Около това мнение се обединиха по БНР производители часове преди срещата при премиера Бойко Борисов за цените и спекулата.

Ако и в момента за наша сметка направим някакво по-малко повишаване на цените или пък не бъдат повишени цените, това ще означава още по-малко приходи, по-малка рентабилност в бранша, което ще се отрази изключително негативно, коментира Владислав Михайлов от Националната асоциация на млекопреработвателите.
Той посочи, че ще подкрепят пред премиера идеята за намаляване на ДДС на храните. Според него няма никаква логика храните да са с еднаква тежест като другите стоки, които не са от първа необходимост.

Унгарското мляко е по-скъпо, транспортът го оскъпява, но качествените му показатели са по-добри. Това, което се получава като продукт, като себестойност на продукта чисто икономически, се изравнява с това, което е от нашите млека и в някои случаи е по-добро, коментира още Владислав Михайлов.
Той потвърди, че на преработвателите е по-изгодно да купуват мляко от други страни-членки на ЕС отколкото българско.

Според Михайлов има хаос в млечния сектор, а също така и занижен контрол от страна на държавните органи. Фермерите си правят с млякото това, което на тях им е изгодно, категоричен е той.

Единствената подготовка на животновъдите е да минат към крайни мерки – да разпродават и да фалират, коментира животновъдът Танчо Колев. По думите му цените на млеката са започнали на падат драстично. От декември до сега изкупната цена на суровото мляко е паднала с 35%. Фуражите са се вдигнали с 35% в последните месеци. През януари тон пшеница е бил 320 лв., а в момента е 420 лв.

Животновъдите в момента са в загуба около 70% от тяхната произведена продукция, добави Колев. Той посочи, че средно за страната изкупната цена на млякото през януари е била 75 ст., а в момента тя е около 50 ст. Себестойността на литър мляко при тези жеги и този драстичен спад на млеконадоя е около 68 ст., подчерта производителят.

Запитан къде се къса веригата межди животновъди, преработватели и потребители, Колев отговори, че "веригата се къса още в бързото влизане на България в ЕС, когато трябваше да се изтеглят много пари за модернизация на фермите, а лихвите бяха около 19%. Тук в момента ние работим основно за банките и за мандрите".
Той призова държавата да си влезе във функцията и да не контролира само млекопроизводителите, а да контролира в крайната верига потребителя.
"Ние сме обидени като потребители и производители, защото във веригите магазини като потребление, от което е ощетен целият български народ, в потреблението са едни високи цени с некачествени продукти. /.../ Това е един продукт на имитираща продукция, която в момента е по-печеливша от наркотици, защото се продава законно във всеки магазин без да се търси отговорност. Тук куца държавата", анализира животновъдът.

Не виждам много други възможности – какви фокуси биха могли да се направят, за да не се повишават цените, смята Кирил Вътев, председател на Асоциацията на месопреработвателите.
"Всички се радваме, когато има ниски цени, но нека не забравяме, че когато в търговска мрежа цените падат, както сега статистиката отчита, че цените на храните са паднали с 2,5%, причината е в свитото потребление. Но за да могат да поддържат работни места и да могат да си обслужват кредитите, абсолютно всички се лишават дори от оставащите минимални проценти печалба, отказват се от развитие, от внедряване на нови технологии и от всичко онова, което е нормално да прави една фирма, за да се развива. Ниските цени на пазара водят до ниски доходи и съкращения на хора", каза Кирил Вътев.