06:16 | 27.07.24

17-11-2017 20-11-2018

06:16 | 27.07.24

Технологиите допринасят за зелените цели, но не бива да изместят здравия разум

Дискусията "Иновациите като ускорител за конкурентоспособност и икономически растеж", част от Green Week 2023, събра водещи експерти в областта, които споделиха своя опит пред широка публика

Снимка: Иван Коловос

Технологиите допринасят за зелените цели, но не бива да изместят здравия разум

17:57 | 21 юни 2023 | Редактор : Елза Тодорова 13 1124 Снимка: Иван Коловос

В продължение на три дни, с участието на над 130 панелисти от 10 държави, за трета поредна година Dir.bg и 3E-news организират най-мащабния регионален форум за Зелената трансформация, иновациите и индустриите на утрешния ден - Green Week 2023. Еврокомисари, министри, водещи експерти, бизнес лидери, евродепутати, представители на неправителствени организации обсъждат предизвикателствата и възможностите, пред които климатичните политики и Зеления преход изправят икономиките и обществата ни.

Green Transition

Фокусът във втория ден от Green Week 2023 е върху финансирането на зелената трансформация в Централна и Източна Европа, екологичните, социалните и корпоративните управленчески способи и кръговата икономика, както и ускоряването на иновациите и бъдещето на изкуствения интелект и Disruptive технологиите.

Участие в дискусията "Иновациите като ускорител за конкурентоспособност и икономически растеж", чийто модератор бе Георги Малчев, съосновател и управляващ партньор на Xplora.bg, взеха Милена Стойчева - министър на иновациите и растежа на Република България, Росен Плевнелиев - президент на Република България 2011-2016, Ерион Велиай - кмет на Тирана, Мария Маринова - изпълнителен директор на BVCA, Мартин Дановски - председател на Държавна агенция за научни изследвания и иновации (2021-2022), Павел Лисев от Фонда на фондовете, Борислав Петров - изпълнителен директор на INSAIT, и Мария-Фатима Лукас - съосновател и главен изпълнителен директор на Zymvol Biomodeling.

Първи думата взе президентът на Република България от 2011 до 2016 г. Росен Плевнелиев, който изброи примери какво може да се постигне на корпоративно ниво, на ниво общество, държава и на индивидуално такова, "за да бъдем по-зелени и ефективни".

"Зависи от всеки един от нас, като започнем от това да хвърлим боклука, където трябва, да спираме на зебрата, да си направим енергийно ефективна, а защо не и пасивна къща, да си направим соларите, а защо не и Off-Grid система, да помислим за начините, по които транспортираме себе си и децата си, за начина, по който организираме градовете, в които живеем. Има толкова много, което може да се направи", изброи той и призова: "Нека нашите деца след 20-30 години си кажат, че родителите им са направили каквото трябва, за да имат по-чиста, по ефективна, по-красива, дори и по-човешка планета".

На корпоративно ниво според Плевнелиев в България има много какво да се прави. Във всички компании - средни, големи, а защо не и в малките, крайно време е и не струва толкова много пари да има ESG план, както има в тези в Щатите, Израел и други страни. Всяка година трябва да се отчитаме пред акционерите, пред хората, какво сме направили година по година и да имаме дългосрочен план, категоричен е бившият президент на страната.

"Посещавам по 50 държави на година. За корпоративния сектор навсякъде тема номер едно е ESG, а САЩ вече гледат и към Net Zero 2050, подпечатано от президента Байдън. Можем и трябва!"

На ниво общество имаме много какво да постигнем, каза още той, като е категоричен, че само заедно можем да оставим една по-чиста и зелена България. Според Плевнелиев българите често се фокусираме върху негативното, но той даде примери, с които се гордее. България е една от много малкото държави, която като процент гори спрямо територията на страната не е мръднала за 30-40 години. "Факт! Проверете го", призова той невярващата аудитория в залата на "София Ивент център". България, освен това, е една от много малкото държави в ЕС, която е сложила една трета от територията си (в Австрия са 12%, в Германия - 14%), а именно 33% в Натура 2000, а това са най-високите стандарти в света за екологична устойчивост, обясни Плевнелиев.

Президентът на Република България от 2011 до 2016 г. Росен Плевнелиев

Снимка: Иван Коловос

"На държавно ниво, като президент доказах, че можем да работим по дългосрочни програми и цели и да ги изпълняваме", похвали се бившият държавен глава. Той изброи, че подписът на България стои в SDG - глобален консенсус за по-чиста и справедлива планета, Парижкото споразумение, това че една трета от панелните блокове в България са санирани към днешна дата. "Трябва да имаме план за 2030-а, напълно синхронизиран с целите за устойчиво развитие до 2030 г., това трябва да отиде на ниво региони, да се съгласува с новите фондове за България от 2027 г. и отвъд.

"Имате структурни фондове, имате ПВУ, имате Зелената сделка и националния бюджет и всички трябва да се синхронизират така, че да има план, устойчивост, смисъл".

Той все пак не подмина и "лошото", което не сме направили: "Нямаме план, нямаме посока, три пъти преработвахме ПВУ, заради което ще изгубим милиарди, на корпоративно ниво все още сме пробити, защото за компаниите това не е важно, градовете ни не са възприели устойчивото развитие, на ниво SDG (Sustainable Development Goals) няма план как да ги постигнем до 2030 г. Да, има проблеми, но има и решения. Ако говорим за целите за устойчиво развитие, ООН всяка година мери и България е на 44-то място за 2022 г. от 193 държави. Нека да имаме амбицията да се движим напред и да знаем къде сме точно".

"Очаквам Планът за възстановяване и устойчивост на България да бъде интегриран на всички нива, както и неговото изпълнение. Оттам нататък съм сигурен, че ще имаме добра база, на която да стъпим за по-нататъшно развитие", добави Плевнелиев.

Министърът на иновациите и растежа Милена Стойчева

Снимка: Иван Коловос

Министърът на иновациите и растежа Милена Стойчева се включи със закъснение в дискусията, тъй като дойде директно от Министерски съвет, където по-рано имаше заседание.

"Добър бизнес неизменно означава бизнес, който се съобразява с въздействието, което оставяме върху околната среда, обществото и икономиката, и който успява да бъде конкурентоспособен от една страна благодарение на оптимизираните и високотехнологични процеси, които внедрява, но като в същото време се съобразява с изискванията да оставя по-малък отпечатък от своето присъствие върху природата и обществото", каза тя.

Стойчева посочи, че министерството на иновациите и растежа (МИР) разпознава нуждата от въвеждането на зелени политики и изрази задоволство, че именно нейното ресорно министерство е това, което насърчава българския бизнес при въвеждането на иновации за устойчив зелен преход. "Ние сме и тези, които подкрепят инвестициите по отношение на кръговата икономика и сме част от силата, която ще задвижи колелото в посока на по-високото и ефективно използване на възобновяеми енергийни източници", добави още тя.

В подкрепа на компаниите да водят зелени политики, в следващите месеци по линия на МИР предстои отваряне на процедура за кръгова икономика с бюджет от 180 млн. лева. По нея ще могат да кандидатстват микро, малки, средни и големи предприятия, които ще могат да внедрят в производството си оборудване, което да намали отпадъците и средствата за депонирането им, както и за производство на нови продукти от остатъчните си материали. Целта е да се ограничи използването на опаковки от пластмаса и еднократни пластмасови продукти.

Стойчева напомни, че България се стреми да бъде сред първите 20 държави в света с работеща "водородна долина", като съответният проект вече одобрен от Европейската комисия и изпълнението му се очаква да стартира до края на тази година. Изграждането на водородната долина е на стойност 30 млн. евро, като МИР ще се включи с 8 млн. евро. Средствата ще бъдат осигурено от програма "Наука и иновации", която ще бъде отворена съвсем скоро.

"Нашето министерство не само подкрепя и насърчава зеленият преход, то реално изпълнява зелени политики. Визията ни е да продължим да създаваме възможности за развитието на предприемаческата екосистема в България, за насърчаването на младите компании, за интегрирането им в процеса за създаване на иновации. Надявам се, че чрез действията и визията на нашето министерство, ще можем да създадем нов облик на българската икономика- такъв, какъвто тя заслужава да има, а именно икономика с висока добавена стойност, която интегрира съвременните технологични решения, но следи за запазването на нашата природа и Земята", добави министър Стойчева.

Ерион Велиай - кмет на Тирана

Снимка: Иван Коловос

В рамките на дискусията думата взе и кметът на албанската столица Тирана Ерион Велиай, който говори по темата на достъпен език, като започна с покана към всеки, който не е посещавал Албания. И изброи, че има много известни албанци, сред които изпълнителката Дуа Липа и монахинята Майка Тереза. А след това с виц подсказа как трябва да гледаме на изпълнението на зелените си цели, без твърде много да разчитаме само на технологиите, а до голяма степен и на здравия разум.

"В гората имало едно малко зайче, то било много изплашено, защото всички искали да го изядат, тъй като е най-долу в хранителната верига. Отишло и се напило невиждайки смисъл в живота. Обърнало се към другите животни в кръчмата дали могат да му помогнат, а те го препратили към най-образования и най-мъдрия - бухала. Зайчето попитало него как да живее без страх и параноя, а след известно проучване бухалът му отговорил, че трябва да стане лъв, за да е на върха на хранителната верига. Зайчето било много благодарно, че най-накрая има решение, но все пак попитало как точно да стане лъв. А бухалът му казал: "Аз се занимавам със стратегическо мислене, не с изпълнение".

Велиай обясни, че ни трябват хората, които знаят къде да търсим данни, но хора като него, който е кмет, като президентът (визирайки по-рано участвалия в дискусията Росен Плевнелиев), "сме тези, които трябва да изпълняват проектите".

"Нещата в крайна сметка опират до кметовете, защото те са важни. Разполагаме с голяма инфраструктура, за да работим по проекти по места. Министрите може и да не са познавани от всички, но на местно ниво всички познават кмета".

Той каза, че на всички конференции, на които е бил, се опитвали да му предлагат различни неща, които да купи. Но Велиай не вярва, че пътят е в това интелигентните градове да си поставят за цел да инсталират технологии навсякъде, защото това според него "като че ли погребва здравия разум", разумът в решенията, в политиките".

Ерион Велиай даде за пример, че в Тирана 70% от данъците отиват за купуване на електромобили. "После започнахме да провеждаме и дни без автомобили и улиците се освободиха, имаме все повече дни и райони без коли", похвали се той.

Мария Маринова, изпълнителен директор на BVCA

Снимка: Иван Коловос

Мария Маринова, изпълнителен директор на Българската асоциация за рисков капитал (BVCA), подчерта важната роля на фондовете за дялов рисков капитал.

"Едни от най-иновативните български и регионални компании в Югоизточна Европа неслучайно са подкрепени от фондове за дялов рисков капитал. Те допринасят не само с капитал за тези компании, но подпомагат компаниите в техния растеж и развитие, в това да бъдат все по-иновативни, да растат по-бързо. Правят го чрез менторство и чрез много от техните ресурси, като мрежа от контакти, подпомагане да влязат в други пазари и т.н.", обобщи Маринова.

Темата за фондовете за дялов и рисков капитал са важни, защото в края на краищата най-важни са компаниите, а едни от най-добрите примери, които имаме за иновации, много често биват подкрепени от такъв тип фондове. И ако преди две години фондовете бяха едва два, то в днешно време имаме много от различни вертикални и географски ширини, в които българските компании инвестират. Това разнообразие е важно за предприемачите, защото могат да си избират фонда, с който искат да работят, каза още Мария Маринова.

Тя цитира данни от доклад на Европейската инвестиционна банка, според който България води по брой местни фондове за дялов и рисков капитал в Югоизточна Европа.

"Ние сме в комюнити елемента, наред с други браншови организации и асоциации, подпомагаме индустрията за дялови капитали, говорим си с правителството за законодателни промени", каза Маринова и допълни, че освен местните структури все повече международни фондове се обръщат към български компании и инвестират в тях.

Мартин Дановски, председател на Държавна агенция за научни изследвания и иновации от 2021 до 2022 г.

Снимка: Иван Коловос

Мартин Дановски, председател на Държавна агенция за научни изследвания и иновации от 2021 до 2022 г., също се включи в темата за "Иновациите като ускорител за конкурентоспособност и икономически растеж". Той разказа как се е стигнало до днешните модели на функциониране на икономиката ни само за няколко години.

"Последните седем години имах възможността, отговорността и изключителното удоволствие да бъда в публичната администрация и като съветник по икономическата политика, иновациите и финансовите инструменти в Министерски съвет, да бъда част от началото на развитието на Фонда на фондовете и да бъда в екипа създател на Държавната агенция за научни изследвания и иновации, която по-късно се вля в новото Министерство на иновациите и растежа. Това ми даде възможност да ръководя и да определям посоката, която формира така наречената икономическа трансформация на българската икономика, формулирана някъде около 2019-20 г.", припомни Дановски.

"Към 2018-2019 г. усетихме силно преравяне на икономиката, по начина, по който тя се опитваше да формира конкретните си предимства и по този начин беше обречена на неуспех, защото компонентните, които изграждаха нейните съставки и с които се опитахме да привлечем и чуждестранни инвеститори, да увеличим продуктивността, бяха обречени на неуспех - ниска стойност на труда у нас, много големи обеми производство с много ниски маржове, липса на иновативен подход в растежа на икономиката. Тези недостатъци обаче ни дадоха възможност да погледнем кои са ключовите възможности пред българската икономика и да ги изведем много ясно", каза още Дановски.

И едната от тях е била следната: "Осъзнахме, че конкурентоспособността, която искахме да изграждаме в следващите 10-15 години и натам, трябва да бъде основата на знания и иновации, които има в обществото в различни участници и организации. Използвахме в този момент логично изглеждаща и възприета от ЕС на основата на ОИСР стратегия, известна като Science, Technology and Innovation - политика, която ЕК препоръчва горещо на много държави и поне пет-шест са я поставили като основа и гръбнак на своята екосистема".

"Но по-важното нещо тук беше, че беше осъзната необходимостта в гръбнака на тази бъдеща екосистема, която трябва да произведе нови нива на конкурентоспособност, да бъдат извършени ключови реформаторски промени. Това беше и моментът, в който се реши, че е необходимо да имаме нов подход от страна на публичната сфера - говоря за държавата и общините, и да има нов орган, който централно да се занимава с това - в момента е Министерството на иновациите и растежа, да имаме ново законодателство (и до момента нямаме закон за иновациите, но всеки момент ще бъде гласуван вероятно), нов финансов инструментариум, с който да го подкрепим", разказа още Мартин Дановски.

Според него конкурентоспособността, която искаме да изграждаме през следващите 10-15 години, трябва да бъде базирана на знания и иновации, които така или иначе има в обществото ни в различни участници и организации.

"Поглеждайки в какво състояние е нашата предприемаческата общност и нейната нагласа да расте на база иновации, откриваме много неприятни факти, като например че в този момент едва 12 процента от предприемачите в България обмислят да растат на основа на иновации. Представете си за да стане реалност, колко малко е този процент, за да може да очакваме след 5-10 години, той да произведе някакъв конкурентоспособен ръст", каза той.

В тази връзка основната теза, която Дановски заяви, че би защитавал е, че е необходимо качество и стойност в икономическия растеж на страната. "За да сме гъвкаво конкурентоспособни, трябва да преразгледаме отношенията между ключовия генератор на иновативни решения, носещи стойност - връзката между образование, наука, научни изследвания и бизнес", посочи той.

По думите му, ако не продължи ускорено промяната на нагласата на тези ключови участници в екосистемата, за да възприемат екосистемния партньорски подход вътре, държавата ни е обречена на много малък успех и поредните й усилия под формите на мерки, финансиране и т.н., няма да постигнат особено висок резултат.

Мария Маринова, изпълнителен директор на BVCA

Снимка: Иван Коловос

Мария-Фатима Лукас, съосновател и главен изпълнителен директор на Zymvol Biomodeling, разказа, че преди 3 години е получила награда от ЕК за инициативата за популяризиране на зелената химия. "Мария Габриел бе еврокомисарят, който ми връчи лично тази награда. Тя не беше само за това, че се опитваме да въведем зелената химия във всички производства, но и затова, че се грижим за устойчивото производство и за вкарването на ESG политиките в нашите компании", сподели Лукас.

По думите ѝ това може да се постигне чрез прости неща - плащане на осигуровки и конкурентни заплати. "Но понякога не е нужно да инсталираме някакви фантастични панели, можем просто да засадим дърво. Затова ние се учим от това, което прави природата от милиони години", подчерта тя.

"Всичко, което е около нас - моите дрехи, масата тук, това, което ядем, е базирано на химията. В продължение на милиони години химичните процеси протичат около нас по съвсем чисти и устойчиви начини. Ензимите са биокатализаторите. Това са биологични молекули, които спомагат за химичните реакции. Какво казваме днес - необходими са ни иновации, зелен преход, но се намираме в много важен момент от времето, защото в повечето държави икономиката, преходът, иновациите се базират основно на ползи. Но днес, ако не променим начина, по който произвеждаме, ако не променим как ползваме химията, ако не променим начина си на живот - ще изчезнем от планетата. Това е реалността. Какво се случва, когато си кажем, ако не се променим, ще умрем. Това означава, че политиците трябва да въведат реална промяна и да задължат компаниите да променят начина, по който функционират".

Тя каза, че ако ще правим зелен преход, трябва да започнем от базовите неща. Да, машинното учене и изкуственият интелект са популярните думи на деня, които променят средата около нас. Но трябва да се вгледаме в по-базовите неща - ензимите и химикалите. Всичко, което ядем, се разгражда в нашите тела с помощта на ензимите и за тази цел не ни е необходимо високо налягане или специална температура", обясни Лукас.

"Много компании твърдят, че стават по-зелени, но когато се задълбочиш, нещата опират до икономическия интерес. И моето послание към политиците и към хората, които са на власт, е следното - аз съм много впечатлена от всичко, което България върши. Правите чудесни събития, обсъждания и събирате на едно място политици, финансисти и учени. Но това, от което имаме нужда, е правителствата да кажат - фирмите трябва да спазят всички тези изисквания, свързани с ESG, защото, ако не го правите, утре няма да имате право да осъществявате своята икономическа дейност. И ако това не се наложи по този задължителен начин, утре няма да сме постигнали нищо по отношение на зеления преход", отправи призив тя към политиците.

Борислав Петров, изпълнителен директор на Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT)

Снимка: Иван Коловос

Борислав Петров, изпълнителен директор на Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT), който също се включи в дискусията, каза, че Швейцария е най-иновативната държава в света през последните 12 години.

"И именно Швейцарският федерален технологичен институт в Цюрих е моделът за развитие на INSAIT. За България е уникален шанс да се развива нашият институт в тясно сътрудничество с тази институция в Цюрих. Тези институти привличат таланти и ги развиват и след това правят изследвания на световно ниво. В INSAIT виждаме конкретни резултати от това, че се разработват последно поколение автономни коли, роботика".

"От последните дни ще дам конкретен пример, че български ученик от СМГ, който участва в програмите на INSAIT, за първи път публикува статия на световно ниво в областта на изкуствения интелект. На талантите се задават големи цели, а не да се задоволят с една олимпиада. И оттам тръгват иновациите като следствие. В резултат на този работещ модел на привличане на таланти, вече излиза първия стартъп от INSAIT, който привлече финансиране от САЩ, Израел и България за 3,5 милиона лева. Което е показателно, че този модел работи. Има ги колоните, за да се изгради тази система и ние даваме всичко от себе си, за да се задвижат различните програми", каза още Петров.

Павел Лисев от Фонда на фондовете

Снимка: Иван Коловос

Павел Лисев, член на УС на Фонда на фондовете, разказа накратко за дейността на фонда.

"Това е специализирана финансова институция, която има за дейност управление на финансови инструменти по европейски структурни и инвестиционни фондове. Това, което ние имаме заложено като стратегия, е знаете делът на финансовите инструменти започна с изпълнението на пилотните схеми по "Джереми" и "Джесика" в програмния период 2007-213 г., като на база успешното изпълнение делът на финансовите инструменти прогресивно нараства. Предвидено е включването в повече на брой програми, съответно в програмните периоди 2014-2020 и 2020-2027 г.", обясни Лисев.

"Съвместните ни усилия с управляващите органи са насочени в посока да се подкрепят дългосрочни инвестиции, които да стимулират заетост и устойчивост, като в същото време ние таргетираме да се подкрепят жизнеспособни проекти, които не могат да генерират и наберат достатъчно финансов ресурс по пазарни принципи", обобщи Лисев част от дейността на Фонда на фондовете.

"Имаме възможност да подкрепим всяка една компания, която има нужда от ресурс да изпълни своята технологична цел. Все още има свободен ресурс от 55 млн. евро, който следва да бъде усвоен до края на годината. Ние се стремим този свободен ресурс да бъде усвоен в пълна степен, за да не се налага да бъде върнат към Европейската комисия".

От гледна точка на кръговата икономика Лисев посочи, че фондът ще изпълнява два дългови инструмента, насочени към енергийна ефективност, както и към кръгови модели на потребление и производство.

"Имаме и фондовете за градско развитие, които подкрепят инвестиции в устойчива мобилност, енергийна ефективност в жилищни и общински сгради, пътна инфраструктура. В момента сме във важен период от гледна точка приключване на текущата рамка, както и започваме да структурираме новия период", каза той.

Георги Малчев, съосновател и управляващ партньор на Xplora.bg, модератор на панела „Иновациите като ускорител за конкурентоспособност и икономически растеж“ – част от Green Week 2023

Снимка: Иван Коловос

Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с Електрохолд, Евроинс, Еврохолд, ПроКредит Банк, Visa, Главболгарстрой Холдинг, Enery, Геотехмин, GCR, ОББ, Артекс Инженеринг АД, Телелинк Бизнес Сървисис, ТоталЕнерджис EП България, Compass Cargo Airlines, Девня Цимент АД с проект ANRAV, УниКредит Булбанк, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, European Investment Bank, Platform Brown to Green, ТЕЦ "Бобов дол", Енергео, Българска банка за развитие, Електроенергиен системен оператор, Булгартрансгаз, Керхер, ENplus®, Булатом - Сдружение, Солвей Соди АД, Институт "Големи данни в полза на интелигентното общество" (GATE), DEVIN, Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори" (БФИЕК), Kaufland, БМФ Порт Бургас АД, Smart Energy Trade, ПИМК ООД, Чериът Моторс АД, Tumba Solutions.

Green Week 2023 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БТА, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Еconomic.bg, ESGnews.bg, Euronews.

ИЗБРАНО