Достатъчен ли е един „зелен“ континент

Чуйте новия епизод от поредицата Green Deal на Euranet Plus

Източник: iStock by Getty Images, колаж: Траяна Генчева, Dir.bg

Достатъчен ли е един „зелен“ континент

Чуйте новия епизод от поредицата Green Deal на Euranet Plus

17:42 | 23 юни 2023 | Автор: Йорданка Петрова 6 500 Източник: iStock by Getty Images, колаж: Траяна Генчева, Dir.bg

Европа обединява усилия за залесяване на поне три милиарда дървета в ЕС до 2030 година. Дори обаче континентът да стане "зелен", за намаляването на въглеродния отпечатък са необходими усилията на целия свят.

Green Deal

Горите и другите залесени земи заемат над 43,5 процента от сухоземната площ на ЕС и са от съществено значение за здравето и благосъстоянието на всички европейци. Горите са естествен съюзник при адаптирането към измененията на климата и борбата с тях и ще играят жизнено важна роля за превръщането на Европа в първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 година, е записано в новата стратегия на ЕС за горите до 2030 година. Тъй като следващото десетилетие ще е от решаващо значение, в стратегията се представя конкретен план, в който се обединяват регулаторни, финансови и доброволни мерки. Стратегията е насочена и към устойчиво повторно залесяване и ново залесяване и е придружена от пътна карта за засаждане на най-малко 3 милиарда допълнителни дървета в ЕС до 2030 година.

На нас ни трябват все повече и повече гори, включително и чрез залесяване, заявява доц. д-р Момчил Панайотов, преподавател по дендрология в Лесотехническия университет:

"Да кажем, че залесяването може да спаси глобално климата е малко пресилено. Просто защото доста анализи на глобално ниво има, които показват, че загубата на горски местообитания превишава това, което можем да направим със залесявания. С други думи, колкото и да залесяваме, колкото и да се стремим да създаваме нови гори, проблемът остава в това, че ние всъщност унищожаваме все повече гори. Не можем да обърнем в световен мащаб тази тенденция. Трябва да се разбере едно нещо - глобалният контекст има разлика спрямо локалните решения и това е нещо, за което е хубаво да си даваме сметка. С това, което казвам, не казвам, че не трябва да залесяваме, а точно обратното - на нас ни трябват все повече и повече гори, включително и чрез залесяване, за да можем да посрещнем нуждите от дървесина, които непрекъснато нарастват и ние, ако нямаме подходящи залесявания, започваме да оказваме повече натиск върху горите в планините, например."

Заместник-министърът на околната среда на Литва Данас Аугутис казва, че Стратегията за горите до 2030 г., одобрена от Европейската комисия, поставя определени предизвикателства пред страните членки, тъй като според него правителствата трябва да балансират икономическите, социалните и екологичните интереси.

Мащабно залесяване на хиляди декари нова гора започнаха държавните горски стопанства към Северозападно държавно предприятие-Враца в изпълнение на проект с европейско финансиране по Оперативна програма "Околна среда". Новата гора е съобразена с местните условия на климата.

"Важно е залесяването към днешна дата да бъде актуализирано, да бъде променено и да се засажда с видове, които са по-приспособени към местните условия на климата", казва Даниела Борисова, експерт по биоразнообразие в Дирекцията на Природен парк "Врачански Балкан".

Повече от 10 години основателят на инициативата "Гората.бг" Никола Рахнев обединява хиляди доброволци в засаждането на дървета. Създават и нови гори там, където има нужда - на ерозирали терени, в опожарени райони, като работят с горски стопанства и Общини.

"И природата засажда много дървета, и институциите засаждат много дървета, но това, което ние правим като инициатива, е да повишаваме осъзнатостта на хората по темата за горите, за дърветата. Моят опит показва, и като че ли човешката история, че ние хората обичаме това, за което се грижим, успяваме да оценим това, за което сме положили усилия и разбираме най-добре нещата, които сме преживели, които сме направили. Така че участието на хората води до едно много високо ниво на осъзнатост. Има много начини за справяне с климатичните предизвикателства, аз така предпочитам да ги наричам, защото те наистина са предизвикателства за нас, хората. Това са различни екстремни ситуации. И има много решения. Но аз наистина вярвам, че няма смисъл да търсим само и единствено сложни, високотехнологични, рискови решения, когато природата в период на милиони, да не кажа милиарди години еволюция е показала, че балансът се прави само по един начин."

Горите в региона на Централна и Източна Европа представляват важен природен ресурс. Значението им вероятно ще се увеличава още повече в близко бъдеще. Причина за това е не само нарастващото търсене на дървесина, но и все по-голямата информираност на обществото за екосистемните услуги, които те ни предоставят. За съжаление обаче, тези услуги днес са изложени на риск заради климатичните промени. Управлението на горите ще трябва спешно да се адаптира. Затова и WWF-България, заедно с партньори в страната и чужбина, работи за прилагането на специфични модели за управление на горите.

"Работим за това да има баланс в интересите между социален сектор, икономически сектор, екологически сектор и да се търси и да се прилага отговорното стопанисване на горите. Работим за това да бъдат въведени модели за климатично интелигентно управление и стопанисване на горите в България", заявява Нели Дончева, ръководител на програма "Гори" във и WWF-България.

Залесяването е частично решение за борба с изменението на климата, е мнението на климатолога проф. Георги Рачев:

"Това не е трайно решение. Това е решение за 50, 100 години, 200 години в зависимост от вида на растителността. Но не е трайно решение за намаляване на въглеродния диоксид, който е един от основните парникови газове. И ние всичките сме се съсредоточили единствено и само върху въглеродния диоксид. Много по-мощен парников газ, който допълнително затопля земната атмосфера, е водната пара, водата в атмосферата или водата, която представляват облаците и мъглата. Те са много по-мощни парникови газове, които оказват влияние върху температурата. Дори Европа да стане "зелена", а тя става "зелена" по недобър начин, защото няма алтернатива на енергията, останалите страни, най-вече Китай и Индия, ползват почти 75% от годишния добив на въглища в света, който нарасна до 7 милиарда тона. Така че ние с вас може да се стремим да опазваме природата, но ако и другите в кошницата, а ние всички сме в една и съща кошница, не го правят, ефектът е нулев."

Според Джоана Амарал Пауло, изследовател в Центъра за горски изследвания към Висшия институт по агрономство в Лисабон, Португалия, засаждането на дървета е решение за борба с изменението на климата, но не е единственото.

Засаждането на дървета е част от усилията на много страни за справяне с изменението на климата по целия свят.

Участници:

доц. д-р Момчил Панайотов, преподавател по дендрология в Лесотехническия университет в София

Даниела Борисова, експерт по биоразнообразие в Природен парк "Врачански Балкан"

основателят на инициативата "Гората.бг" Никола Рахнев

Нели Дончева, ръководител на програма "Гори" във WWF- България

климатологът проф. Георги Рачев

Данас Аугутис, заместник-министърът на околната среда на Литва (продукция на Ziniu Radijas)

Джоана Амарал Пауло, изследовател в Центъра за горски изследвания към Висшия институт по агрономство в Лисабон (продукция на Radio Renascensa)

Подкастите от поредицата "Green Deal" са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Dir.bg.

ИЗБРАНО