Децата в Чехия се връщат в клас. Без маски, но под условие
„Никой не доказа с изследване, че в училище вирусът се разпространява най-много”, твърди университетският преподавател Елена Крейчова
Днес е първият учебен ден за децата в Чехия. Новата година започва присъствено за всички, без маски в клас, както за учениците, така и за учителите. И с масово тестване за COVID, три пъти в рамките на първите 10 дни.
Еуфорията е голяма. И за децата, и за учителите, за цялото общество, разказа пред Dir.bg доц. д-р Елена Крейчова, преподавател по български и старобългарски език в Масариковия университет в Бърно, Чехия, и в университета "Ян Амос Коменски" в Братислава, Словакия. Живее в Чехия от 25 години, има две дъщери - на 17 и 20 години.
И докато у нас в момента се обсъжда дали учебната година ще започне присъствено за всички училища и след колко седмици учениците ще преминат на дистанционно обучение, заради четвъртата вълна на COVID, в държавата, където живее Елена Крейчова, дебатът е как да има присъствено обучение. Защото според нея чешкото общество е единно, че училището е много повече от място за трупане на знания. И стига до този консенсус след тежките ограничения, в които е живяло от началото на миналата есен до преди няколко месеца.
Твърди мерки, без срещи, гимназистите са "пожертвани" да не стъпят в училище
През октомври миналата година чешкото правителство затваря всички училища. След това започват опити да връщат децата за по една или две седмици в клас, като приоритет са най-малките - от 1 до 4 клас, разказва Елена Крейчова.
"Тъй като гимназиалното образование, което започва от 10 клас, не е задължително, то беше "пожертвано". За тези деца беше преценено, че няма нужда да ходят на училище, че ще се справят с дистанционното обучение. Те останаха вкъщи, беше забранено и на всички хора да контактуват.
Преди Коледа отвориха училищата за 2 седмици, след това отново ги затвориха. Обществото живееше в напрежение кога децата ще тръгнат на училище и кои от тях ще имат тази възможност. Големият въпрос не беше точно при какви мерки, а кога децата най-накрая ще тръгнат на училище", споделя Елена като родител и преподавател.
Така според нея обществото стига до извода, че ходенето на училище не е само получаване на знания.
"Децата от всички възрасти много осезателно почувстваха липсата на това да попадат в различни ситуации, да взимат собствени решения, да се срешат с авторитети, да се конфронтират, да умеят да реагират. Всички оценихме това, което изгубихме - училището като място е много повече от знания", казва тя. И не отрича ползата от дистанционното обучение.
"То изпълни своята роля, допринесе много за развиване на компетентности и при учителите, и при децата. Но чешкото общество, мисля, стигна до извода, че това е една кризисна мярка, която послужи много добре в момент на криза, особено през пролетта на 2020 г., когато не знаехме срещу какво се изправяме. Но тази мярка не може да бъде стандартна".
Като университетски преподавател Елена Крейчова посочва и значението на живия контакт за връзката между преподавателите и студентите. Тя е изключително ценна и допринася за това какъв става човек и как може да служи на обществото.
"Този контакт при дистанционното обучение започна да се губи. Въпреки стремежа на всички мои колеги, учители и преподаватели, защото ние приехме тази задача много отговорно и искахме да предадем на учениците и студентите възможно най-много знания и умения, но контактът "лице в лице" не може да бъде заменен от контакта през екран", твърди тя.
Резултатите от изминалата година на дистанция за всички според Елена Крейчова се е отразила демотивиращо върху децата.
"Трябва да признаем, че тези деца отиват на дистанционно обучение с изключени камери, с изключени микрофони, без желание за реакция. Много от младите хора казват, че вече го мързи да стават за училище и да учат. Те не виждат съучениците си, в междучасията остават сами, изключват се и пропускат следващия час. И се чувстват изоставени пред някакъв компютър, все едно са пред робот-учител".
Отново в клас за всички, маските остават само в общи помещения
И така, днес хиляди ученици в Чехия ще влязат в класните стаи, ще се видят със своите приятели и ще чуят звънеца за излизане в междучасие.
Според планираното от правителството в първия учебен ден, а след това още два пъти през няколко дни, ще бъдат тествани всички деца, които не са ваксинирани или не покажат документ, че са преболедували или че са с отрицателен резултат от направено PCR изследване за вируса. Тестовете ще бъдат бързи, с взимане на слюнка.
Ако дете, което няма нужния документ от изброените, откаже да се тества, ще бъде задължено да стои в класната стая с маска. За останалите деца, както и за учителите, маските са задължителни само в общите помещения, например в коридорите.
Учителите също трябва да представят доказателство, че са ваксинирани, преболедували и са направили PCR тест. Иначе минават през бърз тест, а ако откажат, остават с маска във всички училищни помещения.
Според данните, събрани от Елена Крейчова, към момента малко над 55 процента от населението на Чехия е ваксинирано срещу коронавируса. При децата до 17 години обхватът е 12 процента. При студентите - около 52 процента.
Големият грях на нашето общество и на политиците - жертваха първо децата
Българката критикува хората от отговорни постове в Чехия за реториката как ако децата се срещат със свои приятели и съученици, стават потенциални убийци на своите баби и дядовци.
"Това беше жестоко и неправилно. В момента, в който нямаше дезинфектанти, нямаше маски, нямаше ваксини, цялата вина за разпространението на COVID като че ли се стовари върху децата. Никой не се запита след това, дали няма и други места, на които може би вирусът се разпространява по-бързо от училището. Никой не направи някакво изследване, базирано на данни, на факти, че точно в училище децата най-много се заразяват. Защо точно там? Защо не се направи изследване за ситуацията в супермаркета или в градския транспорт?", чуди се Елена Крейчова. И добавя интересен факт, свързан с университета, в който преподава.
"По време на целия локдаун единственият факултет, който работеше и присъствено в нашия университет, беше медицинският. Този факултет е много голям, посещаван от много студенти, те имаха практически занятия и лабораторни упражнения. Нямаше нито един случай на заразен от тези студенти. Този факултет не стана източник на лавинообразна зараза. Смятам, че политиците, както в Чехия, така и в България, много лесно жертваха децата, смятайки, че са предложили решение, което във времето може да замести класическото училище. И с лека ръка казаха, че децата трябва да си стоят вкъщи".
А колкото до учителите, според Елена Крейчова болшинството от тях биха се върнали с удоволствие към истинския контакт с децата.
"Ние имаме нужда от нашите студенти, от нашите ученици. Ние имаме нужда да предадем и да виждаме, че сме успели да предадем своите знания. И не само тях. Това са модели на поведение, това са различни възгледи, способности да реагираме, да направим компромис или да стигнем до консенсус. Но за това трябва да има хора, а не някакви квадратчета, в най-добрия случай със снимка, или в по-лошия случай с черно квадратче с изписани инициали".