Президентската гвардия в Нигер извърши опит за военен преврат, като частите й са блокирали правителствения квартал в столицата Ниамей, предаде АФП.

Те блокираха достъпа до президентския дворец и някои министерства, предаде и Ройтерс, като отбелязва, че животът в града изглежда сравнително спокоен, без прекъсвания на интернет и без задръствания по пътищата. Блокирани са били и всички пътища, водещи към националната телевизия, която в сряда следобед е излъчвала детски урок по френски език.

Превратът не е подкрепен от нигерската армия. Президентът Мохамед Базум е на сигурно място в двореца заедно със семейството си. Той направи изявление, в което заяви, че бунтовниците "напразно" са започнали "антирепубликанско" движение и ще бъдат атакувани от армията, ако не се опомнят. Твърди се, че опитът за преврат е бил предизвикан от желанието на Базум да уволни началника на президентската охрана генерал Омар Чиани. Според публикации в местни медии, ако Базум успее да се разбере с военните, опитът за преврат ще остане само опит, а в противен случай случващото се ще влезе в историята като пореден успешен преврат в страната.

Това е вторият опит за преврат по време на мандата на Базум. През март 2021 г. военно подразделение се опита да превземе президентския дворец. Това се случи няколко дни преди церемонията по встъпване в длъжност на Базум.

Историята на тази огромна, бедна и пустинна страна е прекъсвана от редица държавни преврати. От независимостта на тази бивша френска колония през 1960 г. досега са извършени четири такива: първият през април 1974 г. срещу президента Диори Хамани, а последният - през февруари 2010 г., когато беше свален президентът Махамаду Танджа. И това е без да се броят многобройните опити за пуч.

През май тази година президентът Базум защити действията на Франция в региона на Сахел, като заяви, че Франция е станала жертва на пропагандата и популистките антинеоколониални настроения. Регионът на Сахел се бори с джихадистко насилие, свързано с "Ислямска държава" и "Ал Кайда". Антифренските настроения са силни в много бивши френски колонии в региона. Париж е обвиняван, че е провокирал кризата в Либия, не е успял да потуши джихадистката заплаха и е подкрепял непопулярни лидери. Базум омаловажи вътрешните критики срещу решението си да увеличи френското военно присъствие в Нигер, като заяви, че разузнавателната информация от Париж е била от голяма полза за войната на Нигер срещу тероризма. Избирането на Базум през 2021 г. отбеляза първия демократичен преход в Нигер от независимостта му от Франция през 1960 г. насам. Нигер остава крехка демокрация и една от най-бедните държави в света. Според министъра на Африка на Обединеното кралство Андрю Мичъл тя губи около 500 футболни игрища обработваема земя на ден - те се превръщат в пустиня.

Любопитен е фактът, че съвсем наскоро през тази година Нигер промени националния си химн, като премахна стиха, в който се благодари на Франция за свободата.

Старата версия е написана през 1961 г. от френския композитор Морис Албер Тирие. В нея е имало следните редове - "ще се гордеем и ще благодарим за новата си свобода". Смята се, че благодарността е била отправена към бившата колониална сила Франция.

Новият химн е наречен "В името на родината" и съдържа стих, посветен на антиколониалната борба.

Нова база данни за всички преврати и опити за преврати от 1945 до 2022 г. дава представа за ролята на военните бунтове в периода след Втората световна война. В нея са регистрирани общо 982 такива събития, от които 591 са опити за смяна на властта, в които са участвали военни (60%). В категорията "въстания" обаче има само 62 събития (това са случаите, когато бунтовете са "инициирани от военизирани групи, които са скъсали с действащото правителство и активно се противопоставят на правителствените сили").

По този начин като цяло военните въстания представляват едва 6 % от всички опити за смяна на властта. От тях 39, или малко под две трети, се считат за успешни, като успехът означава отстраняване на действащото правителство, но не непременно установяване на военно управление. Почти половината от всички случаи (29) са в Африка.

Честотата на африканските бунтове привлича вниманието на изследователите. Най-известната от тях, политоложката Маги Дуайър, автор на книга, посветена на това явление, обяснява в "Тактическата комуникация: бунтът като диалог", че противно на схващането за хаотичния характер на африканските военни бунтове, повечето от тях следват ясна логика и не целят завземане на властта. Обикновено те са свързани с недоволството на войниците и младшите офицери от тяхното положение (заплата, условия на служба, място в армията или системата на властта). Бунтът е начин това недоволство да стане достояние на политическото ръководство, да се общува с него през главата на висшето командване, с чиято корупция бунтовниците обясняват несправедливото отношение към себе си. За да се разбере естеството на такъв бунт, пише Дуайър, е важно да се отбележи, че макар заплахата от насилие да е неразделна част от бунта, бунтовниците се стремят да го избегнат и го избягват в повече от половината случаи.