САЩ критикуваха отричането на броя на жертвите в Сребреница
Това е "стъпка в грешна посока", смята Държавният департамент
Обратно в новинатаКоментари - САЩ критикуваха отричането на броя на жертвите в Сребреница | Днес.dir.bg
Коментари
Младко Старич, а кога ще бъдат осъдени усташите, албанските главорези и ибийци и ислямските терористи и бандити от Международният наказателен съд? Или те са невинни мамини душици, а само сърбите са виновни? Хайде, стига сте се излагали като прости кифладжии и проверете реалните исторически факти, а не тези измислените от ООН и ще разберете, че мюсюлманите и хърватите подкрепяни от Запада подпалиха войната в Югославия и въоръжаваха ислямистите и усташите с модерни оръжия и помощи?
Интересно е, че по времето, за което се твърди, че сърбите са изтрепали 8000 младежи и мъже в Сребреница, в анклава има холандски военни, които са "миротворци". Преди години бе изказано мнението, че те заедно с всевъзможни "партньори" на босненците са участвали в клането. Интересен слух, който циркулираше насам-натам по време на войната в Косово, а и малко преди нея.
Да разбием западният мит за Сребреница: Сребреница е град с големината на нашия Ботевград. Разположен е в Източна Босна, близо до границата със Сърбия. Т. нар. „клане“ и въпросният „геноцид“ е трагедия, разиграла се през 1995 г. Но тази трагедия е всъщност последваща на трагедията в Сребреница в продължение на две години след 1992 г., за която днес никой не говори и светът не знае точно какво се е вършило през тези две окупационни години, през които редовната войска на Босна, под командването на Насер Орич завзема този град, отдалечен от големите сражения и населен с 25 % сърби. Там Орич създава мюсюлмански анклав с площ 900 кв. км и с център Сребреница, където започва и етническо прочистване на сърбите. Под ножа на бошняците-мюсюлмани попадат 50 сръбски села. Няма делник, няма празник за жестокостите на бойците на Орич. В голяма степен на страната на мюсюлманите в Босна оперират и чужди наемници главорези, подобни на тези, които западът хвърли срещу сирийския народ! Реакцията на международните правозащитни организации е вяла и може би затова те и досега не могат да дадат смислен отговор на два въпроса: има ли разлика между убийството на 8 000 мюсюлмани за 3 дни и на същия брой православни сърби в сръбските села за 3 години???? Когато през 1993 г. ген. Младич, командващ армията на Р Сръбска, превзема Сребреница, заповядва да се предоставят автобуси за изтеглянето на 22 000 жени и деца, босненски мюсюлмани, към земите, контролирани от Алия Изетбегович. Но остатъците от печално известната 28-ма босненска дивизия, около 5000 души, не искат да се разоръжат, въпреки че по плана на Клинтън Сребреница е обявена за „зона за сигурност“ и те не трябва да са там. В нея е разположен и батальон с 800 холандски „миротворци“. Естествено западът е на страната на мюсюлманите и ги подкрепя по всякъкъв начин срещу православните и сърбите. Тези части предприемат опит за изтегляне, заедно с невъоръжени цивилни, потеглят през планините и там намират своята гибел от сръбските засади. Да, жертвите са хиляди, но мнозинството са загинали не обесени или разстреляни на площада в Сребреница, а във военни сражения, включително и с паравоенни формации в „котела” около създадения мюсюлмански анклав. Показателно е мнението на Я. Кедми, който казва: "Всичко, което се случи в бивша Югославия, можеше да бъде избегнато, ако тогава Русия беше каквато е сега."...
плюя на държавният департамент на сащ след ВСВ втората еврейска държава го играе господар на Света тези кравешки изпраж нения си разиграват коня и изнасят свобода и демокрация/разбирай война/ навсякъде на майка си в окото - жертви са които те кажат и колкото кажат......а и винаги да ги дели поне един Океан от конфликта, че ако са на терен ще има нагъзаки -
Сребреница е предшествана от босненско клане на предали се сърби край Сараево благодарение на Американска тридневна бомбардировка Сърбите просто отвръщат на клането Не че са китка за мирисане но ,,,нашите касапи,,,,са си наши касапи и там активно се учи на клане самия Бин Ладен тогава ,,наш,,човек, тоест американско говедо
В Босна и Херцеговина срещу сърбите, действаха същите мюсюлмански наемни главорези, които през 2011г. западът хвърли срещу сирийците.
Както показва най-новата история на света, зад всички масови убийства, по-рано или по-късно се появява сянката на САЩ и/или Англия.
я щатите да си преброят жертвите от тяхните агресии. Та като почнем от изтребването на индианците, избитите черни роби и продължим с Херошима и Нагазаки, Виетнам та и до ден днешен. Наглоста им няма край.
Г-н либерален крах,изнесените от Вас факти(не оспорвам тяхната достоверност) с какво променят нещата по отношение на клането в Сребреница? Факт е,че има масови гробове на мъже и момчета.Факт е,че в общините Зворник,Мали Зворник,Братунац и Сребреница живее компактно мюсюлманско население и в тези райони е извършено етническо прочистване(цитирам Ратко Младич).Факт е,че сърбите воюваха последователно със словенци,хървати,босненски мюсюлмани и косовари и действията им няма как да бъдат оправдани със САЩ или ЕС. И престанете да оправдавате поведението на хора,отговорни за смъртта и разделението на не едно семейство. Кой е отговорен за 'десетдневната война" в Словения?Кой е отговорен да Вуковар,за бомбандирането на Дубровник?За пазара в Сараево?За болницата в Сараево?За библиотеката в Сараево? Кой?
Хм. Сръбският башибозук достатъчно е зверствал и по нашите земи. Колко м3рни жертви сме дали и ние.
Вашингтон няма как да е доволен, т.к. Сребреница е на неговата сметка! Сребреница е една голяма военна провокация на Изетбегович, договорена с Бил Клинтън, организирана, за да послужи като повод за военна намеса на НАТО и спечелване на общественото мнение. Това го признават дори мюсюлмански източници(напр. Хакия Мехолич) , а Ибран Муставич пише.” Трябваше да се провокира нападение от демилитаризирана зона и да се пожертва Сребреница. Сценарият при предаването на града беше добре подготвен. За съжаление, Президиума на Босна и военното командване бяха замесени в тези планове. Те дадоха заповед за нападение над сърбите от тази демилитаризирана зона” Сребреница е едина голяма провокация на запада! В хода на операцията по превземането на Сребреница, през шестдневните боеве сърбите се прегрупират под формата на подкова, като при това оставят постоянно открит един коридор за изход на мюсюлманите към Тузла В навечерието на решителните боеве, щабът на Босна и Херцеговина внезапно отзовава Насер Орич и 17 офицери, като оставя отбраната на града без ръководители. Прословутата 28-ма ханджарска дивизия, съставена от наемници и муджахидини от цял свят, даже и не се опитва да организира отбраната, въпреки, че разполага със съвременни противотанкови оръжия.. Британският военен аналитик Тим Рипли написал, че при превземането на града холандските умиротворители видели „как босненските мюсюлмански поделения бягат извън града пред техните наблюдателни постове, въоръжени със съвършено нови образци противотанкови оръжия”. Друг специалист -Карлос Мартинс Бранко писал, че мюсюлманите така и не използвали своята тежка артилерия, намираща се, впрочем, под контрола на ООН и насочена срещу сърбите, въпреки, че имали прекрасни възможности да сторят това. Защо постъпват така? Ами защото военният отпор би поставил под съмнение имиджа на жертви, който те настойчиво се опитали да си създадат...
боли ме Кривия какво мисли държавния департамент крайно време е държавният департамент да отчете какво мислят другите
Този изрод взриви телевизионната кула в Белград защото вървеше филма ДА РАЗЛАЕШ КУЧЕТАТА, който беше за него и Моника, бяха убити 15 невинни журналисти, мир да не види и на оня свят
Истината трябва да се знае: Събитията с 23-годишна давност нарочно се вадят от историческия контекст в конфликта в бивша Югославия и по-конкретно от контекста на гражданската война, с нейната национална и религиозна съставка в бившата югославска съюзна република Босна и Херцеговина. След дълги дебати Народната Скупщина (парламентът) на Сърбия приема декларацията за Сребреница, която осъжда събитията в града през юли 1995 г. Според официалната трактовка армията на босненските сърби на 11 юли 1995 г. нападнала „босненския град Сребреница и организирала там геноцид, убивайки осем хиляди мюсюлмански мъже и юноши”. За категоричното утвърждаване на тази версия са задействани институциите на новия световен ред. През февруари 2007 г. Международният съд на ООН признава събитията в Сребреница през 1995 г. определя събитията в града като геноцид, но сваля отговорността от Сърбия; през януари 2009 г. Европейският парламент провъзгласява 11 юри да „ден на паметта за геноцида в Сребреница”. Независими експерти, чието мнение не се отразява в медиите, твърдят, че са убити няколко стотин босненски мюсюлмани. Сръбският изследовател Милан Булаич пише: „Ако мюсюлманските власти искаха да видят колко са жертвите, можеха през 1996 г. да преброят населението и да сравнят данните с тези от 1991 г., но това не е направено...” Преброяването трябва да се извършва на всеки десет години, но това не е направено и през 2001 г., защото щеше да стане ясно колко сърби са загинали в Сараево и Сребреница, посочва Булаич. Освен това има един много важен момент: престъплението не е извършено над мирното мюсюлманско население, а над военнопленниците от 28-а дивизия в армията на Босна и Херцеговина. Военнослужещите от тази дивизия под командването на Насер Орич са концентрирани в Сребреница, въпреки че градът е обявен за демилитаризирана зона под защитата на ООН в съответствие с Резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от 1993 г. и Договора от април 1993 г., подписан от сръбския генерал Ратко Младич и мюсюлманския генерал Сефер Халилович. В тази „демилитаризирана зона” главорезите на Насер Орич при пълното затваряне на очите на разположените там холандски миротворци извършавт кървави набези срещу близките сръбски села. Един месец преди освобождението на Сребреница от армията на босненските сърби мюсюлманското правителство в Сараево отзовава от града няколко високопоставени офицери от 28-а дивизия, включително и Н. Орич. На 26 юни 1995 г. мюсюлманските сили извършват нападение срещу сръбското село Висница и дават повод на сърбите да настъпят към града. По времето на сръбската военна операция една част от войниците от 28-а дивизия се предават в плен, а друга загива в сблъсъците с армията на босненските сърби. В периода от 1992 до 1995 г. в града и околностите му избити около 3200 сърби. Мюсюлманските бандити на Насер Орич не щадят жени, деца и старци. Историята за Сребреница няма да бъде пълна, ако не разкажем за личността на Н. Орич. Той е роден през 1967 г.; след службата си в югославската армия работи в силовите структури; през 1991 г. преминава на служба в армията на Босна и Херцеговина; през 1992 г. е началник на мюсюлманската полиция в градчето Поточари, близо до Сребреница. През юни 1992 г. С. Халилович, началник щаб на армията на Босна и Херцеговина, назначава Орич за командващ частите на Териториалната отбрана в Сребреница. От януари 1994 г. Орич командва „осма оперативна група в щаба на армията на Босна и Херцеговина в Сребреница”, която през 1995 г. е преименувана на „28-а дивизия във втори корпус”; през юли 1994 г. Орич получава званието „бригаден генерал”. Бившият командващ силите на ООН в армията на Босна и Херцеговина френският генерал Филип Морийон посочва, че Орич си признал за масовите убийства, в които лично участвал. Членът на независимата международна група за разследване на убийствата в Сребреница Джордж Богданич пише, че Орич показвал видеозаписи на престъпленията си пред репортера „Вашингтон пост” Джон Помфрет и репортера на „Торонто Стар” Били Шилер. Шилер подробно описва посещението си в дома на Орич през януари 1994 г. На видеозаписи той видял горящи сгради, отрязани глави и бягащи хора. Орич през цялото време се възхищавал от работата си. В кадрите Шилер видял мъртви тела на хора, загинали от взривове. По думите на Морийон Орич сам си признавал, че убивал масово сръбско население. Подразделенията, командвани от него, извършвали чудовищни престъпления във всичките близки до Сребреница села. В показанията си пред Международния трибунал за бивша Югославия на 12 февруари 2004 г. Морийон заявява, че е убеден, че нападението срещу Сребреница на 11 юли 1995 г. е „пряка реакция” на масовите убийства на сърби от Насер Орич и неговите части. През 2002 г. Международният трибунал предявява обвинения срещу Орич за „лошо отношение” към пленниците. Както отбелязва Богданич, системните масови убийства на сръбско мирно население вероятно не се смятат за „престъпление срещу човечеството”. Когато през юли 2006 г. четат „присъдата” на Орич, той знае, че ще бъде освободен; буквално същия ден се връща в Сараево. Мюсюлманското население организира тържествен прием на „героя”. По това време вече е доказано, че Орич убивал цели сръбски семейства. Преди смъртта си сърбите са подлагани на жестоки изтезания. В присъдата тези ужасни престъпления обаче не фигурират. Поименно независими експерти установяват имената на 3262 жертви на Орич и неговите главорези. През юли 2008 г. Хаагският съд сваля всичките обвинения срещу Насер Орич. Както пише в тези дни белградският вестник „Вечерни новини”, „хаагската справедливост отново затвори очи за престъпленията, извършени над сърби”. През февруари 2008 г. в Сараево излиза книгата на Ибран Муставич „Планираният хаос”. Авторът й е бивш съратник на Орич, който влиза с него в остър конфликт. Мустафич е бил депутат в парламента на Босна и Херцеговина. По времето на войната той се намирал в Сребреница, бил пленен от сърбите, а след това с посредничеството не международни организации е освободен. В книгата си той описва и нечовешката жестокост на „командира на 28-а дивизия в армията на Република Босна и Херцеговина”. На 3 октомври 2008 г. Орич е задържан в Сараево с обвинение за рекет, похищения на хора и нелегална търговия с оръжие. На 24 юни 2009 г. сараевският съд осъжда Орич на две години затвор за незаконно притежаване на оръжие и взривни материали. През юни 2015 г. в Орич беше задържан в Швейцария по искане на Сърбия.