Зрелостниците писаха по ”Албена” на Йовков
Интерпретативно съчинение или есе по темата "Човекът между ценностите на общността и личния порив" върху разказа "Албена" на Йордан Йовков писаха зрелостниците.
Обратно в новинатаКоментари - Зрелостниците писаха по ”Албена” на Йовков | Днес.dir.bg
Коментари
Едно близко семейство където детето им завършва казаха, че са дали луди пари за темата и щяло да бъде Смирненски - "Да бъде ден".
И разказа и въпросът към темата са крайно актуални за днешния ден! - "Човекът между ценностите на общността и личния порив." Дано младите разберат,че целия живот ще се лута между тази дилема ,по която дори самия Йовков не се наема да вземе страна!
В разказа Албена, част от сборника Вечери в Антимовския хан (1928), творецът поставя акцент върху конфликта между утвърдените от общността ценности и поривите на личното. Основните мотиви в творбата са свързани с греха, разкаянието и красотата. От позицията на патриархалния закон главната героиня е жена с аморално поведение, извършила непростимо престъпление. Греховната любов на Албена разрушава семейството й, обричайки невръстното й дете на страдение, за което тя бива заклеймена от селската общност. Същевременно искренното покаяние на героинята пробужда жалост в сърцата и най-ревностните й съдници (в лицето на дядо Власю). Дълбоката скръб на грешната жена засилва изключителната й хубост, под чието необикновено влияние попадат всички. Консервативната общост става съпричастна към нейната трагедия и е готова да й прости. Но появата на Нягул води до ново преобръщане на отношението към Албена.
Темата има въпрос , чийто отговор не е точно представен в това есе. Други неща трябва да се пишат.
Много шум за нищо. Камери срещу преписване, напрежение сред учениците и родителите и в крайна сметка излиза, че всичко е за лично удовлетворение, след като в българските ВУЗ може да се "влезе" с тройка или четворка дори и в специалности като Право, Медицина или Информатика.
Тук се разсъждава за непреходните ценности и неписаните закони на общността: вярност, почтеност, достойнство.Общността отрича греховната любов, но красотата, излъчването и магията на обичащата жена, сякаш завладява сърцата и хората са склонни да простят и оправдаят грешницата. Заради любовта и красотата.Мисля, че тези неща внушава писателят, но не съм убеден, че млади хора, без жизнен опит, без познаване на творбата и неумеещи да надникнат дълбоко в човешката душа, ще могат пълноценно да разсъждават по проблема.Ако пък и учителят не ги е развълнувал при изучаването на Йовков...не съм сигурен, че са се справили с писането. Казвам на родителя, който проявява интерес, че МОН, в случая, е зрелостникът и онова, което "ражда" умението да разсъждава и цитира.Такова е скромното ми мнение!
Ще го разберат, актуалний приятелю, но...възкъсничко, преодолявайки /или не/, раните, белезите, непреходното, което са опитали да прескочат, небрежно заобиколената любов, срутената душа и късната сълза...Тогава, струва ми се, се питаме:"А каква оценка ми поставиха на матурата на живота?!?!"
Клишета, заучени думи и изрази, преписани от сборниците с анализи. Давайте собствени мнения.