Само електрически автомобили в ЕС след 2035 г. – постижима или непостижима цел?

Новият епизод от поредицата на Euranet Plus

11:00 | 27 септември 2022 | Автор: Илияна Типова 175 4368 Снимка: iStock by Getty Images, колаж: Траяна Генчева, Dir.bg

След 2035 г. в ЕС ще бъде спряно производството на автомобили с двигатели с вътрешно горене. От тогава ще бъдат произвеждани само електрически автомобили. Това е предложение, което ЕП подкрепи, като то е част от серията законодателни текстове в пакета на ЕС за борба с климатичните промени.

Euranet Plus

Пакетът е наречен "Подготвени за 55". С него се цели намаляване на въглеродните емисии с 55 на сто до 2030 г. Законодателният механизъм е част от европейската "Зелена сделка", която трасира постигането на нулеви въглеродни емисии до 2050 г. Българските евродепутати Петър Витанов и Андрей Новаков изказаха противоречиви мнения, относно въвеждането изцяло на електрически автомобили. Петър Витанов заяви, че не разбира защо страната ни гласува против това предложение:

"Има някои държави, които разбира се считат това, че новите автомобили, които се произвеждат след 2035 г. на територията на ЕС да бъдат само електрически като проблем. Това е Германия, която очаква да загуби до няколко стотин хиляди работни места. Мога да кажа същото за Словакия, Чехия, Унгария, Румъния, Италия, Франция. В България ние не произвеждаме нищо, произвеждаме компоненти, но не произвеждаме дори компоненти за двигатели с вътрешно горене.

Правим обаче електрически автомобили, включително и електрически лекотоварни автомобили. По данни на бизнеса се очаква разкриване между 50 000 и 80 000 нови работни места. И тук България може да прескочи цяло едно поколение. От тази гледна точка, България само може да спечели. От екологична гледна точка - 2 години по-малко живеят хората в България, заради лошото качество на въздуха".

Колегата му Андрей Новаков обаче смята, че забраната за производство на автомобили с бензинови или дизелови двигатели от 2035 г. е преждевременна и ненужна:

"Бях против пълната забрана и продължавам да съм. В същото време аз вярвам , че значителна част от мобилността в бъдеще ще принадлежи на електрическите автомобили. Наред с това обаче аз вярвам в пазара и знам, че тогава, когато електрическите автомобили станат по-добри от тези с бензин и дизел хората сами ще започнат да ги купуват. Когато наложим насила една технология, която още не е развита достатъчно, създаваме предпоставки тя да стане непосилно скъпа, особено за страни като България, а и недостъпна.

Не само заради цената. Има региони в които скоро няма да има зарядни станции. Там единственият начин да се транспортираш е с двигател с бензин или с дизел. Това означава да обречем цели селски региони и села на липса на какъвто и да е било транспорт. Трябва да се развие инфраструктура за зареждане, трябва цените на тези електроавтомобили да са поносими за всички клиенти, включително и за тези в Източна Европа и в България".

Един от проблемите при въвеждането изцяло на електрически автомобили е повишената консумация на електроенергия, каза още Андрей Новаков:

"Защото ако изведнъж се появят в България 3 млн. нови консуматори на електричество за които няма източник, ще останем съвсем без мобилност и без автомобили. Към момента искаме да направим нещо невероятно - ако едновременно се откажем от всичките си източници на енергия, с изключение на тези от Слънце и вятър и същевременно увеличим двойно консумацията на електричество ще останем без ток. Истината е, че този преход не може да стане за няколко години. На всичкото отгоре какво правим в момента - колата не отделя вредни емисии, защото се зарежда в контакта, но вредните емисии се отделят на 5 км встрани от комина на ТЕЦ-а".

Според Петър Витанов, България е много изостанала със своя енергиен преход:

"И това, което според мен страната ни трябва да направи е въвеждане на нови базови мощности - атомната електроцентрала, разширяване на ПАВЕЦ "Чаира" (помпено-акумулаторната водноелектрическа централа), енергийна ефективност, изграждане на прилежаща газова инфраструктура, водород, възобновяеми енергийни източници и въглища, докато обезпечим с нови базови мощности. И това ще отнеме 10-15 години. Така, че според мен двата процеса вървят паралелно. Едното е промяната на енергетиката и второто е в сферата на транспорта".

Друг проблем, който се очертава е какво ще се прави с батериите, които трябва да се сменят през около 10 години. Петър Витанов увери, че се мисли и по този въпрос:

"При нормални други условия, ако нямаме форсмажор, каквото се явява войната в Украйна, със законодателството, което имаме, включително и в сферата на рециклирането, с напредването на технологиите този въпрос може да бъде решен. Според мен, въпросът с ресурсите обаче трябва да е ясно, че ние не можем да финансираме конгоанците да насърчават детския труд в Конго и да вадят вещества от земята си, както и не може да бъдем зависими от китайските ресурси. Между другото, големият план на Европа е тук да има около 30 завода за батерии. В България, уви, няма да има завод за електрически батерии, но според мен, електрическите батерии са бъдещето. Развитието на технологиите предполага, че в рамките на няколко години ще имаме достатъчно възможности за съхраняване на тази енергия".

Последвайте ни в: Spotify - Google Podcasts - Anchor - Breaker - Pocket Casts - RadioPublic

Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Материалът е продуциран от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Dir.bg.

ИЗБРАНО