В момента сме в един вододелен момент, в който да вземем важни решения. Ако целта ни е да постигнем зелен преход през следващите няколко години и се вгледаме в целите за устойчивост, едва ли ще можем да ги изпълним до 2030 г. А бизнесът ще може да ги изпълни към края на века, когато вече ще бъде много късно. Затова много важно е да ускорим зеления преход колкото се може повече и технологиите могат да ни помогнат. Това заяви в своя лекция по време на втория ден на най-мащабния регионален форум за Зелената трансформация, иновациите и индустриите на утрешния ден - Green Week 2023 д-р Марк Еспосито, преподавател в "Харвард", глобален експерт на Световния икономически форум и съветник на различни правителства.
Фокусът във втория ден от конференцията, организирана за трета поредна година от Dir.bg и 3E-news и в която участват над 130 панелисти от 10 държави, е върху финансирането на зелената трансформация в Централна и Източна Европа, екологичните, социалните и корпоративните управленчески способи и кръговата икономика, както и ускоряването на иновациите и бъдещето на изкуствения интелект и Disruptive технологиите.
Ето и цялата лекция на д-р Еспосито, който е съавтор на бестселърите "The AI Republic" и "Understanding how the future unfolds":
Всички сме наясно, че сме изправени пред ясна промяна в глобалната система към една нова такава, която ще употребява ползите от развитието на технологиите, които настъпват с много висока скорост. Сега икономиката е базирана на технологиите, които имат способността да наподобяват много от нашите функции и дейности.
Изправени сме пред една безпрецедентна революция. Ако погледнем еволюцията през последните няколкостотин години от индустриалната революция, която зададе производството като основен фактор за формиране на икономическа стойност, досега, след това икономическият растеж, който не преценихме че оказва въздействие и върху околната среда до началото на настоящето хилядолетие с развитието на платформите.
Сега сме в момента на една когнитивна еволюция, в която ще трябва да се научим да общуваме с технологиите. Когнитивната ера е фундаментално различна и нова, защото отношенията между човек и машина са много по-тесни. Дигиталната ера е тази, която ни донесе дигиталната трансформация, но тя всъщност изгради само инфраструктурата. Сега вече ще трябва да преминем към една нова инфраструктура на знанията, която е базирана върху връзката между човека и машината.
На базата на изследвания вече стигаме до ясно заключение, че когнитивната икономика, поради наличието на технологии като изкуствения интелект, ще превърне дигиталните системи в нещо като невралгична система, която ще ни помага да анализираме и учим и да правим прогнози.
Като разгледаме прогностичните умения на тези системи е ясно защо наричаме тези взаимоотношения когнитивни. Тук вече имаме една промяна на веригата на добавена стойност към една верига, в която технологиите също са участник заедно с хората. В този случай говорим за една хибридна система.
Всички точки от данни се превръщат в структурирани данни, които можем да използваме по функционален начин. И това ще стане с помощта на изкуствения интелект, който ще ни помага в много от нашите функции и дейности и ще стане интегриран в начина ни на живот.
Като погледнем към кибер и физическото пространство можем да говорим за тези трилиони IP адреси, за разширяването на интернет и можем да си представим, че през идните години ще наблюдаваме все по-голям информационен капацитет, който ще ни помогне да надскочим възможностите си в изпълнение на определени функции.
Днес генерираме повече данни, отколкото досега в историята и в бъдеще ще наблюдаваме промяна от централизирани практики към централизирана когнитивна способност. По този начин ще можем да обединим повече хора в достъпа до информация, повишавайки тяхната конкурентоспособност.
Каква ще бъде новата форма на конкуренция и как можем да приложим иновациите за зеления преход?
Когато постигнем това ниво на когнитивна инфраструктура, което се опира на безпрецедентните технологии, които могат да наподобяват функцията на мозъка, виждаме ниво на разпространение на технологиите в безпрецедентни мащаби. Това ни помага да постигнем децентрализация, но променя и институционалната рамка.
От една страна ние дефинираме силите, които стоят в основата на новата глобализация. Пандемията от COVID-19 се яви една сила, която ни накара да използваме повече интернет базираните технологии, криптовалутите и киберсигурността. Всичко това са нива на предизвикателства, които трябва да взимаме предвид. Климатичният дневен ред е другото нещо, за което не трябва да забравяме. И друг фактор е Китай. Това е държава, която предизвиква хегемона на Запада.
В когнитивната икономика изкуственият интелект е основен играч. В момента сме на ниво статистическо учене на модела и всичко се свежда до статистика и изчислителна мощност. Ние трябва да обучим този ИИ, като му предоставяме данни и му дадем широк достъп до тях.
Това революционно достижение, постигнато с ChatGPT, се дължи именно на събирането на данни.
Все още обаче нямаме контекстуална адаптация на изкуствения интелект. Тоест той все още не е в състояние да разбира явления от реалния живот.
Изкуственият интелект обаче набира скорост по цял свят и това става в различните сектори. Много технологични компании инвестират в това развитие, но сега от личната употреба до фирмената употреба, до всякакви видове дейности в юридическата и логистичната сфера изкуственият интелект набира скорост. Той носи финансова стойност по веригата и най-основните форми за създаване на стойност ни показват, че изкуственият интелект вече е фактор по веригата на добавена стойност, дали пряко или непряко, но това касае всички ни.
През следващите няколко години ние ще продължим да инвестираме в същите области, но и в тези, които сега не получават достатъчно финансиране. Но ние желаем да видим и още - например при функционирането на изкуствения интелект да бъдат заложени неща, наподобяващи сетивата на човека. Т.е да очакваме мултисензорна еволюция.
Изкуственият интелект се разработва основно в САЩ и Китай, а останалите държави се опитват да влязат в тази конкуренция, но така или иначе разпределението е неравномерно. Има държави, като Индия, които се опитват да постигнат напредък и да се позиционират добре. Европа също се опитва да навакса, но така или иначе имаме голяма фрагментация.
В обобщение можем да кажем, че в близко бъдеще на национално ниво ще бъдат създадени предпоставки за развитието на изкуствения интелект. Ще имаме разширение, ще имаме конкуренция, защита на потребителите и личните данни - всичко това са елементи, върху които ще се постави фокусът на вниманието. В центъра имаме една екосистема, която ще гарантира взаимна свързаност между отделните стълбове.
Необходимо е обаче да се приемем законодателство, че развиващите се технологии няма да подкопаят социалния стълб и има множество предизвикателства, с които трябва да се справим.
Какво можем да очакваме, ако обвържем темата за изкуствения интелект с климата?
Технологиите могат да се приложат за целите на смекчаването на климатичните промени и за адаптацията към тях. През 2020 година направихме една промяна в нашата инфраструктура, за да се възстановим от един свят, чиито устои бяха подкопани от пандемията. Говорим за нетни ползи в размер на 7 трилиона долара от развитието на изкуствения интелект и технологиите.
Блокчейн технологията, използвана, за да се измерят и докладват въглеродните емисии, доведе до създаването на един публичен журнал, в рамките на който докладваме тези данни. ЕС вероятно също се премине в тази посока, защото регулациите се затягат сериозно. Вече са взети мерки за намаляване на изкопаемите ресурси, взимаме мерки за използване на пластмаси и всичко това трябва да се измери.
Един пример от реална държава ни показва, че когато интегрираме блокчейн технологиите и инфраструктура, където може да се съхраняват данните от изкуствения интелект, на тази база можем да се надяваме да достигнем правилното развитие по отношение на намаляването на въглеродния си отпечатък. По този начин можем да стигнем до разговора каква основна роля може да изиграят технологиите, за да постигнем бърза адаптация към климатичните промени и зеления преход. От изкуствения интелект ние разбираме, че това е глобално явление, което ще се разширява, но в неговото развитие доминират две основни държави в света. Оттам можем да разгледаме къде да прилагаме технологиите.
Когато говорим за най-новите технологии трябва да приемем, че те могат да ни помогнат да се справим с текущите предизвикателства, свързани с климатичните промени. Ето тук идва идеята за въглеродно отрицателна икономика.
Има няколко основни предизвикателства, с които трябва да се справим при нашата въглеродногенерираща икономика, за да можем да смекчим негативното въздействие, независимо дали сме представители на академичните среди, на предприемачите - ние заедно трябва да положим определени усилия, за да се придвижим в правилната посока.
Как може революцията в изкуствения интелект да ни помогне да преодолеем тези предизвикателства?
На първо място става въпрос за събирането на данни. За нас е много важно да разполагаме с тях, за да оценим обема на емисиите. Много е важно да се погрижим за поглъщането на въглерода чрез естествените системи или чрез дигитализацията. Защото можем да събираме данни за отпечатъка си, да ги анализираме и да налагаме мерки. Можем да отчитаме всичко това, да създадем една база данни и да следим с помощта на блокчейн технологиите всички вредни емисии, за да знаем къде трябва да се намесим и да променим динамиката на пазара в положителна посока и да стимулираме определени държави да ускорят своите стъпки към зеления преход. Важно е също така да монетаризираме всичко това, като приложим стандартите икономически методи т.е. да остойностим вредните емисии. Също така трябва да ги пакетираме по определен начин.
Когато започнем да търгуваме с въглеродни емисии и започнем реално да ги компенсираме на базата на данни, когато започнем да работим по положителната нетна стойност, ще можем да разработим една стратегия за климата, която почива на технологиите.
В момента сме в един вододелен момент, в който да вземем важни решения. Ако целта ни е да постигнем зелен преход през следващите няколко години и се вгледаме в целите за устойчивост, едва ли ще можем да ги изпълним до 2030 г. А бизнесът ще може да ги изпълни към края на века, когато вече ще бъде много късно. Затова много важно е да ускорим зеления преход колкото се може повече и технологиите могат да ни помогнат.
Когато изградим симбиоза между хората и машините ние го правим с цел да постигнем целите за устойчиво развитие. Можем и да се вдъхновим да развием различни модели, от тези които развиваме през последните 200 години.
Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с Електрохолд, Евроинс, Еврохолд, ПроКредит Банк, Visa, Главболгарстрой Холдинг, Enery, Геотехмин, GCR, ОББ, Артекс Инженеринг АД, Телелинк Бизнес Сървисис, ТоталЕнерджис EП България, Compass Cargo Airlines, Девня Цимент АД с проект ANRAV, УниКредит Булбанк, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, European Investment Bank, Platform Brown to Green, ТЕЦ "Бобов дол", Енергео, Българска банка за развитие, Електроенергиен системен оператор, Булгартрансгаз, Керхер, ENplus®, Булатом - Сдружение, Солвей Соди АД, Институт "Големи данни в полза на интелигентното общество" (GATE), DEVIN, Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори" (БФИЕК), Kaufland, БМФ Порт Бургас АД, Smart Energy Trade, ПИМК ООД, Чериът Моторс АД, Tumba Solutions.
Green Week 2023 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БТА, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Еconomic.bg, ESGnews.bg, Euronews.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}