Ако си дал от себе си, не си живял напразно
Dir.bg събра историите на няколко от героите на 2024 година. Защото доброто е заразно. Само трябва да го виждаме и оценяваме
Героите не съществуват само в холивудските филми, класическите романи и фентъзитата. Има ги и сред нас. Понякога герой се оказва незабележимият съсед от горния етаж, касиерката от кварталния супермаркет, приятелско дете или кроткият безработен братовчед, на когото не можеш да чуеш гласа на семейните сбирки.
И една вечер ги виждаш в новините - спасили живот или направили нещо друго изумително и вдъхновяващо!
В навечерието на празниците Dir.bg събра историите на няколко такива хора, за да покаже добрия пример през 2024 г. и да "предаде нататък". Защото доброто е заразно. Само трябва да го виждаме и оценяваме.
Издирва се... спасител
Средата на ноември. Едно старозагорско семейство е в паника, тъй като 20-годишният Георги е изчезнал от дома си и е в неизвестност от три дни. Младият мъж има психично заболяване, но е кротък и неагресивен. Те публикуват апел в социалните мрежи за търсене на младия мъж, излязъл от вкъщи, без да си вземе телефона. Междувременно Георги е обявен и за национално издирване.
На 313 километра оттам, във Варна, 22-годишният Даниел Стоянов живее обикновения си живот. Дори не е гледал новините, защото е затрупан до късно със служебни ангажименти.
Филмът, в който ще стане главният герои, обаче започва за него.
Пътищата на двете момчета се пресичат на "фаталния" 13 ноември малко преди полунощ в морската столица. Капнал от умора, Даниел тъкмо се кани да си тръгне от работа - той е офис мениджър и шофьор в ресторант близо до железопътната гара. Запалва личната си кола, за да я стопли - било студено, и отскача да паркира служебната. Когато се връща, на шофьорското място в автомобила му седи младеж.
"Бях със смесени чувства - попитах го кой е и откъде е. Той вдигна ръце, извини се и ми каза, че не е откраднал нищо, не иска да навреди, иска само да се стопли малко в колата и че е много гладен. Беше само с тениска и с горнище на анцуг", разказа Даниел Стоянов. Георги му споделил, че дошъл във Варна с автобус, за да си намери работа, но не успял. Намерил обаче спасителя си и нов приятел.
Без да се помайва, варненецът го откарва в дома си, нахранва го, дава му свои дрехи и пали колата си към Стара Загора, където към 5 сутринта звъни на вратата на роднини на изчезналото момче.
"Те се слисаха, успяха да ми благодарят. Казах им, че ако Георги има нужда, винаги може да разчита на мен да поговорим. Въобще не си личеше, че е асоциален или пък че има някакво заболяване", разказа Даниел Стоянов пред БНР.
Чичото на Жоро иска адреса му, за да му прати пари за горивото, но младият мъж категорично отказва.
За стореното добро 22-годишният варненец не споделя с никого, дори и с баща си, който пък научава какво е направил Даниел от неговия по-малък брат.
Междувременно старозагорската полиция откри благодетеля на Георги, за да му връчи грамота за доблестната постъпка, но младият мъж отказа публичност. "Моята религия не ми позволява да се хваля с това, което направих. Вярващ православен християнин съм и съм убеден, че доброто е заразно и без показност. Славата е за Господ! Той е поискал тъкмо аз да се срещна с Георги, нека онзи отгоре отсъди дали съм добър човек. Като разбраха какво е станало, мои приятели коментираха, че не са изненадани от начина, по който реагирах в този случай. И признаха, че на мое място първо щели да набият натрапника, седнал без покана в колата им. Питаха ме дали съм щял да го върна в Стара Загора, ако съм знаел, че е шизофреник и че е обявен за национално издирване от полицията. Да, щях да постъпя по същия начин, защото в онзи момент Георги се нуждаеше от помощ", категоричен бе Даниел Стоянов пред "24 часа".
И, въпреки скромността му, оказва се, че случаят с изчезналото 20-годишно момче от Стара Загора съвсем не е първият, в който сърцатият млад варненец се притичва на помощ. Преди време той помогнал и на сирак от Димитровград, което днес е добре и предава доброто нататък.
Пенсионен фонд "Добро сърце"
Друго добро с крайморски адрес се случи в Несебър в началото на годината, когато възрастен мъж загуби пенсията си, докато се прибира от пощата към дома си. Ден по-късно добри хора събраха пари и му я възстановиха след апел в социалните мрежи.
Всичко започва с призив във Фейсбук групата "Шофьори Несебър" - ако някой е намерил изгубената сума, да я върне на мъжа. Публикацията бързо набира популярност сред членовете на групата и мнозина спонтанно решават да помогнат на човека.
Сред тях е и Цветелина Янакиева, която поставя кутия за дарения в аптеката си. "Просто се вдъхнових да помогна по някакъв начин. Все пак е началото на годината. Да посрещне човека годината както трябва със спокойствие. Първоначално се събраха едни 330 лв. и остатъка се допълни на другия ден пак. Кой колкото можеше - остави", каза тя.
Десетки клиенти и граждани идват в аптеката, за да помогнат кой с колкото може, за да има как дядото да преживее месеца.
Цветелина разказва, че възрастният мъж плакал от щастие, когато се срещнала с него, за да му възстанови изгубената пенсия от 540 лева.
Вълната на съпричастността угаси пожара на страданието
Вълна от добро и съпричастността застигна и харманлийския фермер Иван Янъков, който при големия пожар през юли изгуби фермата, стадото си от 250 животни и своя поминък.
45 овце, закупени с пари, дарени от добри хора от сдружение "Обединени български животновъди", зеблеяха в края на септември във фермата на мъжа. Янъков сам си избрал породите и започнал отначало да прави това, което обича.
Така стадото му бързо набъбна до 80 овце, като другите животни му бяха дарени от различни животновъди от страната, а на мястото на опожарена фермата вече има мобилен обор. На Янъков е осигурена и храна за овцете, която трябва да стигне за цялата зима. Тя също е дарение от животновъди от страната.
Децата, които ни преподават житейски уроци
Напоследък все по-често четем за деца агресори - в моловете, в училищата, на улицата... "Какво поколение расти!", възмущават се мнозина. Има обаче и такива, на които трябва да се възхищаваме. И от които да научим важни пропуснати житейски уроци.
Като например двете пазарджишки ученички, които през ноември спасиха живота на възрастна жена, изпаднала в тежко състояние в центъра на града. Храбрите момичетата запазили самообладание, оказали й първа помощ, а след това повикали медици.
"Възрастната жена беше паднала, отидохме да я вдигнем и се опитахме да спрем кръвта. Други две момичета и едно момче дойдоха и извикаха Спешна помощ", разказа Кристина Иванова.
Другото достойно момиче - Костадина Шутарова, разказва за реакциите на спешните медици на място: "Казаха, че ако кръвта, която е текла от носа ѝ, това я е предпазило от инсулт. Кръвното на жената наистина беше много високо. Така всъщност голямото количество изтекла кръв е спасило жената от доста тежък инсулт."
Двете момичета споделиха тогава, че всички преди тях подминавали жената, без да ѝ помогнат по никакъв начин...
Друг млад човек също се отличи с добро дело - 18-годишният Ангел Папалезов намери плик със заплата в крайморското село Лозенец и го върна на собственичката му.
На 30 септември той намира плик с пари, на който е записано името на Васи Илинова. Без да се замисли, Ангел се свързва с нея и ѝ връща парите, като до този момент жената все още не е разбрала за липсата им.
В знак на благодарност, признателност и уважение към тази постъпка, кметът на община Царево Марин Киров и кметът на село Лозенец Женя Гандиева връчиха подаръци на Папалезов като признание и поощрение за изключителната му честност и човечност, обявиха оттам.
А в навечерието на Коледа, когато всички се молим за сбъдване на чудеса, това се случи на Кристина Цвяткова от Павликени благодарение на нейните съученици. Те помогнаха на момичето, което страда от проблем с очите, да върне зрението си. Нейни приятели успяват да организират кампания и да съберат средствата за операцията ѝ.
Преди две години зрението на Кристина се влошава. "Забелязахме, че се спъва, има нужда от нашата помощ и разбрахме, че не е добре със зрението", разказа през bTV съученичката й Даяна Севданова. "Ние ѝ помагахме да се придвижва по стъпалата, да я водим до кабинетите. Разбрахме че има катаракта, което е перде на очите", добави Стефани Бориславова.
Кристина живее само с майка си, която обаче няма достатъчно средства за операцията.
"Историята започна в края на миналата учебна година, когато ми сигнализираха колегите, които работят с нея, че тя прогресивно губи зрението си и все по-трудно вижда. И в началото на тази учебна година ние установихме, че нещата са се влошили значително. Майката сподели, че има заделени средства, но няма да бъдат достатъчни", разказва Петя Неделчева, директор на СУ "Бачо Киро" в Павликени.
Съучениците на Кристина започват дарителска кампания в училище и само за няколко дни събират над 3000 лева.
"Решихме по някакъв начин да я изненадаме за Коледа и да ѝ направим подарък. Чудихме се как да го направим и накрая решихме да направим кампания и да съберем парички", казва Радомир Тодоров, съученик на Кристина.
Коледно чудо - днес вече Кристина вижда, а съвсем скоро ще се върне и в училище при приятелите си.
"Сега мога да чета. Сега светът е по-различен. Това е моят подарък за Коледа", споделя Кристина Цвяткова.
Спасените
През лятото морски капитан от САЩ се завърна в България, за да се срещне със спасителите си от Планинската спасителна служба и ВМА и да им благодари, че са спасили живота му.
Преди година Джеймс Барлоу изкачва връх Вихрен, където губи равновесие и пада от 220 метра височина, със скорост 60 км/ч., при което получава животозастрашаващи наранявания.
Екипът на планинските спасители се изкачва в снежна буря, за да намери и изнесе Джеймс от планината на носилка. Медиците от спешното отделение във ВМА пък извършват множество животоспасяващи операции в продължение на няколко дни.
След като се възстанови и се върна на работа, през август той доведе жена си и синовете си в България, за да благодари и да почете хората, които спасиха живота му.
Джеймс отиде и отново в Банско, където той и семейството му дариха 12 000 лв. на Планинската спасителна служба. Сумата ще бъде използвана за бъдещо обучение на екипа.
Американският военен се присъедини към спасителите си в поход до мястото, където те са го намерили, и сподели, че за него и близките му хората в България ще бъдат винаги ценни.
И тези, които нямаха шанс, но дадоха надежда
Съдбата на 2-годишната Амая, описана в Dir.bg, трогна цяла България и добри хора събраха за часове огромната сума от 750 000 лв., необходима на ново сърчице, което трябваше да й бъде трансплантирано в Индия. Защото нейното отказа и към живота я държаха само "нишките" на пейсмейкъра.
Уви, понякога житейските истории нямат холивудски хепиенд и, въпреки усилията на родителите на Амая, българските лекари и безброй анонимни съпричастни българи, дарили над 1,3 милиона лева, мисията се оказа невъзможна.
Но дори тогава майката и бащата на очарователното бебе, което покори сърцата на хората, намериха доблест и сили да дарят събраната сума, за да бъдат спасени други дечица. От отчета на фондация "Павел Андреев", където се събираха средствата за Амая, стана ясно, че 8 деца са получили шанса, който не достигна на 2-годишната чаровница.
"Благодаря ви за изключителната подкрепа. Въпреки, че не успях да спася дъщеричката ми ви призовавам никой от вас да не се отказва за нищо на света в името на децата си. Поклон пред вас! Почивай в мир мила Амая. Знай, че мама и тате много те обичат!", обърна се към дарителите баща й - полицаят Калоян Абрашев.
Анонимният милион
Анонимно дарение от 1 000 000 лева получи Стопанският факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Сдружението на завършилите (FEBA Alumni Club).
Средствата са предназначени за стипендии за месечна издръжка на студенти и ученици през следващите 10 години по волята на дарителя, който е възпитаник на Стопанския факултет и е завършил в началото на 90-те години. Той пожелал да остане анонимен, уточниха от СУ.
"Аз се запознах с колегата, който е завършил преди мен, той е изключително алтруистично настроен, никакво тщестлавие няма в неговата постъпка и въпреки, че лично исках да го помоля и го помолих той да се представи, той каза, че за него е най-важно, че е направил този личен акт на дарение", разказа деканът на Стопанския факултет на Софийския университет доц. Атанас Георгиев.
"Това всъщност е най-голямото единично дарение, то е така символно, бих казал и моята лична надежда и на моите колеги е, че такова дарение ще ангажира и други дарители тоест този пример, който виждаме от други страни как студентите като завършат, като успеят искат да дадат обратно на обществото и на общността, от която идват надявам се, че ще вдъхновим и такъв тип ефект", каза още доц. Георгиев.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}