Как училища, преподаватели и ученици се справиха с шоковата дигитализация в изолацията покрай коронавируса, как учебното съдържание се трансформира в дигитално, какви са предизвикателствата пред новата учебна година - разговаряме с директора на ОУ "Васил Друмев" Варна Красимир Димитров.
Новата реалност в образованието с всички плюсове, открити недостатъци и как системата да работи като добре смазана машина ще са темите на конференцията "Образование от А до #. Иновативното училище", което ще събере на една маса директори на училища, ректори на университети, представители на европейските и българските институции, както и бизнеса, който предлага технологични решения. Форумът е на 17 юли в София Тех Парк като дискусията ще бъде излъчвана и на живо през фейсбук страниците на организаторите. "Образование от А до #. Иновативното училище" е инициатива на Economic.bg, NOVA, Dir.bg и Kmeta.bg.

- Г-н Димитров, колко голямо бе предизвикателството дистанционно обучение за учителите и учениците, през което минаха в изминалите месеци?
- Трудно може да го определим като предизвикателство, защото ситуацията, в която попаднахме, просто бе много необичайна. Но смея да твърдя, че действията, които се предприеха, бяха единственото възможно нещо, което може да се направи, за да нямаме нулева година.

- Доколко училищата бяха готови?
- Бих казал 50:50. От няколко години имаше училища, които бяха започнали да използват различните учебни платформи - това се случва повече в големите градове. Тук визирам основно учениците от гимназиален етап. С по-масовото навлизане на електронния дневник - през последните две години, доста училища имаха тази възможност. Сега просто се наложи да се използват тези възможности повече. Досега дневникът се използваше основна за нанасяне на данни и връзка с родителите, а се оказа, че може да се използва за много други неща.

- Учителите при вас как реагираха. Първоначално, при разговори с ваши колеги, те споделят, че е имало стрес, а после е дошло и вдъхновението, че нещата ще се случат. Вие как видяхте всичко, през което минаха преподавателите?
- При нас нямаше много голям стрес, ако мога така да се израза. Ние разполагаме с по-млад състав. Както се казва, хората работят с телефоните си доста често, като визирам дори само социална мрежа, електронна поща и т.н. Те имат и повече умения. Ние сме трета година с електронен дневник и при нас по-скоро стресът бе от самата ситуация, а не толкова от въведената бързо дистанционна форма на обучение. След като успяхме в рамките на два-три дни да изградим форма на отношения учител-ученик, значи нещата са били добре. Не смятам, че са били чак толкова стресирани колегите. По-голям проблем бе това, че имаше липса на устройства в дадени ученици, други пък нямаха желание, имаше и родители, който в началото бяха по-дистанцирани. Това бе по-сериозният проблем, с който трябваше да се справим.

- Колко голяма помощ получихте от родителите?
- Аз подготвих една анкета още на втората седмица. Исках да се напипат нещата, да се чуе мнението на родителите как се случва процесът според тях, да дадат мнение. И препоръките от тази първа анкета на 90% бяха спазени. След това имаше и втора анкета, която само затвърди мнението ни, че се намерили правилния път, уцелили сме ваксата, както се казва в зимните спортове, в образователния процес. Одобрението за работата на колегите бе над 90%. А родителите също така оказаха и много сериозна подкрепа. Децата до 7 клас, основно тези до 4 клас, имат нужда тотално да бъдат с някой по-възрастен до тях, за да им помага. Ако я нямаше тази подкрепа, нямаше как да се справим. Когато получихме одобрението на родителите, тяхната подкрепа, това бе за нас атестат, че нещата вървят добре, че работата се върши нормално.

- Как виждате развитието на това, което преживяхме. Ясно е, че дистанционната форма на обучение ще стане неразделна част от образованието у нас?
- Няма да ни се налага да откриваме топлата вода, защото тази пандемия в световен мащаб разви в много посоки различни части на образованието. Имаше елемент проба-грешка, минахме го, времето беше достатъчно. Сега можем да черпим и световния опит. Не е необходимо тепърва да измисляме нещо, което е подходящо само за България. Скоро имах възможност да участвам в един семинар, в който се запознах с това какво се случва по света като започнем от далечния Изток - Южна Корея, Япония, Китай. Минахме и през Латинска Америка, после през Европа и дори страните около нас. В този смисъл спокойно мога да кажа, че ни също се движим в правилната посока. Има държави, които в едно отношение са дръпнали по-напред - говоря за създаването на тип виртуални библиотеки, виртуални масиви с определена платформа само за образователната система. Други държави работят с платформите на Майкрософт и Windows. От тук нататък смятам, че много малко неща трябва да се пипат като нормативна база. Чета в медиите, че се обмисля да се заложи до 20% при едни нормални условия обучението да бъде дистанционно. Аз лично смятам, като директор на основно училище, че това не е подходящо за основните и начални училища. За гимназията е възможно и може би ще има много по-добър ефект, но за училища до 7 клас няма да е добър вариант.

- Децата са малки и има нужда да имат възрастен човек до себе си...
- Особено до 4 клас е много важна ролята на родителите. В този учебен процес говорим за една споделена отговорност и нашата образователна система може да носи своя кръст. Визирам това, че не е нужно да се товарят родителите допълнително, за да могат те да се грижат за работата си и личните задачи. Добре е те да оставят децата да работят самостоятелно, но трябва да имат наблюдение какво се случва с малките. Когато имаш такива часове - визирам дистанционно обучение, няма как да оставиш децата сами да работят. И това бе причината да не въведем изцяло виртуално онлайн обучение за най-малките, защото трябва да има родител при тях. Въведохме го частично, за да могат да се видят децата, да си видят учителя, да го чуят и т.н. В 5-7 клас нещата вече са по-лекционни и там е по-възможно да се случат нещата. При тях вече няма нужда от родител. Няма да е удачно, ако подобна мярка от 20% бъде наложена. Друго важно нещо е това, че голяма част от документацията, от комуникацията, ако щете, вече е по електронен път. След въвеждането на дистанционното обучение МОН започна да прави виртуална библиотека. Тя се пълни не само от хора, които са по-встрани от образованието, но и от колеги. Такъв образователен портал трябва да е много богат, защото, както са тръгнали нещата, има възможност и на 15 септември да продължим по този начин. Виртуалната библиотека е необходимост. Показаха ни прекрасни неща - от Русия, от Италия и т.н. Но те са приложими при много малка част от науките.

Изключително важно бе това, че министерството ни даде свобода да работим. И вярвам, че това именно бе една от добрите причини, за да се справим. Не ни се наложи нещо, с което трябваше да се борим и съобразяваме, а ни се даде свобода да се нагаждаме според възможностите си. За мен тази децентрализация на системата е изключително важна. Освен че подпомага учебния процес, тя дава и спокойствие на хората, които работят в системата.