перестройката. Не можехме да отказваме на нашите съседи и приятели правата и свободите, на които вече се радваха хората в СССР! Не се намесихме в техните дела. И когато ме критикуват за това, че "дадох Източна Европа", аз отговарям: "Но на кого ги дадох? Полша на поляците, Унгария на унгарците, Чехословакия на чехите и словаците".
С Тодор Живков, Добри Джуров и други партийни функционери по време са комунистическото управление у нас
Снимка: Getty Images/Guliver PhotosЗа падането на Берлинската стена:
Стената падна в нощта на 9 срещу 10 ноември 1989 година. Уведомиха ме сутринта. Първата получена информация не даваше пълна представа за случващото се, беше очевидно, че става нещо много интересно и че то ще има много сериозни последствия. Но това не беше неочаквано. Няколко седмици по-рано, по време на 40-ата годишнина на ГДР, успях да се убедя, че недоволството от режима е масово и дълбоко.
Проведохме заседание на Политбюро и се запознахме подробно с хода на събитията. Политбюро бе съставено от много различни хора, някои от които впоследствие поеха по пътища, различни от моя. Но в този ден имаше пълно единодушие. И дума не можеше да става за употреба на сила, за използване на съветските сили, разположени в ГДР. Беше им дадена заповед да не напускат базата си. Разбира се, ние не можехме да сме безразлични към случващото се през тези дни, нито към последствията. Не знаехме как ще се развият събитията.
Поставихме си една цел: да направим всичко по силите си тези събития да протекат мирно и, същевременно, да направим така, че интересите на нашата страна и европейската сигурност да бъдат гарантирани. Дали беше трудно да вземем това решение? Мисля, че това беше отговорно и единственото приемливо решение. И пак повтарям, то бе единодушно. Министърът на отбраната и всички други администрации, свързани с националната сигурност и външната политика, приеха тази линия и я последваха. Така трябва да се случват нещата в една страна, в която решенията се вземат от политическото ръководство, което поема отговорността за тях.
Ето какво каза пък той за управлението на Владимир Путин:
С Владимир Путин
Снимка: Getty Images/Guliver Photos"В книгата си говоря подробно за моето отношение към президента Путин. Той стана президент, когато Русия беше отслабена и се намираше в състояние на хаос. Страната беше в състояние на оцеляване. Руските граждани, от които аз съм част, оценяват много това, което президентът направи, за да преодолее политическия хаос и икономическите неуспехи през 90-те години. При Путин Русия направи ясен избор във външната политика: ние сме за многополюсен свят.
Путин признава ролята на Запада в политиката и световната икономика, той е готов за партньорство. Надявам се, че помните стъпките, които той направи към Запада, към САЩ. Но тези стъпки не бяха приети така, както заслужаваха. Както през 90-те г., комплексът на победителя попречи на Запада да реагира правилно. Те не взеха предвид интересите на Русия и я поставиха пред свършен факт. Трябва да имаме предвид всичко това, за да оценим действията си.
Русия няма да приеме второстепенна роля в световните дела. Що се отнася до царя реформатор, очевидно това е ролята, за която претендираше Борис Елцин. Но той не успя. Разбира се, Русия има нужда от промени и ролята на президента е много важна. Много ще зависи от избора, който Владимир Путин ще направи в бъдеще. Надявам се, че този избор ще бъде в полза на демокрацията и разширяването на политическите и икономически възможности за руските граждани. Убеден съм, че те ще съумеят да се възползват отговорно от тези възможности и демократичните права. Нашето общество съзря, то е готово".
Днес вече 89-годишният Михаил Горбачов е във влошено здраве, но все още следи политическите процеси.
Вижте архивни видеозаписи от ключовите моменти в политическия живот на първия и последен съветски президент:
Преди десетина години Михаил Горбачов стана хит в социалните мрежи, след като участва в реклама на американската пица "Хът", което отново предизвика противоречиви реакции. В клипа той отново е силно любен и мразен...
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}