Димитър Гърдев пред Dir.bg: Париж няма да падне, но има процеси, които не могат да се върнат назад
"Във Франция от години няма бум на производството и хората от задморските територии вече не са нужни за работа. Силно се популяризира и една култура от САЩ - на бандите, на гангстайла, на тяхната музика, техните герои са лидерите на такива групи, дилърите"
Димитър Гърдев е дипломат, председател на Комисията по външна политика в 46-ото Народно събрание, когато е и ръководител на Делегацията на Република България в Съвета на Европа. Международен секретар на ИТН и съветник по външна политика на парламентарната група в момента.
Избрано
- Ердоган за събитията във Франция: Който сее вятър, жъне буря
- Крайнодесните във Франция набират нови членове покрай вълната от безредици
- Бабата на убития тийнейджър във Франция към протестиращите: Спрете да чупите
- Безредиците излязоха и извън Франция: Швейцарци подкрепиха бунтовете, трошат витрини
- Пета поредна нощ на безредици във Франция: Близо 500 арестувани, погребаха застреляния Наел
С него коментираме напрежението във Франция и ефектът на цикличност, който се проявява през около пет години и при Ширак, и при Саркози. Вълната от протести обикновено тръгва от един частен случай и се разраства по идентичен начин. А този път след убийството на 17-годишния младеж, застрелян от полицай в Париж, вълната от насилие се прехвърли и в съседните Швейцария и Белгия. "Което отговаря и на въпроса, че не този инцидент е бил истинската причина за напрежението", казва международният анализатор. "Във Франция от години няма такъв бум на производството и тези хора, които бяха нужни тогава, от техните задморски територии, в момента се оказа, че няма нужда от тях при тази стагнация. А същевременно проблемите останаха. Има и още нещо - много силно се популяризира една култура, която идва от САЩ, културата на бандите, на гангстайла, на тяхната музика, те са техните герои - дилърите", коментира Гърдев.
"Всъщност се получи една такава култура на живот на помощи - за това, че държавата им е длъжна по някакъв начин, че те са там", обобщава той. И на фона на силната социална политика спрямо тези уязвими групи, резултатът е, че държавата се е провалила в интеграцията им, независимо че те вече не са мигранти, а французи, родени там. Затова и подобни избухвания на напрежение във френското общество ще продължават да избухват, докато причините за това съществуват, смята Димитър Гърдев. И подчертава извън скоби: "Важно е, че този път насилието във Франция нямаше религиозен оттенък".
- Какво се случи във Франция, г-н Гърдев? Виждаме, че ескалацията затихва, но това е процес, който не може да приключи отведнъж и вероятно ще продължи да се развива в една или друга посока?
- Така е, това не е спорадичен случай. Аз ще припомня, че в един такъв порядък от пет години, плюс-минус, се получават точно същите бунтове във Франция. Още от Жак Ширак, впоследствие, ако си спомняте, при Саркози имаше точно същият бунт и то точно с две момчета, които бяха второ, трето поколение вече интегрирани французи, но все пак от Алжир, от Северна Африка, от техните задморски територии. И те катастрофираха в един трафопост, изгоряха и започнаха бунтовете, по същия начин, които продължиха също толкова - горе-долу около две седмици. Сега тези вълнения дават основание да се предполага, че във френското общество има едно напрежение, което постоянно тлее. А това означава, че има причини за това напрежение, че те не са преодолени и те са много по-дълбоки, спрямо повърхностните мерки, които бяха взети до момента.
- Какви са причините за това напрежение?
- Те се коренят в трудната интеграция на тези социални групи, които вече са французи, натурализирани отдавна, които обаче изпаднаха в тази плоскост като хора, които живеят предимно от социалните помощи. Френската държава има много силен социален елемент. Няма такова нещо в САЩ, а и в по-голямата част от Европа. Френската система позволява, ако положите общественополезен труд за няколко месеца - ако работите в библиотека, в някакво друго обществено заведение, получавате веднага помощи в продължение на две години, а те не са никак малки. Дават им общински жилища, на които общината поема 82% от наема. И на всичкото отгоре, изключително трудно е един работник да бъде уволнен - процесът трае около пет години.
Изобщо социалната система на Франция беше насочена именно да тушира това напрежение, защото френската държава, както и всяка друга капиталистическа, тя е в състояние на синусоида - в един момент има изключителна нужда от работна ръка, тъй като е в подем, впоследствие става обратното. Във Франция от години няма такъв бум на производството и тези хора, които бяха нужни тогава, от техните задморски територии, за пътищата, за метрото, за чистотата, за селското стопанство, автомобилната промишленост - в момента се оказа, че няма нужда от тях при тази стагнация. А същевременно проблемите останаха. А това е дълъг процес, както споменахте. Има и още нещо - много силно се популяризира една култура, която идва от САЩ, културата на бандите, на гангстайла, на тяхната музика, те са техните герои - лидерите на такива групи, дилърите.
В продължение на десетилетия в ъндърграунда, в сивата зона се натрупаха милиарди. И в един момент, както виждаме, на тези момчета песните им са посветени на тези хора от престъпността, те са техните кумири. Но животът не е само филми и интернет, в един момент виждаме, че мечтите и илюзорните им представи се сблъскват с реалността, която е много различна.
- Излиза, че Франция се е провалила по пътя на интеграцията, при все че е заложила на толкова силна социална политика?
- Абсолютно сте права, изводът е такъв. Тук даже не става дума за интеграция - те са родени във Франция, второ, трето поколение. Но и обучението има огромно значение, образователната система, как после тези хора се интегрират в обществото или пък изобщо не се допускат, защото явно и това го има. Наистина процесите са изключително многопластови.
- При предишните протести срещу пенсионната реформа на Макрон направи впечатление, че тогава протестиращите възприемаха полицаите като свои врагове, докато сега, като че ли по-голямата част от общество е на страната на полицаите?
- Абсолютно разделение, и то много ярко, е налице във френското общество по този въпрос. От страната на протестиращите - брутални действия срещу полицията, линчове, закани за убийство. Беше атакувано жилището на кмета на предградие на Париж със запалена кола, с абсолютното намерение да бъде поразено неговото семейство, с брутална проява на насилие. Съпругата му е с потрошени крайници, едното дете обгоря. Чисто и просто е късмет, че той не беше там.
От друга страна, наистина голяма част от френското общество застана зад органите на реда и до момента виждаме, че са събрани над 1 милион евро помощ за семейството на полицая, който е обвинен в това, че е използвал неправомерно сила при това преследване на непълнолетния младеж. Полицаят, който получава информация от полицейските информационни масиви, разбира, че младежът има рецидиви, без книжка, каращ супер луксозен "Мерцедес" за над 150 000 евро и при преследването употребата на оръжие е довела до фатален край. Следствието ще докаже кой какъв е, дали е имало свръхупотреба на сила, но в едно преследване, в този екшън се е стигнало до този фатален край. Но причините за последвалите събития не са само заради този конкретен случай, а много по-дълбоки и са от много време.
- А какъв е полезният ход на Макрон, който дори предложи при подобни инциденти да се блокират социалните мрежи?
- О, не, мисля, че това изобщо не е в състояние да реши подобен проблем. Но трябва да се знае, че протестът в един момент се превърна в директно разграбване, посред бял ден, както стана в Страсбург - там по обед беше разграбен магазинът на "Епъл", в знак на солидарност със семейството на убития. Фирмата какво общо има със смъртта му?! Така че тези прояви на чисто мародерство и вандализъм трябва абсолютно категорично да не бъдат скривани. И да се стигне дотам, че организаторите на тези протести, защитниците на правата на тези хора, да се разграничат от мародерите.
- Но Франция беше и критикувана от неправителствения сектор и отвън, че упражнява полицейско насилие.
- Наблюдавахме го този процес с движението Black Lives Matter в САЩ, където се получи и разграничаване от тези прояви. Там имаше и друга интересна особеност - в момента, в който Байдън победи, някак си това движение изчезна и замлъкна. Не че проблемите изведнъж рязко са били решени. Но това са неща, които се използват политически. И твърдата позиция на президента Макрон, че това е неговият последен мандат, че той няма да се поддава на такива провокации и няма да подава оставка, може би в един момент ожесточава и неговите врагове. Въпреки че те са категорично от противоположния спектър. Защото, като говорим за Льо Пен, тя няма нищо общо с това, за което говорим.
- В нейната мелница ли наливат събитията във Франция, в полза на десницата?
- Аз съм убеден, че ще бъдат използвани в това направление - именно заради това, че тези хора са поколения на малцинства, с които са направени опити да бъдат интегрирани. Левите сили пък са на тяхна страна. Какво се получи? Именно когато започна този индустриален бум в Западна Европа и се наложи работна сила да бъде привлечена от периферията на Европа, се оказа, че всъщност това са работещите хора, хората в левите партии. И ако има някакъв пролетариат, той не е същият, като в 20-и век. Ако има хора на труда, всъщност това са те, поколенията на мигрантите. И това е не само във Франция, и при левите партии в Холандия, и в Германия наблюдаваме по-голямо тяхно присъствие.
Искам да обърна внимание на още нещо важно - в сегашните събития във Франция не беше използван религиозният момент. Виждаме, че този път това насилие няма религиозен оттенък. Нека припомня атентатите във Франция - и в дискотеката, и в редакцията на "Шарли Ебдо", и срещу синагогите, там си бяха чисто с религиозен характер. Докато в момента не виждаме такова нещо, което може да се оцени като положително - че не бяха използвани тези активни сили и за някакъв религиозен сблъсък.
- Интересното е, че в екипа на кмета на парижкото предградие Винсент Жанбрун, чието семейство пострада, също има потомци на мигранти, но те застанаха твърдо до него. Той самият пък не е типичният френски политик с буржоазен произход, а е с обикновено потекло. И събуди симпатиите на французите, след като се опълчи на вандалите.
- Да, и аз съм сигурен, че ще има политическа употреба. Нищо чудно това да повиши неговите шансове за по-нататъшно израстване в политиката.
- Как ще се развият събитията по-нататък, след като Макрон не отстъпва?
- Той какви техни искания да удовлетвори точно? Да махне полицията?! Това напрежение ще затихне постепенно, поетапно, такива са примерите от миналото. Няма да се стигне, както в САЩ, да се налагат самоуправления, както имаше в някои градове, все пак Европа е по-различна като манталитет. Не очаквам Париж да падне. И затова смятам, че постепенно активната фаза ще отмине, но пък проблемите ще останат и напрежението и рискът в един момент отново може да избухнат. Защото не конкретният случай е причината тези хора изведнъж да се организират и да излязат. Причините са много по-дълбоки.
- Интересното е, че това цунами във Франция, тръгнало от един криминален случай, мина границата, и стигна до Белгия и Швейцария?
- Което отговаря и на въпроса, че не този инцидент е бил истинската причина за напрежението, а само един повод да се покажат тези причини, които не са само патент на френското общество, а на голяма част от западноевропейските държави. Тук има исторически процеси, които не могат да бъдат върнати назад. Те са там, живеят там, родени са там, децата им са родени там, но те са в сивата зона на обществото.
- Но те самите искат ли да бъдат интегрирани?
- Всъщност се получи една такава култура на живот на помощи - за това, че държавата им е длъжна по някакъв начин, че те са там. Те са реални помощи, с тях могат да се отглеждат деца, поколения могат да живеят при тези условия, които социалната държава е създала. В никакъв случай не искам да кажа, че те трябва да бъдат отменяни, защото нещата ще станат още по-зле.