Димитър Гърдев пред Dir.bg: България да си търси в съда пропуснатите ползи, ако ветото за Шенген остане

Отпадането на механизма е отпреди две години, успехът е общ и е хубаво да се припомня, че това е финал на процес, продължил няколко години, казва международният анализатор

Снимки в колаж: ЕС/личен профил на Димитър Гърдев

Димитър Гърдев пред Dir.bg: България да си търси в съда пропуснатите ползи, ако ветото за Шенген остане

08:08 | 16 септември 2023 | Автор : Ива Капкова 74 4476 Снимки в колаж: ЕС/личен профил на Димитър Гърдев

Димитър Гърдев е дипломат, председател на Комисията по външна политика в 46-ото Народно събрание, когато е и ръководител на Делегацията на Република България в Съвета на Европа. В момента е международен секретар на ИТН и съветник по външна политика на парламентарната група.

Избрано

Международният анализатор коментира пред Dir.bg, че с отпадането на мониторинга за България и Румъния, вече става много трудно Нидерландия и Австрия да изведат адекватни аргументи за ветото си и да прокарат някакви нови изисквания за Шенген, които няма как да минат в Европейската комисия. По думите на Димитър Гърдев в речта си за състоянието на ЕС председателката Урсула фон дер Лайен за първи път е формулирала нещо много важно - че нашите две държави трябва да бъдат обезщетени за пропуснатите ползи, след като България е изпълнила изискванията още преди 11 години. "По какъв начин Нидерландия ще обясни на ЕК, че иска отделен, дублиращ доклад? И какво ще пише в него?", пита се бившият дипломат. Ако пък отказът да ни пуснат в Шенгенското пространство продължи, то страната ни трябва да си търси правата по съдебен път, както вече се закани Румъния, категоричен е Димитър Гърдев.

- Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен призова за вдигане на ветото за Шенген, но Австрия отхвърли призива. Нещо повече, и Нидерландия не отстъпва и продължава да иска нов доклад за напредъка ни по механизма. Новината за отпадането на мониторинга за България и Румъния можем ли да я тълкуваме като отговор на ЕК на отказа на тези две страни от ЕС? Защото председателката на ЕК прозвуча този път много по-твърдо в призива си?

- Ще разделя въпроса на две, защото тук има известни нюанси. Още когато Нидерландия постави въпроса за отделен доклад за България и Румъния във връзка с върховенството на закона, още тогава беше ясно, че тази държава изпада в колизия, защото механизмът за мониторинг за България и Румъния отпадна, но той вече се прилага за абсолютно всички държави, членки на ЕС, което беше условието по новия финансов план. И тук Нидерландия изпада в колизия, иска неща, които всъщност са припокриващи се и е невъзможно да бъдат осъществени, защото, така или иначе, и за България, и за Румъния ще има такъв доклад във формата на новото изискване. И оттук - по какъв начин Нидерландия трябва да обясни на ЕК, че иска отделен такъв доклад? Оценката и докладът се правят от ЕК, така че за да се случи това, Нидерландия трябва да предложи на ЕК подобен дублиращ доклад, което не виждам как ще бъде прието от нито един трезвомислещ европейски политик.

И затова казвам, че искането на Нидерландия е неадекватно. За да бъде прието нейното предложение, то трябва да бъде гласувано от ЕК, което вътре в самата Европейска комисия изглежда просто нелепо, понеже такъв механизъм вече съществува. Затова смятам, че позициите на Австрия и Нидерландия са по-скоро за вътрешна употреба. И двете страни се намират в много сериозна предизборна ситуация и това е по-скоро насочено към тяхното общество, защото подобно решение не може да бъде прокарано.

- Досега мониторингът беше един от аргументите на двете страни да не ни искат в Шенген и ни налагаха вето. Сега как биха могли да оправдаят нежеланието си да ни пуснат?

- Много трудно, изключително трудно. Те търсят такива аргументи, които са неадекватни. България получава положителни оценки от 11 години, конкретно за Шенген. Поставяне на нови условия и механизми, които не съществуват, ясно трябва да бъдат посочени като изисквания, които не са заложени в условията за приемането на България. И това трябва да бъде артикулирано. В същото време ние, в България, се бяхме съсредоточили върху Европейския парламент и Европейската комисия, като органи на ЕС, където да излагаме своите аргументи и да получим подкрепа.

Само че пропускът в нашата външна политика беше, че именно тези въпроси не са комуникирани в нидерландското и австрийското общество. Тъй като решението за приемането на България се взима от националните правителства на тези държави. Ето тук е моментът наистина българската външна политика, както и посолствата, и парламентът да предприемат срещи на парламентаристите и в българския парламент, и в нидерландския, и в австрийския, за да могат тези неща да станат достояние на обществата на Австрия и Нидерландия. Може би хората в тези две държави не подозират, че става въпрос за дублиращи се и несъществуващи изисквания към нас.

- Намирате ли логическа връзка между призива на Урсула фон дер Лайен за вдигане на ветото, отказа на Австрия и Нидерландия да се вслушат, и ден по-късно отпадането на мониторинга? Дали последното е някакъв знак от ЕК?

- Може да се търси, но да припомня, че отпадането на този механизъм е отпреди две години. Това не е новина. Това е нещо, което, така или иначе, вече беше решено още с новия финансов план. И е хубаво тези неща да бъдат припомняни и ясно обяснявани. Както и че изискванията на Нидерландия са абсурдни. Така че всеки един повод българската позиция да бъде артикулирана, е добре дошъл.

Не че ние нямаме своите проблеми, които трябва да решаваме, и по които има пълно съгласие в обществото, че защитата на границата, борбата с нелегалния трафик е от съществено значение. Но същевременно искам да подчертая, че ясно трябва да се каже, че България се явява външна граница на ЕС. И нито една държава, поставена в нашата ситуация, няма да се справи сама. Дори самата Нидерландия, или Австрия. И затова приемането на България в Шенгенското пространство е задължително условие, за да се увеличат възможностите на страната за недопускане на нелегална миграция, за по-добра охрана на границата и реално това е изпълнение на техните искания, на тези две държави. И само когато България е приета в Шенгенската зона, тогава може да действа ефективно "Фронтекс". Защото те в момента имат наблюдаваща функция. Тогава може наистина обединени европейски сили да се грижат за опазването на външната граница и същевременно финансирането да се увеличи чувствително. Ето това са исканията на тези две държави Нидерландия и Австрия, но решението е приемането на България в Шенген.

Ще се върна на другата част от въпроса Ви - за позицията на председателката на ЕК в нейната реч за състоянието на Съюза. На мен ми направиха впечатление две неща, които досега не съм чувал - първо, ясен ангажимент за това, че борбата с незаконната миграция става изключително актуален и належащ проблем, защото се осъзнава, че тези процеси не са мимолетни. Това ще продължи с десетилетия поради ред други причини, такъв е светът, процесите, които прокуждат тези мигранти, ще бъдат изключително дълготрайни. Второто, което тя каза за първи път, е, че държавите, като България и Румъния трябва да бъдат компенсирани за това, че не са приети в Шенген. Ето това за първи път се казва. И пропуснатите ползи, които ще бъдат изчислени за тези държави, които по Лисабонския договор трябва да бъдат приети в безвизовата зона, но не са ги получили.

По същия начин сериозно трябва да бъде поставен въпросът за замърсяването - ето, вчера беше в българския парламент еврокомисарят по екология, пред който темата за опазването на околната среда и защитата от вредните емисии трябва да бъде поставена така - огромни, километрични опашки, които са от тирове, коли, особено по празниците, и създават по границите на България огромно замърсяване. Може би този въпрос също трябва да бъде поставен - абсолютно резонно и законно. Компенсации, пропуснати ползи, вредни емисии във връзка с абсурдните изисквания на нашите партньори от Нидерландия и Австрия.

- Понеже заговорихте за обезщетения - Румъния вече заяви, че ще атакува Австрия в Европейския съд и ще иска обезщетение, ако австрийското правителство продължи да настоява за вето за Шенген. България не е реагирала, но трябва ли да го направи по подобен начин?

- Посочих това направление - то съществува в самата реч на Урсула фон дер Лайен. Имаме пълното основание. Пред нас се поставят двойни изисквания, които не съществуват като механизъм. И съм абсолютно сигурен, че никой в ЕК няма да приеме това изискване на Нидерландия за съставяне на втори доклад, което е дублиращо. Какво ще пише в този втори доклад? Абсолютно същото, което е в главата за Румъния и България, и за всички държави в ЕС. Това е ненужна пречка и когато тя се провали при гласуването в ЕК, имаме пълното основание да искаме тези обезщетения. И най-важното - не трябва да се държим като държави-антагонисти, защото сме членове на този общ съюз. И конкретно във външната ни политика трябва да заложим на директна работа с двете държави, комуникацията между парламентите задължително да се засили, аргументацията на България трябва да се чува в пресата в тези две държави и да започне един открит диалог - какво всъщност искат Нидерландия и Австрия.

Защото и двете искат промяна и ревизиране на договора за Шенген принципно. В това отношение те имат нужда и от гласовете на България. И ето тук вече можем да започнем наистина един открит диалог - някои от предложенията може би са полезни и за нашата страна. И в този ред на мисли новите европейски правила за безвизовото пътуване могат да бъдат и основата, върху която проблемите с тези две държави да бъдат решени. България не беше спирана само от тях, имаше и други, които бяха против нас, като Германия, но ние преодоляхме тези различия със сериозна външнополитическа активност. Това трябва да се случи и при Нидерландия, и при Австрия. Първо посочване на тези изисквания като недостатъчно адекватни, после търсене на диалог и винаги, когато нашите интереси са засегнати по такъв непрозрачен начин, да си търсим правата и по съдебен път.

- Чий е успехът за отпадането на мониторинга?

- Успехът е на цялото българско общество. Споменах - отпадането на този механизъм не е отсега. Това е финален завършек на едни процеси, които се движеха от няколко години. Така че това, което наблюдаваме в момента, е общ успех и това трябваше да бъде по-сериозно артикулирано. Както и в средствата за информация на тези държави, които имат претенции към България.

- А какъв ще е развоят на ситуацията с Шенген сега след отпадането на механизма за нас?

- Развоят на ситуацията ще зависи изцяло от ефективността на действията на страната ни. Имаме пълно основание да поставим изброените от мен въпроси и на тази база да получим едно справедливо решение. Ако продължаваме да бъдем разнопосочни, ако не обръщаме внимание на забележките, но и на възможностите, които сегашната ситуация предоставя пред нас, ще продължава това, което ни се случва до момента. А какво ни се случва - България е готова от 11 години за приемането в Шенген и не получава такъв път. Досегашният подход показва, че не е достатъчно ефективен. Трябват целенасочени усилия и конкретна работа с тези две държави.

ИЗБРАНО