Повечето културни политики днес обвързват опазването на културното наследство със социалното и икономическо развитие на района

08:55 | 18 април 2021 0 1970 БГНЕС

В международния ден за опазване на паметниците на културата, 18-ти април, водим разговор с проф. Желю Владимиров - доктор на икономическите науки и професор в Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Интересът и работата на проф. Владимиров са насочени в областта на конкурентостта на малките и средни предприятия, иновациите, предприемачеството и интеграция на културното наследство в социално-икономическото развитие.

Може ли да гледаме на обектите на културното наследство като на предприятия и какъв е успешният модел за генериране на интерес към тях, разказва проф. Желю Владимиров, който е и част от изследователския екип от Центъра за върхови постижения "Наследство БГ" .

- Проф. Владимиров, миналото има ли достойно място в настоящето ни - съхраняваме ли достатъчно културното наследство у нас?

Проф. Ж. В.: С възникването на нациите в модерно време интересът към културното наследство се засилва, защото допринася за национална идентичност и чувството за принадлежност. Какво е наследство или какво да се запази от миналото като наследство обаче е сложен въпрос и зависи от доминиращите ценности в едно общество. Ако тези ценности са общо споделени, тогава и отговорът на този въпрос е лесен. Ако обаче в едно общество има групи с различни ценности, няма разбирателство какво да се запази от миналото като наследство. Например за наследството от Възраждането в България у нас има единомислие - както материалното недвижимо, така и нематериалното наследство се смятат за ценни и мнозинството българи искат да ги запазят. Същото се отнася и за наследеното от траките и римската епоха. Не така стои въпросът обаче с наследството от социалистическия период.

Друг въпрос е как да се запази едно минало като наследство. Част от недвижимото материално наследство като крепости или светилища са останали под формата на няколко стени. Въпросът е до каква степен да се запазят в автентичен вид или да се възстановят по преценката на специалисти. Единият подход е да се търси максимална автентичност, докато другият е насочен към това наследството да помогне за социалното и икономическо развитие на района и местните жители. Между специалистите има дискусия по тези подходи. Повечето културни политики днес, в т.ч. и в България се ориентират към обвързване на опазването на културното наследство с получаването на някакви социални и икономически ползи. Не случайно в тези културните политики се акцентира върху връзката между опазването на наследството и развитието на туризма и други икономически дейности.

Разбира се, че обектите на КИН не са предприятия, те имат своята историческа, естетическа, образователна и друга ценност. Те са публични блага, което е основание и за публично субсидиране на тези дейности. Проблемът е, че в много страни средствата за опазване на тези обекти са недостатъчни. Вероятно това е причината и за промяната на културните политики към по-децентрализирано и по-комерсиално управление на обектите на културното наследство, засилването на пазарния подход и включването на бизнеса за подкрепа на наследството.

Има примери за това как заможни дарители подкрепят културата и наследството, за да повишат своята репутация и социален статус. Понякога не само с дарения, но и с лично ангажиране за развитие на наследството дарителите могат да се превърнат в "лидери на културното наследство". Такъв е случаят с историческия комплекс Цари Мали Град.

- Проектът "Цари Мали Град" предизвиква както огромен интерес от посетители, така и критики. Безспорно е, че той е еталон за социализация и достъпност, това ли е добрия пример за съхраняване на културно наследство?

Проф. Ж. В.: Комплексът Цари Мали Град (ЦМГ) представлява случай на "ново наследство" - преоткрити, преустроени и регистрирани обекти на наследството между 2006 и 2013 г. Това са средновековната църква "Св. Петка", новосъздаденият етнографски музей и късноантичната крепост.

Аз съм част от екип, реализирал анализ на случая с ЦМГ в съвместна работа с доц. д-р Петя Славова, докторант Нина Денисова и докторант Росалина Тодорова. Изборът на ЦМГ се дължи на факта, че той е сравнително "успешен случай" на проект за създаване и опазване на културното наследството в сравнение с други подобни проекти. Че той е успешен може да се види от добрите показатели - голям среден брой посетители - 80-100 в работни дни и до 6000 в празнични и почивни дни (преди пандемичната ситуация на COVID-19). По данни на управителния орган, Комплексът се самоиздръжка (приходите на за 2019 г. са 91 000 €, докато безвъзмездните средства за издръжка възлизат на 60 000 €). ЦМГ осигурява преки и косвени работни места. При този обект почти няма сезонност и се посещава през цялата година. От откриването си (2013 г.) до сега, ЦМГ има приходи, които надвишават размера на получените средства по проект от ЕС (2,75 милиона евро). 74% от интервюираните посетители признават, че са впечатлени от комплекса, а общественият му имидж е повече от добър.

Що се отнася до критиките към комплекса ЦМГ, те се основават на подхода за търсене на максимална автентичност, която според някои специалисти, не е постигната при възстановяването на крепостта.

- Как е финансиран проектът "Цари Мали Град" и как се стига до неговото случване?

Проф. Ж. В.: Комплексът е финансиран с лични, корпоративни и обществени дарения, както и със средства по проект на ОПРР, които формират една "спирала на въвличане", в която първият главен дарител има ключово значение. Инициативите, свързани с културното и историческо наследство се нуждаят от лидери. Тези лидери трябва да притежават собствени ресурси или да могат да мобилизират такива, да работят добре с местните и държавни институции и дори понякога да "заместват" техните функции, и да са обединители на местните общности. Например в случая с ЦМГ лидерът е крупен бизнесмен, но той е и този който непрекъснато набелязва проблеми по крепостта и съдейства за тяхното разрешаване.

- Всяко място ли, което съхранява историческа памет, може да последва примера на Цари Мали Град?

Проф. Ж. В.: Културно-историческата значимост на мястото е важна, но само ако мястото е обживяно, достъпно, приятно и може да се самоиздържа. Обекти на КИН могат да привличат устойчиво посетители, само ако прилежащите им пространства и населени места станат достатъчни приятни за посещение и обитаване. Според мненията на посетителите комплексът ЦМГ е посещаван и харесван заради комбинацията си с хубава природа, чистота, гледка, спокойствие. Най-голям дял от тях са съгласни с твърдението, че комплексът позволява съчетаване на чиста природа, атракция за децата и културно-историческо познание (86%). Малко над 90% от анкетираните споделят, че биха се върнали отново в комплекса ЦМГ, а 83% твърдят, че биха препоръчали това място за посещение на свои близки и познати. Следователно, тайната на туристическия и икономически успех на това място е в комбинацията - хубава природа, достъпност, атракция за децата и чистотата в хармония с културно-историческото наследство.

- Едно място с културно-историческо наследство може ли да се превърне в генератор на просперитет за местните общности?

Проф. Ж. В.: Развитието на с. Белчин и района като туристическа дестинация е мотивирало половината от анкетираните представители на бизнеса да започнат собствен бизнес. Мнозинството от тях споделя, че са очаквали създаването на комплекса ЦМГ да повлияе положително на техния бизнес, като също толкова от тях твърдят, че тези очаквания са се оправдали напълно. От данните за една от фирмите се вижда, че приходите от продажби на външни клиенти на комплекса ЦМГ са два пъти по-големи в сравнение с приходите от продажби на местните жители. Половината от запитаните са напълно съгласни с твърдението, че бизнесът им съществува благодарение на комплекса ЦМГ. Мнозинството от анкетираните са съгласни или напълно съгласни с ползите, които създаването на комплекса ЦМГ е допринесъл за селото и района около селото - такива като увеличени инвестиции, подобрена репутация на района като място за туризъм и с културно-историческо наследство, повишена устойчивост на бизнеса, увеличена заетост и др. Не на последно място, създаването на ЦМГ е довело до повишаването на цените на недвижимите имоти (къщи, парцели, земеделска земя).

- Какви биха били вашите препоръки за популяризацията и правилното използване на културното наследство като генератор на добра промяна на мястото и околността, в който се намират?

Проф. Ж. В.: На първо място, обектите на КИН имат нужда от "лидери" на наследството. Това може да са както бизнесмени, така и граждани, общини, НПО или други организации. Важното в случая е степента на ангажираност, желанието да се запази и възстанови дадено минало като наследство, което да съответства на желанията както на местните жители, така и на по-широката общност. Редица програми като ОПРР и ПРСР предоставят финансови средства по проекти, свързани с опазването на КИН.

На второ място, обектите на КИН, които са предмет на опазване и възстановяване, трябва да могат да привличат посетители. Търсенето на обекти на културното наследство от хората е от критична важност, тъй като без публика културният продукт не съществува. За целта обаче е важен не само обектът на КИН, но и дали е лесно достъпен, дали околната среда е облагородена, чиста, така че да направи посещението приятно.

На трето място това е наличието на интересен разказ за обекта, мястото и района. Този разказ не трябва да се изчерпва с традиционната историческа и археологическа информация, предоставена като сухи факти. Такъв разказ трябва да бъде вълнуващ, да води до истинско преживяване от докосването с наследството, така че да остави незабравим спомен. Страната ни има богато културно наследство - тракийско, римско, средновековно, но малка част от него е съпроводено с разказ, който да доведе до незабравимо преживяване.

- Софийският университет е водеща организация по проекта "Изграждане и развитие на Център за върхови постижения "Наследство БГ", финансиран по Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж". Какви са иновациите в опазване на културното наследство по него?

Проф. Ж. В.: Центърът за върхови постижения, Наследство БГ" внедрява изцяло иновативна инфраструктура по отношение на изследванията за развитие и опазване на културното наследство. Тази инфраструктура включва високо-технологичен комплекс без аналог към момента, който обединява експертни екипи от редица области, свързани с изкуствата и културата. По същество, това е интегрирана базова и управленска система за интердисциплинарни изследвания в сфера, която към момента е фрагментирана и затворена като продукт в тесните граници на специализирани институции и екипи. На културното наследство се гледа не само като на нещо, което е с висока стойност и даже безценно, неоценимо, но и като на фундамент за социално и икономическо развитие.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж", съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от проект BG05M2OP001-1.001-0001 "Изграждане и развитие на Център за върхови постижения "Наследство БГ" и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.

ИЗБРАНО