Зрелостниците писаха по ”Албена” на Йовков
Интерпретативно съчинение или есе по темата "Човекът между ценностите на общността и личния порив" върху разказа "Албена" на Йордан Йовков писаха зрелостниците.
Обратно в новинатаКоментари - Зрелостниците писаха по ”Албена” на Йовков | Днес.dir.bg
Коментари
Много шум за нищо. Камери срещу преписване, напрежение сред учениците и родителите и в крайна сметка излиза, че всичко е за лично удовлетворение, след като в българските ВУЗ може да се "влезе" с тройка или четворка дори и в специалности като Право, Медицина или Информатика.
В разказа Албена, част от сборника Вечери в Антимовския хан (1928), творецът поставя акцент върху конфликта между утвърдените от общността ценности и поривите на личното. Основните мотиви в творбата са свързани с греха, разкаянието и красотата. От позицията на патриархалния закон главната героиня е жена с аморално поведение, извършила непростимо престъпление. Греховната любов на Албена разрушава семейството й, обричайки невръстното й дете на страдение, за което тя бива заклеймена от селската общност. Същевременно искренното покаяние на героинята пробужда жалост в сърцата и най-ревностните й съдници (в лицето на дядо Власю). Дълбоката скръб на грешната жена засилва изключителната й хубост, под чието необикновено влияние попадат всички. Консервативната общост става съпричастна към нейната трагедия и е готова да й прости. Но появата на Нягул води до ново преобръщане на отношението към Албена.
Това ли е дадено като правилен отговор от МОн?
Тук се разсъждава за непреходните ценности и неписаните закони на общността: вярност, почтеност, достойнство.Общността отрича греховната любов, но красотата, излъчването и магията на обичащата жена, сякаш завладява сърцата и хората са склонни да простят и оправдаят грешницата. Заради любовта и красотата.Мисля, че тези неща внушава писателят, но не съм убеден, че млади хора, без жизнен опит, без познаване на творбата и неумеещи да надникнат дълбоко в човешката душа, ще могат пълноценно да разсъждават по проблема.Ако пък и учителят не ги е развълнувал при изучаването на Йовков...не съм сигурен, че са се справили с писането. Казвам на родителя, който проявява интерес, че МОН, в случая, е зрелостникът и онова, което "ражда" умението да разсъждава и цитира.Такова е скромното ми мнение!
Темата има въпрос , чийто отговор не е точно представен в това есе. Други неща трябва да се пишат.
И разказа и въпросът към темата са крайно актуални за днешния ден! - "Човекът между ценностите на общността и личния порив." Дано младите разберат,че целия живот ще се лута между тази дилема ,по която дори самия Йовков не се наема да вземе страна!
Ще го разберат, актуалний приятелю, но...възкъсничко, преодолявайки /или не/, раните, белезите, непреходното, което са опитали да прескочат, небрежно заобиколената любов, срутената душа и късната сълза...Тогава, струва ми се, се питаме:"А каква оценка ми поставиха на матурата на живота?!?!"
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}