Така икономисти оцениха проектобюджета за следващата година, съобщи БТА. В проектобюджета за 2012 година се залага дефицит от 1,35 на сто, което в парично изражение е малко под 1 100 млн. лв., инфлация малко под 2 на сто и ръст в икономиката 2,9 на сто. В бюджета има незначително пренасочване на пари от сектор сигурност към образование и култура.

В основни линии в бюджет 2012 се запазва рамката от 2011 година, заяви Георги Ганев, програмен директор на Центъра за либерални стратегии. Доста по-високи приходи се очакват по линия на европейските фондове, има малко преразпределение в разходите - от сектор сигурност към сектор "човешки капитал" - здравеопазване, образование, наука, коментира Ганев. Според него с макрорамката на бюджет 2012 г. Министерството на финансите се подготвя за сериозното плащане на външен дълг, което предстои в началото на 2013 г. Мисля, че ще се пласира бенчмаркова емисия през 2012 г., за да се тества пазара и евентуално да се наберат средства за плащането през 2013 г. , посочи икономистът.
През 2013 г. България има падеж по емисия еврооблигации.

Забелязва се понижаване на лихвите при емитиране на ДКЦ, но въпреки това МФ трябва да проучи как пазарът реагира, защото от една страна икономиката ни изглежда добре, от друга страна сме на Балканите, което е рискова зона за инвеститорите, заяви Георги Ганев. Това е и причината според икономиста за заложеното в бюджета намаляване на границата на минималния фискален резерв до 3 млрд. лв. - ако емитирането на външен дълг не е изгодно, това да бъде другата възможност за разплащане. Намаляването на минималния резерв според Ганев би могло и да се предвижда като буфер при разгръщане на възможно най-черния сценарий за Европа, за да има средства за поемане на неотложни разходи, докато се преразгледа бюджета.

Според Георги Ганев икономически растеж от 2,9 процента през следващата година е изпълним, макар че това не влияе пряко на бюджета. В бюджета са поставени буфери при неизпълнение на приходите и те са консервативното планиране на приходите; намаляването на фискалния резерв и перото за непредвидени и неотложни плащания, каза Ганев. Той посочи, че се предвижда увеличение на приходите под 1 млрд. лв. за догодина при база 22 млрд. лв., което е "елементарно постижимо". Реалното очакване на МФ е за много по-голямо увеличение на приходите, прогнозира той. В перото "непредвидени разходи" също за заложени няколко стотин млн. лв, посочи той.

Позитивно в бюджет 2012 е че, целта за дефицита е дори по-амбициозна от заложеното в Конвергентната програма и в средносрочната фискална рамка - дефицит от 1,3 вместо 1,5 процента от БВП, коментира Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в "Индъстри Уоч". Залага се относително слаб растеж на приходите, а разходите по националния бюджет се замразяват на същото ниво, добави той. Остава неясно колко пари ще се усвоят от еврофондовете, но това няма влияние върху фискалната стабилност - ако се похарчат повече пари, ще има повече разходи, но те ще бъдат възстановени и обратно, посочи Богданов.

Друга добра новина според него е, че правителството отстоява поетия ангажимент да не повишава пенсиите и през 2012 г. , което е важно от гледна точка на стабилността. Минусите са, че не се предвиждат реформи, които да повишат ефективността на публичния сектор, тоест правим стабилност с ограничения и дисциплина, но без никаква промяна на начина, по който се управляват и харчат парите и оттам - никакво подобряване на ефективността, каза Лъчезар Богданов.

Няма и заложени никакви приходи от приватизация, което означава или че правителството се отказва от приватизацията или не смята да отчете тези приходи, коментира икономистът. Няма и ясно разписан "план Б" при негативно развитие на световната икономика, а оттам и в данъчните постъпления, посочи Богданов. Според него трябва отсега да е ясно откъде ще се орежат половин, един или два млрд. лева от разходите, ако нещата не се развият така, както се планират. Това означава, че при негативен сценарий за глобалната икономика, ще трябва да се прави актуализация на бюджета, допълни Богданов.

Като бюджет, който залага на статуквото и търси финансова стабилност, но и бюджет, с който не се предприемат никакви реформи особено в разходната част, определя икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика финансовата рамка за 2012 година. Според него не се прави оптимизация на харчовете, нито пък по-добро разходване на средствата. При приходите има малко по-добра картина заради ниската инфлацията и заложения ръст на икономиката и заради повечето европейски средства, коментира той.

Съмнително е дали ще се случи планираният ръст от 2,9 процента, каза Петър Ганев. Затова би могло да се подходи по-консервативно и бюджетът да бъде по-близо до балансирания, каза той. Ако в Европа има нови трусове, приходите няма да бъдат изпълнени, категоричен е икономистът. Според него има място за много по-голяма оптимизация - с около 10 процента в сектора на сигурността. Сумата от 10 млн. лв., която се отнема от този сектор е едва 1 процент от бюджета му, каза той. Имаше драми и около бюджета на БАН, към момента измина повече от една година, но реформа там няма, коментира Ганев.