Единият от тях е фосфорът.

На пръв поглед, това е странно: фосфорът е един от сравнително добре разпространените в земната кора елементи и би трябвало да се къпем в изобилие от негови съединения. В действителност не е точно така

Фосфорът е жизнено важен за живота, както на растенията, така и в животинския свят.
Физико-химическите свойства на атомите на фосфора са го поставили в най-ключовите звена на жизнената дейност на живата клетка: процесите на производство, съхранение и трансфер на енергия в митохондриите от съединението Аденозинтрифосфат (АТФ).

Освен това, фосфорът, чрез свои съединения участва в изграждането на клетъчните елементи и на растителната клетка.
Затова, дори ако  се тори богато с два от трите основни "храни" за растенията - азот и калий, без достатъчно фосфор, няма полза от това торене.

В последните десетилетия, заради демографския взрив, Човечеството използва все повече фосфати в селското стопанство, тъй като за интензивното земеделие това е жизнено важен елемент.

Откъде идва опасността от фосфорен дефицит?
От една характерна особеност на фосфора: Той не образува стабилни газообразни съединения, каквато, например, е водата или друг жизнено важен газ, напоследък набеден за 'замърсител" - въглеродният двуокис (диоксид).
Азотът пък, от своя страна е най-разпространеният газ в атмосферата и дори естественото атмосферно електричество осигурява някакъв минимум азотни съединения, необходими за живота на растенията.
Но да се върнем към фосфора.

До Индустриалната революция Човечеството се е справяло с фосфорните нужди на реколтите си по естествен начин. Чрез торене с животинска тор, компост и....човешки изпражнения.
Най-старите сведения за торене с човешки фекалии идват от преди над 3000 години от Китай.
Животинските и човешки отпадни продукти съдържат достатъчно количество фосфор за поддържане на растителните нужди на сравнително малки площи.

С нарастването на необходимостта от все по-големи реколти на все по-големи площи, нито естествените торове, нито оставянето за няколко години за угар на определен процент ниви вече са решение.

Необходимо е да се спазва желязното правило: ако искаш да изнесеш от почвата определени количества минерали под формата на азотни, фосфорни, калиеви съединения и микроелементи, трябва да внесеш същото количество. Нещо повече, заради непълното усвояване на повечето минерали от растенията, трябва да се внасят десетки проценти, а понякога и  в пъти повече, от изнесените с реколтата.
Частично решение за фосфорно торене е използването на рибно и костно брашно, богати на този елемент, но освен ограничените количества, проблем се оказват  и засиленият износ от почвата на азот  и  фосфор при използването им, т.е необходимо е внасянето на много по-големи количества от тези елементи.

За кратко, през 19 и 20 век човечеството намира решение във...вкаменените птичи фекалии, известни като Гуано, оставени от прелетните птици на редица тихоокеански острови за десетки хиляди и милиони години. 

Показателен пример и метафора-предупреждение за неразумно използване на ограничен ресурс е опустошеният напълно остров Науру, чиито големи, но не неограничени залежи от фосфати са изчерпани напълно за няколко десетилетия. 
След изчерпването на залежите от Гуано, основен източник стават изкопаемите фосфорни минерали.

Графика: Историческа връзка между ръста на населението и добива на фосфор

Засега човекът се справя с това, но за сметка на увеличаване на добива на съответните минерали, както добре се вижда на горната графика.
Докато при азота нещата са сравнително лесни, фосфорът започва да се превръща в проблем.

Заради така наречената "фосфорна яма", този елемент, под формата на отпадни биологични съединения, се натрупва на дъното на океаните.
Той не е толкова добре разтворим, както солта (друг "лош", но ключов елемент за живота) и след няколко цикъла, в най-добрия случай, се натрупва по дъната на океаните, където образува "скали" под формата на фосфати и апатит.

Пътят на тези "фосфорни скали" или минерали обратно в кръговрата на живота е само  един: ако по  някаква щастлива случайност движението на континенталните плочи "избута" нагоре на места, лесни за добив на съответните фосфорни минерали, тези пластове.
Точно поради тази причина, изразът "във вода ходи, жаден стои" важи с пълна сила за този жизненоважен елемент.
Разбира се, причина за паника няма.
По-най-консервативни оценки, при слабо нарастване на консумацията на "минерален" фосфор, наличните запаси ще стигнат за няколко десетилетия.
При увеличаване на цената на минералните фосфорни съединения с няколко десетки процента, икономически изгодни биха били и по-трудни за добив пластове и находища.

Къде са най-големите залежи от минерален фосфор в света.
При този минерал има една любопитна аномалия.
За разлика от нефта, например, при който страни без никакви залежи почти няма или те са малобройни, една страна в средиземноморския басейн има над 70 на сто от световните запаси от фосфор: това е Мароко. 

Тя притежава над 50 милиарда тона от известните залежи от този елемент.


Другите притежатели на значими запаси от фосфор са истински джуджета в сравнение с Мароко: освен Китай, който има 5 на сто от доказаните запаси, с над 3 на сто са единствено Сирия и Финландия.
Другите страни разполагат с по 1-2 процента от запасите.
Интересен материал за размисъл  е и фактът, че през 2004 година Мароко сключва ексклузивно споразумение със САЩ за доставка на фосфорни минерали.
Вероятно съвпадение е и  фактът, че т. нар. "Арабски пролети", които през последните години минаха като валяк през страните от Северна Африка и Близкия изток, не засегнаха единствено....Мароко.

Ако погледнем списъка с най-големите консуматори на фосфорни минерали, картината е доста по-различна от тази на първенците по запаси.
Най-големите консуматори на фосфор са Китай, Индия, САЩ и Бразилия.

Очевидно, това са страните с най-голямо население и  на тях се падат над две трети от консумацията на този елемент, а изразът "ограничени ресурси" придобива доста по-широк и тревожен смисъл, над който човечеството би трябвало да се замисля повече.