Да надникнем в словната съкровищница с езиковеда Ванина Сумрова
За 18-ата буква: Знаете ли , че "свобода" има 12 значения в българския език, а "свят" - 62 фразеологизъма
Знаете ли колко думи в българския език започват с 18-ата буква от азбуката ни? С начална буква "С" само заглавните думи - от предлога с до съществителното системност - са 4200. Те са детайлно описани и разтълкувани върху 1208 страници в 16-и том на академичния Речник на българския език, дело на Секцията за българска лексикология и лексикография на Института за български език "Проф. Любомир Андрейчин" към БАН.
Томът е отпечатан преди няколко месеца благодарение на финансовата подкрепа на Националния дарителски фонд "13 века България". Публикуван е от Издателството на БАН "Проф. Марин Дринов". Главни редактори на тома са проф.д.ф.н. Лилия Крумова-Цветкова и проф. д-р Диана Благоева.
"Изданието е уникално по обхват и характер, тъй като словното богатство на националния ни език отпреди 200 години до днес е изчерпателно представено в многотомен тълковен речник, съчетаващ чертите и на синонимен, антонимен, фразеологичен и частично диалектен и етимологичен речник", разказва един от авторите на изданието - гл. ас. д-р Ванина Сумрова - в интервю за Dir.bg.
Освен в книжно тяло, съдържанието на Речника на българския език е налично и в електронна форма. Чрез свободен достъп в интернет от страницата на Института по български език към БАН може да се направи търсене на заглавна единица по нейната основна форма. Това не само улеснява ползването на речника, но и го прави наличен по всяко време и на всяко място, където има интернет.
Надникваме в тази словна съкровищница на българския език с помощта на езиковеда Ванина Сумрова.
Гл. ас. д-р Ванина Сумрова е съавтор (от т. 12) в многотомния академичен "Речник на българския език". Редактор е на третото издание на "Правоговорен и правописен речник на българския език" (2004). Тя е сред авторите на "Речник на новите думи в българския език (от първите две десетилетия на XXI в.)" (2021) на издателство "Наука и изкуство" наред с колегите си от Секцията за българска лексикология и лексикография в Института за български език "Проф. Любомир Андрейчин" при БАН. Монографията ѝ "Новите феминални названия в българския език" е издадена през 2018 г. Има множество публикации по въпросите на българската морфология, лексикология, лексикография и езикова култура.
Кои са най-ценните находки в новия 16-и том на речника?
Многотомният академичен Речник на българския език е един от мащабните проекти с национално значение на Института за български език. Това е пореден том. Лексикографският труд представя комплексно описание не само на съвременното състояние на лексикалната система на българския език, но и на нейния развой от изграждането и оформянето на новобългарския книжовен език до днес. Хронологичният обхват на застъпената в речника лексика е 200 години - от лексиката на Рибния буквар (1824 г.) до наши дни. Затова в речника присъстват както съвременни лексикални единици, така и остарели, а също и лексика от всички стилове и регистри на българския език - книжовна, разговорна, терминологична, диалектна, просторечна и жаргонна. Не са пропуснати и най-новите думи, които, навлезли в езика ни през последните 30 години и вече утвърдили се, са станали част от речниковия му фонд.
Секцията разполага с богат архив от 6 милиона фиша и с голям електронен корпус, непрекъснато попълващ се с нови документи, съдържащи текстове от художествена, публицистична, научна, научнопопулярна литература и от публикувано българско народно творчество - това е надеждно средство при търсене на думите и на техните значения.
Томът започва с обяснението на 18-ата буква на азбуката, следвана от предлога с (с вариантите му със и со (диалектно или поетично) и представката с-/съ-. В т. 16 присъстват производните думи с тази представка (сближавам, сбутвам, сварявам, свалям, сготвям, сгъвам, сдобрявам и т.н.), множество сложни думи с първа съставна част само-, свръх-, светло- (самоанализ, самоуважение, самокритичен, самоснимачка, самоучител, самодейност, свръхбогат, свръхбърз, свръхпечалба, свръхвъоръжаване, светлозелен, светлосин, светлокос, светлоок, светлолюбив).
В този том ще открием значенията на редица термини от различни области на знанието: сечение, секцио, сила, синтаксис, синонимия, синтез, синтезатор, символизъм, синус и мн. др., както и техните производни прилагателни.
В значенията на съществителното свят се разкрива българската езикова картина за света, а значенията на имената свобода и светлина отразяват не само съответните термини, но и концептите за тях.
Какви нови думи и значения може да открием в том 16?
Тъй като това не е речник на неологизмите, от новите думи са включени само тези, които са се утвърдили в системата на българския език, а не са в период, от който ще се види дали ще бъдат с временна употреба, или не. Така най-новата лексика, за която има достатъчно брой приемливи (т.е. адаптирани към системата на езика ни) примери, регистрирани в писмени източници (не от интернет), намира място в речника.
Такива в том 16 са напр. думите сайт и салатиер (чието значение е готвач, който приготвя салати и други студени предястия).
Отразени са и новите значения на отдавна съществуващи думи. Такова е значението "част от телевизионен сериал, изградена от отделни епизоди, която е относително самостоятелна и сюжетно завършена" на думата сезон, онагледено с примера От следващата седмица ще гледаме третия сезон на новия български телевизионен сериал.
Тук ще откриете и нови устойчиви словосъчетания като напр. светлинно замърсяване, което е със значение "нарушаване на естествената осветеност на определена територия, дължащо се на изкуствените източници на светлина (улично осветление, изкуствено осветление на сгради, светлинни реклами и др.), което оказва неблагоприятно въздействие върху здравето на човека и върху някои екосистеми".
Речникът включва и чужди думи. Какво ново ще открием при тях?
Тъй като Речникът на българския език представя най-подробно значенията на думите, само в него ще откриете, предполагам с изненада, че глаголът санирам, заемка от немския глагол sanieren, има 4 специализирани значения, а не само едно (посочено тук като 3. значение), в което най-често се среща употребен глаголът през последните десетилетия:
1. Мед. Отстранявам инфекция, възпалителен процес в организма (чрез хирургическа намеса, медикаментозно лечение или други мерки). Направихме повторна ревизия на коремните органи, щателно санирахме коремната кухина. Д. Радойнова.
2. Иконом. Подобрявам икономическото състоянието на предприятие, фирма и под. чрез промени в организацията, структурата, финансирането и др., за да се избегне фалит. Въпрос на време е да санираме дружеството и оздравяването му да мине през приватизация. В-к "Дума".
3. Спец. Чрез реконструкция и подобрения правя сграда и под. да стане конструктивно по-здрава, с по-висока енергийна ефективност и др. Столичната община ще санира училища и детски градини. В-к "Преса".
4. Юрид. Осъществявам правно действие за потвърждаване на редовността на юридически акт (съдебно решение, договор и др.) чрез отстраняване на порок в него. Законодателят може да придаде обратна сила на разпоредби на новия граждански закон с цел да санира сключени преди влизането му в сила нищожни сделки. М. Павлова.
Още един пример: скандинавската дума сага, заета в езика ни през немски, също е с 4 значения, които няма да намерите отразени всичките на друго място:
1. Литер. Древно исландско, норвежко или келтско произведение в прозаична форма с вплетени в него стихове, създадено на фолклорна основа, в което се разказва за героични събития, исторически личности, легендарни и митологични герои или за стари родове, като се преплитат реални събития и фантастични мотиви. Наред с поетичния жанр в Исландия се създавал и особен вид разказ - сага - прозаични разкази, доближаващи се до фолклора. С. Кюпрюбашиев.
2. Разш. Легенда (в 1 знач.) (Да поясня, че дефиницията е синонимна, т. е. значението на думата сага е тълкувано чрез значението на думата легенда1 в 1. знач.: Народно или лично повествователно произведение с фантастичноприказен характер, в основата на което стои действително събитие или историческа личност). Каравелов се е поставял в услуга на онези възгледи, които толкова руски и европейски учени са внедрявали навред: да се съберат колкото се може по-бързо "изчезващите останки от обичаи, песни и саги" на славянските народи, за да се допълни чрез тях общата духовна картина на човечеството. М. Арнаудов.
3. Прен. Литературно или филмово произведение, в което се проследява дълъг период от живота на героите или съдбата на няколко поколения, пресъздават се исторически събития. Той [сериалът] категорично се различава от досегашните продукции, а с качествата си изисканост и класа може да бъде определен като мелодрама от типа историческа семейна романтична сага. Д. Кръстева.
Родова сага. Документална сага. // Ирон. Дълъг телевизионен сериал с мелодраматичен сюжет и посредствени художествени качества; сапунка, сапунена опера, сапунен сериал. Мелодраматична сага.
4. Прен. Поредица от събития, житейска история, която обхваща продължителен период от време и е свързана с редица усложнения, затруднения, обрати. Интересна е житейската сага на Милю Касабов и през останалите години от живота му. Г. Янев. Политическа сага. Любовна сага.
Колко много значения може да има една дума?
За сравнение и като доказателство за изчерпателността при тълкуването на значенията в Речника на българския език ще отбележа само факта, че в никой друг речник предлогът с не е представен с 30 значения.
Сред многозначните думи в том 16 се срещат съществителни, глаголи, прилагателни. Така например силен има 35 значения, сила - 25, свивам - 20, седя - 19, свободен - 23, система - 16, свобода - 12.
Интересно е също, че при немалко думи от тома, както и във всеки от предходните томове, има голям брой устойчиви словосъчетания и фразеологизми, които също се тълкуват, посочва се сферата на употреба и се илюстрират с примери. Съществителното система участва в 48 устойчиви съчетания като метрична система, мажоритарна система, изборна система, десетопръстна система, кръвоносна система, координатна система и т. н., а прилагателното свободен - в 26 устойчиви словосъчетания като борба свободен стил, задача със свободен отговор, свободен електрон, свободен словоред, свободен час, свободен стих и др., които не могат да бъдат открити събрани в нито един друг речник.
Съществителното свят участва в 62 фразеологизъма, като сред тях са известните: на другия край на света; излизам / изляза на бял свят; виждам / видя <бял> свят; върнах се от оня свят; обръщам / обърна света; няма да пропадне светът; светът ми е крив; светът се върти около мене; докато свят светува; за нищо на света; от сътворението на света; стар като света и мн. др.
Можете ли да предположите, че дори дума като свещ например се съдържа в 17 фразеологични единици (с техните варианти), напр. изправям се / изправя се (заставам / застана, стоя) като свещ; не съм светил със свещ на някого; със свещ <да го търсиш,> не можеш да го намериш (го намери); търся (диря) със свещ <в ръка> някого или нещо, и в 10 устойчиви словосъчетания, напр. запалителна свещ, римска свещ, чаена свещ и др.
Какви са жаргонните думи с начална буква "с", описани в том 16?
Не по-малко от 30 са думите (най-вече глаголи и съществителни), значенията или фразеологичните единици в речника, квалифицирани като жаргонни. Такива са светвам, сдухвам се, сбърканяк, свалка, сваляч, свежар и др.
Речникът ще ви посочи, че думата сбърканяк ("ненормален или извратен човек") не само е жаргонна, но и пренебрежителна, следователно би трябвало да се съобразяваме кога (или дали) да я използваме, ако не искаме да засегнем някого или да имаме неприемливо речево поведение.
Три (от 19-те) значения на глагола светвам/светна са жаргонни:
● Обяснявам на някого нещо или го осведомявам за нещо, което той не знае или за което не се е сетил;
● Поставям, налагам (глоба, наказание и др.);
● Удрям силно или уцелвам човек или животно с нещо.
Глаголът свивам/свия има едно жаргонно значение "открадвам", в което е синоним на глаголите гепя и тафя. Той обаче участва в редица фразеологизми, три от които са жаргонни: свивам/свия <някакъв> номер някому, чието значение е съзнателно устройвам лоша шега на някого, подигравам го за някаква постъпка или му създавам някаква неприятност, свивам / свия перките на някого, който е със значение държа се строго, скарвам се остро някому и го заставям да се подчинява, да се държи прилично, дисциплинирано, почтително, да не своеволничи, и свивам <си> / свия <си> перките, означаващ преставам да се държа надменно, недисциплинирано, непочтително и под. и започвам да имам прилично поведение.
От речника ще разберете, че глаголът сдрусвам в миналото е бил синоним на глаголите скъсвам и спрасквам, тъй като е имал жаргонно значение "поставям слаба бележка на някого на изпит".
Каква информация ни дава остарялата лексика?
Ако сте чували думата свинец, но не знаете какво означава, отваряйки речника, ще видите, че тази дума е не само остаряла, но и книжна и че има две значения:
1. Куршум. Ще викнем ние: "Хляб или свинец!". Хр. Ботев;
2. Химическият елемент олово. Думите му паднаха тежки като излети от свинец. Ст. Загорчинов.
Ако погледнете заглавките симпурен и симпуров, които са остарели прилагателни имена, ще откриете, че са означавали производното прилагателно от думата сяра - серен: В София има добри симпурни бани. Ив. Шишманов; Полярната земля има в себе си симпурово вещество. В-к "Читалище", 1871 г. Техни синоними, т. е. със същото значение, са и другите остарели прилагателни жупелен, жупелов.
Доколко голямо е приложението на този изключително мащабен речник?
Речникът е за всеки, който проявява интерес към езика. Има много голямо приложение в работата на учителите и учениците при обучението на българския език, а и по литература с представените непознати за учениците думи, техните значения и стилистични окраски.
Преводачите също с нетърпение очакват всеки том от речника.
Филолозите - в страната и в чужбина - са сред най-често ползващите Речник на българския език, тъй като той е базов за съставяне на други речници - българо-чужди, специализари, правописни. Колегите от другите секции на Института за български език ползват нашия речник, изработвайки своите лексикографски трудове. Речникът е надеждно средство за множество лингвистични изследвания и многократно е цитиран.
Все повече речникът намира приложение и при съдебни казуси, при водене на съдебни дела за обида и др.
С речника разполагат и различни институции, за да могат при необходимост да направят справка за дума, значение, стилистичен нюанс и под.
Наскоро автор на кръстословици, притежаващ 15-те тома на речника, се снабди и с т. 16, защото е полезен в работата му. Не сме и предполагали това.
Така че всеки използва речника за различни нужди.
Що се отнася до броя на думите в българския език, започващи с буквата с, тепърва предстои да разберем колко е, защото и следващите два тома на Речник на българския език ще описват лексиката с 18-ата буква от азбуката ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}