15:01 | 07.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Горбачов и разпадът на последната империя на ХХ век (снимки)

Ефектите от колапса на СССР продължават да се усещат и днес

Снимка: Getty Images

Горбачов и разпадът на последната империя на ХХ век (снимки)

Ефектите от колапса на СССР продължават да се усещат и днес

21:46 | 1 септември 2022 | Автор : Стоян Гогов 150 8744 Снимка: Getty Images

Човешката история е оформена от възхода и паденията на различни империи.

Избрано

Само за 100 години през ХХ век едно поколение става свидетел на 2 световни войни, зараждането и изчезването на няколко хегемона. Руският цар е разстрелян, а страната му е хвърлена в гражданска война. Австро-Унгария престава да съществува, а неуспехите на Втория немски райх водят до "експлозивното" възникване и изчезване на Третия. Японският император вече е само с церемониална функция. От Британската империя, над която Слънцето никога не залязвало, е останал остров и множество нестабилни бивши колонии.

Ако Руската империя е първата, която изчезва през ХХ век, последната е Съветската. Именно с това е свързана епохата на Михаил Горбачов.

Преди два дни последният лидер на СССР почина на 91-годишна възраст. В редовете по-долу представяме малко известни, забравени или добре познати факти. Те проследяват процесите зад колапса на СССР - събитие, чийто ефекти се усещат и до днес.

Горбачов и Пражката пролет

Снимка: Getty Images

Горбачов учи в Московския държавен университет от 1950 до 1955 г. Там той става близък приятел със Зденек Млинар, чехословашки студент, който по-късно се превръща в основен идеолог на Пражката пролет от 1968 г. Млинар пише политическия манифест "Към демократична политическа организация на обществото". Той е част от вътрешния кръг на Александър Дубчек и се оказва един от идейните двигатели на промяната към "социализъм с човешко лице". След смазването на Пражката пролет с помощта на съветските танкове Млинар е изключен от партията и принуден да емигрира извън Чехословакия. През 1968 година Горбачов публично подкрепя изпращането на съветските войски с Чехословакия. Съветските власти решават да тестват лоялността на Горбачов, който по това време е ръководител на Комсомола в Ставропол. Той получава задача да накаже Фагим Б. Садиков, професор по философия, чиито идеи са считани за критични към съветската селскостопанска политика. Горбачов гарантира, че Садиков няма да преподава никога повече, но игнорира призивите за по-строги наказания.

Публична лоялност към Брежнев и вътрешни съмнения

Икономическата и социална стагнация по времето на Брежнев правят СССР много по-крехък

Снимка: Getty Images

На 39 години Горбачов става Главен секретар на Комунистическата партия в Ставрополския регион. Населението му по това време надхвърля 2 милиона души. Като ръководител на Ставрополския край, той автоматично става и член на Централния комитет на комунистическата партия. В ролята си на регионален лидер Горбачов първоначално приписва икономическите и други провали на "неефективността и некомпетентността на кадрите, недостатъци в управленската структура или пропуски в законодателството", но в крайна сметка заключава, че те са причинени от прекомерната централизация при вземането на решенията в Москва.

Той започва да чете преводи на ограничени за широката публика текстове от западни марксисти, като попада под влиянието на Антонио Грамши, Луи Арагон, Роджър Гароди и Джузепе Бофа. Въпреки това Горбачов винаги се стреми да докаже своята лоялност към системата. В речите си като регионален лидер той многократно възхвалява Брежнев. Нарича го "най-изключителния държавник на нашето време".

Издигането в партийната номенклатура позволява на Горбачов да посети Италия, Франция, Белгия и Западна Германия. Той остава впечатлен от това колко открито западноевропейците критикуват своите политически лидери - нещо, невъзможно в Съветския съюз. По-късно разказа, че за него и съпругата му тези посещения "разклащат вярата в превъзходството на социалистическата над буржоазната демокрация".

Довереник на Андропов

Влиятелният шеф на КГБ помага за издигането на новото поколение реформатори

Снимка: iStock by Getty Images/TASS

В началото на 70-те години Михаил Горбачов се запознава с шефа на КГБ - Юрий Андропов. Това става по време на почивка в една от резиденциите на партийния елит. През 1978 Горбачов става член на Политбюро - една от последните стълбици в йерархията на съветската власт. Мнозина считат Андропов за покровител на Горбачов. След смъртта на Брежнев през ноември 1982 г. Андропов го наследява като генерален секретар на Комунистическата партия. Горбачов става най-близкият съюзник на новия лидер в Политбюро и понякога председателства заседанията.

Андропов започва да подготвя Горбачов за по-висок пост. През май 1983 г. Горбачов е изпратен в Канада, където се среща с министър-председателя Пиер Трюдо и говори пред канадския парламент. Там се запознава и сприятелява със съветския посланик Александър Яковлев, който по-късно негов става ключов политически съюзник. Оформя се ново либерално ядро в Комунистическата партия.

През февруари 1984 г. Андропов умира. На смъртния си одър той иска поста му да бъде даден на Горбачов. Мнозинството в Централния комитет обаче счита, че 53-годишната му възраст е твърде млада и не гарантира достатъчно опит. Постът е даден на Константин Черненко, който се бори с влошено здраве. През това време Горбачов се захваща с изграждане на мрежа от съюзници. Той не пропуска възможност, в която да замести Черненко, а такива случаи не липсват. През декември 1984 Горбачов посещава Великобритания по искане на нейния министър-председател Маргарет Тачър. Тя е информирана от МИ6 за намеренията на потенциалния реформатор и желае установяването на по-близки контакти с него. В края на визитата Тачър каза: "Харесвам г-н Горбачов. Можем да правим бизнес заедно".

Корабът на социализма

Горбачов е най-младия член на Политбюро в последните години на СССР. За сравнение в първото Политбюро всички без Ленин са под 40-годишни

Снимка: БТА/AP

Константин Черненко умира през март 1985 година. Малко преди това той препоръчва на Политбюро да назначи Горбачов за негов заместник. Голяма част от членовете са на преклонна възраст. Мнозина от тях познават Горбачов, като доверен кадър на предишния шеф на КГБ и последователен поддръжник на политиките на Брежнев. Политбюро гласува кандидатурата на Горбачов единодушно. Малцина във висшия ешелон на партията подозират за мащаба на предстоящите реформи.

Макар да вижда пътя на СССР към демократизацията, Горбачов не смята за толкова необходима либерализацията на икономиката. На практика той тръгва по обратния на Китай път.

"Много от вас виждат решението на проблемите в прибягването до пазарни механизми вместо в директното планиране. Някои от вас гледат на пазара като на спасител за икономиката. Но, другари, не трябва да мислите за спасители, а за кораба, а корабът е социализъм", заявява Горбачов на една от първите си речи.

Новият лидер на СССР не очаква да срещне съпротива срещу реформите. Според него в социалистическо общество като Съветския съюз няма да има "антагонистични противоречия". Истината се оказва по-различна.

Антиалкохолната кампания

Антиалкохолната кампания допринася много за колапса на СССР

Снимка: БТА/AP

В Русия консумацията на алкохол има дълбоки културни корени. Алкохолът е и огромен източник на приходи за съветската държава, която има пълен монопол върху производството и разпространението му. През 1979 г. хазната на СССР получава около 25,4 милиарда рубли от продажбата на алкохолни напитки. Това е повече от платения подоходен данък. Печалбите от алкохол са повече и от военния бюджет на страната. Те са ключови за финансовото съществуване на съветската държава. В същото време алкохолизмът е основен бич в съветското общество. С него са свързани високи нива на малтретиране на деца, самоубийства, разводи, отсъствия от работа и трудови злополуки. Употребата му в големи количества е главен фактор за ранната смъртност сред мъжете.

През май 1985 г., по-малко от два месеца след като става генерален секретар на Комунистическата партия, Михаил Горбачов започва кампания срещу злоупотребата с алкохол. Първите стъпки са свързани с ограничението на продажбата и намалението на производството му. В Молдова, Армения и Грузия са изкоренени множество лозя, а по-малките дестилерии за водка са унищожени.

Резултатът от антиалкохолна кампания е повече от противоречив. На хартия консумацията е спаднала. Приходите от алкохола в хазната стават драстично малко, което е лоша новина на фона на все по-задъхващата се съветска икономика. Производството на нелегален алкохол или самогон достига невъобразими пропорции. Това води до увеличаване на организираната престъпност и случаите на алкохолно отравяне. Спадът в приходите на хазната е компенсиран от печатане на пари. Това подхранва инфлацията и допълнително орязва покупателната способност на съветските граждани.

Антиалкохолната кампания подкопава и без това намаляващия престиж на управляващите. Вместо генерален секретар, хората започват да наричат Горбачов шеговито секретар на пиенето на минерална вода. Негативите се натрупват, а кампанията е преустановена след 1987 година.

"След Чернобил съветската система вече не можеше да продължи"

Инцидентът в АЕЦ Чернобил изкарва наяве много от проблемите на съветската власт

Снимка: iStock by Getty Images

Когато Горбачов поема ръководството на страната, тя се намира в стагнация, простираща се далеч извън сферата на икономиката. Управлението е поверено на несменяеми бюрократи, а критиката към тях е невъзможна. Медиите игнорират истинските проблеми и новите идеи трудно си проправят път.

Горбачов обещава Перестройка и Гласност. Често обаче тези политики се оказват мираж, саботиран от регионалните власти, а понякога и от самия съветски лидер. Пример за това е животът на един от най-известните рок и пънк музиканти в СССР. Егор Летов е фронтмен на групата "Гражданская оборона". Заради критични към системата песни в края на 1985 г. той е изпратен принудително в лудница. Там музикантът е подложен на терапия, сравнима с химическа лоботомия. Братът на Летов заявява, че ще разкаже на чуждестранни журналисти, че Перестройката е мит, а музикантите са затворени в психиатрични болници.

Егор Летов е освободен в края на март 1986 година. Месец по-късно избухва един от реакторите на АЕЦ "Чернобил". Веднага след аварията официални лица подават на Горбачов невярна информация и се опитват да омаловажат инцидента.

Близкият град Припят не е евакуиран навреме. 26 април минава обичайно за жителите на града. Евакуацията е наредена на 27- и започва да се реализира чак на 28-и. Валентина Шевченко, председател на президиума на Върховната Рада на Украинската ССР, си спомня за разговор от сутринта на 26 април - няколко часа след инцидента. Позвънил й тогавашният министър на вътрешните работи на Украйна, за да докладва текущите събития. Едва в края на разговора той споменал, че в Чернобилската атомна електроцентрала имало пожар. По думите му огънят бил потушен и всичко било нормално. На въпроса на Шевченко "Как са хората?", отговорът бил, че тя няма за какво да се тревожи: "Едни празнуват сватба, други са на полето, а трети ловят риба в река Припят".

Страхът на местните кадри и желанието да запазят своите постове се оказват по-силни от отговорността пред държавата и нацията. СССР трябва да изпрати хора от Москва, за да научи каква е реалната ситуация в Чернобил. Съветските граждани разбират за инцидента от 20-секундно съобщение в късната емисия на новите от 28 април. Обявено е само, че в АЕЦ Чернобил е имало инцидент, щетите от който се оценят.

"Повече от всичко друго Чернобил отвори възможността за много по-голяма свобода на изразяване, до такава степен, че съветската система вече не можеше да продължи", споделя по-късно Горбачов.

Проблемът с национализма

Подценяването на недоволството на различните етноси води до редица войни в пост-съветското пространство

Снимка: БТА/AP

Идеологическите възгледи на Михаил Горбачов са свързани с текстовете на западноевропейските марксисти. Последният съветски лидер счита, че национализмът е изгубило значението си понятие - особено в 70-годишната социалистическа държава, която той управлява. Непосредствено след като поема властта, Горбачов се сблъсква с реалността. През 1986 година той сменя лидера на няколко големи региона в Казахстан. На поста е поставен нов и лоялен кадър, а "поредният корумпиран бюрократ" е премахнат. Действието му обаче запалва Казахстан. Причината е, че Горбачов премахва от поста казахстанец, заменяйки го с руснак. Бунтовете са потушени, но съветския лидер започва да разбира значението на националния въпрос в страната.

През 1987 г. кримските татари протестират в Москва с искане за презаселване в Крим - областта, от която са били депортирани по заповед на Сталин през 1944 г. Горбачов нарежда на комисия, оглавявана от Громико, да проучи тяхното положение. Докладът се противопоставя на призивите за подпомагане на преселването на татари в Крим.

Към 1988 г. съветският "национален въпрос" става все по-болезнен. През февруари администрацията на Нагорни Карабах официално иска той да бъде прехвърлен от Азербайджанската ССР към Арменската. По-голямата част от населението на региона са етнически арменци и искат обединение с Армения. Горбачов обещава по-голяма автономия за Нагорни Карабах, но отказва прехвърлянето, страхувайки се, че това ще предизвика нова вълна от етнически напрежения. Решението на съветския президент не просто разпалват огъня на етническата омраза, а дават началото на серия от конфликти, продължаващи и до днес. Общият брой на загиналите във военните действия е над 40 000. От родните си места са изселени стотици хиляди.

Проблеми възникват и в Грузинската ССР. През април 1989 г. съветските войски смазват грузинските демонстрации за независимост. Естонската, Литовската и Латвийската съветски социалистически републики също виждат своето бъдеще като независими републики. Може би именно този сблъсък с реалността отрезвява Горбачов. Той осъзнава, че националния въпрос далеч не е изгубил своето значение.

Ядрената суперсила СССР се разпада сравнително мирно. През 90-те години на миналия век е избегната мащабна етническа война. За контраст разпадът на 20-милионна Югославия взема 140 хиляди жертви, а родните си места напускат 4 милиона души.

Космически успехи

След краха на СССР космическата совалка Буран е изоставена в хангар, който рухва отгоре й

Снимка: Роскосмос

Епохата на Горбачов е турбулентна и свързана с множество кризи. Въпреки това, в края на 80-те години на миналия век, СССР триумфира извън Земната орбита. През 1986 година Съветският съюз изгражда първата постоянно обитаема космическа станция - "Мир". Това е и първата конструкция, сглобена в космоса. На борда й са извършени редица изследвания и са поставени множество рекорди. Съветските учени доказват, че е възможно в космоса да се отглеждат зеленчуци. Нормирана е диетата на космонавтите, които за пръв път прекарват толкова дълго време извън Земята. Човечеството разбира какви биха били основните опасности при продължителен полет към Марс.

През 1987 година полита и единствената успешна съветска свръхтежка ракета - "Енергия". Тя може да достави 100 000 килограма до ниска околоземна орбита. На теория това позволява пилотирана мисия до Луната. През 1988 година СССР изстрелва своята космическа совалка. Тя е по-сигурна, по-технологична и с повече полезно място спрямо совалката на САЩ. Съветската совалка "Буран" не разполага с двигатели в корпуса си, което намаля риска от инцидент и освобождава значително пространство. Тя може да извършва безпилотни полети.

Съветски сателити извършват мисии до Венера и Халеевата комета. В края на 80-те години на миналия век са изпратени и два много напреднали апарата към Марс. Те не успяват да реализират целта си, но показват, че СССР все още е водеща космическа сила.

Пуч и колапс

Михаил Горбачов сам помага за унищожението на своята власт

Снимка: БТА/AP

През юли 1990 г. Консервативното крило на комунистическата партия критикува реформистите, но Горбачов е преизбран за лидер. Той събира екип от свои съветници и хора на президента на Руската ССР - Борис Елцин. Заедно те предлагат пакет от икономически реформи. С тях страната трябва да поеме по пътя на приватизацията. Мнозина в Комунистическата партия и държавния апарат твърдят, че планът ще създаде хаос, необуздана инфлация и безпрецедентни нива на безработица. Освен това на практика той ще реставрира капитализма.

Горбачов оттегля предложението си и така започва да губи доверието на либералите. Борис Елцин осъжда Горбачов и заявява, че повече няма да заема подчинена позиция спрямо съветското правителство. В края на 1990 г. голяма част от пресата призовава лидера да подаде оставка и предрича гражданска война. Хардлайнерите настояват Горбачов да разпусне президентския съвет и да арестува либералите.

В началото на 1991 година Горбачов е разочаровал и двата лагера. Той започва да губи подкрепата и на свои доскорошни съюзници, като Яковлев и Шеварднадзе. В желанието си да запази СССР, през април 1991 година, Горбачов и лидерите на 9 съветски републики съвместно се ангажират с подготвянето на нов договор, който ще поднови федерацията с нова конституция. 6 от републиките - Естония, Латвия, Литва, Молдова, Грузия и Армения - отказват да участват. Проведен е референдум, а 76% от запитаните гласуват за запазването на СССР, макар и под нов вид. Планирана е нова конституция с повече права на републиките. Общи биха били единствено армията и външната политика.

Нито хардлайнерите, нито либералите одобряват проекта. Първите виждат в него опит за елиминирането на СССР, а вторите - опит за запазването на съветската система. Инициативата вземат хардлайнерите. Докато Горбачов е на почивка в Крим, е предприет опит за държавен преврат. На 19 август е обявено създаването на Държавен комитет за извънредно положение (ГКЧП). Заговорниците публично обявяват, че Горбачов е болен и поемат властта. Елцин влиза в сградата на Белия дом в Москва. Пред нея са десетки хиляди, които биха попречили на ареста на президента на Руската СССР. Нерешителните действия на превратаджиите и съпротивата на московчани към действията им провалят пуча. Горбачов успява да напусне дачата си и да се върне в Москва. Той благодари на Елцин и протестиращите за подкопаването на преврата.

Неуспешният пуч и връщането на Горбачов в съветската столица са голям неуспех за хардлайнерите, целящи запазване на СССР под старата му форма. Два дни по-късно Горбачов разпуска ЦК на Комунистическата партия, с което започва изчезването на съветската власт. Борис Елцин се възползва от все по-голямата си популярност, а Горбачов подава оставка и помага за разпускането на собствената си партия. След преврата Елцин обявява комунистическата активност за незаконна на руска земя.Година по-рано Елцин е благосклонен към идеята за реформа на СССР и създаването на нова конституция. След неуспешния пуч той заявява, че е твърдо против запазване на Съюза. Без знанието на Горбачов Елцин се среща с украинския президент Леонид Кравчук и беларуския президент Станислав Шушкевич в Беловежката гора. На 8 декември те подписват Беловежките споразумения, които слагат край на съществуването на СССР. Горбачов научава за това едва когато Шушкевич му се обажда по телефона.

Така изчезва първата комунистическа държава в човешката история. През 70-те години на своето съществуване СССР заема близо 1/6 от сушата на Земята. Населението й е 293 милиона души, а армията - над 5 милиона. Дори в своя залез Съветският съюз продължава да е втората глобална супер сила. Проблемите със свободата на словото, бюрократизацията и формиралата се геронтокрация са част от причините, довели до разпада. Не трябва да се забравя, че фундаментът на СССР е "налят" по време на 30-годишната диктатура на Йосиф Сталин и продължава да носи белези от това до края си. Затъването в Афганистан, катастрофата в Чернобил и спадът на цената на петрола са друга важна част от уравнението.

Китай, Куба, Виетнам и Северна Корея дават аргументи в ръцете на тези, които твърдят, че без Горбачов щеше да бъде възможно СССР под някаква форма да продължава съществуването си и до днес. Поради тази причина личността на последния съветски президент да е горещо обичана от едни и силно мразена от други.

ИЗБРАНО