07:24 | 22.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Защо България не вярва на ваксини?

Как конспирацията пречи на ваксинацията и защо сме така нетолерантни към неизвестното бъдеще? Защо това е криза на доверието и колко важно е кой говори? Разговор с Люба Късова - международен консултант по стратегии за аудиториите и победител в Web Report 2021

Снимка: Булфото

Защо България не вярва на ваксини?

09:12 | 20 юли 2021 | Автор : Гергана Костова 0 19640 Снимка: Булфото

Москва може и да не вярва на сълзи, но България определено не вярва на ваксини. Като започнем от личния лекар, който се слави с най-ниско доверие във ваксинацията в ЕС още преди ерата на коронавируса.

Web Report

Конспирациите, които българите обичат, защото лесно си обясняват сложните ситуации, срутват доверието в постиженията на науката и засега успяват да неутрализират най-ефективното оръжие срещу пандемията COVID-19. Проблемът е в доверието към институциите, в скептицизма на медицинското съсловие и в липсата на критична мисъл и глас към политическите решения за кризата.

Къде ли ще ни заведе това?

Защо в България възрастните хора не бяха защитени от ваксини, а в чужбина беше даден приоритет на най-уязвимото население? Изглежда времената, в които възрастните хора са били на почит отдавна са минали.

Къде сме ние по "Индекса за избягване на неизвестността" и какво означава това за цялостното ни поведение като нация? Кой бяха грешките, допуснати от България по време на пандемия? Как да убедиш антиваксър да се предпази?

За какво е "тренировка" коронакризата?

Люба Късова

Снимка: Васил Христов

По тези и още въпроси, говорим с Люба Късова - съосновател и директор на международната консултантска агенция за стратегии за аудиториите AKAS, която помага на световни организации да обслужват по-добре интересите на таргет групите и аудиториите си. Тя е автор на статии в Гардиън, ЕUObserver и други медии.

През последните 20 години Люба е помагала на организации като BBC News, Channel 4 News/ ITN и The Guardian. Нейните анализи са цитирани във водещи медии, включително във Forbes, The Washington Post, Reuters Institute for the Study of Journalism, The Guardian, The Independent, Voice of America, El Pais, The Conversation, PA Media, Poynter Institute, NeimanLab и много други. Люба е била лектор в TEDx. Има магистърски степени по социология и по съвременни европейски науки.

Има и награда в най-оспорваната категория Общество от конкурса за добра журналистика на Dir.bg Web Report 2021. Статията "Как България жертва възрастното поколение", публикувана и от ClubZ, има дълбоко личен и трагичен мотив, с който Люба зададе болезнени въпроси.

"Защо аз - жена на средна възраст - бях защитена чрез ваксина, а близо 90% от над 80-годишните хора в България не бяха?" - въпросът Ви беше публикуван и от британския вестник "Гардиън". Журито на конкурса Web Report на Dir.bg Ви отличи в категория Общество за публикацията за ClubZ "Как България жертва възрастното поколение". Имате ли отговор на въпросите си към този момент?

Всъщност отговорите станаха очевидни докато писах самата статия в ,,Гардиън". Най-съществената причина, поради която аз бях ваксинирана в Лондон, а баща ми почина неваксиниран от COVID-19 беше, че политиката на България за ваксинация реално поставяше икономиката пред човешкия живот. Докато Великобритания направи обратното. И тъй като възрастните хора, като баща ми, нямат икономическа стойност, до месец май те бяха деприоритизирани за ваксиниране, а тези, които имат повече икономическа стойност и власт бяха приоритизирани.

Други важни диференциращи България от Великобритания фактори за бавното ваксиниране на възрастните българи са скептицизмът спрямо COVID-ваксините сред цялото население, скептицизмът сред общопрактикуващите лекари и здравните работници и недостигът на новини, основаващи се на статистика в новинарските медии.

Новото правителство и медиите трябва да се фокусират върху успеха на ваксините - това казвате в статията. Към момента обаче нещата не вървят в добра посока и незначителна част от българите се ваксинираха или имат такова намерение. Според изследването на "Алфа Рисърч" в средата на април само 10% от българското население е взело решение, че ще се ваксинира, а 37% са се колебаели. Защо според Вас не се получава? Защо България не вярва на COVID-19 според Вас? Кое ни разколеба толкова да вярваме в науката? Имаме традиции в имунизациите, но сякаш конспирациите са ни присъщи в подобна степен.

Мисля, че е важно да отбележим, че в България е постигнат някакъв прогрес. Докато през април по-малко от 10% от населението бяха ваксинирани, 3 месеца по-късно - към 8 юли - 26% от населението в България е получило поне една доза от ваксината. Това означава, че част от българите, които според "Алфа рисърч" са се колебаели дали да се ваксинират през април - са били убедени да го сторят в последствие.

Като оставим настрана този умерен прогрес, има два фактора, които създават значителни бариери пред успеха на програмата за ваксинация в страната - по-големи отколкото в други страни от ЕС. Първият фактор е широко разпространеното доверие в конспиративните теории в България - на водещо място от страните в ЕС, а вторият фактор е най-високите нива на скептицизъм към ваксините сред здравните работници в България. Необходимо е да разберем какви са причините за тези два феномена. Аз започнах да анализирам защо българите са толкова склонни да вярват в конспиративни теории и ще споделя тук една от теориите, които проучвам. Дългогодишните изследвания на културните различия в отделните страни, които социалният психолог и международен експерт по управление Герт Хофстеде стартира преди години, показват, че българите са повече от два пъти по-склонни да избягват неизвестността отколкото британците. В науката се използва терминът Индекс за избягване на неизвестността. Тенденцията да се избягва неизвестността означава, че българите са особено нетолерантни към неизвестното, което се крие в бъдещето и имат силна нужда да намерят начин да упражняват някакъв контрол върху него. Това може би обяснява до известна степен защо българите са толкова отворени за конспиративни теории, за които се знае, че опростяват изключително сложната реалност и дават усещане за някакъв контрол върху ситуацията на тези, които вярват в тях.

Бях много изненадана когато разбрах, че сред българските общопрактикуващи лекари доверието към ваксините през 2020 г., още преди пандемията, е било най-ниско в ЕС. През същата година само 17% от българските общопрактикуващи лекари (срещу 95% в Обединеното Кралство) и 31% от здравните работници (срещу 60% в Обединеното Кралство) твърдят че биха препоръчали ваксини срещу комбинираната ваксина, която предпазва от морбили, паротит и рубеола , срещу сезонния грип и срещу папилома вирус. Оказва се, че проблемът със скептицизма към ваксините сред българските здравни работници е дългогодишен и не е бил изследван или отразен критично от медиите. Скептицизмът сред тази ключова група е изключително вреден за успеха на кампанията за ваксинация срещу COVID-19 тъй като, както показват изследванията, лекарите се радват на голямо доверие сред населението и са основен фактор за успеха на всяка свързана здравна кампания.

Люба Късова

Снимка: Анди Браунстоун

Ще стигнем ли до парадокса да имаме повече ваксини отколкото желаещи и срокът им да изтече?

За съжаление, това е възможно да се случи ако кампанията за ваксиниране не стане по-амбициозна и по-креативна и ако не таргетира широко разпространения скептицизмът сред здравните работници. Проблемът за по-високото предлагане от търсене на ваксини срещу COVID-19 обаче не е уникален за България. Според Световния икономически форум този потенциален проблем съществува и в САЩ, Австралия, Франция, Русия, Южна Африка, Япония и Германия и ще стане реалност, ако тези страни не се справят успешно с колебанията, отлагането и отхвърлянето на ваксините от страна на населението. Надявам се, че преди изтичането на срока на ваксините, българското правителство да ги дари на държави, чието население желае да ги използва. По този начин от тази негативна ситуация ще се роди нещо добро.

Защо изоставаме толкова според Вас при най-уязвимите групи при наличието на достатъчно ваксини? Какъв е опитът в другите държави от това, което проследихте и защо толкова драстично се различаваме?

Знаете ли, много ми е трудно да отговоря на въпроса защо изоставяме възрастните хора. Намерих статистиката и общото пренебрежение към възрастните хора за изненадващи, защото не съвпада с моя идеализиран възглед за любовта на българина към семейството, където по-старото поколение се радва на дълбоко уважение. Като че ли отдавна са минали дните, когато възрастните хора са били на почит. Или може би това добро отношение е съществувало само в моето въображение.

До май месец възрастните хора бяха деприоритизирани като целева група за ваксинация в полза на икономически по-активните групи. Друга причина за изоставането на тази група по отношение на ваксинациите е намалената мобилност и липсата на технологична култура сред възрастните хора. Мнозина не можеха да се организират за да използват зелените коридори. Възрастните хора също така са скъпа таргет група, тъй като начините за комуникация с тях са скъпи - по телефон, по пощата или чрез ваксинационни центрове, създадени близо до домовете им. Неотдавна прочетох, че в някои части на Франция са мобилизирали пожарникарите да ваксинират по-уязвимите групи от населението, което е довело до успех. В България имаме нужда от повече креативни решения подобни на тази инициатива.

Каква роля изиграха медиите в ситуацията с ваксинирането в България? Кои бяха комуникационните грешки и успехи? Можете ли да сравните ситуацията с тук с тази във Великобритания? Как например там успяха да убедят и млади, и стари, че това е научният начин да преборим безпрецедентната криза?

Проблемът с начина, по който българските медии отразяват пандемията и ваксинационната програма, е двустранен. От една страна, новините често пъти не се основават на данни, а на мнения. Някои световни медийни експерти смятат че българските новинарски медии преследват скандали и мнения за сметка на яснотата. Много рядко се срещат материали, които се базират на анализ на статистически данни, като например на анализ на повишената смъртност и заболеваемост сред различни групи от населението. От друга страна журналистите не оспорват достатъчно политиките и политическите решения свързани с пандемията. А е необходимо да се задават предизвикателни въпроси за това какво е въздействието на различните политики върху различни групи от населението като възрастните хора, или имунокомпрометираните хора, жените, самотните майки, студентите и т.н. Тази липса на оспорване до известна степен е свързана с намалената свобода на медиите в България.

За разлика от България, във Великобритания журналистите са по-независими от различни политически и икономически интереси. BBC е уникална медия, принадлежаща на обществото, на която се доверява мнозинството в Англия - особено когато става въпрос за отразяване на големи кризи. Въпреки това, дезинформацията ерозира доверието към новинарските медии и във Великобритания, както и в България. Аз мисля, че и в двете държави няма достатъчно журналисти, които задоволително добре да питат управляващите за политиките и решенията, които взимат по отношение на пандемията. Журналистите по света трябва по-уверено да анализират статистически данни. Освен това, е необходима по-строгата проверка на фактите в новините в световен мащаб. Случаят с Бел Гибсън е последният шокиращ пример за тотален крах на проверката на фактите. Тя беше изключително популярен инфлуенсер в Instagram в Австралия. Гибсън постигна международна слава, след като обяви че лекува рак в мозъка чрез диетата си. Книгата й бе издадена от Penguin Books, мобилното и приложение беше разработено от Apple, а нейната история беше разпространявана от много журналисти по света в продължение на години, без никой да провери достоверността на твърденията ѝ. В крайна сметка се оказа, че нейната история е измислена, и е успяла да разбие живота на нейни последователи, които са се отказали от медицинското лечение на рак в полза на лечение чрез диети.

Най-голямото предимство, което Великобритания има пред България по отношение на цялостната кампания за ваксинация, е доверието и любовта, които британците изпитват към NHS - Националната здравна служба на страната. По думите на моя съпруг, който е британец: "В държава, която е една от най-малко религиозните в света, NHS е най-близкото нещо до религия, което имаме." Повечето англичани имат огромно доверие към NHS, което прави успеха на програмата за ваксинация във Великобритания много по-голям.

Като анализатор и консултант по стратегия на аудиториите - можете ли да кажете как българинът може да бъде убеден в това, че ваксинацията е изходът от пандемията? И може би начин да не загубят близък... До този момент изглежда опашките по време на зелените коридори в началото сякаш сработиха най-много.

Убеждаването на населението в България и навсякъде по света за това, че е необходимо да се ваксинират срещу COVID-19, е най-голямото маркетингово и комуникационно предизвикателство, с което нашето човечество се е сблъсквало до този момент. А творческата задача е много кратка: да се създаде доверие между населението и хората с власт - било то политическа или научна. Най-голямата разлика между тези, които се ваксинират, и тези, които отказват да го направят, не е колко интелигентни, добронамерени или образовани са те, а доколко имат доверие на хората и институциите около тях, било то учени, лекари, журналисти или политици. За съжаление, между българите и хората с власт има много малко доверие. Разликата между това да имаш доверие или не, е като разликата между това да си проправиш път през тъмна пещера с фенер или без.

Причината поради която зелените коридори проработиха добре в България в началото на програмата за ваксиниране е, че те привлякоха по-либералните, информационно компетентните, по-млади групи от населението, които вярваха в необходимостта да се ваксинират. Сега, когато тези групи са ваксинирани, правителството трябва да работи по-усилено, за да убеди останалите. Необходимо е кампаниите да се обърнат към емоциите на хората, а не само към тяхното рационално мислене. Оказва се, че емоциите са в основата на нашите решения - много повече от нашето рационално мислене. Също така е много важно да се подберат правилните ,,говорители" . За изграждането на доверие ,,говорителят" е много по-важен от посланието. Лекарите, медицинските сестри, учителите, обществените лидери и известните личности са много подходящи за това , защото обикновено хората им имат голямо доверие. Аргументите, които са по-убедителни са тези, които подчертават масовия успех на ваксинациите по света и какво губим когато не се ваксинираме. Например послания, които се фокусират върху това как хората, които умират от вируса в болниците в момента не са ваксинирани, а тези, които са ваксинирани не влизат в болница, биха били ефективни.

Директните телефонни обаждания, премахване на някои практически бариери чрез предлагане на безплатен транспорт или отваряне на временни ваксинационни центрове в близост до домовете на неваксинираните части от населението, лотарии, концерти, партита са друга част от кампаниите, които се правят в различни държави.

Зелен коридор

Снимка: БТА

Какво бихте казали на тези, които са категорично против ваксинацията?

Научих нещо от собствения си житейски опит. Това е да не се опитвам да убеждавам някого, който е категорично против ваксината, че мнението му е погрешно. Най-доброто нещо, което може една кампания да направи е първо да таргетира групата на колебаещите се и след като те бъдат ваксинирани, тогава да се таргетират тези, които напълно отхвърлят ваксините. Хората са по-склонни да направят нещо, ако повече хора около тях също го правят. Също така бих използвала за говорители хора "като тях", които преди месеци са били категорично против, но нещо ги е накарало да си променят радикално мисленето.

Знаем, че ще дарите паричната ви награда от конкурса за кауза - за какво избрахте да помогнете?

Избрах да даря финансовата си награда на Каритас България, които са една от малкото благотворителни организации, които подкрепят възрастните хора в България. Когато изследвах благотворителните организации онлайн, с тъга установих, че организациите, които са посветени на нуждите на възрастните хора са 5 пъти по-малко, отколкото тези посветени на нуждите на децата. Но те също имат голяма нужда от нашата помощ, както и децата, разбира се. Посвещавам това дарение на моя щедър, изключително толерантен и добър баща, който почина от COVID-19 през април тази година.

C какви уроци ще излезем от пандемията като общество?

В много отношения пандемията предоставя еднакви уроци на всички, независимо дали те са българското, британското или други общества. На глобално ниво пандемията ни дава възможност да разберем колко дълбоко свързани сме помежду си. Докато големи групи хора в някои части на света остават неваксинирани, новите варианти на вируса ще се размножават и ще отслабват нашата колективна способност да се преборим с пандемията. За да се преборим с нея, трябва да разширим обхвата на щедростта си отвъд себе си, семейството ни, общността ни и дори страната си и да я насочим към целия свят, включително и към Африка например, където само 1% от населението в момента е ваксинирано.

Вторият урок, на който ни учи пандемията е че ние не сме "всички еднакво засегнати от пандемията", което беше линия, прокарвана от много политици в световен мащаб през първата вълна. Напротив, колкото по-бедни, колкото по-тъмнокожи и колкото по-възрастни са хората, толкова по-неблагоприятно са засегнати от пандемията. Пандемията също така изостри неравенствата между мъжете и жените, както и трудностите, с които хората, живеещи с увреждания, се сблъскват.

В личен план най-големият урок, който научих от тази криза, е да търся общото между мен и хората, чиито възгледи са коренно различни от моите. Преживях болезнен конфликт със сестра ми в България, която отхвърля ваксините, докато аз съм двойно ваксинирана и вярвам в науката за COVID-19 ваксините. Докато бях изправена пред перспективата да прекъсна връзката си с нея, се научих да се държа здраво за любовта като най-сигурна котва на реалността. Запазих връзката със сестра си, след като осъзнах, че отвъд нашите политически, научни и идеологическите различия се крият сходни нужди: да сме свързани с другите хора, да се чувстваме сигурни, да правим добро, да просперираме, да обичаме.

И последното, и може би най-важно нещо, което се случва и от което можем да се научим на много неща, е че тази глобална пандемия е генералната репетиция за това колко успешно ще се справи човечеството с много по-голямата и по-животозастрашаваща климатична криза. Способността ни да действаме като глобална общност, да се откажем от непосредствените интереси на отделните държави и от нашите лични свободи да консумираме това, което искаме, когато го искаме, ще определи за колко време ще оцелее човечеството ни. Надявам се и се моля да преминем успешно теста за солидарност и да си научим ценните уроци от пандемията в подготовка за това гигантско глобално предизвикателство през следващото десетилетие.

Интервю на Гергана Костова

Конкурсът Web Report 2021 се проведе за четвърта поредна година, организиран от най-големия български интернет портал Dir.bg. Журналистическото състезание предизвиква авторите, които пишат по важни за обществото теми да премерят сили с други като тях, давайки още една трибуна на добрите примери в журналистиката.

Цялата информация за конкурса за добра журналистика на Dir.bg, както и кои са участниците с авторски материали можете да намеритe на сайта webreport.bg или на Facebook страницата на конкурса Web Report 2021.

Водещи имена в българските медии оцениха авторските материали: Владимир Жеглов (Основател на Dir.bg и почетен председател на журито), Антон Хекимян (Директор "Новини, актуални предавания и спорт", bTV), Евгения Атанасова (Журналист и продуцент, БНТ), Анна Заркова (Журналист и писател, член на УС на СБЖ), Ива Дойчинова (Директор на Радио "София", БНР), Методи Владимиров (Водещ и продуцент, NOVA), Ваня Николова (Журналист, сценарист), Владимир Йончев (Гл. редактор, OFFNews.bg), Елица Николова (Гл. редактор, списание "Мениджър"), Галина Александрова (Гл. редактор, 3e-news.net), Найден Тодоров (Председател на Асоциацията на спортните журналисти в България), Евгени Димитров (Основател на агенция "Булфото"), Илияна Захариева (Директор "Корпоративни комуникации", А1).Генерални партньори на конкурса са A1 и Dundee Precious Metals. Партньори на конкурса са Hendrick's, Black Sea Gold, TBI Bank и Балдаран.

Web Report се провежда с официалната подкрепа на Съюза на българските журналисти. Медийни партньори на конкурса са БНТ, БНР, БТА, bTV Media Group, NOVA, списание "Мениджър", телевизия ММ и агенция "Булфото".

ИЗБРАНО