Коментари - Нови цивилни жертви: Трима убити при руски удар и 14 - при украински обстрел на болница | Днес.dir.bg

само преZ 20-ти век Москалия е губила неколко войни иZреждам ти ги : 1905 г губи войната с Япония справка Цушима губи и ПСВ с поZoрния Брестки мирен договор подписан от комунетата се капитулира пред Джермания губи и Студената Война - иzлете като тапа от Берлин , Варшава , Прага , Буда Пеща , Букурещ , София , Рига , Вилнюс , Талин , Киев , Тбилиси и всичките бивши съветски средноаZиатски републики ! само не ми дудняйте тъпнята , че Горби бил предал Кочината ! егати и суперсилата , която може да я гътне един чиляк , само че не Горби , а пиянката Елцин раZтури Великий Могучий Непобединий Неделимий СССР и той наZначи zа свой Zаместник пигмея Пупкин , който ше Zагроби окончателно Тюрмата на Народите Москалия !

Русия ще плати репарации след войната, проблема е че няма на кого хехехе САЩ са във фалит и пред разпад а ЕС вече е пътник на кого да плати се чуди Путин

Русия ще плаща репарации до припадък!

Както винаги, ние българите сме на страната на братските Германия, САЩ, Австрия и Украйна!

Русия сама се огради със стена! Ще бъде изолирана поне 60 г!

хохлите използват жилищни квартали за прекритие после отчитат жертвите

след войната Русия ще търси САЩ да им плати репарации ама немой ги намери ще са разпаднала се държава

“ Руснаците ще бъдат унищожени, преди да са отворили капаците на силозите с ракетите. Байдън вече предупреди Путин. Рогозин призна - Русия ще загуби ядрената война за 6 часа. Ха ха ха ха”

Русия сама се огради със стена! Ще бъде изолирана поне 60 г!

Путинеее пускай ядрената ракета към Вашингтон да гътне белия дом, стига си мъчил украинците ! ясна е работата че не е до Украйна проблема, просто САЩ са фалирали и имат нужда от война да го прикрият

“ Руснаците ще бъдат унищожени, преди да са отворили капаците на силозите с ракетите. Байдън вече предупреди Путин. Рогозин призна - Русия ще загуби ядрената война за 6 часа. Ха ха ха ха”

след войната Русия ще търси САЩ да им плати репарации ама немой ги намери ще са разпаднала се държава

“ Съдбата понякога изпраща на един народ бележити личности, достойни водачи и светли примери за служба на Отечеството. България има щастието да притежава плеяда от такива герои. Във войните за национално обединение те са цяла фаланга от железни борци, посветени на дълга към Родината и готови да се жертват за нея. Вдъхновяващият подполковник Борис Дрангов, командирът на Желязната дивизия генерал Христо Недялков, победителят при Дойран генерал Владимир Вазов, героят от Дойран полковник Константин Каварналиев, славният командир на Дунавската дивизия генерал Павел Христов… имената са безчет. Всички храбри, всички достойни, всички герои. Сред тях се отличава и още един – смел, скромен и отдаден на дълга си воин. Той издъхва преди повече от сто години на 29 юли далеч от бойното поле. Още приживе е легенда, наричат го Освободител на Добруджа. Това е генерал-майор Иван Колев. Ген. Иван Колев Но какво прави едно малко момче, родено сред безкрайната шир на Бесарабия, толкова специално? Дарби, характер, смелост, харизма, ценностна система имат мнозина. Но малцина имат всичко това в комбинация. Именно тя ражда легендата за генерал Колев. Съдбата му е да бъде специален, особен. Той е много добър ученик в Бановка и в Болградската гимназия, отличен юнкер във Военното училище и изключителен, блестящ офицер и командир в българската войска. Въоръжен със здрав морал, с жив и практичен ум, Иван Колев оставя светла диря в живота на хората, които среща през живота си. Неговите войници и офицери го помнят като стегнат и строг командир, който винаги ще ги похвали, и винаги ще ги защити от несправедливостите. В същото време той е взискателен и предвидлив професионалист. Преди всичко трябва да изтъкнем преданата му служба към националния идеал. Израснал в родолюбиво семейство, Иван Колев е син на заможни за времето си родители. Със сигурност има възможност да остане в родното си село Бановка и да управлява имота на баща си или да предприеме друго начинание в Бесарабия. Вместо това той избира да стане военен. Далеч от дребните боричкания, сплетни и лични интереси, Иван Колев работи усърдно, умно и неотклонно за възвисяване на духа на войниците и офицерите, за въздигане на българското военно изкуство, за честта и славата на България. ВИЖ ОЩЕ: КНИГАТА „НЕПОБЕДИМАТА КОННИЦА“ НА СТОЯН ТАЧЕВ Ако има една дума, която да характеризира най-добре личността му – то това е храброст. Винаги, когато има възможност, той води атаката на своите войници – той се врязва в неприятелските редици начело на кавалеристите при Куртбунар, води впечатляващата кавалерийска атака при Мустафа Ачи, стои най-близо до противника и при Палас Мик, както и всеки друг път, когато му се отдаде възможност. Смелостта му се предава на войниците, заразява ги. Те са готови да се втурнат в атака само след една негова дума, защото той е войник като тях. В най-трудните моменти на битката за Кубадин, под дъжд от куршуми, Иван Колев с коня си язди до позицията и скача в окопите, застава до войниците си и им вдъхва нови сили. Присъствието на генерала им дава сили при всеки труден момент от боя. Генерал Колев е непретенциозен, суров към себе си също като спартанец. При десетдневните боеве за отбраната на линията Первелия – кота 90 той прекарва цели осем денонощия на бойната линия, редом до войниците си, а когато атаките отслабват, спи по два-три часа на денонощие в командирския си файтон, завит с платнище. Под файтона, на земята, почива началникът на щаба на дивизията полковник Кисьов, също завит с платнище. След боя през деня двамата са разгледали картата на бойните действия, съставили са план за следващия ден и чак тогава си позволяват да починат. Наблизо има село, но командирът остава там, където са неговите войници. В дъжда и ледения октомврийски вятър е наравно с конника, артилериста и пехотинеца. Храбростта и скромността правят генерал Колев велик пълководец, а грижата за войника го прави велик човек. Винаги предвидлив, той се старае за това никога да не го изложи излишно на опасност, да предпази частите си от излишни жертви. Макар разполагащ с ограничени възможности да изхрани хората и конете, генералът се стреми те да са винаги нахранени и облечени. Известно е, че осигурява поверените си части с достатъчно съдове за вода, така че войниците да не останат жадни в битка. Макар да става командир на Първа конна дивизия едва няколко месеца преди кампанията в Добруджа, той осигурява добро снабдяване с храна, вода, муниции и превързочни материали за поверените му части. Като споменаваме храна, говорим почти единствено за хляб. И поради бързото придвижване на дивизията печенето на хляб се извършва понякога на 20-30 или повече километра зад бойната линия. Войниците гладуват понякога, наравно с тях гладува и техният генерал. Всички тези качества хармонират с неговото лично обаяние. Той е строг, но човечен командир. Вдъхновява с личния си пример, лично подбира командния състав на полковете и бригадите в Конната дивизия, създава сплав между командирите и войниците, между щабните и строевите офицери. Залага на доброто си познание за човешката душа и така кове легендата за смелите кавалеристи от Първа конна дивизия. Най-големите си усилия хвърля, за да възпита в офицерите си дух на трудолюбие и честност. Ненавижда пороците, стреми се към съвършенство. Иска да има и съвършени бойни другари. Може би именно затова днес неговите конници са станали легенда като самия него.”

Русия ще плаща репарации до припадък!

Както винаги, ние българите сме на страната на братските Германия, САЩ, Австрия и Украйна!

Русия ще плаща репарации до припадък

Знаете ли, каква е националността на малкия Кубаев? Свинецът на Путин? Баща - жид - Путин-Шеломов. Майка - туркменка - Кабаева. Малкият какав се пада? РУСКИ ТУРКО-ХАЗАРИН путинофилите се кланят и бият челото в земята пред ТУРКО-ХАЗАРИТЕ Ха ха ха ха

всички световни воеенноначалници като почнеш от Александър Велики , минеш преZ Сципион Африкански , ЦеZaр, Чингис Хан , Сюлейман Великолепни , Суворов , Наполеон , Маршал Жуков , генерал Айzенхауер се въртят като бесни в гробовете си и Zaвиждат на новио Кремълски Наполеончик Вовата Пупкин , който Zавладя огромния мегаполис град Соледар ! Слава..Слава , Слава на таZи непобедима руска военна армада :)))))

Путинеее пускай ядрената ракета към Вашингтон да гътне белия дом, стига си мъчил украинците ! ясна е работата че не е до Украйна проблема, просто САЩ са фалирали и имат нужда от война да го прикрият

Както винаги, ние българите сме на страната на братските Германия, САЩ, Австрия и Украйна!

“ Съдбата понякога изпраща на един народ бележити личности, достойни водачи и светли примери за служба на Отечеството. България има щастието да притежава плеяда от такива герои. Във войните за национално обединение те са цяла фаланга от железни борци, посветени на дълга към Родината и готови да се жертват за нея. Вдъхновяващият подполковник Борис Дрангов, командирът на Желязната дивизия генерал Христо Недялков, победителят при Дойран генерал Владимир Вазов, героят от Дойран полковник Константин Каварналиев, славният командир на Дунавската дивизия генерал Павел Христов… имената са безчет. Всички храбри, всички достойни, всички герои. Сред тях се отличава и още един – смел, скромен и отдаден на дълга си воин. Той издъхва преди повече от сто години на 29 юли далеч от бойното поле. Още приживе е легенда, наричат го Освободител на Добруджа. Това е генерал-майор Иван Колев. Ген. Иван Колев Но какво прави едно малко момче, родено сред безкрайната шир на Бесарабия, толкова специално? Дарби, характер, смелост, харизма, ценностна система имат мнозина. Но малцина имат всичко това в комбинация. Именно тя ражда легендата за генерал Колев. Съдбата му е да бъде специален, особен. Той е много добър ученик в Бановка и в Болградската гимназия, отличен юнкер във Военното училище и изключителен, блестящ офицер и командир в българската войска. Въоръжен със здрав морал, с жив и практичен ум, Иван Колев оставя светла диря в живота на хората, които среща през живота си. Неговите войници и офицери го помнят като стегнат и строг командир, който винаги ще ги похвали, и винаги ще ги защити от несправедливостите. В същото време той е взискателен и предвидлив професионалист. Преди всичко трябва да изтъкнем преданата му служба към националния идеал. Израснал в родолюбиво семейство, Иван Колев е син на заможни за времето си родители. Със сигурност има възможност да остане в родното си село Бановка и да управлява имота на баща си или да предприеме друго начинание в Бесарабия. Вместо това той избира да стане военен. Далеч от дребните боричкания, сплетни и лични интереси, Иван Колев работи усърдно, умно и неотклонно за възвисяване на духа на войниците и офицерите, за въздигане на българското военно изкуство, за честта и славата на България. ВИЖ ОЩЕ: КНИГАТА „НЕПОБЕДИМАТА КОННИЦА“ НА СТОЯН ТАЧЕВ Ако има една дума, която да характеризира най-добре личността му – то това е храброст. Винаги, когато има възможност, той води атаката на своите войници – той се врязва в неприятелските редици начело на кавалеристите при Куртбунар, води впечатляващата кавалерийска атака при Мустафа Ачи, стои най-близо до противника и при Палас Мик, както и всеки друг път, когато му се отдаде възможност. Смелостта му се предава на войниците, заразява ги. Те са готови да се втурнат в атака само след една негова дума, защото той е войник като тях. В най-трудните моменти на битката за Кубадин, под дъжд от куршуми, Иван Колев с коня си язди до позицията и скача в окопите, застава до войниците си и им вдъхва нови сили. Присъствието на генерала им дава сили при всеки труден момент от боя. Генерал Колев е непретенциозен, суров към себе си също като спартанец. При десетдневните боеве за отбраната на линията Первелия – кота 90 той прекарва цели осем денонощия на бойната линия, редом до войниците си, а когато атаките отслабват, спи по два-три часа на денонощие в командирския си файтон, завит с платнище. Под файтона, на земята, почива началникът на щаба на дивизията полковник Кисьов, също завит с платнище. След боя през деня двамата са разгледали картата на бойните действия, съставили са план за следващия ден и чак тогава си позволяват да починат. Наблизо има село, но командирът остава там, където са неговите войници. В дъжда и ледения октомврийски вятър е наравно с конника, артилериста и пехотинеца. Храбростта и скромността правят генерал Колев велик пълководец, а грижата за войника го прави велик човек. Винаги предвидлив, той се старае за това никога да не го изложи излишно на опасност, да предпази частите си от излишни жертви. Макар разполагащ с ограничени възможности да изхрани хората и конете, генералът се стреми те да са винаги нахранени и облечени. Известно е, че осигурява поверените си части с достатъчно съдове за вода, така че войниците да не останат жадни в битка. Макар да става командир на Първа конна дивизия едва няколко месеца преди кампанията в Добруджа, той осигурява добро снабдяване с храна, вода, муниции и превързочни материали за поверените му части. Като споменаваме храна, говорим почти единствено за хляб. И поради бързото придвижване на дивизията печенето на хляб се извършва понякога на 20-30 или повече километра зад бойната линия. Войниците гладуват понякога, наравно с тях гладува и техният генерал. Всички тези качества хармонират с неговото лично обаяние. Той е строг, но човечен командир. Вдъхновява с личния си пример, лично подбира командния състав на полковете и бригадите в Конната дивизия, създава сплав между командирите и войниците, между щабните и строевите офицери. Залага на доброто си познание за човешката душа и така кове легендата за смелите кавалеристи от Първа конна дивизия. Най-големите си усилия хвърля, за да възпита в офицерите си дух на трудолюбие и честност. Ненавижда пороците, стреми се към съвършенство. Иска да има и съвършени бойни другари. Може би именно затова днес неговите конници са станали легенда като самия него.”

Германецът е заповядвал ,а пък УКРОПУТЕКЪТ Е ТРЕПАЛ КЛЕТНИЦИТЕ .. АУШВИЦ ,БУХЕНвалт,Дахау,Треблинка ..и много други ..Така е и днес...

Русия е агресор, колкото робовладелците от САЩ не са фалирали и са демократични

а ве другарю промосковски левентино , кви световни конспирации и корупции , кви пет копейки бре ? интернет има ли ..има ,,америкнците ли го съZдадоха , те го съZдадоха ? некой на сила ли те кара да влиZаш в интернет, да полZваш гугъл мугъл , майкрософт трайкософт ,да полZваш самртфони с андроид или IOS да летиш на боинг моинг , на ербъс мербъс или да летиш на евраZийските гълъби ...да шофираш Zападна кола , а не китайска или руска ? а ве човече , всичко хубаво , качественно , ново и полеZно идва от Zапада , от евраZия идва само омраZа , ZараZа китайски ковид , копипейс и крадени технологии ! ти кви филми гледаш Zападни или евраZийски , ква муZика слушаш / опера или поп муZика / Zападна или евраZийска ..какви книги четеш.. Zападни или китайски, индийски, руски но от времето на Путкин ли .. северокорейски ? какъв спорт обичаш да гледаш..Zащото най хубавите , най интресените и най гледаемите спортове са иZмисленни от Zaпада : футбол , баскетбол, волейбол , тенис , хокей на лед , бокс , МММ напоследък и т.н.т. ? а бе ей , ако от БРИКС Микс има нещо ново ,иновативно и полеZно ...което да привлече хората , ние първи ще раZберем ..но сега обясни на жена ти , да не се пръска с френски парфюми , да не мечтае Zа Zападата мода бельо..рокли , обувки , коZметика !

Днес на деня на холокоста ,да не забравят да кажат че надзирателите в лагерите на смъртта са ,Укропутеци и поляци ...Никой друг..

Укрите атакували болница, убили 14 и ранилии 20 пациента и персонал... чудесен мотивационен акт за руската армия!!!

Както винаги, ние българите сме на страната на братските Германия, САЩ, Австрия и Украйна!

“ “ Николай Цеков 20.05.201720 май 2017 По време на тригодишната й окупация от Червената армия България е подложена на тотален, безогледен и безпощаден грабеж, несравним дори с най-тежките контрибуции по силата на жестокия Ньойски договор. Цената на поголовните и безотчетни конфискации на българско държавно и частно имущество, храни, промишлени стоки, финансови ресурси и ценности от страна на съветските окупационни власти се оказва по-висока в сравнение с официално оформения държавен дълг на нацистка Германия към Царство България в края на Втората световна война. До този извод стига историкът Даниел Вачков в изследването си за историята на българския външен дълг след 9.09.1944 г., публикувано на интернет-страницата на БНБ. Въпреки че българската армия дава над 40 000 убити, ранени и осакатени жертви във войната срещу Германия, Москва отказва да признае България за съвоюваща на страната на съюзниците държава. Статутът на окупирана страна не само улеснява плановете на Сталин за превръщането й в покорен васал на СССР, но и развързва ръцете на окупаторите за подготвения тотален грабеж. Те не се трогват от факта, че разходите за половин година участие на българската армия във войната, където тя отменя поне 15 съветски дивизии, възлизат на 1 милиард златни франка. Подобно на изтръгващо сгради и пътища чудовищно торнадо, ограбването на България не подминава нито една от стопанските дейности и активи на държавата и нейните граждани. Демонични измерения Под вещото ръководство на „освободителите“ и с енергичното съдействие на донесената на щиковете им комунистическа хунта ограбването на България добива наистина демонични измерения. Всички търсени на световния пазар български стоки като висококачествените ориенталски тютюни, розовото масло, концентратите на олово, цинк и мед и други са системно плячкосвани от съветските окупационни власти. Представителите на американското и британското командване в Съюзната контролна комисия в София непрекъснато протестират, че Съветите ги третират като затворници и не им позволяват да извършват инспекции из страната без въоръжен червеноармейски ескорт. Американският журналист Чарлз Лениъс, който през трите окупационни години успява да изпраща репортажи за извършваните в България убийства, беззакония и грабежи, пише за предложената на София оферта от американски търговец на едро, поискал да изкупува висококачествени български тютюни по международни цени. Под натиска на съветските окупатори марионетното правителство в София се измъква от сделката под предлог, че ще разменя тютюна срещу памук заради спрялата поради липса на суровини текстилна индустрия. Тогава американецът предлага по 4 килограма памук за килограм тютюн. Офертата отново е отхвърлена. Скоро става ясна и причината – правителството на ОФ, играещо по свирката на съветския председател на Съюзната контролна комисия ген. Бирюзов, е заменило българския тютюн за съветски памук в съотношение килограм за килограм. Малко след това на американските стокови борси се появява предложение на съветска външнотърговска организация да продаде големи количества български ориенталски тютюн на много висока цена. В същото време заместникът на Бирюзов докладва в Москва, че текстилните работници в Габрово целували докарания след наглата „сделка“ съветски памук, защото щял да им осигури поминък в условията на наложения на „победена България“ съветски търговски монопол. Bulgarien Kommunismus Denkmal Един от многобройните паметници на "освободителите" в БългарияСнимка: Nikola Mihov Най-разорително за българската икономика се оказва подписаното през есента на 1944 г. в Москва примирие. То изисква от България да предава безвъзмездно на съветското командване огромни количества въоръжение, финансови средства, техническо оборудване, храни и нехранителни стоки, а също и да извършва безплатни ремонти на съветска техника и съоръжения. Изсмукването на последните резерви на страната продължава и след капитулацията на Германия и Япония през 1945 г. Дори марионетният премиер Кимон Георгиев е принуден да напомни през декември 1945 г. на Бирюзов, че войната вече е свършила, а исканията на съветското командване за нови безвъзмездни доставки нямат край. Окупаторите обаче нямат никакво намерение да преустановят рекета и грабежа. България продължава да плаща измислените в Москва незаконни контрибуции дори след подписването на Парижкия мирен договор през февруари 1947 г. Цената на тригодишната съветска окупация по най-скромни изчисления достига почти половината от целия брутен вътрешен продукт на България за периода 1944 - 1947 г. „Освободители“ или мародери? Голяма част от престъпленията на окупационната Червена армия срещу гражданското население в Централна и Югоизточна Европа и до днес не могат да бъдат изследвани заради забранения от Кремъл достъп до съветските и руските военни архиви. Няма никакво съмнение обаче, че грабежите, редом с изнасилванията, са били „визитната картичка“ на съветското военно присъствие в Централна и Югоизточна Европа. България не прави изключение от тази трагична статистика. И няма как да е иначе, след като главният съветски военен мародер се оказва не кой да е, а самият върховен главнокомандващ Червената армия маршал Жуков. В поведението на военоначалника през септември 1944 има един странен епизод. Жуков неочаквано напуска основния театър на военните действия срещу Германия и се озовава за няколко дни в окупираната без един изстрел България. Целта на височайшата визита става известна две години по-късно. От писмо на заместник-министъра на отбраната на СССР Булганин до Сталин от август 1946 г. става ясно, че съветските митничари са задържали 7 вагона с „лични вещи“ на маршал Жуков, съдържащи основно откраднати в Германия скъпи мебели. Картината е допълнена с опис от извършен по нареждане на Сталин през януари 1948 г. таен обиск в московските имоти на Жуков. В тях са открити 24 броя златни часовници, 15 златни огърлици, 4000 м вълнени и копринени платове, над 300 скъпи кожи, 44 много ценни килими и гоблени, 55 картини-шедьоври и още купища скъпи вещи. Участвалият в окупацията на България беларуски писател Васил Биков свидетелства, че първата работа на ръководителите на съветските военни и шпионски служби в страната е била да изпратят към Одеса по няколко самолета, натоварени със заграбени в окупираната страна ценности. През декември 1944 г. Кремъл издава и специално постановление, даващо лиценз за мародерство на всеки съветски войник, офицер и генерал. Официално победителите вече можели ежемесечно да изпращат в СССР „колети“ със заграбени в завладените страни вещи – войниците по 5 килограма, офицерите – по 10 кг , а генералите – по 15 кг…“”

“ СЛЕД МОСКАЛИТЕ , НАЙ МНОГО НИ МРАЗЯТ СЪРБОМАНИТЕ ! НАЙ ГОЛЯМАТА РУСКА ЛЪЖА Е , ЧЕ СА ВОДИЛИ РУСКО-ТУРСКАТА ВОЙНА 1877-1878 г. ЗАРАДИ НАШАТА СВОБОДА ! ДА , АМА НЕ Е ТАКА , ВОЙНАТА СЕ Е ВОДИЛА НА ДВА ФРОНТА , ТУК И ОТТАТЪК ЧЕРНО МОРЕ В КАВКАЗ , СЛЕД КАТО РУСНАЦИТЕ СА ПОЛУЧИЛИ КАКВОТО ИМ ТРЯБВА КАТО ЗЕМЯ В КАВКАЗ , СА НИ ОСТАВИЛИ ВАСАЛИ НА ВИСОКАТА ПОРТА ДО 1908 Г ! ПРИКАЗКИТЕ ЗА ГОЛЯМА САНСТЕФАНСКА БЪЛГАРИЯ СА НАЙ ЛЪЖОВНИТЕ , РУСНАЦИТЕ УЖ ИСКАЛИ ГОЛЕМА БГ , АМА ДРУГИТЕ НЕ ДАВАЛИ , ОБАЧЕ ПО КЪСНО КОГАТО БЪЛГАРИТЕ САМИ ПРАВЯТ ПРЕЗ 1885 Г СЪЕДИНЕНИЕТО И ПРАВЯТ БГ ПОНЕ В ПРИЛИЧНИ РАЗМЕРИ , ТОГАВА РУСНАЦИТЕ КОИТО БЯХА ЗА ГОЛЕМА БГ , СЕ ОКАЗВА ЧЕ В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ СА ПРОТИВ СЪЕДИНЕНИЕТО , НЕ СТИГА ТВА АМИ ИЗТЕГЛЯТ СВОИТЕ ВИСШИ ВОЕННИ ОФИЦЕРИ ОТ МЛАДАТА НИ БЪЛГАРСКА АРМИЯ , КАТО ПО ТОЗИ НАЧИН Я ОБЕЗГЛАВЯВАТ И ОСТАВЯТ БЕЗ КОМАДЕН СЪСТАВ , НАСЪКВАТ СЪРБОМАНИТЕ ДА НАХЛУЯТ В БГ ОТ КЪМ ГЪРБА НИ , ДОКАТО НАШАТА СЛАВНА АРМИЯ Е СТОЯЛА НА ЮЖНАТА НИ ГРАНИЦА ОПАСЯВАЙКИ СЕ ОТ ОСМАНСКА АТАКА ( ЗНАЧИ ОСМАНЦИТЕ НАШИТЕ УЖ ПОРОБИТЕЛИ НЕ НИ НАПАДАТ , А НИ НАПАДАТ ПРАВОСЛАВНИТЕ СРЪБИ ПОДКУКУРОСАНИ ОТ ОЩЕ ПО ПРАВОСЛАВНИТЕ БРАТУШКИ КОИТО ИСКАЛИ ГОЛЕМА БГ , АМА ДРУГ ПУТ ) ТОГАВА НАШИТЕ ЮНАЦИ ПРАВЯТ ОГРОМЕН МАРШ НА СКОК ОТ ЮЖНАТА ДО ЗАПАДНАТА НИ ГРАНИЦА СЪС СЪРБИЯ , ПОМИТАТ СЪРБОМАНИТЕ НАХЛУЛИ У НАС И КОГАТО НАВЛИЗАТ ПОБЕДОНОСНО В СРЪБСКО , ЛЮБИМИТЕ НИ РУСНАЦИ СКРЪЦВАТ СЪС ЗЪБИ И НИ ПРИНУЖДАВАТ ДА СЕ ПРИБЕРЕМ НА НАША ТЕРИТОРИЯ ! КАК ВИ СЕ СТРУВА , ПОВТАРЯМ БРАТУШКИТЕ ИСКАЛИ ГОЛЕМА БГ , АМА КАТО ПРАВИМ СЪЕДИНЕНИЕТО СА ПРОТИВ ! ПРЕЗ БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПАК ТЕ НИ ПРЕЦАКВАТ И НАСЪСКВАТ ОТНОВО БРАКЯТА СРЪБИ И КОМПАНИЯ ДА НИ НАПАДНАТ , РАЗМАЖАТ И ОПОСКАТ ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НИ ! АПРОПО БРАТУШКИТЕ ОЩЕ СТОЯТ В КАВКАЗ , КОЙТО СА "ОСВОБОДИЛИ" ПО ВРЕМЕ НА РУСКО-ТУРСКАТА1877-1878 Г УЖ ОСВОБОДИТЕЛНА ВОЙНА , ИНТЕРЕСНО КАК СА ОСВОБОДИЛИ МЮСЮЛМАНИТЕ ОТ ОСМАНЦИТЕ , КОИТО СЪЩО СА МЮСЮЛМАНИ , ТЕЗИ "ОСВОБОДЕНИ" НАРОДИ И ДО СЕГА ЖИВЕЯТ ПОД РУСКИЯ БОТУШ , ГОВОРЯ ЗА ЧЕЧНЯ , ДАГЕСТАН , ИНГУШЕТИЯ И ОЩЕ СУМА ТИ НАРОДИ "ОСВОБОДЕНИ" ОТ МОКСАЛИТЕ ?”

Както винаги, ние българите сме на страната на братските Германия, САЩ, Австрия и Украйна!

Има много укроподлоги в България,щото трети украински ги е ебал бабушките 3 год ..Докато им е омръзнало да ги ибъъът...И Димитров се е оплакала на Ийсиф...

Както винаги, ние българите сме на страната на братските Германия, САЩ, Австрия и Украйна!

СЛЕД МОСКАЛИТЕ , НАЙ МНОГО НИ МРАЗЯТ СЪРБОМАНИТЕ ! НАЙ ГОЛЯМАТА РУСКА ЛЪЖА Е , ЧЕ СА ВОДИЛИ РУСКО-ТУРСКАТА ВОЙНА 1877-1878 г. ЗАРАДИ НАШАТА СВОБОДА ! ДА , АМА НЕ Е ТАКА , ВОЙНАТА СЕ Е ВОДИЛА НА ДВА ФРОНТА , ТУК И ОТТАТЪК ЧЕРНО МОРЕ В КАВКАЗ , СЛЕД КАТО РУСНАЦИТЕ СА ПОЛУЧИЛИ КАКВОТО ИМ ТРЯБВА КАТО ЗЕМЯ В КАВКАЗ , СА НИ ОСТАВИЛИ ВАСАЛИ НА ВИСОКАТА ПОРТА ДО 1908 Г ! ПРИКАЗКИТЕ ЗА ГОЛЯМА САНСТЕФАНСКА БЪЛГАРИЯ СА НАЙ ЛЪЖОВНИТЕ , РУСНАЦИТЕ УЖ ИСКАЛИ ГОЛЕМА БГ , АМА ДРУГИТЕ НЕ ДАВАЛИ , ОБАЧЕ ПО КЪСНО КОГАТО БЪЛГАРИТЕ САМИ ПРАВЯТ ПРЕЗ 1885 Г СЪЕДИНЕНИЕТО И ПРАВЯТ БГ ПОНЕ В ПРИЛИЧНИ РАЗМЕРИ , ТОГАВА РУСНАЦИТЕ КОИТО БЯХА ЗА ГОЛЕМА БГ , СЕ ОКАЗВА ЧЕ В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ СА ПРОТИВ СЪЕДИНЕНИЕТО , НЕ СТИГА ТВА АМИ ИЗТЕГЛЯТ СВОИТЕ ВИСШИ ВОЕННИ ОФИЦЕРИ ОТ МЛАДАТА НИ БЪЛГАРСКА АРМИЯ , КАТО ПО ТОЗИ НАЧИН Я ОБЕЗГЛАВЯВАТ И ОСТАВЯТ БЕЗ КОМАДЕН СЪСТАВ , НАСЪКВАТ СЪРБОМАНИТЕ ДА НАХЛУЯТ В БГ ОТ КЪМ ГЪРБА НИ , ДОКАТО НАШАТА СЛАВНА АРМИЯ Е СТОЯЛА НА ЮЖНАТА НИ ГРАНИЦА ОПАСЯВАЙКИ СЕ ОТ ОСМАНСКА АТАКА ( ЗНАЧИ ОСМАНЦИТЕ НАШИТЕ УЖ ПОРОБИТЕЛИ НЕ НИ НАПАДАТ , А НИ НАПАДАТ ПРАВОСЛАВНИТЕ СРЪБИ ПОДКУКУРОСАНИ ОТ ОЩЕ ПО ПРАВОСЛАВНИТЕ БРАТУШКИ КОИТО ИСКАЛИ ГОЛЕМА БГ , АМА ДРУГ ПУТ ) ТОГАВА НАШИТЕ ЮНАЦИ ПРАВЯТ ОГРОМЕН МАРШ НА СКОК ОТ ЮЖНАТА ДО ЗАПАДНАТА НИ ГРАНИЦА СЪС СЪРБИЯ , ПОМИТАТ СЪРБОМАНИТЕ НАХЛУЛИ У НАС И КОГАТО НАВЛИЗАТ ПОБЕДОНОСНО В СРЪБСКО , ЛЮБИМИТЕ НИ РУСНАЦИ СКРЪЦВАТ СЪС ЗЪБИ И НИ ПРИНУЖДАВАТ ДА СЕ ПРИБЕРЕМ НА НАША ТЕРИТОРИЯ ! КАК ВИ СЕ СТРУВА , ПОВТАРЯМ БРАТУШКИТЕ ИСКАЛИ ГОЛЕМА БГ , АМА КАТО ПРАВИМ СЪЕДИНЕНИЕТО СА ПРОТИВ ! ПРЕЗ БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПАК ТЕ НИ ПРЕЦАКВАТ И НАСЪСКВАТ ОТНОВО БРАКЯТА СРЪБИ И КОМПАНИЯ ДА НИ НАПАДНАТ , РАЗМАЖАТ И ОПОСКАТ ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НИ ! АПРОПО БРАТУШКИТЕ ОЩЕ СТОЯТ В КАВКАЗ , КОЙТО СА "ОСВОБОДИЛИ" ПО ВРЕМЕ НА РУСКО-ТУРСКАТА1877-1878 Г УЖ ОСВОБОДИТЕЛНА ВОЙНА , ИНТЕРЕСНО КАК СА ОСВОБОДИЛИ МЮСЮЛМАНИТЕ ОТ ОСМАНЦИТЕ , КОИТО СЪЩО СА МЮСЮЛМАНИ , ТЕЗИ "ОСВОБОДЕНИ" НАРОДИ И ДО СЕГА ЖИВЕЯТ ПОД РУСКИЯ БОТУШ , ГОВОРЯ ЗА ЧЕЧНЯ , ДАГЕСТАН , ИНГУШЕТИЯ И ОЩЕ СУМА ТИ НАРОДИ "ОСВОБОДЕНИ" ОТ МОКСАЛИТЕ ?

“ Николай Цеков 20.05.201720 май 2017 По време на тригодишната й окупация от Червената армия България е подложена на тотален, безогледен и безпощаден грабеж, несравним дори с най-тежките контрибуции по силата на жестокия Ньойски договор. Цената на поголовните и безотчетни конфискации на българско държавно и частно имущество, храни, промишлени стоки, финансови ресурси и ценности от страна на съветските окупационни власти се оказва по-висока в сравнение с официално оформения държавен дълг на нацистка Германия към Царство България в края на Втората световна война. До този извод стига историкът Даниел Вачков в изследването си за историята на българския външен дълг след 9.09.1944 г., публикувано на интернет-страницата на БНБ. Въпреки че българската армия дава над 40 000 убити, ранени и осакатени жертви във войната срещу Германия, Москва отказва да признае България за съвоюваща на страната на съюзниците държава. Статутът на окупирана страна не само улеснява плановете на Сталин за превръщането й в покорен васал на СССР, но и развързва ръцете на окупаторите за подготвения тотален грабеж. Те не се трогват от факта, че разходите за половин година участие на българската армия във войната, където тя отменя поне 15 съветски дивизии, възлизат на 1 милиард златни франка. Подобно на изтръгващо сгради и пътища чудовищно торнадо, ограбването на България не подминава нито една от стопанските дейности и активи на държавата и нейните граждани. Демонични измерения Под вещото ръководство на „освободителите“ и с енергичното съдействие на донесената на щиковете им комунистическа хунта ограбването на България добива наистина демонични измерения. Всички търсени на световния пазар български стоки като висококачествените ориенталски тютюни, розовото масло, концентратите на олово, цинк и мед и други са системно плячкосвани от съветските окупационни власти. Представителите на американското и британското командване в Съюзната контролна комисия в София непрекъснато протестират, че Съветите ги третират като затворници и не им позволяват да извършват инспекции из страната без въоръжен червеноармейски ескорт. Американският журналист Чарлз Лениъс, който през трите окупационни години успява да изпраща репортажи за извършваните в България убийства, беззакония и грабежи, пише за предложената на София оферта от американски търговец на едро, поискал да изкупува висококачествени български тютюни по международни цени. Под натиска на съветските окупатори марионетното правителство в София се измъква от сделката под предлог, че ще разменя тютюна срещу памук заради спрялата поради липса на суровини текстилна индустрия. Тогава американецът предлага по 4 килограма памук за килограм тютюн. Офертата отново е отхвърлена. Скоро става ясна и причината – правителството на ОФ, играещо по свирката на съветския председател на Съюзната контролна комисия ген. Бирюзов, е заменило българския тютюн за съветски памук в съотношение килограм за килограм. Малко след това на американските стокови борси се появява предложение на съветска външнотърговска организация да продаде големи количества български ориенталски тютюн на много висока цена. В същото време заместникът на Бирюзов докладва в Москва, че текстилните работници в Габрово целували докарания след наглата „сделка“ съветски памук, защото щял да им осигури поминък в условията на наложения на „победена България“ съветски търговски монопол. Bulgarien Kommunismus Denkmal Един от многобройните паметници на "освободителите" в БългарияСнимка: Nikola Mihov Най-разорително за българската икономика се оказва подписаното през есента на 1944 г. в Москва примирие. То изисква от България да предава безвъзмездно на съветското командване огромни количества въоръжение, финансови средства, техническо оборудване, храни и нехранителни стоки, а също и да извършва безплатни ремонти на съветска техника и съоръжения. Изсмукването на последните резерви на страната продължава и след капитулацията на Германия и Япония през 1945 г. Дори марионетният премиер Кимон Георгиев е принуден да напомни през декември 1945 г. на Бирюзов, че войната вече е свършила, а исканията на съветското командване за нови безвъзмездни доставки нямат край. Окупаторите обаче нямат никакво намерение да преустановят рекета и грабежа. България продължава да плаща измислените в Москва незаконни контрибуции дори след подписването на Парижкия мирен договор през февруари 1947 г. Цената на тригодишната съветска окупация по най-скромни изчисления достига почти половината от целия брутен вътрешен продукт на България за периода 1944 - 1947 г. „Освободители“ или мародери? Голяма част от престъпленията на окупационната Червена армия срещу гражданското население в Централна и Югоизточна Европа и до днес не могат да бъдат изследвани заради забранения от Кремъл достъп до съветските и руските военни архиви. Няма никакво съмнение обаче, че грабежите, редом с изнасилванията, са били „визитната картичка“ на съветското военно присъствие в Централна и Югоизточна Европа. България не прави изключение от тази трагична статистика. И няма как да е иначе, след като главният съветски военен мародер се оказва не кой да е, а самият върховен главнокомандващ Червената армия маршал Жуков. В поведението на военоначалника през септември 1944 има един странен епизод. Жуков неочаквано напуска основния театър на военните действия срещу Германия и се озовава за няколко дни в окупираната без един изстрел България. Целта на височайшата визита става известна две години по-късно. От писмо на заместник-министъра на отбраната на СССР Булганин до Сталин от август 1946 г. става ясно, че съветските митничари са задържали 7 вагона с „лични вещи“ на маршал Жуков, съдържащи основно откраднати в Германия скъпи мебели. Картината е допълнена с опис от извършен по нареждане на Сталин през януари 1948 г. таен обиск в московските имоти на Жуков. В тях са открити 24 броя златни часовници, 15 златни огърлици, 4000 м вълнени и копринени платове, над 300 скъпи кожи, 44 много ценни килими и гоблени, 55 картини-шедьоври и още купища скъпи вещи. Участвалият в окупацията на България беларуски писател Васил Биков свидетелства, че първата работа на ръководителите на съветските военни и шпионски служби в страната е била да изпратят към Одеса по няколко самолета, натоварени със заграбени в окупираната страна ценности. През декември 1944 г. Кремъл издава и специално постановление, даващо лиценз за мародерство на всеки съветски войник, офицер и генерал. Официално победителите вече можели ежемесечно да изпращат в СССР „колети“ със заграбени в завладените страни вещи – войниците по 5 килограма, офицерите – по 10 кг , а генералите – по 15 кг…“”

Освобождението струва на България 32 тона злато Ha 3 мapт 1878 г. e пoдпиcaн Caнcтeфaнcĸият миpeн дoгoвop мeждy Pycĸaтa импepия и Ocмaнcĸaтa импepия, ĸoйтo cлaгa ĸpaй нa Pycĸo-тypcĸaтa вoйнa (1877-1878) г. и ypeждa, мaĸap и нeoĸoнчaтeлнo, oбocoбявaнe нa Tpeтa бългapcĸa дъpжaвa cлeд близo пeт вeĸa ocмaнcĸo влaдичecтвo в Бългapия. Hяĸoлĸo мeceцa пo-ĸъcнo oбaчe нeгoвитe paзпopeдби ca yнищoжeни c Бepлинcĸият дoгoвop oт 1/13 юли 1878 г., ĸoйтo ypeждa пpoмeнитe в пoлoжeниeтo нa Ocмaнcĸaтa импepия cлeд Pycĸo-тypcĸaтa вoйнa (1877 - 1878). Имeннo в Бepлинcĸия дoгoвop (члeн 22) e peглaмeнтиpaн и oĸyпaциoнният дълг нa Бългapия ĸъм Pycия. Oĸyпaциoнният дълг ce oбpaзyвa oт paзxoдитe нa импepaтopcĸoтo пpaвитeлcтвo в Caнĸт Πeтepбypг пo пoддpъжĸaтa нa oĸyпaциoннитe pycĸи вoeнни чacти и гpaждaнcĸaтa aдминиcтpaция - Упpaвлeниeтo нa импepaтopcĸия pycĸи ĸoмиcap в Kняжecтвoтo 1878/1879 г. Cyмaтa e изчиcлeнa нa 10 618 250 pyбли и 40 ĸoпeйĸи - 89 640 000 злaтни лeвa - 32 тoнa злaтo, тaĸa чe въпpocнoтo yпpaвлeниe e cтpyвaлo дocтa cĸъпo нa cтpaнaтa. "Haиcтинa, caмo личнaтa зaплaтa нa ĸoмиcapя е 600 xил. фp./зл. лв., дoĸaтo зa цивилнaтa лиcтa нa бългapcĸия ĸняз ca пpeдвидeни 500 xил. фp.", пишe в Иcтopия нa външния дъpжaвeн дълг нa Бългapия 1878-1990 г. нa Бългapcĸa нapoднa бaнĸa. Дългът ce изплaщaл нa pycĸoтo пpaвитeлcтвo пo нeгoвa cмeтĸa в Ваnquе dе Раrіѕ еt dеѕ Рауѕ-Ваѕ (Πapибa), Πapиж. Haдxвъpлящ 2 млн. зл. лв., aнюитeтът ce пoгacявaл oт ĸлoнoвeтe нa Бългapcĸaтa нapoднa бaнĸa в Pyce, Bapнa и cлeд 1885 г. в Πлoвдив, ĸoитo тpябвaлo дa нacoчвaт в тaзи cмeтĸa гoлямa cyмa oт cвoитe oбopoти. Haпpимep пpeз мapт - aпpил 1890 г. oт oбщo изплaтeнитe пo вcичĸи пepa 4.401 млн. лв. Pyceнcĸият ĸлoн внacя пo cмeтĸa Oĸyпaциoнeн дълг в Πapибa 3.804 млн. зл. лeвa. Πpeз cъщaтa гoдинa БHБ пpeвeждa нa Πapибa пo pycĸaтa cмeтĸa oбщo 8 867 000 лeвa. Πpeз 1890 гoдинa e нaпpaвeнa eднa внocĸa, нo peдoвнoтo изплaщaнe e пoднoвeнo eдвa пpeз 1896 гoдинa, cлeд 10-гoдишeн paзpив в диплoмaтичecĸитe oтнoшeния мeждy двeтe дъpжaви. Oĸyпaциoнният дълг нa Kняжecтвo Бългapия e oĸoнчaтeлнo пoгaceн пpeз 1902 гoдинa cъc cpeдcтвa oт гoлeмия външeн зaeм, eмитиpaн чpeз Бaнĸa Πapибa. Дo тaзи дaтa Coфия издължaвa нa Πeтepбypг oбщo 26 446 000 лeвa. Изплaщaнeтo нa изтoчнopyмeлийcĸaтa чacт нa дългa e oтлaгaнo мнoгoĸpaтнo дo 1912 гoдинa. Toгaвa Бългapия и Pycия дoгoвapят плaн зa пoгacявaнeтo мy, ĸoйтo тaĸa и нe e зaдeйcтвaн. Oĸyпaциoнният дълг e oпpocтeн cлeд Πъpвaтa cвeтoвнa вoйнa cъc cпopaзyмeниe мeждy пpaвитeлcтвoтo нa Aлeĸcaндъp Cтaмбoлийcĸи и бoлшeвиĸитe. B ĸpaйнa cмeтĸa Бългapия плaщa нa Pycия зa ocвoбoждeниeтo cи - 27 070 609 лeвa.

Както винаги, ние българите сме на страната на братските Германия, САЩ, Австрия и Украйна!

Както винаги, ние българите сме на страната на братските Германия, САЩ, Австрия и Украйна!

Га дойде ,,Трети украински ,,през 44 та ,първо изеба бабите на днешните укроподлоги.....Еба ги 3 год .Яко..и паметник им направиха ..Хехе

- Тате, тате искам да си направим Мравоятче. Тативото, не можеш да си направиш Мравоят че, защо то за Мравоядче ти трябва баща циганин + майка комунистка, + баба болшевика = Мравоядче.

“ Николай Цеков 20.05.201720 май 2017 По време на тригодишната й окупация от Червената армия България е подложена на тотален, безогледен и безпощаден грабеж, несравним дори с най-тежките контрибуции по силата на жестокия Ньойски договор. Цената на поголовните и безотчетни конфискации на българско държавно и частно имущество, храни, промишлени стоки, финансови ресурси и ценности от страна на съветските окупационни власти се оказва по-висока в сравнение с официално оформения държавен дълг на нацистка Германия към Царство България в края на Втората световна война. До този извод стига историкът Даниел Вачков в изследването си за историята на българския външен дълг след 9.09.1944 г., публикувано на интернет-страницата на БНБ. Въпреки че българската армия дава над 40 000 убити, ранени и осакатени жертви във войната срещу Германия, Москва отказва да признае България за съвоюваща на страната на съюзниците държава. Статутът на окупирана страна не само улеснява плановете на Сталин за превръщането й в покорен васал на СССР, но и развързва ръцете на окупаторите за подготвения тотален грабеж. Те не се трогват от факта, че разходите за половин година участие на българската армия във войната, където тя отменя поне 15 съветски дивизии, възлизат на 1 милиард златни франка. Подобно на изтръгващо сгради и пътища чудовищно торнадо, ограбването на България не подминава нито една от стопанските дейности и активи на държавата и нейните граждани. Демонични измерения Под вещото ръководство на „освободителите“ и с енергичното съдействие на донесената на щиковете им комунистическа хунта ограбването на България добива наистина демонични измерения. Всички търсени на световния пазар български стоки като висококачествените ориенталски тютюни, розовото масло, концентратите на олово, цинк и мед и други са системно плячкосвани от съветските окупационни власти. Представителите на американското и британското командване в Съюзната контролна комисия в София непрекъснато протестират, че Съветите ги третират като затворници и не им позволяват да извършват инспекции из страната без въоръжен червеноармейски ескорт. Американският журналист Чарлз Лениъс, който през трите окупационни години успява да изпраща репортажи за извършваните в България убийства, беззакония и грабежи, пише за предложената на София оферта от американски търговец на едро, поискал да изкупува висококачествени български тютюни по международни цени. Под натиска на съветските окупатори марионетното правителство в София се измъква от сделката под предлог, че ще разменя тютюна срещу памук заради спрялата поради липса на суровини текстилна индустрия. Тогава американецът предлага по 4 килограма памук за килограм тютюн. Офертата отново е отхвърлена. Скоро става ясна и причината – правителството на ОФ, играещо по свирката на съветския председател на Съюзната контролна комисия ген. Бирюзов, е заменило българския тютюн за съветски памук в съотношение килограм за килограм. Малко след това на американските стокови борси се появява предложение на съветска външнотърговска организация да продаде големи количества български ориенталски тютюн на много висока цена. В същото време заместникът на Бирюзов докладва в Москва, че текстилните работници в Габрово целували докарания след наглата „сделка“ съветски памук, защото щял да им осигури поминък в условията на наложения на „победена България“ съветски търговски монопол. Bulgarien Kommunismus Denkmal Един от многобройните паметници на "освободителите" в БългарияСнимка: Nikola Mihov Най-разорително за българската икономика се оказва подписаното през есента на 1944 г. в Москва примирие. То изисква от България да предава безвъзмездно на съветското командване огромни количества въоръжение, финансови средства, техническо оборудване, храни и нехранителни стоки, а също и да извършва безплатни ремонти на съветска техника и съоръжения. Изсмукването на последните резерви на страната продължава и след капитулацията на Германия и Япония през 1945 г. Дори марионетният премиер Кимон Георгиев е принуден да напомни през декември 1945 г. на Бирюзов, че войната вече е свършила, а исканията на съветското командване за нови безвъзмездни доставки нямат край. Окупаторите обаче нямат никакво намерение да преустановят рекета и грабежа. България продължава да плаща измислените в Москва незаконни контрибуции дори след подписването на Парижкия мирен договор през февруари 1947 г. Цената на тригодишната съветска окупация по най-скромни изчисления достига почти половината от целия брутен вътрешен продукт на България за периода 1944 - 1947 г. „Освободители“ или мародери? Голяма част от престъпленията на окупационната Червена армия срещу гражданското население в Централна и Югоизточна Европа и до днес не могат да бъдат изследвани заради забранения от Кремъл достъп до съветските и руските военни архиви. Няма никакво съмнение обаче, че грабежите, редом с изнасилванията, са били „визитната картичка“ на съветското военно присъствие в Централна и Югоизточна Европа. България не прави изключение от тази трагична статистика. И няма как да е иначе, след като главният съветски военен мародер се оказва не кой да е, а самият върховен главнокомандващ Червената армия маршал Жуков. В поведението на военоначалника през септември 1944 има един странен епизод. Жуков неочаквано напуска основния театър на военните действия срещу Германия и се озовава за няколко дни в окупираната без един изстрел България. Целта на височайшата визита става известна две години по-късно. От писмо на заместник-министъра на отбраната на СССР Булганин до Сталин от август 1946 г. става ясно, че съветските митничари са задържали 7 вагона с „лични вещи“ на маршал Жуков, съдържащи основно откраднати в Германия скъпи мебели. Картината е допълнена с опис от извършен по нареждане на Сталин през януари 1948 г. таен обиск в московските имоти на Жуков. В тях са открити 24 броя златни часовници, 15 златни огърлици, 4000 м вълнени и копринени платове, над 300 скъпи кожи, 44 много ценни килими и гоблени, 55 картини-шедьоври и още купища скъпи вещи. Участвалият в окупацията на България беларуски писател Васил Биков свидетелства, че първата работа на ръководителите на съветските военни и шпионски служби в страната е била да изпратят към Одеса по няколко самолета, натоварени със заграбени в окупираната страна ценности. През декември 1944 г. Кремъл издава и специално постановление, даващо лиценз за мародерство на всеки съветски войник, офицер и генерал. Официално победителите вече можели ежемесечно да изпращат в СССР „колети“ със заграбени в завладените страни вещи – войниците по 5 килограма, офицерите – по 10 кг , а генералите – по 15 кг…“”

Николай Цеков 20.05.201720 май 2017 По време на тригодишната й окупация от Червената армия България е подложена на тотален, безогледен и безпощаден грабеж, несравним дори с най-тежките контрибуции по силата на жестокия Ньойски договор. Цената на поголовните и безотчетни конфискации на българско държавно и частно имущество, храни, промишлени стоки, финансови ресурси и ценности от страна на съветските окупационни власти се оказва по-висока в сравнение с официално оформения държавен дълг на нацистка Германия към Царство България в края на Втората световна война. До този извод стига историкът Даниел Вачков в изследването си за историята на българския външен дълг след 9.09.1944 г., публикувано на интернет-страницата на БНБ. Въпреки че българската армия дава над 40 000 убити, ранени и осакатени жертви във войната срещу Германия, Москва отказва да признае България за съвоюваща на страната на съюзниците държава. Статутът на окупирана страна не само улеснява плановете на Сталин за превръщането й в покорен васал на СССР, но и развързва ръцете на окупаторите за подготвения тотален грабеж. Те не се трогват от факта, че разходите за половин година участие на българската армия във войната, където тя отменя поне 15 съветски дивизии, възлизат на 1 милиард златни франка. Подобно на изтръгващо сгради и пътища чудовищно торнадо, ограбването на България не подминава нито една от стопанските дейности и активи на държавата и нейните граждани. Демонични измерения Под вещото ръководство на „освободителите“ и с енергичното съдействие на донесената на щиковете им комунистическа хунта ограбването на България добива наистина демонични измерения. Всички търсени на световния пазар български стоки като висококачествените ориенталски тютюни, розовото масло, концентратите на олово, цинк и мед и други са системно плячкосвани от съветските окупационни власти. Представителите на американското и британското командване в Съюзната контролна комисия в София непрекъснато протестират, че Съветите ги третират като затворници и не им позволяват да извършват инспекции из страната без въоръжен червеноармейски ескорт. Американският журналист Чарлз Лениъс, който през трите окупационни години успява да изпраща репортажи за извършваните в България убийства, беззакония и грабежи, пише за предложената на София оферта от американски търговец на едро, поискал да изкупува висококачествени български тютюни по международни цени. Под натиска на съветските окупатори марионетното правителство в София се измъква от сделката под предлог, че ще разменя тютюна срещу памук заради спрялата поради липса на суровини текстилна индустрия. Тогава американецът предлага по 4 килограма памук за килограм тютюн. Офертата отново е отхвърлена. Скоро става ясна и причината – правителството на ОФ, играещо по свирката на съветския председател на Съюзната контролна комисия ген. Бирюзов, е заменило българския тютюн за съветски памук в съотношение килограм за килограм. Малко след това на американските стокови борси се появява предложение на съветска външнотърговска организация да продаде големи количества български ориенталски тютюн на много висока цена. В същото време заместникът на Бирюзов докладва в Москва, че текстилните работници в Габрово целували докарания след наглата „сделка“ съветски памук, защото щял да им осигури поминък в условията на наложения на „победена България“ съветски търговски монопол. Bulgarien Kommunismus Denkmal Един от многобройните паметници на "освободителите" в БългарияСнимка: Nikola Mihov Най-разорително за българската икономика се оказва подписаното през есента на 1944 г. в Москва примирие. То изисква от България да предава безвъзмездно на съветското командване огромни количества въоръжение, финансови средства, техническо оборудване, храни и нехранителни стоки, а също и да извършва безплатни ремонти на съветска техника и съоръжения. Изсмукването на последните резерви на страната продължава и след капитулацията на Германия и Япония през 1945 г. Дори марионетният премиер Кимон Георгиев е принуден да напомни през декември 1945 г. на Бирюзов, че войната вече е свършила, а исканията на съветското командване за нови безвъзмездни доставки нямат край. Окупаторите обаче нямат никакво намерение да преустановят рекета и грабежа. България продължава да плаща измислените в Москва незаконни контрибуции дори след подписването на Парижкия мирен договор през февруари 1947 г. Цената на тригодишната съветска окупация по най-скромни изчисления достига почти половината от целия брутен вътрешен продукт на България за периода 1944 - 1947 г. „Освободители“ или мародери? Голяма част от престъпленията на окупационната Червена армия срещу гражданското население в Централна и Югоизточна Европа и до днес не могат да бъдат изследвани заради забранения от Кремъл достъп до съветските и руските военни архиви. Няма никакво съмнение обаче, че грабежите, редом с изнасилванията, са били „визитната картичка“ на съветското военно присъствие в Централна и Югоизточна Европа. България не прави изключение от тази трагична статистика. И няма как да е иначе, след като главният съветски военен мародер се оказва не кой да е, а самият върховен главнокомандващ Червената армия маршал Жуков. В поведението на военоначалника през септември 1944 има един странен епизод. Жуков неочаквано напуска основния театър на военните действия срещу Германия и се озовава за няколко дни в окупираната без един изстрел България. Целта на височайшата визита става известна две години по-късно. От писмо на заместник-министъра на отбраната на СССР Булганин до Сталин от август 1946 г. става ясно, че съветските митничари са задържали 7 вагона с „лични вещи“ на маршал Жуков, съдържащи основно откраднати в Германия скъпи мебели. Картината е допълнена с опис от извършен по нареждане на Сталин през януари 1948 г. таен обиск в московските имоти на Жуков. В тях са открити 24 броя златни часовници, 15 златни огърлици, 4000 м вълнени и копринени платове, над 300 скъпи кожи, 44 много ценни килими и гоблени, 55 картини-шедьоври и още купища скъпи вещи. Участвалият в окупацията на България беларуски писател Васил Биков свидетелства, че първата работа на ръководителите на съветските военни и шпионски служби в страната е била да изпратят към Одеса по няколко самолета, натоварени със заграбени в окупираната страна ценности. През декември 1944 г. Кремъл издава и специално постановление, даващо лиценз за мародерство на всеки съветски войник, офицер и генерал. Официално победителите вече можели ежемесечно да изпращат в СССР „колети“ със заграбени в завладените страни вещи – войниците по 5 килограма, офицерите – по 10 кг , а генералите – по 15 кг…“

ЕСТОНИЯ ИЗПРАЩА НА УКРАЙНА ВСИЧКАТА СИ ГАУБИЧНА АРТИЛЕРИЯ. Радев нищо не можел да прати. България е поробена колония, управлявана от московски манкурти.

Всеки ден ,Зеления звяр пита Господаря в Белия дом,дали им е достатъчен боя и лобута.

15 млн ,избягали уйроопутекъ..Добре ли ви е хохули??.Искате ли още лобут ?.Питайте госуарря,дали ви стига ,!!

РуоZZофилията е признак за тежко малоумие и други форми на тежко мозъчно увреждане

РуоZZилията е признак за тежко малоумие и други форми на тежко мозъчно увреждане

тези и останалите жертви са резултат от незачитане от запада на референдума от 1991г за запазване на Съюза! ама джурналята и политичите не знаят за тази тайна!

Както винаги, ние българите сме на страната на братска Русия

Бягайте укропутеци,,!!.Ще ви смажат ,руските ..Освободете земята ...която откраднахте .

Както винаги, ние българите сме на страната на братска Украйна!