03:43 | 22.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

2 ON AIR

Младите имат какво да кажат за бъдещето на Европа

"Бъдещето на Европейския съюз е и наше бъдеще. Като всяко поколение идваме с идеите си за проспериращ и спокоен живот."

Снимки: iStock by Getty Images/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

Младите имат какво да кажат за бъдещето на Европа

15:52 | 7 юни 2022 | Автор : Силвия Петрова 19 1121 Снимки: iStock by Getty Images/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

Какво може да направи Европейският съюз, за да се справи с промените в климата и опазването на околната среда? Как в бъдеще можем да се справяме по-добре със здравните кризи? Как трябва да гледа европейското общество на темите образование, култура, младеж и спорт? Това са някои от въпросите, които засяга Конференцията за бъдещето на Европа. Тя дава уникална възможност на младите европейци да споделят приоритетите си за бъдещето на континента, а на институциите - да слушат, да приложат истинска промяна и да подобрят живота на младите хора в цяла Европа. От съществено значение е гласът на младите хора да бъде чут по време на Конференцията, за да се "положат основите" за действия, които ще окажат влияние на тяхното бъдеще.

Generation Z

Младежите имат проблеми, които настояват Европейският съюз да реши, интересуват се от политически теми и действат, за да дадат тласък за развитие в желаната от тях посока. Около това се обединяват Станимир Бояджиев, който е в ръководството на Европейския студентски съюз, Симона Димитрова - председател на българския Национален младежки форум и Ахмед Куйтов, чиято лятна академия "Перспективи" е българският претендент за европейската младежка награда "Карл Велики" тази година. По какви проблеми на младежта очакват те Конференцията за бъдещето на Европа да даде решения:

(Станимир): "Проблемите са много и са различни. В тази част на Европа - балканските държави, нашите проблеми са бих казал подобни, като най-вече основен приоритет са подобряване на условията за живот на студентите, подобряване на инфраструктурата - общежития например, и повишаване на средствата, които се отделят за стимулиране, а именно т.нар. стипендии."

Подкастите от поредицата "Generation Z / Поколение Z" са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Dir.bg.

Виж още Поколението Z в социалните мрежи

(Симона): "Младите хора също така имат проблеми с психичното здраве в рамките на цялото това напрежение с онлайн обучението и трудната реализация на пазара на труда, с изолацията или пък съответно инфлацията - финансови проблеми. Младите хора са доста стресирани, психичното им здраве по никакъв начин не е подкрепяно, дори от държавата, защото мога да дам конкретни примери, че на запад има такива мерки. Младите хора, младежките организации в България не са подкрепяни. Когато младежките организации страдат, не могат да вършат своята дейност активно, то те не могат да защитават интересите и правата на младите хора пред институциите по начина по който се очаква. И отново младите хора не са чути, не са включени достатъчно в процесите по вземане на решения и участието в различни политики, които засягат тях пряко."

(Ахмед): "Тези младежи, с които сме се срещали, за тях проблемите са свързани с достъпа до качествени образователни и младежки инициативи, защото имаме колеги, които организират много добри инициативи, но те са в по-големите градове. Другото предизвикателство, което виждат младите хора, е апатията от страна на хората, които са вече в пенсионна възраст. Притеснява ги комуникацията с институциите и ние това се опитваме да им обясним, че институциите са полезни и ние трябва да ги информираме и да потърсим от тях съдействие. Това, което ние правим с тези млади хора е тези идеи, които те ги имат ние да им посочим, че всъщност това са и политики на Европейския съюз."

Виж още Поколението Z срещу войната Z

Симона Димитрова обяснява в каква посока очаква да поеме България, а и страните от Западните Балкани, по техния европейски път: "Наистина ми се иска разделителните линии в обществото всъщност да бъдат предпоставка за откриване на нещо ново, около което да се обединим. Да станем по-сплотени, по-организирани, защо не и по-строги, по-дисциплинирани в изпълнението на конкретни политики, на конкретни стратегии. Мисля, че се нуждаем от стремеж към по-чиста и по-ясна правосъдна система, по-задълбочен диалог, по-голяма политическа воля, повече инициатива и повече креативност в решенията."

Целта е Конференцията за бъдещето на Европа да доведе до конкретни резултати, които ще засилят гражданската активност по важни теми. Ако искате да споделите идеите си, можете да се регистрирате на сайта на Конференцията futureu.europa.eu. Какви идеи за промяна в Европа имат българските младежи, какво европейско бъдеще ще изгради поколението Z и как изглежда Европа на бъдещето споделят Станимир, Симона и Ахмед:

Виж още Младите са Ключът

(Станимир): "Конференцията за бъдещето на Европа е може би едно от най-хубавите неща, които се случват в Европейския съюз, защото дава възможност на обикновени граждани, млади хора, хора от всякакви дейности и професии да дадат своето мнение по актуални въпроси. За съжаление България не е добре представена в Конференцията на Европа. Необходимо е уеднаквяване на дипломите и стандартите, за да може образованието да бъде на все по-добро ниво след пет години и за да имат студентите повече възможности за мобилност и нови знания и да могат да се докоснат до една коренно различна обстановка. Практическото обучение е бъдещето. То да е насочено изцяло към практически знания, които колегите ще употребяват след като вземат въпросната диплома, въпросната хартия след една прекрасна церемония. Имаше една европейска програма за европейските стажове - "Студентски практики", която беше добър старт. Надявам се тя да бъде продължена. Но аз съм оптимист, че поколението Z ще промени и България, и Европа, и света. Има много държави, които желаят да се включат в Съюза, но пък има много различия между държави, които не желаят да разширяват с по-бедни държави Европейския съюз, но Европа винаги ще бъде едно от прекрасните места в света, основен фактор в редица технологични и иновативни разработки и считам, че ще бъде едно много добро място за живот. Европа ще бъде все по-уютно място за българските граждани и за нас - младите хора."

(Симона): "Младите хора се обединяват около идеи, свързани с подобряване на образованието, по-добра реализация на пазара на труда, стажовете в България и целия Европейски съюз да станат платени. Има много идеи за зелена и устойчива икономика. Също така младите хора се вълнуват от по-включваща демократична система за тях самите - да имат възможност да участват повече в нея, осъждат корупцията. Младите хора в България, с които ние сме говорили, масово заявяват, че имат нужда от закон за доброволчеството, имат нужда от национална програма за младежта. Към момента ние сме събрали над 500 подадени в платформата идеи. До края на май ще събираме такива идеи. Сега, може би, е моментът да призова слушателите да подадат своята идея до края на май месец. Може да не е само една, може да са няколко идеи. Мнението ви е от голяма полза, тъй като вярвам, че процесът на Конференцията за бъдещето на Европа би определил дневния ред на Европейския съюз за дълъг период от време. Една идея може да бъде подадена за по-малко от пет минути. Най-разумният вариант е да влезете на платформата 25percent и да подадете своята идея от там. Като пак казвам - три въпроса за три минути."

Виж още Климатичният скептицизъм - субективно разбиране на обективния проблем

(Ахмед): "Много е важно младите хора да са част от процесите на местно ниво, защото Европейският съюз позволява участието чрез много инициативи като младежки консултативни съвети, чрез програмите "Еразъм+", Европейски корпус за солидарност, отделно имаме в България Национална програма за младежта. Много искам Европа да стане още по-свързана. Тези граници, които съществуват в представите на хората, да изчезнат."

По време на Конференцията за бъдещето на Европа се обсъждат и дават идеи по теми, близки до поколението Z. Проучване на "Евробарометър", проведено през октомври и ноември миналата година във всички държави членки, показа, че 91% от младите хора между 15 и 24-годишна възраст вярват, че борбата с климатичните промени ще подобри здравето и благосъстоянието им. 80 на сто от запитаните подкрепят идеята до 2050 г. Европа да е първият континент, които не замърсява природата. Като цяло, младите европейци одобряват идеята да участват в Конференцията, като резултатите показват, че най-предпочитан начин за това - с 59% гласували за него, е чрез допитвания. На второ място е чрез участие в регионални срещи с 46 на сто предпочитащи тази опция. 40% са дали одобрение за варианта с онлайн анкети и 39 на сто - с представяне на идеи и предложения пред законотворци на национално ниво. Същата подкрепа среща и идеята за включване в културни и спортни събития в рамките на Конференцията. Мария Габриел, еврокомисарят от България по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж заяви на един от гражданските панели през март следното:

Виж още Чат, мейли, социални медии: Дигиталното замърсяване на ежедневните ни постове

(Мария Габриел): "За да са младите хора добре подготвени за бъдещето, те се нуждаят от образование на високо ниво, благодарение на което да придобият основни умения. А те ще им помогнат в сблъсъка с предизвикателствата. Младите хора трябва да участват в определянето на основните приоритети на Европейския съюз. Една от препоръките по време на гражданските панели е да се популяризират програмите Еразъм+, DiscoverEU и Европейската седмица на спорта. Имаме нова програма по Еразъм+ и искаме тя да е по-дигитална, по-зелена и по-отворена. Един от въпросите засяга как да се осигурят младите с правилните инструменти за анализ и избягване на дезинформацията. В Европейската комисия обръщаме специално внимание на това. На нашите платформи са налични наръчници как да се борим с дезинформацията. Създадохме и експертна група, която да изготви насоки и препоръки за учителите, които да ги преподават на своите ученици."

Кипър, която е страна-членка на Европейския съюз, е конфликтна точка в сравнение с икономически силните страни на блока. Това обаче изглежда не означава, че има разлика в приоритетите и мнението на представителите на поколението Z. Чуйте дванайсетокласниците Велико, Диан и Джулия и единайсетокласниците София, Николай и Божидар от българското училище в Никозия:

Виж още Град без коли

(Велико): "Не ме вълнуват политически теми, защото не мисля, че мнението ми би променило нещо. Все пак няма как да бъда безразличен към текущите военни конфликти и ме интересува как се развиват те. Мога да кажа, че най-близки до мен са политическите проблеми на бедността, неравенството между половете и екологичните проблеми."

(Диан): "На първо място се надявам на една мирна Европа. Бъдещето на всички държави в Европейския съюз зависят от нас. Ако успеем да се реализираме като успешни хора, то такова ще е и бъдещето на Европа. "

(Джулия): "Би било добре в училище да получаваме по-добра професионална ориентация, за да изберем професия, с която ще се реализираме по-лесно, когато завършим. Може би е хубаво държавата да се намеси за по-ниски кредити за жилища за млади хора и облекчени данъци."

(София): "Според мен, проблемите на младежта в Европейския съюз са идентични с проблемите на младежта в целия свят. Основен проблем е намирането на желаната работа след завършването на университет. Други проблеми с приоритет са закупуване на собствено жилище, участие в управлението на държавата и огромни данъци."

(Николай): "Ние като европейски граждани така или иначе сме част от обществото на Съюза. Така че бъдещето на Европейския съюз е и наше бъдеще. Като всяко поколение идваме с идеите си за проспериращ и спокоен живот, в който да се чувстваме реализирани. Надявам се, че ще успеем."

(Божидар): "Не съм участвал в никакви инициативи и не искам да бъда част от нечия друга кауза. Не знам, може би в бъдеще това ще се промени."

Виж още Климатичната тревожност - мисия невъзможна в България

И мнението на Антония Чаушева от XII клас в българското училище "Св. Св. Кирил и Методий" в Хага: "Образованието във всички държави от Европейския съюз трябва да бъде на едно ниво - да се съпоставят всички предмети и тяхното ниво. Следващото по важност смятам, че е да се добавят поне два задължителни чужди езика, които да трябва да изучаваме през периода на нашето образование, за да ни бъде малко по-лесно, когато излезем в Европейския съюз. Изграждането на общи групи от деца от различни държави от Европейския съюз според мен също е много добър начин да има комуникация между нас и когато се съберем на едно място да няма този расизъм, който аз усетих в самото начало. Също така обмените с различни държави от Европейския съюз са много добър начин това нещо да бъде отстранено. Политически погледнато на нещата според мен трябва да се отпуснат повече стипендии за учениците, за да имат повече стимул. Според мен, едно от нещата, които трябва да бъдат направени, е всяка държава да издава освен нейната диплома, да бъде издавана също така и европейска диплома, която да бъде легална.

Виж още COVID-19 и пандемията от пластмаса

23-годишната Сара Легрос от Франция споделя: "Като млада европейка не мога да отрека възхода на екстремизма в Европа, поради което смятам, че нашите очаквания към Европейския съюз трябва да са много високи през идните години. Вярвам и че Европа има роля в установяването на по-силни регулаторни рамки за отговорност на корпорациите. Те трябва да бъдат задължени да уважават околната среда и човешките права. Европейският съюз може да извлече полза, като слуша гражданското общество, докато разработва бъдещите си политики."

Джак Раян от Ирландия пък засяга темата с войната в Украйна: "Това наистина променя динамиката на организацията и вдъхна сила, защото се обединихме и така показахме, че можем да се свържем и Съюзът да покаже сила, когато се постигне консенсус, което се случва рядко. Смятам, че ще се търси някаква форма на обща отбранителна способност и може би взаимни отбранителни споразумения."

Залозите са твърде високи и поколението Z няма намерение да си играе с бъдещето на Европа, защото всички ние зависим от основите, които полагаме днес. На какво споделено европейско бъдеще искате да сте свидетели?