Как интересът към българските реки се превръща в призвание

Снимка: Лидл

Как интересът към българските реки се превръща в призвание

10:58 | 5 юли 2023 0 2364 Снимка: Лидл

За да работи правилно една екосистема, в нея трябва да има баланс, а той зависи от всички биологични видове, които я обитават. Все повече български реки биват замърсявани, пресушавани, а някои дори унищожавани. Ролята на човека е ключова за опазването на видовете в реките, а отговорността трябва да бъде обща, не само на местните граждани, но и на всички институции и бизнес среди.

За поредна година инициативата "Дай шанс на Балканката", която Лидл България осъществява съвместно със сдружение "Балканка", провежда серия от акции по почистване и зарибяване на българските реки. За изминалите девет години компанията зарибява цели 30 български реки с около 393 000 балкански пъстърви, смятани за изчезващ вид в Европа. С тазгодишните акции "Дай шанс на Балканката" отбелязва десетото си юбилейно издание, демонстрирайки отговорност и постоянство в грижата за природата.

За призванието да се грижиш за българските реки и препятствията, които срещат по време на този процес, ще ни разкаже Виктор Брънчев, един от първите членове на сдружение "Балканка":

Разкажете ни как станахте част от сдружение "Балканка"?

Преди около 15 години попаднах във форума fishing mania - актуален рибарски форум за времето си, в който се водеха интересни дискусии за нашето хоби. Интересът ми се запали и през август 2011 г. отидох на интервю за членство в сдружение "Балканка". Разговаряхме за пъстървите и риболова, но не си споделяхме много къде ги ловим, бяхме потайни. Забелязвахме също, че осезаемо започват да намаляват. В началото един от основните проблеми за намаляването на популацията беше бракониерството, а оттам се роди и каузата да се грижим и да ги пазим повече. Събрахме собствени средства и през октомври 2011 г. взехме балкански пъстърви от Тошков чарк и с няколко другари от сдружението зарибихме река Искър в участъка между Панчарево и Пасарел. Беше много зареждащо да пускаш малки рибки в естествената им среда, усещането беше магично.

Какво ви вдъхнови да се ангажирате активно с опазването на балканската пъстърва и как се разви каузата ви във времето?

Първата си рибка хванах, когато бях на тригодишна възраст на Дяволската река, а след това ловях на село на язовира. Първият ми допир до балканска пъстърва беше през 1992 г., когато бяхме на палатка в Пирин, на река Башлийца. Всеки от нас в сдружение "Балканка" е много различен, но когато стане дума за природата и нейните обитатели - винаги се обединяваме в общи каузи. В сдружението има много харизматични и отдадени на каузата хора и може би това беше един от най-силните мотиви лично за мен, за да се включа. През 2011 г. успяхме да предложим и методът "Хвани и пусни", който влезе официално в Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА). Провеждахме акции, с които давахме информация за практиката и ползите от него. С времето повече хора се научиха да го прилагат правилно.

На следващата година започнахме работа и с Лидл България. Компанията купуваше големи количества рибки, а ние бяхме истински щастливи, че ще напълним реките отново с балканска пъстърва. Рибките станаха толкова много, че разделяхме акциите на части. Първите две зарибявания бяха с около 70 000-100 000 рибки. Посрещахме ги на колелото в Дружба и от там тръгвахме по нашите все още тайни реки. През 2014 г. станах касиер на сдружението и започнах да усещам още по-голяма принадлежност към каузата. Имах огромно желание и действах бързо и стегнато с администрацията, за да мога да се концентрирам върху акциите.

През 2017 г. проведохме първото детско Зелено училище на река Бели вит в Рибарица. Беше уникално събитие и за децата, и за нас родителите. Тогава научих интересния факт, че Дунавските притоци в България са най-богатите на рибно биоразнообразие в Европа. Започнахме да зарибяваме с по-малко риби, като идеята беше да предизвикаме местните да участват в процеса. По този начин смятахме, че ще започнат да имат по-лично отношение и ще пазят повече реката. Това към момента не се получава съвсем и все още е предизвикателство, но ние не се отказваме и продължаваме да ги каним да взимат участие в нашите акции всеки път.

Снимка: Лидл

Вие сте част от "Дай шанс на Балканката" от самото начало. Разкажете ни как започна всичко преди 10 години?

Кампанията започна с електронна игра в интернет за ловене на рибки - колкото риби успееш да хванеш, толкова риби Лидл България дарява за зарибяване. Играта беше специално проектирана за инициативата "Дай шанс на балканката" и се провеждаше във Facebook. Дъщеря ми беше на 4 г. и постоянно играехме и ловяхме рибки онлайн, а накрая общият събран брой се закупуваше от компанията за акциите по зарибяване. Това беше началото на нашето успешно партньорство с Лидл България.

През 2017 г. в акциите по инициативата "Дай шанс на Балканката" започнаха да взимат активно участие и служители на Лидл България. Няма да забравя едно събитие на р. Въча, което се проведе през 2018 г. Тогава дойдоха два автобуса с хора, имаше и доста деца. Беше огромна акция, която ми показа, че най-ценното в тези дейности е да направим заедно нещо смислено за заобикалящата ни природа. Този път местните не проявиха много интерес, но имаше доста деца и риболовци, а обстановката беше много зареждаща.

Снимка: Лидл

С течение на времето заедно с Лидл България разбрахме кое е правилно и кое - не и подобрихме акциите. Реките не се нуждаят единствено от много риба, а за тях трябва да се полагат постоянни грижи. Съвместните ни акции по почистване и зарибяване имат и социален ефект и участващите се зареждат и обединяват от общата кауза. Стават една идея по-добри и дават пример на децата си. Това е безценно. Например моят син знае, че в река Вит има 57 вида риба, една от най-богатите на рибно биоразнообразие реки в Европа. Знае това от проведените Зелени училища в периода 2017-2019 г., които продължават и до днес.

С Lidl имаме уникално развитие през изминалите години - над 30 зарибени български реки с повече от 410 000 балкански пъстърви, участие на десетки техни служители, както и местни общности, с които почистихме около 35 км. крайречни територии. Скоро стартираме и проект за природосъобразно възстановяване на нашата местна балканска пъстърва (salmo macedonicus), която обитава реките от водосбора на реки Марица, Струма и Места.

Съвсем скоро се проведе и традиционната акция по зарибяване и почистване на р. Искър. Разкажете ни за впечатленията си.

Река Искър чистим и зарибяваме официално за пети път. Този път решихме да е в местността Злокучене, извън град Самоков. Кметът ни помогна и окоси ливадата пред реката - съдействие, което не сме получавали досега и високо ценим. Събрахме се около 40 души, хора от Балканка и Лидл България, както и една майка от Злокучене с двете си деца - нашите местни герои. Местните са важни за нас, защото живеят в района и трябва да се научат да го пазят повече. Събрахме около 100 чувала разнороден боклук, шишета и пликове, около мостовете на Злокучене и Драгушиново, както и на бента между двете села. Около обяд пуснахме 10 000 балканки в реката. Уникалното на такива събития е, че хората правят нещо заедно и подобряват средата около тях. Всички се заредиха с хубава енергия и вдъхновение, въпреки жегата и умората.

В официалния сайт на сдружение "Балканка" има публикация със снимки и разкази от изминалата акция.

Какво предстои оттук нататък? Как ще се развива инициативата?

Следващата стъпка е проект за възстановяване на нашата местна балканска пъстърва (salmo macedonicus) по природосъобразен начин. Проектът предстои да стартира през есента, като го подготвяме от няколко години и сме много щастливи, че най-после с помощта на Лидл България дойде и неговото време.

Този иновативен метод за зарибяване на местните реки позволява на рибите да се излюпват и развиват в естествена среда, с по-малко намеса от страна на човека. Подходът се изразява във взимането на хайвер от диви риби, оплождането и връщането му в реки, където те сами да се разселят. Това е възможно, благодарение на специални кутии, известни като Whitlock-Vibert или бебешки ясли, които наподобяват инкубатори и позволяват на рибките естествено развитие и саморазселване. Чрез този метод целим да превърнем акциите си в още по-устойчиви, с по-малко инвазивна намеса в екосистемите, но в същото време с повече мисъл за природата.