Албанците са най-проинтеграционно настроената нация в региона. Трябва да се каже, че албанците до голяма степен са изстрадали своя напредък по пътя на европейската интеграция, заяви в интервю за Dir.bg дипломатът Боби Бобев. Според бившия посланик в Албания (1998-2006 г.) и в Косово (2010-2014 г.) негативните изказвания на Еди Рама спрямо България са в неговия стил, но това е тон, който по никакъв начин не може да бъде оправдан. Присъединяването на Албания и Северна Македония при всяко едно положение ще са по посока по-голяма сигурност и стабилност на региона, смята Бобев. 

- Г-н Бобев, бихте ли направили ретроспекция на интеграционния процес на Албания в ЕС? 

- Албания е сред страните от района на Западните Балкани, които имат най-ясно очертани външнополитически приоритети и сред тях безспорно на първо място е едно бъдещо членство в ЕС. Трябва да подчертаем, че албанците, не само държавата Албания, са силно проинтеграционно настроени. Албания е страната, която абсолютно никога не е изпитвала абсолютно никакви съмнения относно това как трябва да върви нейният интеграционен път напред и нагоре.

Трябва да се каже, че албанците до голяма степен са изстрадали своя напредък по пътя на европейската интеграция. Още през 1991 година Албания установява дипломатически отношения с ЕС и подписва Споразумението за търговия и икономическо сътрудничество през 1992 г. Това е първото двустранно споразумение с ЕС. Показателно е това, че Албания още през първата половина на 90-те години започна преговори за асоциирано членство, но те са прекъснати през 1996 година, когато отношенията между Брюксел и Тирана се охлаждат по преценка на международните наблюдатели заради недостатъчни демократични парламентарни избори, проведени тогава.

Отново се заговаря за новата формула за асоциирано членство под наименованието Споразумение за стабилизиране и асоцииране за страните от Западните Балкани, като преговорите с Албания започват през януари 2003 г. През 2006 г. Споразумението за стабилизиране и асоцииране е подписано, но то не влиза веднага в сила. Албания трябва да чака 3 години. През април 2009 г. това споразумение вече е окончателно в сила. А пък Албания през същия този април подава молба за пълноправно членство.

Албания отново трябва да чака дълго време, но на 27 юни 2014 година получава статут на кандидат. Това се случва преди повече от 8 години. През 2019 г. вече имаме становище на ЕП и на Европейската комисия за начало на преговорите с Албания.

Но реализирането на това становище се бави поради негативното мнение на някои страни - на първо място Франция и Холандия, които имат своето възражение по отношение преди всичко върховенството на закона, борбата с корупцията, с организираната престъпност.

През пролетта на 2020 г. Съветът на ЕС даде зелена светлина за начало на преговори с Албания и Република Северна Македония, без да се фиксира точната дата за това. Трябваше да минат почти повече от 2 години, за да се стигне до тази реална възможност Албания да започне преговори за пълноправно членство в ЕС. 

- Чухме твърде изказвания на Еди Рама спрямо България, които надвишиха добрия тон, преди падането на ветото в нашия парламент. Как бихте ги коментирали, свързани ли са с разочарование от по-бавните темпове на присъединяване или има друго обяснение? 

- Това поначало е стилът на Еди Рама. Той е минал през няколко ръководни позиции - бил е министър на културата в края на XX век, бил е три мандата последователно кмет на столицата Тирана, след това влезе в социалистическата партия, стана неин председател и за трети пореден мандат е министър-председател. Това е стилът, с който той печелеше особено младото поколение. Това му осигури кметските мандати в Тирана. Може да се говори за едно разочарование сред албанците. Може да се говори за това, че ЕС, както самият Еди Рама казва, "се бави, не ние, а те се бавят".

Но това е тон, който по никакъв начин не може да бъде оправдан. Съвсем показателен е фактът, че лидерът на опозицията Сали Бериша се извини на България и българите за изказванията на Еди Рама. Понеже неговият тон е подобен и по отношение на ЕС, аз считам, че той ще трябва да го обуздае при всяко едно положение в процеса на преговори с ЕС, защото един подобен тон и подобни упреци не биха донесли никакви позитиви за неговата страна. 

- Каква е ситуацията в региона - отношенията с Косово, със Сърбия? Какво ще донесе членството на Албания и Северна Македония в ЕС? 

- По начало се счита, че самият преговорен процес дава достатъчно богат политически инструментариум за въздействия за провеждане на различни реформи, за насочване страната в правилната посока за развитие. И при това положение не може да има съмнение, че самият акт, че Албания ще води преговори за пълноправно еврочленство, не може да има съмнение, че това ще донесе сериозни позитиви за страната.

Що се отнася до отношенията с останалите страни в региона, те са добри със Северна Македония. Със Сърбия в последните години се регистрира един напредък, стигна се до размяна на посещения на нива, които преди бяха невъзможни при върховната вражда между сърби и албанци. Особено показателна е инициативата "Отворени Балкани", в която се знае, че съинициатори са Белград, Скопие и Тирана. Интересно е отношението с Косово. Това са двете албански държави в района на Западните Балкани, между тях се води много активно политическо и всякакъв друг вид сътрудничество, ежегодно се провеждат съвместни заседания на кабинетите, но никой не трябва да мисли, че отношенията са напълно безоблачни и че всичко, което Тирана каже, се възприема едно към едно в Прищина. Не трябва да се мисли, че Тирана има възможността да се държи патерналистически да оказва своето въздействие върху Прищина. В това отношение може да се посочи именно инициативата, която стартира като "мини Шенген", след това стана "Отворени Балкани", относно която отношението на Косово е абсолютно негативно. Правителството в Прищина отказва въобще да се присъедини към инициативата "Отворени Балкани", считайки, че тя дублира или дори се опитва да замества процеса на евроинтеграция или най-малкото т.нар. Берлиански процес, който води към икономическо сближаване между страните в региона. Така че, ако говорим и за други негативни явления, то силно зациклилият диалог между Белград и Прищина, разбира се, е една от ключовите теми за стабилността и сигурността в региона. Да се надяваме, че тя по-нататък ще намери посоката за излизане и намиране на крайно решение по тези деликатни въпроси. 

Присъединяването на Албания и Северна Македония към ЕС при всяко едно положение ще е в посока по-голяма сигурност и стабилност на региона.