Коментари - Скопие отвърна на БАН: Нашият език е реалност, а не форма на българския | Днес.dir.bg

понеже Павел казва че съм маке ще му кажа че македонците са ми най противни от всички и ги мразя както турчин не мразя ама да ми се праите на велики и да ми клазвате че този български на който говорим е българския от едно време ,мога само да ви кажа да го духате . Затова не ги обвинявам макетата че казват че говорят на македонски ,щото ние отдавна не говорим на български а само много малък процент от него

бе тя не може да се облече един път красиво, ти очакваш интерес на държавата да защитава.Тая жена все по пенюари или хавлии са облича..и явно е с цел...или не знам...

колко да е отдавна? 75 г.? И не с е е обособил, съчинили са го. И точната дата се знае. И литературната форма, дето с мъка я говорят самите македонци не е същото като разговорния език Аз например никакъв проблем нямам с македонския диалект, от шоплука съм, разликата е едното "Ке" и има няма 30 думи - говоря за разговорния, език Нямам проблем и с офицялната им форма - разбирам сръбски, а тя е пълна със сръбски думи Иначе, за една мурзлика като теб, е нормално да не го разбира

ДЖОКЕР:Започва на СКО.... и завършва на ПИЕ....

Много порно гледаш.

През крив макарон.

За какъв чеп ни е Шенген да кажеш. Не можеш да намериш и два аргумента. Границите, както се вижда се завръщат, независимо дали е заради емигранти или вируси, другото са еврогейски лакардии.

Сега остава да се разплачеш?

Айде обясни как е създаден българският, какт си толкова умен Айде де

Каракачанов, Джамбазки, Винкела, Сидеров и другите типични български "патриоти" що си траят?

"Изкуствените езици, тези, които нямат жизнена основа, са се провалили на теста на времето." Ми здрава е основата, безспорно. Българският език се ползва от 1339г. минимум .Защо диалектите му да не са устойчиви? "Нашият език е реалност, а не форма на българския" -Македонският език е реалност, да. Вируална. Македонският диалект на българския език е друга бира.

Язък, че от твоя Баце и още по-малко от мижитурка като теб, не зависи нищичко.

На тези, които твърдят, че не разбират македонски искам да им кажа, че и аз не разбирам мякащи те им неща. Представят ли си да учат диалекта си като книжовен език. Варненския различен език ли е? А трънския?

Хайде ходи да погледаш по ТВ нещо за възрастни и да се облекчиш, че много си се напрегнал.

Ти тъп ли си или си просто галош? Подписан е от тяхна страна на "мЪкедонски" СПОРЕД УСТАВА НА ДЪРЖАВАТА ИМ,тоест конституцията. Тоест езика е деградиран до "уставен", ако това ти говори нещо. И това е ясно написано в договора за "добросъседство".

Вече не знам на кой господ служат дирниците. Сега пък станаха рупор на макетата. Иначе е крайно време да престанем да се занимаваме с тях и да им правим мили очи. Имаме позиция, обявили сме я пред ЕС и толкова. Това - ако сме нация и държава с нормална управа. Само че всички знаем как стоят нещата. Така че след известно време ни очаква малка подсказка откъдето трябва и с хубави думи ще дадем заден ход по въпроса.

100% е албанец , няма начин да не е с такъв коментар по темата , а може и да е просто най обикновен дупедавец ;)

арабаджия : колар азмак : водно място аркадаш : другар ачик : отворен, свободен абдал : глупав алтън : злато аннатиса : разказа аджеба : да ли е? ат : жребец актариа : префърляне анжак : тъкмо за... аферим : адаш : именик адет : обичай аръш : процеп /на кола/ арк : вада /воденична/ айрък : троскот акран : връстник амуджа : чичо артиса : изостана ахламур : липа авлия : ограда амел : лакомия аджем : смърт, смъртен алъщиса : свикна аманет : подарък аллах-керим : Бог е щедър айол : а бе, дете ара : разстояние аладжа : шарена /дреха/ азглън : сладострастен Б. бакшиш : пер. подарък баарджик : ревач /малка възглавница на кола/ бажалък : кумин бет : лош булашик : нечиста работа, мръсна работа бакър : котел бент : яз будала : идиот башлък : главина бузалък : вид трева боклук : торище батак : тиня, кал бюеме : блато, спряна вода буаз : проход буюр : заповядай боюндрук : хамут белки : пер. можеби бастиса : нападна базкерет : по някой път берекет : плодородие баша-баш трампа : смяна, глава за глава, едно за друго бербат : изцапан, изнурен борч : дълг без белли : явно, очевидно барашик : помирен, сдобрен, сприятелен бозма : първа оран бадефа : даром, без пари безгин : отекчително брактиса : пометна букаалък : крачол боллук : изобилие бумбар : коледна гошявка, свинско баския : натиск биркач : няколко белли : явно е, ясно е букаи : спънки /вериги/ батакчия : неизправен длъжник басамак : стълбище бозум : гроздобер бохча : градина баялдиса : припадна му баят : сух., прекалено байгън : неприятно бираз : малко /за количество/ барсала : меден слой /перонсоспора/ бендисвам : удобрявам будак : чеп /местото от към клона/ бакал : продавач на боб /от перс. баклъ = боб/ беля : неприятна случка барабер : заедно, наравно бетер : по-лош В. вересия : на доверие (от vermek - да дам) възгечтиса : отказа се (правилно - закъсня) ватан : отечество ваде : срок, падеж Г. гюнлюк /гюнделик/ : надница герен : горчив, солен гидик : прелез гидик : дребна покъщнина гюл : шипка (правилно - роза) гюдюл : пън гужук : късоопашат гюч-биля : едвам герчек : действително, наистина гюрюлтия : шум, крясък гем : юзда гюбре : тор гьоз : житно вместилище гюрген : габер геврек : крехко, чупливо (забележка: българското геврек - кръг не идва от турското gevrek) гюн-доусу : източен вятър гюзюн : есен гюзле : есенна трева гериз : вада, водопровод гечиндисвам : преживявам геченде : преди няколко време гюдюджия : пастир гер-меше : вид дъбов храст гелем-гелим /гел-гьорелим/ : ела да видим, но, ала геч : късно геберджек : слабо, сухо, мършаво Д. доламбаз : огнищен дървен свод дингил : ос дамга : белег дередже : степен, равнище дувар : стена (персийска дума) дам : обор дере : река (персийска дума, родствена на българското "дол") даяма : заслон за овци даяк : подпора, бой дервенджия : воденичар дерт : болка, грижа демек : т.е., сиреч дизия : низа, връв дюшек : постелка дюшеме : под, потон дипчик : приклад /на пушка/ дост : приятел (персийска) дюз : равно джинс : род денк : вързоп, равновесие (персийска) доурук : препълнен джебел : планина дик : стръмно дювенсилик : процеп за диканя дал : клон далгъч : плувец далга : вълна джам : стъкло, прозорец (персийска) джеза : глоба джанабет : зъл дюзгюн : оправно девирик : стръмен завой джанъм : душо моя (от джан - душа - персийска) давосвам се : съдя се дюлюм : уврат дилжик : тока на колан дил’ки : та не и дюлбен : завивка, забрадка (персийска) домузлук : мястото под речна воденица, където се въртят перките джезве : кафениче дърнак, търнак : копито джумбюш : смехория (персийска) душманин : враг, неприятел (древна иранска дума. Идва от "душ" - зло и "ман" - мисля. Зломишленик) далак : сплина (слезка) дилбер : пленителен (персийска - "който пленява сърцето") джесарет : смел, решителен дамъзлък : разплад /собств./ даржик : кожен мех Е. енсер : гвоздей ексик : в по-малко ердаф : връстник енкас : умишлено елтия : височина еш : другар, равен емиши : овошки еклеме : наставка емтери : земляк, съгражданин енгеч : скоба /железна/ ербаб : способен, господари еваш : мек, бавен елпезе : пастал, куп листа, връзка ек : става /на пръсти/ едепсиз : нескромен, безсрамен еллия : петдесетник З. зенгия : стреме зенгин : богат заар : петимен зияде : певече зор : мъка, стеснение (персийска дума - от sura - сила) зорлен : насила, насилие (персийска, виж по-горе) зехир : отрова зарар : загуба зян : загуба зафт : напев захмет : труд заиф : мършав, слаб зембелдек : ключалка зарзават : зеленчук зюнкерджия : вредоносен золум : голяма вреда затъ : лично, явно /от персийски зат = лице/ И. ирим : дируга икбал : щастие, бъднина (арабска ?) имрендиса : дощя му се, доиска му се икрам : чест, почест индян /енидем/ : отново, пак ихтибар : почест, знатност (арабска ?) йомюр : живот йоз : не доен добитък йозек : стърчишка /на колата/ инат : упоритост, твърдоглавие ибрик : гърне /с чучур/ за миене на задни части илкиязън : пролет илма : стръмен път ич-жегле : вътрешен .... на хамут инкяр: отказ измет : служба /от арабски - хъдмет/ йолдаш : спътник, другар (от йол - път на турски и даш - име на персийски) иллем : обаче илле-велияким : обаче ищах : охота испат : доказано, установено икелеме : втора оран (ики келеме ?) икиндия : надвечер изин : позволение икизи : близнаци йотебер : тук-таме, малко нещо (правилно - от горе, от горе) ишлек : колиба измекяр : работник, слуга имзат : помощ ишаллах = ин-шас-аллах : ако Бог иска (арабска) ибрет : за образец /от персийски ибретен-ли-с-сайрин = за пример на другите/ ич-гювели /ючгьоля/ : домозет К. кьоле: робски, работник кърлангъчки : лествици на задната двуколка на кола каната : крила /на колата/ келепир : плячка, непредвидена печалба каиш : ремък кепче : дървена гребачка за вода каба : прост (правилно - нисък) къскандисва : ревнува късканч : ревнив,а късмет: щастие, съдба (кавказка дума) кюмюр : въглища кешки /кяшки - перс./ : дано калъп : отливка /"форма"/, мярка кьотюк : пяна кибар : голям, велик каврама : сърп кавърма : пържено келеме : целина кече : пласт кандиса : убеди се, насити се (от Кандия - гръцки остров където имало силно въстание) кахър : грижа, мисъл кюнк : тръба комшия : съсед капама : покрито, задушено кир : нечистотия калпазан : мързеливец кьостек : прилика (не е ли тояга ?) кюрк : кожух къш! : междуметие за пъдене на птици, от перс. коч : овен /разплодник/ къзълджа : червенка (сорт пшеница) кусур : недостатък капак : похлупак кескин : остър кирия : наем кьорлеменден : слепешката кяр : работа, печалба кенар : край /украса на женска риза/ келвелик : кошничар кабахат : вина, простъпка кел : туга (белег на главата от кожна болест) коруджия : пъдар (от кору - пазя) каръш : педя карач : бряст кимир /ким билир/ : кой знае? каршик : смесен, смес каул : условие кабил : леснина (арабска) кабул : прието (арабска) кърънтия : дребосък, ситнеж (правилно - вътрешности на агне -от кърън = корем) кош! : впрегни се (съмнително е да е турска) колай-геле : помози Бог колай : леснина кайрят : усилие, търпение къймат : цена, стойност куру-соук : сух студ къзъл-пелит : цер карар : мярка, решение карез : злопаметност (персийска) кузалтия : усойно място каук : кух кеф : удоволствие (правилно кейф) кандърдиса : убеди клуп : дръжка, примка (едва ли е турска) камуш, камъш : твърда тръстика кангъл : половин кола къврък : осукано, пресукано късър : ялова келебек : пеперуда /метил/ кърч : поледица къзгън : разгорещен, пламнъл кара-съир : говеда картал : овен (правилното е орел, нокът) калтак : седло кафалтия : закуска. Иде от арабски: кахве-алтъ - ядене под /преди/ кафето камбур : гърбав. На френски тоже cambur – гърбав кайкъ : изпъчен кедерлия : едноок, тъжен кара-чиския : ситен дъжд кюприя : мост къйматлия : гиздав, мил къзъм : момичето ми кепенк : завеса /дъсчена/ (персийска) канджа : кучка, бъчварски клещи куландисвам : употребявам къзнък : спарен кумсал : пясъчен кара-топрак : чернозем къйфет : вид, стоеж кардаш /бе/ : бе братко курт-каранлък : вечерна дрезгавина (правилно - вълча тъмнина, от курт - вълк на персийски) кехлибар : янтър (персийска - "привличащ сламка") калем : писалка, перо касафет : грижа каят : твърде кувет : сила кудрет : сила каинче : шурей кърклъци : овчарски ножици кушлук : предобед кьорпе : младо (може и да не е турска дума) кесат : недоимък кестерме : направо каип /гаип/ : изгубено касап : месар. Иде от перс. касб = сека кавак : топола Л. лаф : дума, разговор леш : мърша, труп лелек : щъркел (древна иранска и месопотамска дума) лехем : завърка /металическа/ леке : петно ляким : обаче М. малиматлия : поука, поучително марфет /мурафет/ : искуство мунасиш /мютенасиб/ : съразмерно, угодно (мунасип ?) мандаджия : биволар маказ : дърво от покривен скелет муска : разковниче мегдан : площад, стъгда мундар : мръсен, нечист (не е турска) махна : бележка, обвинение мющерия : купувач, посетител мюзефир : клеветник махла : участък /къщи/ (правилно - квартал, село) мехлем : лекарство, балсам мерак : стремеж, желание меше : дъб мехна /мей-хане/ : дом на виното, кръчма (персийска) максус : нарочно мукаят : настойчивост мезат /мезад/ : тържище маил : наклонност, любовна мъка мутлак : навярно мухабет : веселба (арабска) меджия : тлъка мах-мемлекет : пустееща земя мюхлет : срок мостра : образец (не е турска) маслакат : дело /съдебно/ мараз : болест /неизлечима/ машаллах = ма шае аллах: което иска Бог = дано, дай Боже, браво (арабска) мишкен : глог мера, мер’а : пасище (това не е турска, а древноиранска дума) масраф : разход, разноска назлъ : неохотно, предирчивост нейса, нейси : както и да е нишан : цел нишан /мишан/ : годеничен пръстен /а/нахтар : ключ (арабска) небет : ред, по ред ниет : намерение насаят : наставление, съвет назла : болест на венците ноксан : недостиг налбант : подковач (персийска) надаз : угар намлия : един откос, ливаден ред О. оюн /уюн/ : игра опцида /еспид/ : наплат (дървена дъга за колело) олук : улей оджак : огнище ол : син, внук (правилно, олу - син) ока : един кг. 282 гр. оракчия : жетвар ортак : съдружник в търговия олнук : пасинък, потомец (правилно - побащим, втори баща, който се избира за сватбата) одая : стая П. папуци : обувки пармак : спица (по-точно - пръст на ръката) пехливан : борец, борач (персийска дума) пармаклък : решетка, решетена ограда пъндък : леска пенджера : прозорец перде : завеса (персийска) пешинт : в брой, изпърво пюскюл : ресни, висулки парче : къс, част пек-йи : твърде добре прангъ : стегнат, спретнат пей : задатък /"капаро"/ паралама : на дребно перенде : въртележка пинтия : скъперник, стипца пеклещисвам се : препирам се паха : цена Р. рахат : спокойно, слободия разгеле : сполука, сполучливо резил : дрипав, безчестен ракам : почерк, писмо резе : част от ключалка раваиш /рев-иш/ : ход ренк : цвят (стара общоиранска дума) ръз : чест /девственост/ С. саалам : здраво, яко сахат : час салма : навес сан : кошара сандък : ковчег силме : точно, непрепълно сокак : улица сайгия : почест, уважение съра : ред, пласт, слой сарък : вършина сефте : първо посещение сайвант : пруст, вход (персийска) сюфе : климия, дървен клин съндърдиса : омръзна, досадно самал /сагмал/ : доен дибитък сърт : височина, издигнатина сермия : главница /пари/ сайбия /сахъб/ : стопанин солук : дъх себеп : причина севда : любов сюреч : клин сюрек : стадо сай : леха сурат : лице сопа : тояга синджир : верига селинтия : нанос /речен/ сархат : /сер-хат = глава свободна/ пияница саз : тръстика /мека/ сакънтия : голяма нужда (правилно - недостиг) сахи : наистина сюрме : запъналка /за врата/ сюргия : брана, влекач сюрдиса : продължи сап : дръжка /на нож, на копач и др./ - спорен произход, най-вероятно аланска дума салгън : напаст /болестна/ силяфлък : кобур /за оръжие/ сиклет (съклет): притесненост, болестно състояние сабахлен : рано сутрин саде : само сабаха-карши : на разсъмване салдиса : нападна сачак : сайвант савак : заприщак /спирач на вода/ сеир : игри всякакви, зрелище сефа : равнодушие и спокойствие сулф : примирение скокут : гъдел, гъделичкано сакън : забранявам, заплашвам семт : посока, местонахождение софра : трапеза за ядене секлем : половин чувал за житни храни Т. теклиф : отказ тек-лих : единичен, сам тек да ... : само и само да... тепе : връх терезия : равнище /водно/ темел : основи (персийска) теклиф : отказ токмак : чук /дървен/ тюфек : пушка тертип : подготовка, план табиет : навик търмък : гребло тахтъ : цветна ивица в женско облекло тефтер : списък, опис, сметководство (персийска) тембих : възпитателна поръка, заръка тавлъ : тлъст, огоен таф : влага тасма : ремъчна ивица, колан трампа : смяна тимар, тимар-хане, бимар-хане : лудница, съхранение, запазване натетик : на пружина, пъргаво топурдия : шум /всякакъв/ тесте : свитък терс : опък, погрешно там-такър : без нищо тезелден /тез’елден/ : на бърза ръка, бързо ташкън : премного терлик : потник (също и чехли) терсене : наопъки топтан : на едро телтия : покривка за животни тезгях : /дест’гях/ - ръкоделница, работилница тазия : хрътка туджар : търговец тънас : куп слама с жито на харманя токат : юмрук топуз : боздуган тербие : възпитание тамам : точно тептил : преобразен тюрлия : вид, разнообразие терк : кройка, образец талим : учение туч : бронз, звънец терзия : шивач таптисам : изметнал се, заприличал У. умут : надежда умур : труд, работа уфарда : разточител, пияница услу : хитър, кротък уйдурциса : натъкми, сглоби уйдиса : прилегна, прилепна, съгласи се урсус : нещастен, безнадежден ундиса : прифана урадиса : налетя, натъкна се учкурлук : кръстна връв, връв за вързване на гащи уфан-туфан : разпердушини узаттиса : продължи унлук: брашник усталък : майстория Ф. фият : цена фишек : свитък, ялов, куршум файда : полза фаиз : лихва фукара : беден фудул : горделив ферафлък, виранлък : прохладно фарфара : бърборко, бъбрица фазла : в повече фучеджия : бъчвар X. хайляз : лентяй, мързелан хептен : съвсем, нацяло хайван : животно хабер : известие хилле : недостатък хастар : подплата хаба : шаек, дреха хаир : добро, добрина хаир : не (частица за отрицание) хич : нищо, никак хамбар : житница хънзър : свиня хиллет : изклинчване хиннет : опърничав хош-гелдин : добре дошъл хендек : трап, ров хашлама : присад хашледисвам : присъждам, облагородявам хърсъз /хаир-съз/ : без добрини, разбойник хаймана : лентяй, празноскиталец хамен : /от перс. "хеман" = веднага/ хаслъ : навярно, истина хас : чисто, право хал : състояние, положение хата : случка /неприятна/ хесап : сметка хелбетя : разбира се, така е хулуз : немирник халал : от сърце (арабска) харам : напраздно, да не прокопса хюджюрет : наем /от полски имоти/ харча : разходвам (персийска) хора-баши : хороводец (от баш – глава на турски) хасър : рогозка хас-келям : права дума хош-булдум : добре намерил хазър : готово хазърманджи : готован (готова манджа – готово ядене) хасетин /хас-ет/ : завистник хьокюм : власт, мощ хайкъръ : напречно хазна : съкровище (персийска) хатър : пристрастие хадам /хадим - от перс. хъъмет - служба/ служително, слушно хеле : най-после, преди всичко Ц. цепия : щавя, щава Ч. чешит : вид, образец чикъм, чакъм : започната ивица чахре : цвят, оттенък чоп : жребий чилингир : ковач (?, не означава ли шилигар) чифтчия : земеделец чалъм : начин чекич : чук (? - това би трябвало да е прабългарска дума, от чук -памирска) чизгия : линия, бразда чекеджек : теглич чембер : обръч чекмедже : ковчеже чекия : ножче (това е старообщоиранска дума, означаваща „ножче”) черчеве : рамка (не е турска, а иранска. Означава „четири летви – чар чаве”) чаир : ливада (персийска дума) чурук : гнил челик : стомана челия : тръне чатал : вилообразен чеверме : печено чейне : челюст читрак : гъстак чеперек : педя /малка/ чифт : двойка чомен : зеленина чунки : понеже чибук : пръчка чатма : дървен скелет на покрива ченгел : кука чолак : еднорък Ш. шубе : съмнение шеребет /шурб, шурп, шурбет, сиреп/ : питие от вода и захар шекер : захар шашкън : объркан шкембе : търбух /стомах/ - персийска дума шен : бодър (общоазиатска дума, може би китайска) шайка : гвоздей шалвари : потури (сарматска дума) шамар : плесница шевик : пъргав шиник : крина шандан /от перс. шем = свещ, иде шем’дан = шандан/ свещник шукюр : слава Богу, най-после Ю. юреклия : сърцат юз : сто, стотак юнюк : гръклян юсте : горница юрнек : образец юлар : оглавник юк : товар юрт : двор Я. ялак : корито якъщиса : намести ястък : възглавница /на колата/ япънджа : клашник ямурлук : дъждобран ян-ач : греда в основите янлъш : погрешно янъш : строй се янък : изгорял яма' : закърпа, кръпка я'ма: грабеж япъщиса : залепи яредиса, аръдиса : понрави се, подобря му -------- калцуни - /латински/ : вълнени ботуши дамажан - /френски/ - dame-jeanne (damajano) Б. ГРЪЦКИ агиязмо : светена вода, изворче аргатин : работник вапцвам : /.../ боядисвам дилафи : щипци даскал : учител дера : /.../ = снемам кожа ела : дойди зигарки : /.../ равновесие = теглилки карпуза : /.../ плод калесвам : /.../ викам калам : /.../ тръстика калеко : свако калмана : (най-добрата) – кумица, кръсница калтата : (най-добрият) – кум, кумец калотки : блажени конизма : иконостас лефтер : свободен /ергенин/ левент : храбър (персийска дума) оти : защо парясвам : напущам (дали е гръцка или персийска ?) прюсте /пиростия/ : железен триножник наулум /навло/ : превозно право пурдот /.../ : предател, изменник (на други места - чревоугодник) праматар /.../ : продавач на дребно- пътуващ търговец паратик : безделник скитасах : съгледах тримеро : тридневен пост сит : нахранен тръндафил : шипка (погрешно, триандафил = тридесет листа = роза) тимезно /.../ : чест /: - почтено харесвам /.../ : нравя се, нрави ми се харизвам : подарявам втасах : /.../ стига, доста тъчно трапеза /.../ : гощавка В. РУСКИ я : аз чорт : дявол кутри : кои некутри : някои

Съсипаха и хубавите македонски песни...как сега да изпееш"Северномакедонско девойче..."?Или пък да рупаш "северномакедонска наденица"?????

Явно не вдяваш мащаба на предателството.... и не си само ти!

това ли ви е българския нещастници . След това мога да ви копирам руските думи на които говорим

държавата да е създадена едновременно в Киев? В Киев е създадена държавата Рус. След християнизацията започват колонизация на север в земите на фино -угрите При татарското нашествие Москва - Мошкава е наскоро създадено градче - колония в земите на фините Дори в 16 век, повечето село около москва за фински - нещо като днешните карели, православни, ама финландци Забутаната Мошкава става център на едно от руските княжества, с измами, отрова , много лизане на татарски задници и дори пращане на татарски войски да колят и грабят в земите на другите князе А по -късно, ама доста по късно, чак при Петър първи става Русия, просто крадат името, и сега обясняват как РУС трябвало да се нарича Украйна Наглост

Ти живот имаш ли си, бе? Резан.

Реалност, виртуална реалност.

Не българският е копиран от руският, а руският от българският Въпрос на историческа хронология, няма как по старото да копира по новото

македонска лютеница...не гръцка...ама май такава няма :-)

За всички учени хора е ясна историята на езиците. С историята на българският можем наистина да се гордеем. Защото тъкмо той и никой друг е в основата на всички езици, който наричаме словенски или словенобългарски. Идва от слово, защото в началото бе кое? Словото, цитата е от Библията. Сега се пише славянобългарски и ето ти проблем, неуки "македонци", си мислят, че има два различни езика. Езика е един и е българският език станал литературен и църковен , за цяла Източна Европа през 10в.-11 век. Защо ли? Защото от 7 до 11 век България е била империя в политически и културен смисъл. Дори когато И.Р.И. взема политическата власт в Б-я империята е имала интерес Православната вяра в Европа да продължи да се развива, главно на изток естествено. Великото Литовско кралство дори е приело български монаси и 50 г. българския е бил официалният език на канцеларията на Краля. Но не са само те Полша също в началото е била Православна, сиреч писала е на български. Днешните румънци, молдовци и т. н.

Ти като гледам използваш доста руски думи като копирам

езикът е първата ВИРТУАЛНА реалност...

стига си задавала глупави въпроси !

"Самосъзнание " значи,и кога се осъзнахте?По нареждане на маршал Тито!.Самосъзнание изградено върху костите на убитите българи.Не помните Кървавия божик 1945 г./Коледа по стар стил на 07.01./Тогава по списък на Лазар Колишевски са убити 1200 българи,а по късно още 23 000.Това е областите на Охридско и Преспанско.Голяма част са хвърлени в Преспанското езеро,други захвърлени в общи гробове в църквата във Велес.Още 130 000 измъчвани,прокудени,разселвани.Да ,самосъзнание ,създадено с насилие,за да се унищожи българското.Значи да забравим за убитите и да подадем ръка на днешните сръбски подлоги.Смятам,че няма как да се случи,без осъзнаване и приемане на действителноста.Те и гърците ще се " зарадват " на самосъзнанието ви.С сърбите ще продължат да ви се подиграват ,ни и държат изкъсо.

да кажат чао на идеята за ЕС

Да не говорим за малоумните ѝ разсъждения, които очевидно в нейната тиква имат статут на научни факти.

шапка ти свалям...как свърза словенския и Библията...

колко от тези думи се използват наистина Не повече от 5

Сложна е темата, ние не можем да им налагаме да се чувстват каквито си искат, има много примери в Европа на такъв вид държавици, но има едно общо и то е че тези държавици не крадат историята на други такива. Това е все едно Турция да претендира че е наследник та Византийската империя поради факта че сега е заела тази територия. Същото се случва с много бивши републики на СССР, но там все пак е имало държави преди да се включат към СССР , някой от тяхтвърдят че говорят на друг език не на руски. Както и да е историята не можем да делим , гърците също не я рязделиха с тях.

Македонски подобия на хора. Никой не го интересува за вас. На никой не му пука. Дали на вас ви харесват промените, които беше крайно време да бъдат наложени, на България, Балканите, Европа и света не им пука. Съгласявате се имате светлина в тунела, не го ли направите обратно във фермата. Живи и здрави и се нервирайте колкото си щете! Амин !

Коя палпогрупа и кое изследване цитираш та "49% е тракийския ген"?

–добър вечер,Лепо Брено...А тя му отговаря:...мажо я па не съм Лепа Брена,я съм жена ти...Знам ма жено,знам че не си Лепа Брена, я така си лажем УЙО...!ТА ТЪЙ И С ЕЗИКА!!!!

Яз сум вистинска македонка Скопе и сакам да зборувам кон оваа важна тема за македоно бугарските односи. Цела Македония е возмутена, одвратена и прекинета от оваа наи големата перверзия, коя що я исмисли бугарската духовно-аморалитическа проститудка БАН. Немам зборови с кои щто да изречем погнусата си великобугарските педери, мерзко-пощтурели татари, кои щто доидеха кон Балканскио полиостров от мизерна Монголия. Ние, сите македонци тогай ви сретнахме, дадовме ви алфабето дадовме ви култура, дадовме ви територия да си построите долнопробно-вонещите куки а вие како ни се одблагодарувате? Зощо краднете перманентно-безобразно, маниакалистическо-перверстически от нащата история. Сите македонски херои ги прифатихте како бугарски. Позор, позор, позор!!!! Яз веке немам зборови да опишем омрезлението си бугарските пасивни педери и врли лесбойки кои що сакат да прелапат Македония. Нека сите честни македонски жене, да се сабереме на площадо в скопе уще утре, да се организируюме и да проникнеме в недрата на бугарската мерзост, злост и побаруванйе. Позор!

Да знаете, че французите ще заговорят на чист английски! Или англичаните! Или испанците, дето половината свят говори на испански! Странна логика, след две поколения всички щели да говорят на английски! Хората ако искаха да говорят на един език, щяха да говорят на Есперанто и сега всички да говорим на Есперанто! Трябва да открием извънземни или те нас да открият, за да заговорят жителите на Земята на един език и тогава пак няма да се случи! И защо украинския, руския или сръбския да не са форми на Българския, след като държавата ни е по-стара?! Да не говорим, че на територията на Украйна е била старата Велика България! Така че...!!!

Този въпрос е психологически, а не научен,

Руското влияние в българското словообразуване Макар че в българските народни говори съществуват отглаголни съществителни с наставка -не (ходене, гледане, приемане, обръщане), под руско влияние масово в български навлизат отглаголни съществителни с наставка -ние (за повече подробности вижте тук). Под руско влияние навлизат редица думи, образувани и със следните наставки: съществителни с наставка -ие, например: известие, отличие, условие, събитие и т.н. съществителни с наставки -ство и -ствие, например: равенство, количество, качество, приветствие, отсъствие и т.н. Наставката -ство съществува в българските народни говори (например, робство, Рождество), но благодарение на руските заемки нейната роля се засилва. прилагателни с наставка -ствен, например: качествен, свойствен, веществен, естествен и т.н. глаголи с наставка -ствувам > -ствам, например: свидетелствам, учителствам, приветствам и т.н. съществителни с наставка -тел, означаващи деятелни лица и предмети, например: възпитател, просветител, доброжелател и т.н. В българските народни говори за образуване на такива съществителни се използва наставка -ач, като по този начин се образуват двойки съществителни, които често не са само синоними, например: носач – носител, пазач – пазител, писач – писател и т.н. Наставката -тел е станала продуктивна в български и с нейна помощ са образувани редица нови думи, например: предпазител, разклонител, чистител, почистител и т.н. От съществителните на -тел се образуват и много... прилагателни с наставка -телен, например: последователен, доброжелателен, поучителен и т.н. прилагателни с наставки -ист и -оват, например: хълмист, цветист, петнист, продълговат, простоват и т.н. в областта на глаголната лексика навлизат глаголи с представки, като корените на тези глаголи съществуват в български. Заетите глаголи само частично се побългаряват, например: получавам (срещу бълг. сполучвам), наслаждавам се (срещу бълг. подслаждам), изучавам (срещу проучвам) и т.н. има и редица други глаголи, които са навлезли вероятно по същия начин, например: побеждавам, награждавам, съкращавам, размишлявам, употребявам и т.н. Някои от тях обаче напълно са асимилирани фонетично в българския език, например: провъзгласявам, прекратявам, представям и т.н. по образец на руски глаголи с наставка -ничать, в български се образуват редица глаголи с наставка -нича, например: нервнича, посреднича, сътруднича, угоднича и т.н.

той използва технически термини /ако мога да кажа - технически думи/ - копи и пейст

През Възраждането в България се въвежда светско образование, което стимулира въвеждането на нова научна, политическа и културна терминология. Най-значим източник в този случай се оказва руският език. По този начин в български се установяват думи от следните категории: глаголи, например: наблюдавам, старая се, уважавам, заявявам, трогвам, преодолявам, преподавам, принадлежа и т.н.; съществителни, например: разписка, дописка, сказка, доклад, данни, задача, покупка, обстановка, випуск, хазяин и т.н.; прилагателни, например: усърден, сложен, способен, опасен, бивш, необходим, необятен, необозрим, преждевременен и т.н.; наречия, например: непременно, даже, вероятно и т.н. Процесът на навлизане на руски заемки в българския език е протекъл сложно и многостранно, поради което голяма част от думите са асимилирани според фонетичните особености на българския език (например усърден, вм. усерден). Руското влияние върху българския език в областта на лексиката се налага главно по книжовен, а не по устен път, въпреки че има редки случаи на устни заемки (например хазяин от хозяин). В този процес обаче навлизат и редица ненужни думи, които си имат живи съответствия в български, например: съблюдавам (спазвам), обезателен (задължителен), давление (натиск), осторожен (предпазлив) и т.н. От църковнославянски и руски в български навлизат и много сложни думи: съществителни, например: благоденствие, местопроизшествие, местопрестъпление, словосъчетание, местоимение, езикознание и т.н.; прилагателни, например: първоначален, самоуверен, благоразумен и т.н. По образеца на сложните думи, заети от руски, в български се образуват самостоятелно нови сложни думи като: ветропоказател, бързопис, денонощие, високоговорител и пр. Чрез руско посредничество в български навлизат множество думи от международната лексика, например: конституция, революция, плюс, минус, режисьор, музика, варваризъм, полюс, автор, ревизор и т.н.

печени зеилени чушки, сирене, краставици, дсоматки....в чиния, красиво и богато направени .... и да има и мръвки сред зеленчука

забрави да добавиш :-)

а сега да го духате

Между истината и лъжата стоят фактите на България и Гърция. На лъжата стоят манипулациите и пропагандите насаждани по Титовия режим, които довежда до днешната Северно македонска облъчена сган. Или -или.

В българския има и руски думи по стечение на обстоятелстеата,а в измисления македонски има сръбски думи по същия повод.В " книжовния" маке са премахнати някои букви като "ъ" и други,по решение на сърбите.