Германското правителство иска да предотврати това, което всъщност вече е ежедневие - и сега много работници от Източна Европа се трудят в Германия на дъмпингови заплати, коментира Дойче веле.

16-часов работен ден, трудови възнаграждения между 1.50 и 5.40 евро (на час), тоест много под границата на германските тарифни ставки, почти никаква отпуска и мизерни жилища - такива са условията, при които се трудят наетите от Източна Европа работници.

В безперспективната конкурентна борба много германски работници останаха на улицата, защото са прекалено скъпи за работодателите. Дори германските железници наемат работници от Източна Европа за почистването на вагоните.

Европейските политици отдавна работят по въпроса за дъмпинговите трудови възнаграждения. Така например, според директива на Европарламента, работници, които работят в друга държава, би трябвало да получават възнаграждения според трудовото законодателство в страната, която ги наема. Когато обаче в страната-приемник няма регламент за минимални трудови възнаграждения, европейските правила не важат. В Германия съществуват минимални трудови възнаграждения само за отделни браншове, като строителството и почистването на сгради.

В много други отрасли, като месопреработвателната промишленост, дори няма тарифни партньори, тоест официални представители на работодателите и работниците, които да съгласуват минимални трудови възнаграждения.
Над 10 000 наети от Източна Европа работници се трудят в Германия на базата на т. нар. рамкови трудови договори, при които заплащането се извършва на база общ обем на работа, а не на база на заплатата на отделния трудещ се.

След май 2010 година, когато отпадат ограниченията за достъп до германския трудов пазар, федералното правителство иска да продължи борбата срещу дъмпинга в трудовите възнаграждения.

Министърката на труда и социалната политика Урсула фон дер Лайен вече мисли за промени в закона за наемането на чуждестранни работници. Всичко това обаче няма да помогне, смята евродепутатката Евелин Гебхард. Германия е трябвало напълно да отвори границите си за чужди работници още от самото начало, казва Гебхард:
"Великобритания например въведе още през 1999 година минимални трудови възнаграждения. Тогава там също се опасяваха, че ще бъдат загубени работни места. Опитът обаче показа, че това не е така. Понастоящем във Великобритания има 3 милиона работни места повече", изтъква германската евродепутатка.