Малките язовири са екологична бомба със закъснител. Такова мнение изрази инж. Димитър Куманов от Сдружение Риболовен клуб "Балканка" в интервю за БНР.

Стратегията на държавата за малките язовири е дълбоко погрешна, каза инж. Куманов. Според него голяма част от тези малки язовири трябва да бъдат изведени от експлоатация.

"Всичките са строени при социализма, но предназначението им е било основно към ТКЗС-та, да се правят рибарници и евентуално с идеята някой ден да бъдат използвани за напояване. В момента нито едното, нито другото са налични. И ако ще харчим 2 300 000 лева само за един язовир, само и само евентуално някой ден той да бъде превърнат в рибарник, икономиката на цялата тази работа е умряла", коментира той в предаването "Преди всички".

Заради ерозията и сечта на гори голяма част от тези хиляди малки язовирчета са пълни с тиня, поясни Куманов.

"Те представляват екологична бомба със закъснител."

Експертиза все още имаме, фирми също има много, но достъп до подобни задачи и обекти - ремонтиране на язовири, имат само определени фирми, посочи Димитър Куманов. По думите му "философията, с която се отнасяме към тези язовири, е ужасяваща".

Малките язовири са вид миграционни бариери и с тинята, която ги задръства, създават страшни проблеми, водата се разваля, каза още експертът.

По света махат стари язовири, които са функциониращи, "а не такива, които са полуразпаднали, да ги спасяваме", подчерта инж. Куманов.

"Защото след още 10 години или 15 ще трябва да влагаме същите пари отново, а през това време този язовир ще се е напълнил догоре с тиня. Това е безумен разход."

Димитър Куманов уточни, че онези малки язовири, които могат да бъдат използвани за напояване, трябва да бъдат ремонтирани.

"Но не всичките накуп."

В големите язовири трябва да се влагат много пари, категоричен е инж. Куманов.

Точно на противоположното мнение е проф. Димитър Кисляков, ръководител на катедра "Хидротехника и хидромелиорации" в Университета по архитектура, строителство и геодезия, който коментира пред БНТ, че не може да се говори, че язовирите у нас са "цъкащи бомби".

Ако не се поддържа технически грамотно, с течение на времето язовирът може да стане опасен. Той може да бъде съоръжение с висок вторичен риск - тоест при определени събития не само той да се разруши, но и да има опасни последици от това, обясни експертът.

По думите му всяко техническо съоръжение има нужда от редовно поддържане, а при поддръжката и ремонта на язовирите, много дейности изискват да се работи на сухо.

В 21-ви век всякакви дейности в строителството могат да се извършват и под вода, но със съвсем други специалисти, материали и на съвсем други цени, категоричен е професорът.

Той обясни, че преливниците спадат към т.нар. облекчителни съоръжения и имат за задача да провеждат безопасно високата вълна. Има си изисквания за какъв клас язовир какво надвишение и висока вълна може да бъде поета, обясни проф. Кисляков.

Собствеността върху язовирите премина през определени етапи и някои от тези въпроси се наложи да бъдат нормативно регламентирани, създаде се контролен орган. Проблем у нас е, че твърде много ведомства имат отношение към водите и управлението на водите по принцип е отделено от техническото състояние на съоръженията. Решението на този проблем не би било просто и би изисквало радикално разбъркване на цялата нормативна уредба, смята професорът.

Големите язовири у нас категорично са в добро състояние, проблемите се решават все по-добре. Ако трябва да обобщя, бих казал, че сме се изкачили доста над дъното, каза в заключение проф. Кисляков.