Предложихме на Китай да изгради АМ „Хемус“ и „Черно море“

В България ще има Център за изследвания в подкрепа на информираността на бизнеса, финансиран от Пекин

12:40 | 7 юли 2018 | Редактор : Красимир Тодоров 119 9257 Снимка: БТА

В рамките на инициативата 16+1 престои да се създаде Център за изследвания в подкрепа на информираността на бизнеса за това как сътрудничеството с Китай може да отговаря на правилата на ЕС, както и да получат подкрепа от международни финансови институции като например ЕБВР.

Кабинетът "Борисов 3"

Това стана ясно на провеждащата се в София бизнес-среща с участието на правителствени ръководители, икономисти и бизнесмени.

"Така нашите проекти за сътрудничество ще получат много стабилен напредък, а китайските предприемачи ще имат по-голямо желание да инвестират в ЕС и ще станат по-осведомени за европейските закони и правила. Това ще им помогне да предотвратят някои рискове и провали", каза председателят на Държавния съвет на Китай Ли Къцян.

Виж още Бойко Борисов откри формата „16+1“ с думите: Тази среща е полезна за Европа

Той помоли премиера Борисов да поеме водещата роля при организирането на такъв център, а Китай ще е спонсор на новата организация. В него ще бъдат привлечени учени и експерти от инициативата.

Българският премиер посочи, че бъдещият център ще дава консултантска подкрепа в областта на законодателството на ЕС, за правилата, по които се работи с китайските компании. "Целта е да можем, когато комуникираме с тях, те да имат като набор средства, с които да се съобразяват", допълни той.

Премиерът Борисов благодари на председателя на Държавния съвет на Китай Ли Къцян за подкрепата и голямата лична ангажираност към инициативата и му пожела да продължи да бъде неин силен привърженик и двигател. Борисов изтъкна, че контактите и сътрудничеството между страните от ЦИЕ и Китай са по-ефективни и по-динамични в рамките на този механизъм.

"Другата съществена характеристика на платформата е това, че тя се превръща в нов важен положителен елемент в отношенията Европа - Китай, и Европейския съюз - Китай", допълни Борисов.

По думите му сред конкретните практически резултати от сътрудничеството с Китай биха били например изграждането на автомагистралите "Хемус" и "Черно море", както и рехабилитация на жп линиите Русе - Варна, проекти залегнали в платформата за свързаност между Европейския съюз и Китай.

Борисов изрази надежда и очакване за позитивно развитие на работата по тези и други български проекти, имащи значение за регионалната свързаност - коридорите 8, 4, 10 и вертикалните коридори с Румъния, Украйна, Унгария, Словакия и Чехия. "Винаги сме се старали Балканите да бъдат еднакво проспериращи", изтъкна още българският премиер и посочи, че това е възможно чрез общите икономически проекти, с осъществяването на които може да се увеличи БВП, а с това да се увеличат и доходите на хората и да се повиши конкурентоспособността на държавите .

Председателят на Държавния съвет на Китай Ли Къцян благодари на българското правителство и премиера Борисов за добре обмислената подготовка и за цялата организация на тази среща. Той отчете, че търговията между Китай и държавите от Централна и Източна Европа е ускорена още в началото на тази година.

"Мисля, че България като домакин на тази среща положи огромния усилия. Сътрудничеството "16 плюс 1" трябва да бъде отворена платформа, защото Китай е отворена към 16-те европейски държави, между които също има откритост и те също са отворени към Китай. Още по-важното е, че държавите от Централна и Източна Европа са в Европа, някои от тях са членове на Европейския съюз , други са кандидати за членство, а Китай е отворен към Европейския съюз", допълни Ли Къцян. Той каза, че ще бъде разширено това сътрудничество с други членове на Европейския съюз от западните държави, както и с банки като ЕБВР.

Трябва да подкрепяме свободната търговия, изтъкна Ли Къцян и добави, че ще бъде много важно за целия свят да бъде отправен призив за свободна търговия, за да се предотврати забавянето на глобалното икономическо развитие. Той открои възможностите за сътрудничество в селското стопанство и внос на такива продукти от държавите от Централна и Източна Европа в Китай и подчерта, че е важно да се създадат и местни фабрики за локализиране на китайските продукти, както и увеличаване на източниците за финансиране.

ИЗБРАНО