Работодателските и синдикални организации постигнаха споразумения за 30 икономически дейности, които се отнасят за около 1,3 млн. наети лица, става ясно от информация на Министерството на труда и социалната политика, предаде БТА.
В 47 икономически дейности праговете ще бъдат актуализирани по административен път.
Нарастване на минималния осигурителен доход има в 22 икономически дейности. Размерите на осигурителните прагове запазват 7 икономически дейности.

Средният процент на нарастване на минималния осигурителен доход от сключените споразумения е 5.6%. Най-висок ръст на минималния осигурителен доход се наблюдава в икономическите дейности: търговията (10.2%) и туризмът и хотелиерството (12,5%). След тях остава производството на хартия и картонени изделия – 9.7 на сто, селско и горско стопанство – съответно 7.2% и 7.4%, и производство на облекло – 7%.

Очакванията са, че новите размери на осигурителните прагове ще повишат приходите в държавното обществено осигуряване допълнително с около 110 милиона лева годишно и ще обхванат около 2 милиона и 300 хиляди осигурени лица, допълват от МТСП.

Прекаленото вдигане на осигурителни прагове може да доведе и до съкращаване на работни места, съобщи в изявление до медиите председателят на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов. Според него високите прагове означават и по-високи вноски за двете страни - за работодателя и за работника, което не е приятно, включително и за синдикатите. В дългосрочна перспектива това означава по-високи бази за пенсиите, защото това е начинът на изчисляване към момента, отбелязва Симеонов.

Според Симеонов необходимо е да се водят преговори, но често от синдикатите погрешно разбирали преговорите единствено в посока увеличение на осигурителните прагове.
Не може синдикатите да искат тотално увеличение на минималните осигурителни прагове в сектори, в които има 20% спад на продукцията. Има сектори, в които има спад от 40% на цените, както е в строителството и в недвижимите имоти, се посочва в изявлението. Това е още едно доказателство, че трябва да се търси добрият баланс, така че да се запазят работни места и да не се претоварва икономиката на отделното предприятие, се казва в позицията.

---

Националната агенция за приходите и НОИ работят по диференциране на минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се, като се очаква да бъдат направени поне три скали. Това съобщи управителят на НОИ Христина Митрева, цитирана от БТА.
От началото на тази година минималният осигурителен доход за тази група бе повишен от 260 лева на 420 лева. Тази сума беше определена от правителството в края на миналата година.

Със 17 000 е намалял броят на самоосигуряващите се през тази година спрямо миналата, каза още Митрева. През 2009 г. самоосигуряващите се са били 211 000, а сега са около 193-197 000, уточни тя. При земеделдските производители и тютюнопроизводители намалението на самоосигуряващите се е 7000.
Приходите от вноски на самоосигуряващите се през 2009 г. са 180 милиона лева, а само за първите осем месеца на тази година са събрани около 210 милиона лева, посочи Митрева.