Третото издание на конкурса за чиста журналистика на Dir.bg - Web Report, приключи с връчването на наградите на тържествена церемония в клуб "Перото" в НДК. Конкурсът, който се бори срещу фалшивите новини, и тази година отличи с парични награди от 1000 лева най-добрите журналистически материали в шест основни категории - "Общество", "Икономика", "Култура и изкуство", "Технологии и иновации", "Истински Истории", а за първи път и "Спорт". За втора поредна година бяха раздадени и почетни награди на същата стойност за фото- и видеорепортаж.

В конкурса участваха над 100 журналисти с повече от 300 материала. Във всяка категория бяха номинирани трима участници.

В категория "Култура и изкуство" носител на наградата е Димитър Иванов, bTV.bg, за "Йордан Радичков-внук: Денят на писмеността е истинският празник за и на духа."

Номинирани бяха още Паулина Гегова, Marica.bg, за "Бизнесът с картини у нас - мисия (почти) невъзможна" и Панайот Стефанов, Nula32.bg, за "Отживелици или завръщане към същността."

Снимка: Личен архив

Личен архив

Наградата връчи маестро Пламен Карталов, директор на Националната опера.

Представяме ви големия победител в Третото издание на конкурса за чиста журналистика на Dir.bg - Web Report, в категория "Култура и изуство" Димитър Иванов, bTV.bg, за "Йордан Радичков-внук: Денят на писмеността е истинският празник за и на духа."

Димитър Иванов от bTV.bg пред Dir.bg:

"В последните години, когато сме свидетели на все по-засилено развитие на явлението "дезинформация", както и "фалшиви новини" - освен качествената, точна и достоверна информация, единственият ориентир за всички активни хора, които ежедневно са в морето от новини - могат да бъдат човешките истории. С други думи - необикновените истории на обикновените хора.

Тези материали ни дават възможността да видим отвъд собствените си проблеми, както и насочват вниманието към проблемите на цялото общество, но и са изключително ценният поглед към личната съдба и история. Много биха се запитали какво значение имат тези лични разкази - независимо дали общността е изправена пред големи предизвикателства или живее в относително нормалното ежедневие. Именно често почти удавени в детайлите и "най-новите" новини сякаш забравяме реалността и има възможност да се объркаме(без да искаме). Увлекателно разказаната човешка история на гладуващия на площада или пък интервю с потомък на Гео Милев, чиито картини са станали жертва на фалшификатори обаче сякаш бият голямата камбана на някоя малка църква в най-далечния край на България.

Лично за мен подобна е и историята на Йордан Радичков - внук. Материалът за "120 минути" по bTV е един от най-вдъхновяващите репортажи и за мен, и за екипа, а четейки отзивите, които достигнаха до нас - и за зрителите ни. Допускам няколко причини за това - но, основната, естествено, е разговорът ми с наследника на един от най-обичаните български творци. Когато предложих на Йордан Радичков да отидем до изчезналото село на дядо му - Калиманица, той веднага се съгласи. Оказа се, че това е вторият път, в който ще се върне към корените на рода си. А на мястото на селото, което вече не съществува - но не заради демографската криза, а защото през средата на миналия век е изселено заради строеж на язовир, който обаче така и никога не стига до къщите на хората, сред които и тази на Йордан Радичков - сега гордо се извисява единствено 350-годишен летен дъб.

Димитър Иванов разговаря с Йордан Радичков- внук (Снимка: bTV)

Личен архив

Тръгнахме заедно от центъра на София в един от топлите майски дни и за 2 часа и половина път на север стигнахме до остатъка от "идеала за обществото" - както писателят сам го нарича. Следите на паметта обаче не са напълно заличени, защото именно там са родени всичките му обичани герои. Тишината на това необитаемо място обаче сега има сякаш свой собствен шум и атмосфера и ни помогна заедно с Радичков-внук да се изолираме под дебелата и тежка сянка на дървото, надживяло всички ни - и да поговорим за някои от най-значимите неща - като словото, например.

Между суматохата и тишината има място и време за най-смисленото. Той каза "различното време изисква различен начин за говорене" - за мен обаче говорилнята дава възможност всеки от нас да усети отговорността, която ни носи всяка написана или изречена в ефир дума(а и извън него). И тук не става въпрос само за евентуалното грешно тълкуване ако бъдат извадени от контекста, а и за нещо повече - с всичко, което предаваме на хората, ние даваме нашето виждане за света, нашите лични, но и професионални разбирания.

Журналистите обаче - за разлика от писателите, които могат да си позволят да са част от фикцията, не може да се откъснем от реалността. Какво е правилното например в ситуация, когато думите и стилът, с който те са изречени, не ти харесват или пък личното ти усещане е че те не биха били допринесли с нищо за информирането на хората, но пък отговорността - или пък по-скоро безотговорността - с която те са произнесени е толкова голяма, че няма как те да бъдат "спестени" на аудиторията. Изборът в известна степен е личен, макар че - в същото време - е и публичен, тоест автоматично не-персонален, а пряко обвързващ.

Всичко, което изречем в телевизията обаче - дори и най-силните и въздействащите изречения - биха били нищо, ако няма как да ги "облечем" и в най-смислените и красиви кадри. Не говорим обаче за самоцелно пиршество на използването на най-новите технологии и начини на снимане, а - особено когато става въпрос за човешки истории с общовалидни изводи, каквито се стремим всяка седмица в последните 2 години да разказвам в най-гледаното актуално публицистично предаване "120 минути" заедно със Светослав Иванов, продуцента Марта Евтимова и главния редактор Валя Гиздарска - за най-съкровения поглед към душата и мислите на нашите герои.

Именно затова съм и изключително благодарен за шанса, който получавам още в началото на моята кариера, да работя с едни от изключително отдадените професионалисти у нас по операторско майсторство - като Борис Пинтев, който е автор на десетки документални филми и някои от най-интересните репортажи от горещите точки по целия свят, както и университетски преподавател. Екипът - от пътя ни към едно от затънтените места в страната ни до "сглобяването" в монтажната със Силвия Сиракова - е едно от най-ценните неща в нашата професия. А хората, с които се срещаме - не само на терен, а и тези в редакцията са вероятно сред малкото останали истински неща.

Благодаря за признанието на журито, а и на портала за организирането на конкурса WebReport. Наградата е специална за мен, не само заради авторитета и оценката, а и защото е първото в кариерата ми професионално признание. Сигурен съм, че стъпката напред е свързана с поглед назад, а често и конкретно към историята. Затова и се надявам да имам възможността и за напред да представяме личните истории не само на "културата на България", но и на "обществото на България". Двете са неизменно свързани и не само не могат да съществуват едно без друго, но може и всеки да участва в тяхното създаване и събуждане, когато си постави и следва целта си да се опитва трезво и с мисъл да погледне напред, но с намигване към изминалите близки и по-далечни дни."

Кой е Димитър Иванов:

Димитър Иванов (Снимка: Личен архив)

Личен архив

"От две години съм част от новинарската редакция с най-голямо обществено доверие - bTV като репортер за предаването "120 минути", но и често работя и за bTV Новините - в най-интересните и "горещи", пълни с важни сюжети и теми дни. Въпреки че съм сред най-младите попълнения в нюзрума, уверено мога да кажа, че чувствам bTV като свое място, където имам подкрепата не само да работя в името на зрителите, но и да се развивам. Преди това за малко повече от година работех за несъществуващата вече Би Ай Ти, която напуснах непосредствено преди смяната на редакционната политика след промяната в собствеността на медията. Първите ми години в журналистиката - още като ученик английската гимназия в морската столица и в регионалното БНР Радио Варна - ми дадоха заряда, а и засилиха желанието ми да се развивам в тази сфера. И - въпреки че телевизията остава най-близката до сърцето ми медия, то радиото със сигурност остава в душата ми."