"Чичо Вова ме помилва…" – каква е съдбата на средностатистическия затворник от "Вагнер"

"Ню Йорк Таймс" описва причините излежаващите присъди престъпници да идат на война и живота им след това

21:40 | 5 декември 2023 | Редактор : Денис Коробко 317 12760 Снимка: AP/БТА

През октомври 2022 г. около 200 затворници от колония с повишена сигурност в руската Челябинска област са вербувани от ЧВК "Вагнер" и заминават на война в Украйна. В. "Ню Йорк Таймс" проследява съдбата на 172 от тях и съставя портрет на средностатистическия "вагнеровец", след като е проучил съдебните бази данни и е разговарял с роднини на бивши затворници и със самите тях. Всеки трети от вербуваните е излежавал присъда за убийство. Всеки четвърти от изпратените на фронта е загинал. Повечето от оцелелите са се завърнали у дома. Някои от тях отново са нарушили закона. Други разказват как семействата им сега се гордеят с тях, благодарят на руския президент Владимир Путин за шанса да започнат нов живот, без да се питат защо е била необходима войната, в която са участвали, и да се научат да живеят с травмите, които са получили на бойното поле.

Русия - Украйна

"Ню Йорк Таймс" описва намиращата се в покрайнините на град Копейск в Челябинска област Поправителна колония № 6 като "ограден комплекс от бараки и работилници. Тук се изпращат затворници, осъдени за тежки престъпления - убийства, грабежи и трафик на наркотици. Корупцията в колонията е широко разпространена, пише вестникът: срещу заплащане затворниците имат достъп до почти всички видове услуги: семейни посещения, положителна характеристика за предсрочно освобождаване, наркотици. Действителната власт в колонията обаче принадлежи на криминалните авторитети (изданието ги нарича "братва"), които поддържат реда и експлоатират другите затворници, като ги принуждават да чистят тоалетните, да им прислужват и ги малтретират сексуално.

През октомври 2022 г. Евгений Пригожин посещава ИK-6 - по това време вече е в ход масовото набиране на военнослужещи в за ЧВК "Вагнер". На осъдените са обещани добра заплата и амнистия след шестмесечно участие във войната. Най-малко 197 затворници от колонията в Копейск, в която присъдите си излежават около 1500 души, избират да отидат да се бият.

"Ню Йорк Таймс описва средния затворник, вербуван за войната, по следния начин: 33-годишен, от малък град или село, излежаващ присъда за продажба на наркотици, остават му да лежи още около пет години. Според статистическите данни всеки трети от вербуваните е осъден за убийство.

Много затворници посочват патриотизма, желанието да се махнат от колонията и жаждата за активност след дълги години затвор сред причините, които са ги накарали да подпишат договор с ЧВК "Вагнер".

Александър Мокин е на 35 години, излежава 11-годишна присъда за трафик на наркотици (не е уточнено кога е осъден и колко години му остават до освобождаването). В съобщенията до свой приятел той се оплаква, че е тормозен от надзирателите, които го пращат в карцер за най-малкото провинение, и че не може да си позволи да си купи дори стоки от първа необходимост от затворническия магазин. "Наистина искам да отида там [на война], знаейки, че от там най-вероятно връщане няма", пише Мокин на приятеля си след посещението на Пригожин в колонията. Той загива два месеца след като е изпратен на фронта.

Друг осъден, който излежава 20 години за убийството на двама души и моли да бъде наричан с псевдонима "Вълка", казва, че с готовност е приел предложението на Пригожин, защото му е "омръзнало" от колонията. "Уморих се от затвора, разбрах, че това не е моето място. Осъзнах какво правя и поех отговорност за това", каза той. След завръщането си от войната "Вълка" работи като заварчик и учи мениджмънт.

Някои затворници, на които им остават по-малко от три месеца, посочват други причини да отидат на фронта. Николай, строителен работник, осъден за трафик на наркотици, освен патриотизъм споменава, че обезщетението при смърт (около пет милиона рубли) би помогнало на семейството му да реши жилищните си проблеми. Гибелта в боя, казва той, също би му дала възможност да се реабилитира по някакъв начин. "Не бих искал да остана лош човек в очите на децата от нашето село. Ще ме запомнят не като осъден, а като човек, който е загинал на война", казва той.

Според "Ню Йорк Таймс" затворниците най-често са били използвани като "пушечно месо" по време на война (както твърдят много военни експерти, очевидци и самите войници). Набирането на затворници, пише изданието, е позволило на Владимир Путин да избегне втора вълна на мобилизация, което би било непопулярна мярка в страната. В същото време за сметка на осъдените, които произхождат предимно от бедни семейства и селски райони, се поддържа "привидна нормалност" за заможните жители на големите градове.

"Когато се мобилизират цивилни граждани, те се откъсват от семействата и работата си, а що се отнася до нас, ние няма какво да губим", казва пред вестника един от новобранците на име Александър.

Всеки четвърти затворник, вербуван от Пригожин в ИК-6, загива. Повечето от оцелелите са тежко ранени.

През април 2023 г., в края на шестмесечния договор, около 140 оцелели бивши затворници се завръщат от войната и са освободени. Те са докарани с транспортен самолет, който каца на военното летище край Челябинск. Много от завърналите се разказват пред "Ню Йорк Таймс", че сега са си "спечелили уважение след години на срам".

Един бивш затворник на име Сергей описва как се е върнал в селото си с нова униформа и шестте медала, които е получил по време на войната. Бил посрещнат у дома от родителите си. "Мнението им за мен се промени, защото сега всички в селото ги уважават. Синът им се е върнал с медали от войната", обяснява Сергей.

Друг освободен на име Виталий казва, че се е събрал с дъщеря си: "Тя разказваше на всички в училище: "Татко е на война, татко е на война".

Много от завърналите се изказват благодарност за помилването лично на Владимир Путин. Те нямат въпроси относно целта и необходимостта от войната, както и относно разрушенията и смъртта на хиляди цивилни в Украйна. "Чичо Вова ме помилва, прости на мен и на моите братя. Даде ни втори шанс", казва Андрей, който след завръщането си от фронта е започнал работа в текстилен завод.

Някои от бившите затворници, след като излизат на свобода, отново нарушават закона. Според съдебни документи, до които "Ню Йорк Таймс" е получил достъп, деветима от тях са обвинени в шофиране в нетрезво състояние, измами или престъпления, свързани с наркотици.

Други се борят да преодолеят травмата от войната и се учат да живеят с нараняванията си. Сергей, който се е върнал от фронта с медали, казва, че не може да спи - помага му само алкохолът. "Разберете: ние стъпвахме [на бойното поле] по черва", обяснява той. Друг бивш затворник на име Евгений, който е загубил ръката си, описва типичния си ден по следния начин: "Ставам. Пия си хапчетата. Слагам си протезата, слагам си компресивна превръзка. Правя си закуска, ям. Пия още хапчета. Това е всичко, минаха два часа".

Бивш затворник на име Дмитрий, който е получил наранявания на краката, използва инвалидна количка. Той си спомня как се прибирал вкъщи със самолет и пътниците, които си били купили места с предимство, отказали да се разменят с него, за да му е по-удобно. "Майка ми им каза, че се връщам от "специалната операция". Не им пукаше за това", казва той.

ИЗБРАНО