Швейцарското правителство реши днес, че ще продължи да налага ограничения за броя на гражданите от двете източноевропейски страни, които могат да получат временни или постоянни разрешителни за престой, предаде БТА.
Тези ограничения ще бъдат в сила до 31 май 2014 година и засягат кандидатите за работа в строителството, чистотата, охранителните дейности и озеленяването.

Заради силния швейцарски франк и високото търсене на работници Швейцария стана привлекателна дестинация за граждани от други европейски страни.
Безработицата в Швейцария бе 3,4% през март, припомня АП.

Българските и румънските независими работници ще могат да се възползват от правото на пълна свобода на движение от 1 юни 2011 година. Въпросът за "лъжливите независими" работници, повдигнат също така и от Държавния секретариат за икономиката, от известно време обаче предизвиква полемика в швейцарските политически среди, отбелязва швейцарската агенция АТС.
Споразумението за свободно движение на граждани, подписано през 1999 г., предвижда възможността временно да се запазят националните ограничения за достъп до пазара на труда за максимален срок от седем години.  Първото продължение, което приема Швейцария, няма нужда да бъде мотивирано.

При сериозни трусове или заплаха от сериозни трусове на пазара на труда Швейцария би могла впоследствие да продължи преходния период с още две години, до май 2016 година.
От юни 2009 до юни 2010 година квотите, определени в договора, са били изцяло усвоени за продължителни престои (362 престоя). От квотите за краткосрочни престои са отправени молби само за 90 процента от тях (3620). Очаква се за втората година квотите да бъдат изцяло изчерпани.

Търсене на българска и румънска работна ръка има главно в сектора на услугите (76% от разрешителните), по-специално в хотелиерството, ресторантьорството, както и в земеделието (17%).

Към края на декември 8690 български и румънски граждани са пребивавали дългосрочно в Швейцария (0,8 процента от гражданите на ЕС). Спрямо края на 2009 година те са се увеличили със 17,5 на сто или 1292 души.

Десет страни членки на Евросъюза желаят да изчакат до края на преходния период - края на 2013 г. - преди напълно да отворят пазара си на труда за българите и румънците, каза преди дни австрийският министър на труда Рудолф Хундсторфер.

Засега българите и румънците имат пълни трудови права в 10 от 25-те останали държави в ЕС - Дания, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Полша, Словения, Словакия, Финландия, Швеция, Унгария, Гърция, Испания, Португалия и Чехия. Ограниченията за тях остават в Белгия, Германия, Ирландия, Франция, Италия, Люксембург, Холандия, Австрия, Великобритания и Малта.

Наскоро холандският министър на социалните грижи и заетостта Хенк Камп  настоя да бъде ограничено наемането на българи и румънци като сезонни работници за прибиране на реколтата и призова фермерите да наемат безработни холандци, предаде Асошиейтед прес.  Планът обаче среща съпротива, тъй въвеждането на подобни изисквания може да засегне прибирането на реколтата, което тази година започна по-рано заради необичайно топлото време.

На 1 май  Австрия и Германия отвориха трудовите си пазари за граждани на осем държави от Централна Европа - Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Словения, Латвия, Литва и Естония, присъединили се към ЕС през май 2004 г. За България и Румъния ограниченията обаче остават.