Коментари - Парламентът обяви Гладомора в Украйна за геноцид, ще го отбелязва ежегодно | Днес.dir.bg

Стига сте ни занимавали с престъпленията на Кочината Русия. Ние живеем в България.

Освен че е наритал западните агенти Ленин и Троцки, Сталин побеждава и Фашистка европа.

Някой ден в бъдеще време ще обявим днешната действителност за Соросомор ... от сега гласувам "ЗА".

Не руснаците, а комунизмът-социализмът-атеизмът е чудовищно и зловещо!

Видяхме кой са болшевишките партии в Б-я. БСП и Възраждане.

Нещата отиват към Политикомор.

Защо в нашия парламент се чува повече думата Украйна наместо България?

гладомора у бугарско кога.. ббаахаха що си не гледате кочиеарката ами си навирате гюбрясалите гаги дет не им е мястото? тъпи упраници- проZд народ

Всичко Мара втасали това остана да решават.Лицемерие!!!

Където е стъпил руски ботуш, там трева не расте.

Тия политически престъпници изгониха от България близо 3млн души, като го подложиха на геноцид и с цялата си наглост тръгнали да се месят на други държави. Да се молят само такива като мен да не вземат властта, че ще бъдат избити като кучета.

Докога ще се занимава с Украйна? Стига вече де!

И след като в 21 век народът ти е на първо място по скорост на изчезване и измиране в света!!!! Български дупетат и фашистка свиня са синоними

За глупавите хора които не са чели от дебелите книжки по история ще кажа че Гладомора е термин използван за глада срещу украинските етноси в СССР, но реално това събитие се е случило навсякъде в тогавашният Съюз и е бил еднакъв за руснази,казаци,украинци,белоруси,казахстанци и тн тн. Това че се прави специално тази част от история достояние и ще се отбелязва е поредният случай в нашата и световната история в която шепа хора се опитват да променят нюансите и детайлите по историческите казуси.

“ Как четирима мъже заснеха Гладомора с риск за живота си 27 април 2022 Свободна Европа Снимка: Александър Винербергер / Samara Pearce Archive (Courtesy Photo) Снимка: Александър Винербергер / Samara Pearce Archive (Courtesy Photo) Вижте коментарите Наричан е Украински геноцид и Украински холокост. Става дума за Голодомора - масов глад в Съветска Украйна през 1932-1933 г., организиран от властите под ръководството на Йосиф Сталин. Тук са историите на четирима мъже, успели да запечатат на лента свидетелствата за страданието на украинците. Ако болшевиките бяха успели, историята на Гладомора можеше никога да не бъде разказана. С намерението си да представи безмилостно идеализиран портрет на Съветския съюз бюрокрацията на СССР прави всичко възможно, за да задуши новините за опустошителния глад, организиран от съветския диктатор Йосиф Сталин, който убива около 4 милиона украинци през 1932-1933 . Комунистическите власти принуждават селяните в Украйна да се присъединяват към колективни ферми (колхози), като реквизират зърното и други хранителни продукти. Дори когато светът най-накрая разбира какво се случва, Москва безмилостно се опитва да прикрие ситуацията, отричайки всичко, като същевременно полага всички усилия фотографските доказателства за трагедията да бъдат или скрити, или унищожени. Въпреки това шепа фотографи успяват да се противопоставят на съветските власти, заснемайки ужасите на Гладомора на фото лента. Някои от тези изображения са направени тайно от чужденци, най-вече от Александър Винербергер, Джеймс Аби и Уайт Уилямс. Впоследствие техните фотографии са публикувани на Запад и се разглеждат като важно визуално потвърждение на тази човешка трагедия, за която са подавали сигнали и други като Гарет Джоунс и Евалд Аменде. Popup player Други снимки, показващи въздействието на глада, са направени от местни фотографи като Микола Бокан и са останали неизвестни в продължение на много години. Сега тези забранени някога снимки могат да бъдат разглеждани онлайн от всекиго благодарение на уникалната база данни, съставена от изследователи. Лана Бабий, която живее в САЩ, и нейните колеги Анастасия Лещишин и Дария Глазкова от Консорциума за изследвания и образование за Голодомора в Торонто, проект на Канадския институт за украински изследвания (CIUS) към Университета в Алберта, събраха обширна директория на около 100 снимки. Показани заедно за първи път, тези кадри предлагат покъртителен визуален разказ за това как гладът е унищожил живота на безброй украинци. Като се има предвид че работата по разобличаването на Гладомора често е подкопавана от снимки, използвани като илюстрации, които нямат нищо общо с темата, изследователите също са се постарали да проверят достоверността на всяко изображение и да предоставят историята зад всяка публикувана снимка. В хода на работата си те дори откриват снимки, които са били изгубени или забравени в продължение на десетилетия, а някои се публикуват за първи път. Предоставена е и подробна информация за фотографите и тяхната работа, а собствените им лични наблюдения на събитията представят по уникален начин ужасите, на които са били свидетели. Александър Винербергер (1891–1955) Александър Винербергер Александър Винербергер Колекцията от снимки на Гладомора на Александър Винербергер предоставя може би най-ярките и подробни визуални доказателства за глада, който съветите са се опитвали да скрият. Австрийският инженер-химик, прекарал почти две десетилетия в САЩ, Винербергер е назначен да управлява завод в Харков през 1932 г. Скоро след пристигането му опустошителното въздействие на Гладомора става видимо по улиците на града. Въоръжен с обикновен малък немски фотоапарат Leica II, той прекарва месеци , снимайки тайно жертви на глада. В съсипаната от колективизацията провинция много от тях са селяни, избягали масово в Харков, който тогава е столица на съветска Украйна. Те отиват там с надеждата да получат работа и храна, но вместо това намират само смърт. Заснета в централната част на Харков от Винербергер през 1933 г., надписът му към тази снимка описва обекта като „тялото на жертва на глад на улицата“. Заснета в централната част на Харков от Винербергер през 1933 г., надписът му към тази снимка описва обекта като „тялото на жертва на глад на улицата“. Въпреки че Винербергер живее далеч от епицентъра на глада в селските райони на Украйна, неговите снимки дават представа за апокалиптичните мащаби на катастрофата. Тялото на млад мъж, лежащ мъртъв на улицата в Харков през 1933 г. Една от най-известните снимки на Винербергер за Гладомора е част от така наречения Албум на Иницер, даден на кардинал Теодор Иницер от Виена в знак на признателност за безрезултатните му усилия да организира международна подкрепа за Украйна. Тялото на млад мъж, лежащ мъртъв на улицата в Харков през 1933 г. Една от най-известните снимки на Винербергер за Гладомора е част от така наречения Албум на Иницер, даден на кардинал Теодор Иницер от Виена в знак на признателност за безрезултатните му усилия да организира международна подкрепа за Украйна. Често допълнени от мрачни и призрачни описания, тези изображения улавят хаоса от масовата миграция на хора от селата в търсене на храна, групи бездомни деца, гладуващи по улиците на града, и изтощени трупове по пътищата. На снимка, описана от Винербергер като „всички етапи на глада“, трима мъже лежат мъртви или умират по улиците на Харков, докато минувачите почти не им обръщат внимание. На снимка, описана от Винербергер като „всички етапи на глада“, трима мъже лежат мъртви или умират по улиците на Харков, докато минувачите почти не им обръщат внимание. Винербергер е дълбоко разтърсен от ужасите, на които става свидетел и от неговите трудове става ясно, че той се бори да преодолее това, което е видял. „При вдигането на труповете имаше сцени, които смразяват кръвта на всеки дори наполовина цивилизован човек“, пише той. "Мъртви бебета бяха изтръгвани от виещите им майки, живи бебета бяха взимани от пресъхналите гърди на безмълвните и мъртви майки; децата крещяха и стенеха." Снимка, направена от Винербергер в Харков през пролетта или лятото на 1933 г. Ръкописът на снимката просто гласи: „Майка с нейните гладуващи деца“. Снимка, направена от Винербергер в Харков през пролетта или лятото на 1933 г. Ръкописът на снимката просто гласи: „Майка с нейните гладуващи деца“. Снимките на Винебергер също графично илюстрират безсмисленото лишаване от живот в комунистическа Украйна през 30-те години на миналия век и той често изразява своето отвращение към съветската система, определя я като „адска сила“, която управлява „процъфтяваща държава в разруха, която се наслаждава на храна от всякакъв вид." „Жилище на работник“, Винбергер пише, че това е типично настаняване за много от служителите във фабриката, която той управлява. Това е една от няколкото неизвестни снимки на Голодомора на Винербергер, които се появиха по време на съставянето на директорията. „Жилище на работник“, Винбергер пише, че това е типично настаняване за много от служителите във фабриката, която той управлява. Това е една от няколкото неизвестни снимки на Голодомора на Винербергер, които се появиха по време на съставянето на директорията. „Това, което Винербергер улавя толкова ярко - и което може би се пренебрегва и днес - е не само агонията на умиращите жертви, но кошмарното качество на живот по това време“, казва Бабий. " [Това е] среда, наситена със смърт и скитничество - и самите жители се борят да оцелеят и да осмислят всичко това." Още една от непоказваните досега снимки на Винербергер в директорията. С надпис „Алтернативен пенсионен план“ той показва възрастен мъж в беда, който проси на мост в Харков през 1932 г. Още една от непоказваните досега снимки на Винербергер в директорията. С надпис „Алтернативен пенсионен план“ той показва възрастен мъж в беда, който проси на мост в Харков през 1932 г. Обезсърчен от бруталните унижения на ежедневието в Харков, Винербергер се завръща в Австрия през 1934 г., но не и преди да организира снимките му да бъдат безопасно изпратени обратно до Виена по дипломатическа поща. След като се прибира вкъщи, той показва какво се случва в Украйна, като се заема почти веднага с поредица от лекции за преживяванията му в Съветския съюз. На тези събития той представя своите снимки и впоследствие позволява изображенията му да бъдат използвани за антиболшевишка пропаганда. Снимки на Винербергер, които не са подписани с името му, също са използвани като илюстрации от Евалд Аманде в книга, която той публикува в опит да насочи вниманието към случващото се в Украйна. Той също така подарява албум с подписани от него снимки на архиепископа на Виена, кардинал Теодор Иницер, като знак на признателност за усилията му да създаде координиран отговор на Гладомора. ”

От предателите които сега са в парламента не се е чуло нищо за българските граждани. Всичко за което се борят е за други държави и други граждани. Да даваме навън. Не чух нищо вътрешно държавно устройство, вътрешни политики, икономически реформи за българите. Затова и хората не ги искат.

Запада много мрази Сталин щото им е ебал майката проста едно време.

Име гнусно, черно, непонятно Престъпна нация, уви Цивилизация - понятие за теб невнятно Душата ти е свинска и във вечен огън ще гори

ние искаме тия продажни нищожества, наречени депутати да върнат на народа всички получени заплати от това народно събрание. Щото от самото начало до края работеха за Украйна и Америка, а получаваха български заплати. Айде да ги връщат и да се разкарат вече от тоя Парламент, докато народа не е грабнал сопите. То бива предатели, но тия надминаха всичко със своята продажност, наглост и лицемерие. Марш в Украйна да се биете на фронта като ви е по-мила от България. Нещастни,алчни, и отвратителни твари, подкупени от Америка против България.

България от 30 години под американско робство какво е,не е ли геноцид!? 2 500 000 българи минус какво е!? От 30 години България се управлява от Америка за България и американското посолство,от там се назначават премиери,министри,президенти,съдии и прокурори!!!Разходете се в провинцията и ще видите какво е геноцид,американски военни бази и ромски катуни!

ГЛАДОМОРА В ИНДИЯ КОГА ЩЕ ГО ГЛАСУВАМЕ

Като ще отбелязваме историческите събития на СССР(Русия), хайде да празнуваме и нейните празници! Така ще справедлуво!

Какво е това градомор??

да прави сте! Гладимора е нещо нечовешко и треба да бъде заклеймено!! Но къде бляхте, спахте миналата година, преди година, преди две, три и т.н. В парламентуту днес са конюктурни зависими хорица! Поручват им и изпълняват!!! под чия диктовка , днес се "пробуди" съзнанието ви?? Чие разпореждане пак изпълнявате?? Уж сте "образовани" , а не бяхте чували за това събитие???!!! Ни чул ни видял - боклуци български! срам ме е от вас! боклуци - вън от България!

Ей, олигофрени! Тоя "въпрос" западнАЛите ви коУеги го дъвкаха миналата година... и го забравиха отдавна. Вече не е актуално! А вие просто пак късно ГО вадите! Боклуци!

беше под геноцид цели 45 години след комунистическия преврат през 1944 г. От най-добрата държава за живеене преди ВСВ, България се превърна в най-изостаналата откакто бкп направи преврата и взе властта. През същия период Гърция отиде далече напред и сега стандарта им на живот е 2-3 пъти по- висок

Това са жалки човечета и подлизурковци. От нашите депутати очакваме да се изкажат за геноцид над българското население в Османската империя, те се занимават с геноцид над поляци в съветската империя. Айде да ги разберем ако имаше там поне десетина родени в Галичина, ама то няма. Поне някой да роден на острова или отвъд океана, ей така да го разберем, ама и такива няма.... Жалки човечета, готови да се сложат на всяка конюнктура, после защо не ни уважават нито на запад, нито на изток.....

А кажете пак, че Възраждане били българска партия! Чисти путинисти.

Ако някой си направи труда да прочете ще научи интересни неща. Например как Германия е финансирала болшевиките с доста пари за пропаганда. Освен това Ленин 1917г, т.е. по време на първата световна война, е получил разрешение да пътува от Швейцария до Русия през Германия - през вражеска страна. Защо - за да организира преврат срещу правителството на Керенски. Целта е постигната - Русия губи войната. Но за кратко.

предатели!

“ "Ядяхме всичко, което можехме да намерим в полето". Какво разкриват спомените за Гладомора в Украйна 7 декември 2022 Десислава Димитрова Изтощени от работа и глад украинци в началото на 30-те години. Изтощени от работа и глад украинци в началото на 30-те години. Вижте коментарите Около 4 млн. души умират по време на масовия глад в Украйна през 1932 и 1933 г., известен като Гладомор. Физическото им унищожение е политика на съветския диктатор Йосиф Сталин. Разказите на оцелелите за умиращи деца и тела по улиците свидетелстват за един от най-мрачните периоди в историята. На 30 ноември германският парламент прие резолюция, която признава Гладомора за геноцид на украинския народ. Москва отвърна, че резолюцията е опит за демонизиране на Русия. Това се случи на прага на тежката зима, на която украинците са обречени заради целенасочените ракетни атаки на руските сили срещу елктропреносната мрежа, топлоцентралите и водоснабдяването. Когато милиони домакинства живеят без ток, отопление и вода, аналогията с онези времена е неизбежна. Киев вече обяви, че Русия се опитва "да повтори Гладомора". Неотдавна и папа Франциск каза, че украинците страдат от "мъченичеството на агресията" и сравни войната на Русия срещу Украйна с "ужасния геноцид" от 30-те години на миналия век. Понятието "гладомор" е съчетание от двете украински думи - "глад" и "унищожение". Или иначе казано - гладна смърт. Тя обаче не е следствие на суша и неплодородие, а на целенасочена политика на властите в СССР, от който тогава Украйна е част - те провеждат насилствената колективизация и "разкулачване". Терминът означава отнемане на земята и собствеността от кулаците. Това са по-заможните селяни, които използват наемен труд, притежават търговски или производствени обекти за услуги или за обработка на селскостопански продукти. Целта е те да бъдат принудени да влязат в колхозите, предавайки там цялото зърно и друга продукция, която имат, и едновременно с това да бъде сломена съпротивата. Стотици хиляди от тях са арестувани, депортирани или убити и се стига до изкуствен глад на милиони хора, много от които умират мъчително. Хора като призраци „При вдигането на труповете имаше сцени, които смразяват кръвта на всеки дори наполовина цивилизован човек. Мъртви бебета бяха изтръгвани от виещите им майки, живи бебета бяха взимани от пресъхналите гърди на мъртви майки, децата крещяха и стенеха." Това разказва в спомените си австрийският инженер-химик Александър Винербергер, който през 1932 г. е назначен да управлява завод в тогавашната столица на Украйна - Харков. Той заснема тайно с фотоапарат свидетелства за трагедията, които по-късно публикува. Вижте също Как четирима мъже заснеха Гладомора с риск за живота си В историческото разследване „Червен глад – войната на Сталин срещу Украйна“ американската журналистка и писателка Ан Апълбаум, носителка на наградата "Пулицър", събира разкази на оцелели от Гладомора. Някои от тях споделят, че във фазата на пълно изтощение вътрешните органи на човек атрофират. „Самите ми чувства бяха атрофирали от глад“, казва едно 11-годишно тогава момиче. Татяна Павличка от Киевска област пък разказва, че хората са приличали на призраци. Тя описва тялото на майка си като „прозрачно и пълно с вода като полиетиленова торба“. „Виеше ни се свят, всичко беше в мъгла. Страшно ни боляха краката, сякаш някой ни изтръгваше сухожилията“, спомня си един от оцелелите мъже. Много хора разказват за ужасната гледка на деца, чиито лица са като на старци, които само повтарят: „Искам да ям, да ям“. Тази снимка може да е неприемлива за някои от вас - Вижте повече Любов Ярош, която по време на Голодомора, е дете, раказва пред Дойче Веле, че от недохранване ръцете и краката й се подували и не можела да ходи. 4-годишната й сестра умира от глад, а големият й брат - след побой, когато пазач го хваща да търси цвекло за семейството си. Любов си спомня, че мъже са идвали да изнесат труповете на мъртвите, натоварвали са ги на камиони и накрая са ги хвърляли в масови гробове. От глад яь умирали и кравите. Но хората не можели да ядат месото, защото то е било натравяно от органите на реда, които напоявали останките от животните с креолин. "Живеехме скромно" Историкът Анатолий Ковалчук от Хмелницка област дълго време събира и записва свидетелства на оцелели украински селяни за това какво се е случвало в Украйна по онова време. Записите му са публикувани от украинската служба на Радио Свободна Европа/Радио Свобода като част от проекта "Разкулачване: как Сталиновият режим унищожи украинското свободно селячество". В него са записани интервюта с жители на село Тернавка в Хмелницка област. Една от тях е Анна Демидюк. Тя е родена през 1922 г. и е на 10 години в началото на Гладомора. Има 4 сестри, родени между 1920 г. и 1929 г. „Живеехме скромно. Не бяхме бедни, но не и богати. Имахме храна и напитки, но не виждахме бял хляб повече от два пъти годишно - на Коледа и Великден", спомня си жената. Родителите й имат малка ферма, която бащата управлява сам. Той не използва наемен труд, помагат му роднини и съседи. През пролетта на 1932 г. започва колективизация на селяните - те са принудени да създадат колективни стопанства и да прехвърлят цялата си собственост на тях. Каза, че няма да се присъедини към колхоза, макар да се досещаше, че отказът няма да свърши добре за него "Тези, които искаха да управляват собствени ферми, бяха подложени на непосилни данъци. Баща ми каза, че няма да се присъедини към колхоза, макар да се досещаше, че отказът няма да свърши добре за него. Но той беше човек със силна воля и не промени решението си дори под натиска на властите“, казва още Демидюк. Така след категоричния му отказ в двора на семейството идват въоръжени мъже. "Казваха, че баща ми е кулак и класов враг, защото не само не искал да се присъедини към колхоза, но и подстрекавал другите селяни да не изпълняват заповедите на властите. Заповядаха му да си събере багажа и да замине с тях", спомня си вече възрастната украинка. На следващия ден фермата е разграбена. Пристига банда пияни мъже. Въпреки виковете на майката, те изнасят всички плугове, строителни материали, зърното и всичко годно за консумация. Извеждат и конете, кравите, прасетата и другите животни от обора. "След известно време в затвора, пуснаха баща ми за два дни преди съдебния процес срещу него. Разказа, че е бил препълнен със селяни като него. Нямало храна, нито дори къде да легнат. Беше много разстроен, когато видя разрушената и разграбена ферма", добява Демидюк. След като се сбогуват и той отива в съда, повече не го виждат. В началото получават писмо от Мариупол, в което той им пише, че като затворник е откаран там, за да строи доменна пещ. Храната е много лоша, не им дават топли дрехи, а в тясната миризлива барака, в която са държани, е много студено. Вижте също Сталин и изтезанията. Как Изюм върна историята 70 години назад „Никога не разбрахме какво се е случило с баща ми. Не знаем за какво е бил осъден, кога е починал и къде е бил погребан“, казва дъщеря му. Започват най-мрачните времена. Със сестрите й отиват да работят в колхоза. Въпреки глада и студа, семейството успява да преживее тежката зима и пролетта на 1933 г. Но мъчително - семейството ѝ е лишено от всякакви консумативи и не е имало с какво да обработва земята и какво да засажда. "Ядяхме всичко, което можехме да намерим в полето, ливадите или горите - плевели, клони и дървесна кора, плодове. Специален деликатес беше пампушки, приготвен от смлени цветове на бяла детелина и корени от репей", разказва още Анна Демидюк. "Безмилостно изтребени" Антон Ковалчук е само на 5 години, когато започват колективизацията и разкулачването в Украйна. "Началникът на селския съвет и районният полицай бяха фанатични болшевики, ревностно изпълняваха заповедите на районните власти, така наречените активисти им помогнаха да ограбят хората“, казва той. За да сплашат хората и да принудят всички да се присъединят към колхоза, през късната есен на 1931 г. те започват да отнемат собствеността на един земевладелец от селото, човек със средни доходи. Ковалчук си спомня, че болшевииките разрушват къщата му и отвеждат съпрузите, оставяйки синът им Серьожа сам. "Съседката му го отведе у дома си, защото беше гладен и премръзнал. Но там току-що били вечеряли активисти, на които тя е помагала. Сред тях бил и комисар от областния център. Когато е разбрал чий син е Серьожа, е започнал да псува, изхвърлил го е от къщата и е казал, че кулаците, заедно с децата им, трябва да бъдат безмилостно изтребени, защото всички са врагове на народа“, разказва още Ковалчук. Активистите продължават да обикалят селото, казвайки на селяните, че трябва да нахранят гладния пролетариат и да изградят светло бъдеще. Затова им отнемат всичко, което може да се яде. Това, което не могат да отнемат, унищожават. Тези крадци взеха всичко, което може да се яде „Тези крадци взеха всичко, което може да се яде, от едно семейство, а след това се натъкнаха на бъчва с кисело зеле в плевнята. Понеже не можаха да я изнесат, се изпикаха вътре пред собствениците.“”

Абе, подлоги долни, какво ни интересува нас какво е ставало в съюза преди 100 години. Чак ще го и отбелязваме всяка година.

Е едно мръсно, гнусно и кърваво чудовище, което винаги е носило само смърт и страдание по света!

ЗАщо българският парламент се занимава с неща. които не вълнуват 90% от изборателите?

от парламента свършиха пак чудесна работа.

И какво разбрахме от родния "Парламент"?... Току що разбрахме, че по света никога никъде не е имало геноцид освен в СССР... Да, защото този т.нар. "Голдомор" се е случил на територията и в рамките на бившия СССР, където отделна държава Украйна изобщо не е имало, а руския (съветския тогава) народ е бил единно цяло.... Е, излиза, че руснаците сами са си спретнали геноцид, от желание да се уморят от глад. Тъпото е, че има не малко дебили, които нямат представа нито от история, нито от география, но за сметка на това са адски активни в простотията и гъзоблизщината си!

Като сме почнали и ирландския глад да обявим за геноцид

Дб и пп спасиха Гешев последните дни. Герб, дпс, дб, пп и Гешев работят за козяк.

Ей тука големи патреоти има... гладяй гледай - що не излезете да им поискате сметката на живо пред парламента .... копейкаджите сте под 50 души - айде сдавайте европейските лични карти и обратно при матушка Россия

Е едно мръсно, гнусно и кърваво чудовище, което винаги е носило само смърт и страдание по света!

а кога ще обявят комунизма за геноцид. и най голямата кражба на собственост.

всеки който е чел Мъртви Души знае, че за обикновенния руснак/украйнец човешката трагедия/съвкупността от трагедий е просто вода под моста

Стигнахме до там да отбелязваме историческите събития на чужди държави, като свои. Дайте и националните им празници да започнем да празнуваме:) Циркът е пълен.

А гладомора унас кога го честваме

На коя дата ще отбелязваме геноцида на българският народ от последните 33 години?

“ Скоро след като съветската армия нахлува в България на 8 септември 1944 г. започва нейното чудовищно ограбване. То е толкова безмилостно, в такива невъобразими мащаби, че когато се прочетат документите от българските архиви, единственото, което нахлува в главата на човек, е как е възможно фактите и документите за това да са напълно неизвестни. Истинската цена Или да са известни само за една нищожна част специалисти изследователи. Първоначалната оценка за издръжката на Съветската армия в България за периода от септември 1944 до края на 1945 г., която в началото на 90-те години бяха направени от историка Мито Исусов, показва изразходвани около 25,5 млрд. лв. Или да са известни само за една нищожна част специалисти изследователи. Първоначалната оценка за издръжката на Съветската армия в България за периода от септември 1944 до края на 1945 г., която в началото на 90-те години бяха направени от историка Мито Исусов, показва изразходвани около 25,5 млрд. лв. („История и общество”, 1990, № 2, стр. 27). И това е при държавен бюджет на България за 1945 г. 48 млрд. лв. Днес вече знаем, че сумата е значително повече - истинската цена на съветската окупация е била около 134 млрд. лв. (сто тридесет и три милиарда двеста и осемдесет милиона седемстотин и деветнадесет хиляди и 447 лева). Това се е равнявало на около половин милиард тогавашни щатски долара. Покупателната стойност на долара от 1945 г. в сравнение с този от 2016 г. е 1 към 13,2 долара. Какво се получава тогава? Съветската окупация е струвала около 6,5 млрд. днешни щатски долара! Целият национален доход на България през 1945 г. е 141,8 млрд. лв., а по отношение на тогавашния държавен бюджет сумата надхвърля три пъти приходната му част, която е 43 млрд. лв. Някой ще каже - „Но всичко това е следствие от Съглашението за примирие с България от 28 октомври 1944 г.”. Грешка! 600 000 войнишки гърла Формално в чл. 15 е записано, че „българското правителство трябва редовно да изплаща парични суми в българска валута и да предоставя стоки (гориво, хранителни продукти и пр.), средства и услуги, които могат да потрябват на Съюзното (Съветското) главно командуване за изпълнение на неговите функции”. Освен т. 15 от особена важност е осмислянето и на т. 18, която поставя тристранната Съюзна контролна комисия под председателството на Съветското главно командване. Знаете ли какво означава това? Това означава, че представителите на съветското главно командване получават правото за всеобхватно, безконтролно и напълно неограничено разпореждане с всичко в България - предприятия, активи, финанси, резерви, имущество, ценности, ресурси. ВСИЧКО! Съглашението има истински обирджийски характер и Москва се възползва без задръжки от това. Според оценките на Трайчо Костов месечната сума за издръжката на съветските войски в България през 1944-1945г. е между 375 млн. и 1 млрд. лв. месечно (ЦДА ф.146 Б, оп.4, а.е.183, л.6). На 28 ноември 1944 г. Министерският съвет взема решение да се предоставят стотици хиляди тонове хранителни продукти за изхранването на Червената армия в България, която е достигнала смазващата цифра от 600 хиляди войници и офицери! Старт на Бухово НКВД слага ръка върху полезните изкопаеми на страната, като поставя под контрола си всичко свързано с експлоатацията, добива, товарните и транспортни дейности по изнасянето им към Съветите. През 1945 г. е създадено и строго засекретеното съветско-българско минно дружество за експлоатация на урановите залежи в България. През 1938 г. в Бухово първи започват да добиват уран немците и още през първата година вадят 100 тона, но през 1939 г. спират. През февруари 1945 г. съветското разузнаване се сдобива със секретни немски документи, от които разбира за този добив, и реагира незабавно. На 20 август 1945 г. е прието „Разпореждане № ГКО-9887” на съветския Държавен комитет по отбрана, в което пише, в което пише да се използват урановите залежи в Българи, Чехословакия и други страни. (Российский государственный архив социально-политической истории (РГАСПИ), ф.644, оп.2, д.533, л.80-84). Специално управление Следващото бандитско действие на Москва е ограбването на немското имущество в България. Към съветското търговско представителство в София започва трескаво да работи т.нар. Управление на съветските имущества, което започва чудовищен грабеж. Първоначално управлението става съсобственик на 159 предприятия с преобладаващо германско участие в страната. След това започва да придобива чрез отнемане от български предприятия, министерства, научни институции, библиотеки и музеи цялото германско оборудване, активи, техника и машини, по-голямата част от които са платени от България преди 9 септември на Германия и няма никакво основание да бъдат конфискувани. Започва нечувано разграбване. Ето само един документ, който дава представа за размерите на това разграбване: „Разпореждане № 922 от 22.11.1950 г. За удовлетворяване на искането на Управлението на съветските имущества в България да бъдат преведени в СССР 577 711 000 лева произходящи от печалби на съветските предприятия в България и реализирани техни активи”. Но и това не стига на московските „освободители”. На 10 януари 1948 г. в Москва са подписани два протокола, с които българското правителство е задължено да обезщети Съветите с 9 млн. долара (не лева, не рубли, а долари) заради, както се изразяват в Москва „неуточнени и несъбрани кредитни задължения на бившите германски предприятия в България”. Понеже болшевиките в Кремъл решават, че тези 9 млн. долара са малко, те заставят българските представители да подпишат, че страната ни ще предаде (правилно е да се каже „подари”) на Съветите допълнително 2500 т оловен концентрат и 1500 т цинков концентрат (Архив на Министерството на външните работи (АМВнР), ф.42, оп.1, а.е.420а, л.4-6). Спогодбата за взаимни доставки, сключена на 10 март 1945 г. от българския министър на търговията и промишлеността Димитър Нейков със съветския министър на външната търговия Анастас Микоян. Според тази спогодба и по нареждане на Министерския съвет на СССР са продадени 5000 кг розово масло от неприкосновения държавен резерв на цена по 110 000 лева килограма. Българската земеделска и кооперативна банка дава призната стойност от 250 000 лева за килограм, като Министерският съвет разпорежда „разликата да се покрие от Изравнителния фонд на цените”, т. е. от държавата. С тази сделка българската държава губи други 700 милиона лева. Тютюн и розово масло На практика страната ни е била принудена да подпише най-унизителния и грабителски търговски договор, с който й е наложено да достави 5000 кг розово масло по цена 110 000 лв. за килограм (около 300 щатски долара) при положение, че на международните борси то струва над 1200 щатски долара. Малко по-късно ще стане ясно, че съветските търговци го пласират на международния пазар за 1400 щатски долара за килограм, т. е. по 410 000 лева (четири пъти по-скъпо), печелейки от всеки килограм по 300 000 лева, или общо милиард и половина лева! През май 1945 г. междувременно БНБ харчи нови 3 млрд. лева за доставката на тютюн и цигари на съветските орки! През цялата 1945 г. страната ни е подложена на истински грабеж от Съветите. Министерският съвет е на практика един регистрационен орган, който само отбелязва и формално отпуска поредните милиарди от крайно оскъдния български бюджет за издръжката на съветската окупация на страната ни. Ето нов документ - този път от 31 юли 1945 г. Пореден трансфер на поредните 3 млрд. лева в рамките на няколко месеца. Само през януари 1946 г. освен 420 млн. лв. на ръка на окупационните съветски войски са преведени нови 2 млрд. лв. Според посочената по-горе търговска спогодба от 10 март 1945 г. страната ни е задължена да продаде на Съветите 25 000 тона тютюн по 320 лева за килограм, докато той струва на международния пазар 2,60 долара или 775 лева по официалния курс на долара. Сметката е проста - губим от всеки килограм между 455 и 680 лева. Всеки може да умножи тази ножица в цената по 25 000 000 килограма. Чудовищно, нали? Колосалната загуба за България само от тази част на търговската спогодба е в размера на 10 до 17 милиарда лева! Нова схема Тези факти и тези документи трябва да бъдат публикувани в ученическите учебници по история. В началото на 50-те години Съветите реализират нова грабителска схема - след като са източили достатъчно милиарди от България чрез формата „преминаване на германски предприятия в България в съветски”, сега започва връщането на тези предприятия чрез продажбата им на България срещу нови милиарди. Новият протокол за продажба на бившите немски активи е подписан на 14 август 1952 г. Върнатите по тази спогодба дружества с германско участие са 26, от които само 15 са действащи. За тях България заплаща на Управлението на съветските имущества 44 млн. и 325 899 нови лева: „В подписания през 1952 г. протокол за първи път става реално разграничаване на германските от австрийските имущества. Последните се връщат на България, но под аренда. За тях българското правителство изплаща на Управлението на съветските имущества от 1 октомври 1952 г. на равни тримесечни вноски, годишен наем в размер от 534 059. Управлението реинвестира тези суми за свои нужди в България, но разходите по поддръжката на арендуваното имущество - по неговия ремонт, реконструкция и пр., както и всички застраховки остават за наша сметка. В текста на споразумението също така е указано, че съветското правителство не носи отговорности по задълженията, произтичащи от експлоатацията на австрийските имущества. С този изричен текст Съветският съюз умело се измъква от австрийските претенции за компенсации, които датират още от 1949 г. Скрити репарации В началото на 60-те години България подписва с Австрия отделна спогодба, по силата на която изплаща като обезщетение за австрийските предприятия и недвижими имущества около 600 млн. долара. През октомври 1954 г. СССР продава на България своята част и в четирите българо-съветски дружества. Съгласно подписаната спогодба общата стойност на съветските дялове е оценена на 269 951 887,96 лв. Тази сума се издължава на Съветския съюз със стокови доставки в продължение на 10 години. Трансформацията на собствеността на немските имущества натоварва българското пространство със скрити репарации, чийто размер трудно може да бъде фиксиран точно. Те се изплащат под различни форми - левове, рубли, долари, стоки, чак до средата на 60-те години. колко ни струва свободата- руско иго От публикувания в Държавен вестник през януари в далечната 1884 г. Указ № 1144 става ясно, че „безкористната“ помощ на братушките-освободители е струвала на изстрадалия български народ повече 10 милиона и половина книжни рубли и 43 копейки. По онова време реципрочната стойност на пари в злато е била точно 32,5 тона злато. ИМА ГО В АРХИВА А 1944Г ОТКРАДНА РУСКИТЕ МАРОДЕРИ ЦЯЛ ВЛАК С АРХИВНИ ДОКУМЕНТИ... ЗАЩОТО СЕ СРАМУВАТ ОТ ИСТИНАТА”

Геноцида е бил предизвикан от Европа и САЩ понеже подлага на санкции СССР, и наитина трябва да се отбелязва и да не се забравя колко смърт донеосха на Укрйана Европа и САЩ през 20-те на 20 век, и да знаем че смърта която носи приятлеството на Украйна със САЩ и ЕС е циклично явления през 100 години ЕС и САЩ предизвикват геноцид

Продажници. За последния парламент едно решение не взеха за България. Тока от 3 ст. излизащ от АЕЦ е по 1лв за всички работещи фирми. Инфлацията над 40% реална. Обаче оправихме Украйна. В предния оправихме Македония. На цената на България. ПРЕДАТЕЛИ!!!!!!!

То и у над в момента за много хора е гладомор, ама нейсе. Важното е да подкрепяме политката на големия брат. Така, както преди на стария голям брат. А ние не сме важни, може и да гладуваме.

На комунистическите изчадия в парламента явно им допада гладомора . Защо непробваме да го приложим спрямо тях…