Коментари - Борисов: Експертен кабинет ме устройва, но не е отговорно, близки до Радев ме "сготвиха", шапка им свалям | Днес.dir.bg

Глава XIV Женята ми се обади рано сутринта. По гласа му разбрах, че не е на кеф. — Чакам те пред Южния парк — каза ми той. — И какво ще правим там? — попитах. — Обикновена масовка. Масовката беше най-досадното нещо и най-тъпата простотия, до която прибягвахме. Изсипвахме се като природно бедствие върху жертвата и грабехме кой колкото може. После по същия начин изчезвахме. Понякога полицаите арестуваха двама-трима от нас и ни държаха известно време в ареста, колкото да ни скъсат нервите, с което всичко се изчерпваше. Големите босове не плащаха нищо. Принципът към по-малките се изчерпваше с пиратския призив: „Каквото вземете, си остава за вас!“ Пристигнах пред главния вход на Южния парк някъде към десет часа. Беше почерняло от народ. Всички носеха плетени докерски шапки и се правеха на много важни, единствено Женята се разхождаше между тях гологлав, с червения си анцунг и червения суитчър. Не познавах почти никого. Бригадите на Пашата си личаха по строго поддържаните си катинарчета, с които, мислеха че приличат на своя върховен вожд. Повечето от другите се оказаха пълни новобранци, събрани от кол и въже. — К’во ще правим? — издърпах аз настрани Женята. — Абе, поредната дивотия — троснато ми отвърна той. — Искат да щавим Киро Японеца. Японеца имаше славата на най-известния кардараш — циганин, който печелеше от всичко. Събираше данък от джебчиите между Сточна и Централна гара, шеташе безнаказано из циганските квартали и не се съобразяваше с никого. Жена му работеше като представител на Мобиком и имаше офис в хотел „Шератон“. Щабът му се намираше до складовете в Илиянци, където неговите хора паркираха цяла армада от мерцедеси S и E класа. Обикновено се движеха като стадо, целите окичени в златни ланци, гривни и всякакви подобни дрънкулки. Да се чуди човек, как издържаха с толкова метал цял ден. — Работата няма да стане лесно с тия перекендета — придърпах аз отново Женята. — Виждам ги, че са гола вода всичките — съгласи се той. — Мислех да останем по-назад, ама май трябва да сме в първите редици и поне да вземем за нас каквото ни се полага. — Защо не тръгваме тогава? — Чакаме някакви вождове на Пашата. Вили Културиста и Жоро Плувката. — Ние висим вече четири часа… — Ами к’во да правиш? — повдигна рамене Женята и точно тогава забеляза слизащия от колата си Дима. — Какъв е тоя панаир? — обходи с поглед той приличащата на мравуняк тълпа. — Какъвто сте ни го пратили — озъби му се Женята. — Хората на Пашата тук ли са? — Няма ги. Ще остареем докато ги чакаме. Димата извади телефона си и последователно набра три номера. Вдигнаха му едва на четвъртия. — Румене, ти ли си? — извиси глас той, без да се съобразява с никого. — А-а-а, не си ти значи… Е, кажи му на твоя шеф, че е пълен педераст — довърши разговора Димата и вбесен прибра телефона в джоба си. Хората на Пашата, наричани още „пашите“ заради рехавите си брадички, се държаха важно и надуто, а другите се бяха разпръснали и подпийваха сутрешната си бира. Не се криехме от никого. Отвреме-навреме минаваше някоя полицейска кола, намаляваше леко и отминаваше по пътя си. Поли пристигна към обяд. — Пак ли цирк? — изправи се с ръце в джобовете той до нас. — Цирк я! — отвърна му ядосан Димата. — Бригадирите на Пашата пак се осраха. — И какво правим сега с тая пасмина? — Нямам представа. Все пак трябваше да се вземе някакво решение и тъкмо го умувахме, когато изненадващо се появи нов юнак — дебел, грамаден, с поглед на недозаклано теле. — Здрасти — представи се той. — Аз ще водя акцията. — Ти ли? — изгледа го насмешливо Поли. — Така ми е наредено. Киро Японеца изобщо не беше дребна риба. Дълги години слугуваше на Карамански, а от известно време работеше за Пашата. Подробност, за която подозираше единствено Димата. Полицаите около Илиянци отдавна бяха купени и то до такава степен, че Киро влизаше в участъка, след като арестуват някого от враговете му и ги гърбеше пред очите на всички. За Поли беше пределно ясна невъзможността дебелият да се справи с акцията. — Женята ще води! — нареди той. После прибра Димата, двамата се качиха в колата и изчезнаха. — Няма такива работи! — изрепчи се огромният мъжага. — Вие с Пашата ли сте, или против Пашата? Това беше стар номер на Румен. По такъв начин той често поставяше в неудобно положение както съдружниците си, така и техните подчинени. Женята обаче не се уплаши. — Абе, ти не си ли бивш гепач от центъра на София? — изгледа внимателно той дебелия. — Що ми се струва, че навремето съм те ловил там и съм ти плюл в устата? Тълпата, която беше замряла в очакване на развръзката, избухна в смях. Женята явно ги беше спечелил на своя страна. Дори „пашите“ го гледаха благосклонно. — Слушайте ме сега, момчета! Всички по колите и гледайте да не се загубите по определените ви маршрути. Взимате каквото ви падне, но ключовете на мерцедесите давате на мен. Докарал съм най-добрите шофьори в София, няма нужда да се хабите! Докато се придвижим и се дислоцираме на различни места в квартал „Свобода“ и „Надежда“, минаха още два часа. Само глухите и слепите май не разбраха какви намерения имаме. Женята съвсем се взе насериозно като вожд и съобщи на отговорниците по телефона: — Чакайте по места, ние отиваме с Жоро да разузнаем какво е положението. — Да ти го начукам в конспирацията — ядосах се аз. — За какво се правихме толкова време на тайнствени, като съобщаваш на сто души къде ще бъдем. — Ти трай сега и не се бъркай в работи, от които не разбираш. Аз съм си направил предварителен план. — Като си го направил, сваляй ме тука и върви да си го изпълняваш! — Не се сърди бе, Жоре! — примоли се Женята. — Ще свършим за пет минути. Минахме покрай кафенето почти пълзешком и забелязахме, че всички коли са там. Женята веднага почна да им изчислява цената. — Жоре, тоя мерцедес — първия, ще го продадем, S класата става служебен, а ти направо си вземаш роудстара и да знаеш, че много ще ти отива. — Поли ти каза никога да не изчисляваш предварително плячката, защото всичко може да се случи — окончателно се вбесих аз. — В ръчичките са ни — потри нос Женята, обърна колата и след като се върнахме на изходния пункт, нареди на всички: — Момчета, има една горичка пред кафенето. Навлизате масово в нея и викате колкото можете, за да ги стреснем. Давайте! Така и стана. Цялата банда нахлу с мощни викове в кафенето и за нула време го натроши. Само дето вътре нямаше нито един циганин, отвън — нито една кола, а от Киро Японеца, когото трябваше да приберем като заложник, за да го продадем срещу откуп, липсваше и най-малка следа. — Свободни сте! — разпусна бригадите Женята и двамата с него потеглихме към офиса. По пътя той се обади по телефона на Поли. — Свършихте ли? — попита онзи. — Всичко е наред — бодро отвърна Женята. — Карате ли ми Японеца? — Никого не караме. Кафенето беше празно, но го направихме на бербап. — След пет минути да си тук! — затвори му Поли. В офиса ни посрещнаха толкова студено, сякаш влязохме в хладилник. На Поли направо не му се говореше. — Сядай и пиши изложение до мен, с копие до Маджо — нареди грубо той на Женята. — Искам всичко по случая и най-подробно описание на твоето поведение. — К’во ще пише бе? — рипна Димата. — Той не знае цялата азбука. — После се обърна към мен, разтри слепоочията си и вече по-кротко попита: — Кажи как стана, Жоре? Разказах му нещата от игла до конец. Нямаше нужда да крия нищо, защото Димата така или иначе щеше да научи подробностите. Той мълча известно време, след което отново избухна: — Ще те катерим към Витоша, Женя, да знаеш! — закани се Димата. След това се вторачи в Поли и отчетливо добави: — Това е оня педераст прокажен Пашата, няма кой друг да е! Целият е пунт и пластика, да му еба майката! Той ни е издал. Пак е използвал пинизите на баба Илийца.

Глава IX Пашата слезе първи пред офиса и се заговори с двама приятели, които не бе виждал отдавна. Нямаше какво толкова да си казват, но той в никакъв случай не искаше да го заподозрат, че бърза да се прибере ядосан и че проявява някаква несигурност. Както винаги се владееше дори в най-трудни моменти. Лъжовната му природа не издаваше нито един от проблемите му. Маджо се измъкна малко по-късно, хвана го под ръка и приятелски му предложи: — Ела да те черпя едно кафе отсреща! Двамата влязоха в сладкарницата, настаниха се в запазеното винаги за тях сепаре и тъкмо да си поръчат кафето, се появи бай Миле. — Къде се криете бе, мръсници? — ухили се като пача той. — Бягате от стария приятел, а? — Сядай, Милчо! — махна му небрежно Маджо. Пашата също нямаше нищо против бай Миле да присъства, макар че предчувстваше важен разговор. Той смяташе дебелакът за безобиден гуляйджия, пък и всъщност не бе го виждал да прави друго, освен да яде и да пие. В качествата на Поли изобщо не се съмняваше, дори до известна степен се боеше от него, но бай Миле възприемаше по-скоро като поредната измишльотина на Маджо. — Не се сърди, Румене — потупа го дружески по рамото Младен. — Ние с теб сме широко скроени хора и не можем да искаме всички да са като нас. Важното е мир да има и работата да върви. — К’во толкова съм направил? — сопна се Пашата. — Сега ще ти кажа как те възприемат нашите хора. Подготвяш си сделките в офиса на организацията, след това сключваш договорите в „Атлас“ на Алексей Каратиста и накрая ги финализираш в офиса на Кимбата от „Аполо“. Навремето ме убеждаваше да оставим тези организации на мира, защото зад тях стоят бивши барети и ченгета и ще ни бъдат полезни в битката срещу ВИС, така ли е? — Така е. Ти ми даде разрешение да работя с тях. — Да, но те не ни станаха нито съдружници, нито пък се държат приятелски настроени към нас. Нещо по-лошо — превърнаха се в алтернатива и някой ден ще ни скочат. — Гарантирам ти за тях… — опита да се защити Пашата, но Маджо го прекъсна: — Нищо не ми гарантирай! Знам, че не взимаш пари от тях, но ги оставяш да богатеят. А това е лошо. Богата конкуренция е последното, което бих си пожелал. — Ами какво става с мен? — изтърси ни в клин, ни в ръкав бай Миле, който през цялото време слушаше разговора зяпнал, без да разбира дори част от смисъла му. — Какво да става бе, Милчо? — обърна се към него Маджо. — Напоследък никой не говори с мен и я карам на сух хляб. Няма ли да ми дадете нещо? — Ти имаш да даваш май повече — деликатно му напомни Младен за онези един милион марки, загубени от дебелака в туризма. — Аз пък си мисля, че имам да взимам! — почервеня като рак бай Миле. — Пий си кафето засега, после ще се оправяме — загърби го отново Маджо и се обърна към Румен: — Разбра ли ме какво ти казах? — Разбрах — кимна Пашата. — Но така и не ми стана ясно как изведнъж реши да обявиш, че не съм ви бил приятел? — Това беше за пред другите, Румене! Малък театър. Нали знаеш, че никога не забравям кой ми е приятел и кой не? — После се загледа разсеяно през прозореца и съвсем сериозно завърши: — Имам една молба към теб. Остави най-сетне Румяна на мира! Момичето е на трийсет години вече, не може цял живот да гледа мастиф. — Ще я оставя, когато ти зарежеш Милкана — усмихна се Пашата. Милкана беше любовницата на Маджо. Тя също бе на трийсет години. След това отръска невидимите трохи от костюма си и леко се приведе: — Иначе другото ще го приема за вярно. Аз наистина съм ти приятел — стана Пашата, ръкува се с двамата и излезе от заведението. Той обикновено избягваше тяхната компания, особено на публични места, и сега с облекчение пое глътка витошки въздух преди да тръгне към колата си. Другите двама останаха в сепарето, за да платят сметката. По-точно, щеше са плати Маджо, защото бай Миле избягваше да си бърка в джоба. — И аз си тръгвам, Милчо! Имаш ли да ми казваш нещо допълнително? — остави петдесет лева на масата Младен. — Имам — изрепчи се бай Миле. — Сега съм те хванал, иначе не мога да ти видя очите. — Криво ти е май? — Криво ми е. Не ми давате работа и няма пара. Ще взема да си направя собствен отряд. — Ти луд ли си, бе? — Не съм луд. Ходите по разни гръцки морета, ама не ме взимате. Вече не ставам за компания? — Ами иди в Хърватска. Иди в Черна гора. Нали имаш много приятели там? — Как ще ида в Хърватска, бе, нали съм воювал на страната на Аркан? А пък в Черна гора колко съм вършал… — Тия глупости и плещи на някой друг — почеса се с досада Маджо. — Освен това, престани със софрите. — Аз пия само вечерно време. Не се наливам като теб от сутринта. — Не се наливаш, ти! Знам че всеки обяд си прокарваш хапката с по два литра червено вино. — Ти сега не ме отплесвай! — По-тихо — опита се да го укроти Маджо. — Какво си се развикал като в кръчма. — Ще викам, щото аз ви отървах и ви извадих от калта — тупна се по гърдите бай Миле. — Кой работи с най-големите бандити — бай Миле, кой поема най-тежките поръчки — бай Миле, кой гладува най-много — бай Миле. Викате ме на тия събрания да седя като чучело. — Не си чучело, мой човек, нали си акционер като нас? — Акционер съм аз… И искам да ти кажа, че този милион няма да го върна! — Ти не го дължиш на мен, Милчо. Дължиш го на организацията, дори и на себе си. — Кура му Янко, дължа! Хич не ми пука за вашите смешни бригади. Още утре ще събера моите бандити и ще ви разпилеят като пилци. Само че те искат пара. Бандит без пара днес е твой, утре е на оня отсреща. Маджо се опита на няколко пъти да прекъсне разговора и да покаже със жестове на бай Миле да не говори толкова високо, но онзи изобщо не прихващаше. Не само това, изложи го още повече. — Какво ми шъткаш и ми махаш? — зина той — Давай работа за бандитите, щото трябва да се яде. — Много добре знаеш, Милчо — отвърна му този път с не по-малко висок тон Маджо, — че ние не работим с бандити и нашият бизнес е прозрачен! — След което притегли една салфетка, написа на нея „Кимбата“, подчерта с две черти името и веднага я изгори. — Ясно — намигна му бай Миле. — Айде да вървя, че да подготвям работата — вдигна се той и едва на входа се присети, че не е уговорил възнаграждението. Обърна се и очерта с показалец един S с две вертикални линии. Маджо прикри с длан устата си, ужасен от простотията на дебелака и тихо прошепна, артикулирайки с устните си ясно, сякаш говори на ням: — Колкото кажеш! Този ден на Пашата не му се прибираше вкъщи. Нареди на шофьора да го кара при любовницата му Румяна, която все още обитаваше апартамента на генерал Бояджиев. Изведе любимия си мастиф Оникс на разходка, заобиколен от охраната си, седна на една пейка и любовно се загледа в кучето. Наистина беше прекрасен екземпляр. „Отдавна не съм имал толкова красиво и мощно куче! — помисли си той. — А само след дни трябва да го пусна да се бие. Ще го направят на парцал! Това е животът! Който държи каишката, разполага със съдбата ти.“ Кучешките боеве се провеждаха тайно в сателитните градчета около София и Пашата не пропускаше да участва с голям залог. Въпреки че беше скръндзлив и му се свидеше дори да даде един лев за кило домати. По алеята мина прегърбен старец с кофичка кисело мляко. После шумна тълпа ученици. Накрая, средна на възраст жена, напълнила торбите си със зеленчуци за зимнина. Пашата се загледа след тях и отново се сети за своите съдружници. Бай Миле беше голям простак. Подозираше го донякъде, че е склонен да участва в убийства, но не беше сигурен. Поли винаги се държеше потайно и злобно, и в мълчанието му имаше стаена заплаха. На Стоил не вярваше нито дума. Избягваше да говори с него, а още по-малко да прави общ бизнес. Към Димата се отнасяше с пълно пренебрежение. Направо се гнусеше от този най-обикновен крадец, брутален и безкомпромисен тип. Маргина мразеше още от спортното училище. Изобщо в йерархията борците винаги бяха смятани за най-прости и тъпи, а гребците — едва ли не за интелектуалците на елитния спорт. Това беше и причината борчетата често да налагат такива като Румен. Достатъчно основание, за да го ненавижда завинаги. Маджо също не му харесваше особено. Трудно му беше да разбере неговата същност. Изглеждаше спокоен и вечно замислен, държеше се дружески, обаче отдалеч си личеше, че има двойно и тройно дъно. С една дума, Пашата не смяташе организацията за приятелско обкръжение, а още по-малко възприемаше тези хора като свои съдружници. Намеренията му вървяха в съвсем друга посока. Дълбоко в душата си, Пашата си оставаше милиционер. Основните му бригадири също бяха бивши служители на милицията или на различните подразделения на МВР. През последната година той поръчваше най-големите жестокости, които стресираха държавата докрай, но всъщност ги изпълняваха разни боклуци, които един ден имаше намерение публично да унищожи. Същата тактика прилагаше и към бригадите на СИК. Очакваше да се самоизчерпят, да дотегнат на всички и тогава възнамеряваше да пусне своите хора едва ли не като спасители. Щяха да разчистят терена, да налепят стикерите и да прибират от поуспокоените собственици на заведения, малки предприятия и всевъзможни занаятчии парите, които ония с удоволствие щяха да дават доброволно. Пашата не искаше да става император. Мечтата му беше да се оттегли на старини и да си живее спокойно с натрупаните мангизи. Дори нямаше намерение да дърпа конците като сив кардинал. Достатъчно му беше неговите хора да се самоиздържат и да не го закачат. Твърдо вярваше, че този ден все някога ще дойде. Единственият човек, от когото Пашата нямаше представа как да се отърве, естествено беше Гоцев. Подозираше го отдавна, че е забъркан по някакъв начин в убийството на Крушата, Васко и дебелия Андро, макар че нямаше никакви доказателства. Но за два случая знаеше точно. Докато служеше в Специалния отряд за борба с организираната престъпност, Румен имаше двама много близки приятели. Единият беше Цончо — неговият инструктор по бойни изкуства. А другият — Янко Джудиста, който по-късно мина през следствения отдел и накрая завъртя частен бизнес. Създаде изключително добре организирани охранително-детективски фирми — „Боди“ и „Виктория“. Всички го познаваха като жизнерадостен, ведър и самоуверен мъж с ясна визия за бъдещето си. Животът изобщо не го плашеше, дори в едно интервю по телевизията заяви пред цяла България, че единственият начин да не стане милионер е да стане милиардер. По това време Гоцев заемаше мощна позиция в МВР. Властта все още беше нито риба — нито рак, нито комунистическа, нито капиталистическа. Вече не толкова тоталитарна, обаче далеч от демокрацията. Сестрата на Симеон Втори — Мария-Луиза, реши да посети България и естествено фирмите на Янко Джудиста поеха охраната й. Справиха се чудесно, но Генерала по неизвестни причини побесня. Бродеше като отвързан из мрачните коридори на министерството: — Искаш ли да заемеш мястото на този Янко — извика един ден Румен той. — Джудиста е един от най-добрите ми приятели — отвърна чистосърдечно Пашата — Дума не може да става да му подливам вода. — Махай се оттук! — напъди го Генерала без да подозира, че съдбата му готви още по-голям удар. Седмица след като изпрати княгиня Мария-Луиза, Янко Джудиста се зае с разследване на мистериозното убийство на телевизионната журналистка Татяна Титянова. В София се носеха какви ли не слухове. Някои от тях достигаха до горните етажи на властта, а Гоцев вече познаваше упоритостта и праволинейността на Янко. Евентуални разкрития можеха да доведат до невероятен скандал. Още повече, министерството научи по свои канали, че Джудиста се е добрал до неопровержими доказателства. И точно когато всички медии очакваха те да бъдат обявени, Янко неочаквано се самоуби. Изненадата беше огромна, а за Пашата — равносилна на тежък психологически шок. Нито за миг не повярва в това самоубийство. Още повече се шашардиса, когато другият му приятел Цончо го потърси, за да му съобщи, че заминава спешно за Щатите. Нямаше време да остане дори за погребението. — Разбери ме — гледаше го Цончо право в очите, докато седяха в ресторанта на аерогарата. — Толкова години работа в Службите, а нямам нито една стотинка. В България вече е опасно за мен. Изобщо не може да се говори за никакво бъдеще. Разбери ме! — Кога за последен път видя Янко? — попита между другото Пашата. Нямаше нищо предвид. Просто му стана мъчно от факта, че губи двама приятели наведнъж. — Снощи — отвърна без да отмества очи Цончо. — Сигурно съм последният, който е разговарял с него. Разбери ме! След това двамата отидоха заедно до изхода, разцелуваха се и едва в колата на Пашата най-сетне му светна под шапката. Именно Цончо най-вероятно беше ликвидирал Янко. И над тази мокра поръчка отново тежеше сянката на Генерала. Той го извика още на другия ден: — Виждаш ли какви шеги си прави с нас съдбата — посрещна го Гоцев във видимо добро настроение. — Отказа да заемеш мястото на Янко, а той сам ти го отстъпи. Настанявай се. — Не ме бива за такива неща — отклони поканата Пашата. — Имам един приятел Боко, който е роден за охранителна дейност. — Боко Тиквата ли? — ухили се Генерала. — Същият — потвърди Румен. Така на мястото на „Боди“ и „Виктория“ се появи нова, изключително мощна охранителна фирма. Боко не забрави услугата и Пашата взимаше доста големи пари покрай него, както и обратното. Това, което го учудваше бе странното поведение на Боко. Избягваше го напоследък, не му вдигаше телефона и не смееше да се срещне с него, въпреки че най-редовно превеждаше сумите. По всичко личеше, че се опитва да създаде имидж на напълно независим човек. „Майната ти!“ беше махнал тогава с ръка Пашата, сякаш отпъждаше досадна муха. И мислите му отново се върнаха към неговия мощен роднина, който много отдавна доведе в малкото му селце едно момче и го принуди да се бие с него. Защото именно Гоцев беше роднината, проправящ от най-ранна младост пъртина в живота.

Глава VIII Пашата се събуди към два часа следобед, облече любимия си халат и тръгна да се разхожда из двора. От охраната на секундата му връчиха огромна чаша с кафе. — Нещо ново? — попита намусено той. — Маджо те търси няколко пъти. Казахме му, че спиш. — Поръча ли нещо? — Нареди да ти предадем, че в четири часа има събиране на акционерите в офиса, на който непременно трябва да присъстваш. По-лоша новина от тази едва ли можеше да има. Румен ненавиждаше каквито и да било задължения и най-вече тези, свързани с другите акционери. През главата му минаха хиляди предположения — от възможно оплакване на Димата, до поредната караница заради неговите бригади. Душицата му се сви като смачкан вестник. Румен израсна на воля в малкото си селце. Пасеше кравите наред със всичките си набори, играеше с тях на чилик и отвреме-навреме изяждаше по някой и друг бой. Пердашеха го по всевъзможни поводи, но най-вече защото никога не се защитаваше. Беше изключително страхлив. Когато завърши прогимназия, изненадващо се появи близък роднина на майка му с огромно влияние в Министерството на вътрешните работи. Взе го под крилото си и без никакво усилие го настани в спортното училище. Записа го в специализираната паралелка за гребци, макар че до този момент Румен не беше виждал гребна лодка наживо и смяташе Искър за най-дълбоката река в света. С течение на времето спортното училище разкри пред него неподозирани възможности да се промени. Започна да вдига щанги, да кисне по цял ден във фитнес залата, а по-късно откри и химията. Тялото му видимо наедря. Лицето му също се промени и селското момче постепенно се превърна в млад мъж. Точно тогава известният роднина отново се намеси. Премести го в милиционерското училище в Пазарджик. Там вече Румен придоби нови умения. Преподавателят по психология обучаваше бъдещите командоси да стресират заловените престъпници с отчетливи и стряскащи команди, което изцяло промени тембъра на гласа му. Свикна да говори тежко, бавно, заповеднически. Освен това в пазарджишкото училище, бе единствено в страната, където разрешаваха тренирането на спорта карате и той избърза да се запише в курса. Не беше от най-добрите, но стигна до нациналния отбор заради невероятната си упоритост. — Дърво си — навикваше го треньорът му. — Отпусни се, освободи въображението си. Румен изобщо не се стряскаше. Той просто искаше да преодолее най-сетне комплекса си и ако му падне някой от традиционните побойници от неговото детство, да му го върне. Особено след като влиятелният роднина отново се намеси и този път го назначи в Специализирания отряд за борба с организираната престъпност. По онова време за това специализирано звено към МВР се говореше само шепнешком. Беше забулено в тайни и догадки. Румен изкара там близо осем години. Междувременно се ожени за изключително интелигантна жена, която бързо прозря зад лъскавата му външност краварчето от затънтеното село. Изгони го на секундата. Правилата в специализираното звено все още бяха много строги и оттам също го освободиха. Така Румен се озова на улицата. Пусна си брада и постепенно се превърна в Пашата. Докато се разхождаше мрачно из двора и отпиваше от чашата с кафе, Пашата си спомни едно далечно гостуване на същия този роднина, комуто дължеше цялото си минало и настояще. Пристигна на село заедно с някакво момче на неговата възраст. Денят беше хубав, слънчев и весел. Майка му врътна агне на чеверме. Възрастните седнаха около масата, а той и момчето се отделиха встрани и започнаха да подритват току-що подарената им футболна топка. Скараха се за нищо. Гостенчето веднага се нахвърли върху Румен и за секунди го повали на земята. — Защо му се даваш? — разтърва ги уважаваният от всички роднина. — Та ти си два пъти по-силен от него? — Страх ме е — отвърна Румен, сведе очи и заплака. Това беше доста отдавна. Днес в четири часа трябваше да иде на общо събрание в офиса на организацията. И поне пред себе си можеше да признае: „Страх ме е! Пак съм по-силен, но ме е страх“. Общото събрание започна точно в уречения час. Пашата пристигна спокоен и уверен, натъпкан до козирката с транквиланти. Обикновено той не участваше в дискусиите. Седеше чорбаджийски облегнат на стола, с преплетени пръсти и опънати крака, и взимаше думата едва накрая. Така беше най-лесно да избяга от конфликтите и да обобщи като последна инстанция всичко изречено. Този ден обаче го изненадаха. — Събрали сме се, колеги, за да обсъдим некоректното поведение на Румен. Пашата направо онемя. Смяташе, че предния ден са решили всичките проблеми помежду си, дори беше споделил глътка питие с Маджо. — Нещо не разбирам? — надигна се той. — Ще ти кажа всичко поред, за да разбереш — кротко отвърна Маджо, който ръководеше общото събрание направо по комунистически. Все пак така го бяха научили навремето. — Първо — ти никога не си ми бил приятел. Вярно, че остана около мен, когато другите заминаха в изгнание, но не си спомням някога да си поръчвал някого или пък да си стрелял. Изчака да се върнем и да наложим страх сред хората, а сега глупавите ти келеши го експлоатират най-безмилостно. — Не си прав — опита да се защити Румен. — Второ — прекъсна го безцеремонно Маджо. — Държиш се като девица и оставяш винаги черната работа за другите. И трето — не му позволи той никаква реплика. — Дима, дай му вестника! Димата само това чакаше. Хвърли сутрешния вестник на масата и Пашата с изненада видя интервюто си, което смяташе че ще излезе на следващия ден. В него подробно се обясняваше колко чисто е името му и как не би искал да бъде забърквано с всевъзможни гангстери. А на всичко отгоре, на въпроса: „Вярно ли е, че воювате с Карамански?“, Пашата бе отговорил по доста странен начин: „Не мога да воювам с човек, с когото се познаваме още от гребането и сме стари приятели.“ — С кого си стар приятел, бе? — надвеси се над него Димата. — Имаме ли по-голям враг от Иво? В този миг се възцари пълна тишина. Никой от акционерите нямаше представа как ще реагира Пашата. Цялото интервю изглеждаше нелепо, а откровено заявената му дружба с Карамански направо смайваща. Пашата обаче запази хладнокръвие. — Слушай ме внимателно, Димчо! — погледна небрежно вестника той. — Всичко, което съм казал тук е подчинено на някаква стратегическа цел. Първо искам да отклоня вниманието на медиите от нашата организация. След това — да успокоя Карамански. Ако утре трябва да се преговаря с него, ти ли ще идеш? Пък и така помагам на хората, които се занимават с един от най-важните ресори на организацията — разтвори ръце той към Поли и бай Миле, седнали в ъгъла на залата. — Има ли още? — обади се Маджо. — Има — изправи се Пашата. — Смятате, че не съм ви бил приятел никога и едва ли не съм натрапник в тази организация? Аз обаче съм поканен да работя с вас от най-важния човек — от този, който стои зад всички вас до един. Запомнете го един път завинаги! Маджо внезапно омекна като печен праз, кимна одобрително и започна упорито да се занимава с цигарето си. Ехидната физиономия на Стоил също се стопи от лицето му и на нейно място се настани доброжелателна усмивка. Поли остана непроницаем. Нито едно мускулче не трепна около скулите му, очите му останаха вторачени в Пашата, както преди. Бай Миле най-сетне затвори зяпналата си уста и шумно премляска. Той беше предоволен, че Пашата го нарече „ресор“, без да му е много ясно какво точно значи това. Досещаше се обаче, че става дума за убийствата. Маргина съчувстваше на Румен най-много. Не беше свикнал да го вижда така притиснат до стената и с облекчение прие обясненията му. Димата обаче нямаше никакво намерение да се предава. Той отдавна бе замислил отмъщение, каквото никой друг не си представяше. Обиколи цялото помещение и едва тогава се изправи срещу Румен. — Да еба майка му мръсна, долна, да еба аз на твоя човек! — развика се Димата. — Заради кого мислиш, че лежах двайсет дена в болницата след побоя в „Аякс“? Заради кого бе, тарикат? — Дръж се като бизнесмен — опита се да го успокои Пашата. — Ще ти дам аз един бизнесмен! Ако иска да ни даде някакви обяснения и да работи с нас този твой толкова важен човек, нека да дойде тук! Не сме крастави! Пашата замълча за миг, после уморено разтри слепоочията си. Стана му ясно, че няма да се измъкне леко. — Какво желаеш? — попита той. — Настоявам да ощавиш Киро Японеца — ухили му се нагло Димата. Явно знаеше много добре, че Пашата бе в отлични отношения с циганина и смъкваше от него много пари. — Аз ли трябва да водя бригадите? — опита се да отклони темата той. — Ти ли? Та ти никога не си излизал на улицата! Акцията ще ръководят твоите бригадири! Даваме им нашите момчета. Пашата съвсем се сбърка, обаче вече нямаше наистина накъде да мърда. Погледна безпомощно към Маджо, който едва чуто потвърди: — Решено, Румене! — Кога? — стана Пашата и с последните остатъци от достойнството си се запъти към изхода. — Утре в единайсет часа пред входа на Южния парк — подхвърли присмехулно зад гърба му Димата.

Пашата надникна вкъщи, колкото да се увери, че жена му за пореден път е хукнала по магазините и реши вместо да поспи, както бе свикнал, да прескочи до Маджо. За него това не представляваше проблем. Минаваше през живия плет и охраната съвсем спокойно го насочваше към мястото, където в този момент се намираше Маджо. — Шефа си пийва в зимната градина — посочиха му те великолепната беседка, обрасла в екзотични растения. Маджо очевидно не беше в най-доброто си настроение. Още го държеше неприятният разговор с Илийката, пък ако се съди и от преполовената бутилка уиски, чашките също се трупаха една след друга. — Ще ми правиш ли компания? — лениво погледна той Пашата. Говореше бавно, провлечено и пискливо, както винаги, когато бе минал мярката. — Сипи ми толкова — сви палеца и показалеца си Пашата на не повече от два милиметра разстояние. Той избягваше алкохола, а още повече, когато смяташе да говори сериозно. — Имаш да ми казваш нещо? — Не ми харесва Димата. Смятам, че трябва да се отървем от него. — Знаеш, че винаги можем да го направим, обаче той е твърде полезен за организацията — комбинативен, умен, изобщо голям шмекер. — Помни ми думата, че той и този Поли все някой ден ще ни скочат. — Да не сте се скарали нещо? — леко се надигна Маджо. — Обвини ме, че хората ми щавят наред — направи сърдита физиономия Пашата. — А те не щавят ли? — И ти ли вярваш на тези измислици? — Щавят, мой човек, и то яко. При това знам, че не им вземаш пари и си ги оставил да доят за себе си — съвсем се изправи Маджо. Той наистина нямаше представа, че Пашата взима процент, и то не малък. — Добре де, ще им свия перките! Но запомни едно: нито Димата, нито Поли са читави. Маджо си наля поредната чашка уиски, напъха цигарата в цигарето, запали я и отново се отпусна на плетения стол, загледан във висящите цветя над главата му. Пашата тутакси разбра, че повече не е желан. Стана и се оттегли тихомълком. Малко след като мина живия плет, шефът на охраната му изтича към него с днешен вестник. — Какво има? — попита Пашата. — Прочети! — разгърна му точно на определена страница онзи. Статията беше подписана от редакционен колектив и в нея се изнасяха доста нелицеприятни данни за Пашата. Това винаги го дразнеше. По неизвестни причини той си въобразяваше, че всички трябва да го обичат, въпреки безобразията на неговите бригади. Настроението му съвсем се срина. Вдигна телефона и се обади на Генерала. — Чест и почитания, началник! Как си? — Четох, четох — отвърна му Гоцев. — Добре са те наредили. — Няма ли начин да дам опровержение? — Има, но първо ще дойдеш при мен. Трябва да ти кажа какво да говориш, защото ми омръзна да чета и да слушам глупости.

Глава VI Димата не дочака Маджо и вбесен се прибра в офиса. Явно, този ден не беше от най-добрите за него, защото там завари Пашата. Той идваше изключително рядко. Правеше се на началник, макар че беше съдружник и нищо повече. Бяха седнали с Поли над някакви сметки, смятаха и пресмятаха на хиляда половината. Димата никак не обичаше брадатия и обикновено отбягваше всякакви разговори с него. Пък и като характери те толкова се различаваха, че не можеше да става дума за приятелство между тях. — Румене, трябва да поговорим сериозно с теб — нахвърли се върху Пашата още от входа Димата. — Имам предвид твоите бригадири Вили Културиста и Жоро Плувката. — Какво са сбъркали? — изправи се миролюбиво Пашата. Той не обичаше конфликтите. Винаги беше готов на компромиси, най-вече с тези, които не го обичаха. — Направи ги милионери! — избухна Димата. — Двамата държат по четиридесет-петдесет човека. Милионите, които си въобразяваш че изкарват, отиват по разпределение. — Отиват друг път. Богатеят на наш гръб, без да им пука. — Как така на ваш гръб? — Моите хора влизат в някое заведение да си приберат полагаемото и твоите веднага се изтърсват след тях — разпери ръце Димата. — Първата им работа е да заявят, че обектът вече е преминал под твой контрол и да ги изгонят. — Дай ми конкретен пример — ядоса се най-сетне Пашата. — Не ми говори общи приказки! — Давам ти го веднага — тропна с юмрук по масата Димата. — Мои момчета заклещили един крадец, който работи самосиндикално и му извадили душата с пинсета без памук. Признал си всичко. Тогава пристигнали твоите хора с поредната си лъжа. Заявили, че те отдавна работят с него и прибрали плячката. — Добре де, ще се разберем. — Няма какво да се разбираме! Не съм толкова глупав, за да си представя дори за миг, че не делят с теб. — Остави ме да проверя случая — пропусна думите му край ушите си Пашата и видимо притеснен конфликтът да не стане по-сериозен, напусна офиса. През цялото време Поли не взе страна. Седеше мълчаливо отстрани и наблюдаваше двамата. Познаваше Димата добре. По всичко личеше, че раздразнението му идваше от друго място и по друг повод, но пък характера му не позволяваше да търпи никакви обиди. Пашата се държа значително по-меко, в любимия си стил. Той действително имаше алергия към караници и открити заплахи. — Видя ли го? — обърна се Димата все още разярен към Поли. — Видях — кимна онзи. — Ако си приятел, искам на този да му изловим всички крадци. Карат най-хубавите коли в София. Където и да ги срещнат твоите хора бият, вземат им автомобилите и не дават никакви обяснения! Доведете ми ги, да им еба путката майчина. — Щях да ти предложа същото — ухили се Поли. Димата имаше основание да ненавижда Румен Пашата. Докато той крадеше коли за Карамански в Чехия и Унгария, брадатият се подвизаваше на кротко място в България. Димата се върна естествено без нито една стотинка, на всичко отгоре и с куп дела, които се водеха срещу него в поне три европейски страни. А бившата барета Пашата вече стоеше като портиер на казиното в хотел „Плиска“ и имаше зад гърба си собственика Илия Зъбчето, както и управителя на заведението Джема. Димата се изгради като личност изцяло на улицата, а Румен я ползваше единствено за придвижване. По време на войната с каратистите и боксьорите и големия скандал около „Дескрийм“ Димата бе в първите редици, а Пашата изобщо не присъства. Същото стана и при отвличането на Слави Каратиста. Сетне Димата замина в изгнание в Гърция, а Пашата успя да се докопа до Маджо и да се подмаже на Генерала. Изобщо не беше ясно по какъв начин се превърна в главен акционер в начинания, които Димата и другите момчета започнаха още преди Десети ноември. На всичко отгоре, Пашата идваше от малко планинско селце над Лакатник и Димата открито говореше зад гърба му като за оня брадат селяк. Самият той беше градско момче и ненавиждаше хитрината на селяндурите. Както и прикритата им зад привидна доброжелателност огромна алчност и злоба към всички и всичко. Бригадирите на Пашата също будеха отвръщение у Димата. Вили Културиста беше отрасъл в добро семейство в дипломатическия квартал на София. Получи прилично образование и до едно време растеше като „детето на мама“. Сетне внезапно всичките му комплекси се събраха накуп и той започна неудържимо да се тъпче с анаболи. Набързо се прочу като един от най-големите „химици“. Стигна и надмина сто и двайсет килограма живо тегло. Ходеше като мечок и се държеше изключително просташки. Без някаква особена причина остана на свръхсрочна служба в жандармерията във Враня, но се издъни много бързо. Заспиваше на дежурства, крадеше камуфлажни дрехи и обувки, най-редовно нарушаваше субординацията. Накрая го уволниха дисциплинарно и той стана охрана на бившия барман Джоката. Там също се издъни. Двама селяци го пребиха от бой пред дискотеката на Джоката, дори се опитаха да му счупят ръката, обаче тя беше толкова дебела, че в крайна сметка не успяха. Вили веднага се оплака на шефа си. Джоката обаче беше непоклатим. — Не мога да си позволя охрана, която може да бъде бита — напъди го той. Междувременно Пашата се запозна с баща му — шеф на авиодиспечерите на летище София. Вероятно са се харесали, защото дебелият Вили получи правото да си събере бригада от четиридесет човека. Изискването му беше всички да бъдат над сто килограма. Приличаха на банда озверели свине. За нула време се прочуха като най-гадните и мръсни животни в столицата. Събираха се обикновено в някое кафене, в очакване на поредната акция и клиентелата на мига изчезваше. Ако случайно се появеше влюбена двойка, буквално се гавреха с нея. Това още повече дразнеше Димата. Той нямаше нищо против да направи комплимент на хубаво момиче, но не и да го щипе по задника и да му бърка под полата пред погледа на гаджето му. Всъщност Димата не можеше да понася нищо от това, което правеше бригадата на Вили Културиста, когото вече наричаха Вили The Boss. Беше разговарял с него един единствен път. — Абе, пич? — огледа го снизходително той. — Така както си се напомпал с анаболи, дали няма да се спукаш, ако те боцна с една игла? Приличаш на детски балон, мама му стара! — Аз се зобя и вдигам щанги, за да мога после да се гърбя — озъби се Вили. — Сериозно? — ухили се Димата. — Сериозно. Ако работех в детска градина, щях да ходя по витошките пътеки, да пия вода от бистри ручейчета и да дишам напоения с боров аромат въздух. — Ти наистина си завършен идиот! — махна с ръка Димата. Той живееше природосъобразно, спортуваше много, разхождаше се из планините, изобщо изглеждаше съвършено за годините си. Почуди се дали сега да опердаши Културиста или да го остави за по-нататък. Накрая се отказа. Такова леке не заслужаваше никакво внимание. И от този момент нататък го заобикаляше, сякаш такъв човек не съществува. Другият бригадир на Пашата, известен като Жоро Плувката, беше значително по-деликатен мъж. Преди Десети ноември работеше в БОИ — службата за обществено издирване на МВР, и като такъв го внедриха сред първите чейнчаджии на „Магурата“. Съсипа сума народ. Предаде когото можа и вкара в затвора някои от най-яките чейнчаджии. Разконспирираха го по възможно най-глупавия начин. Дадоха му медал и по закона за моралните стимули публикуваха Указа в Държавен вестник. Ако Пашата не беше го прибрал, сигурно щяха да го убият. Плувката работеше с най-големите изверги от крайните квартали на София — предимно от „Свобода“, „Надежда“ и „Обеля“. Димата трудно можеше да си представи по-големи простаци от тях. Ходеха на глутница със шушляковите си анцузи и вършеха невероятни простотии. — Е заради тия, ни изскочи прозвището „мутри“ — често провтаряше Димата. Той се славеше като стратег и безнесмен в сянка от голяма величина. Жоро Плувката често говореше с него. — Как си, копеле? — поздравяваше го той. „Копеле“ беше типично софийски лаф, а според Димата родът на този тарикат едва ли имаше корени в столицата. — Ти откъде си, бе? — попита го веднъж Димата. — От „Обеля“ съм. Ама не от панелните блокове, а си имам къщичка. — А, значи си от село — отмести го Димата и престана да се занимава с него. Всъщност той го мразеше не само заради селенията му и простащината на неговите дебеловрати идиоти, а и заради миналото му на ченге и всички предателства, които бе извършил. Този тип юнаци дълбоко го отвращаваха. Беше абсолютно убеден, че на тях не може да им се вярва за нищо и че са по-вредни отколкото полезни за бизнеса. Разбира се най-много мразеше Пашата. Не можеше да търпи този брадат хитрец и го подозираше във всичко. Комбинативният ум на Димата безпогрешно разкри, че зад охранителната фирма „Атлас“ и зад застрахователната „Аполо“ без съмнение стои именно Румен. Няколко пъти постави въпроса пред Маджо, който също се дразнеше от тяхното присъствие на пазара, но Пашата винаги успяваше да укроти топката. — Те са на баретите, оставете ги да изкарват по някой лев! Фирмите наистина се водеха като собственост на бившите барети. Димата особено не можеше да търпи президента на „Атлас“ Алексей Каратиста — бивш шеф от специализирания отряд за борба с тероризма. Смяташе го за голямо лайно. Едва ли имаше човек, който да каже добра дума за него. Вонеше отвсякъде. Шефът на „Аполо“ се ползваше със сравнително добро име. Знаеха го като Кимбата и също идваше от СОБТ. Никога не отказваше услуга. Въпреки това Димата го наблюдаваше с подозрение, твърдо убеден, че от бивше ченге не може да стане нищо друго освен настоящо ченге. На всичко отгоре, след уволнението си Кимбата шофира известно време боклукчийски камион. Падение, което Димата не можеше по никакъв начин да прости. И не на последно място, за негово лъвче се броеше Златко — някакво селянче от Трявна, което вместо да си наляга парцалите, се ежеше на всички. Той също беше минал през командосите, но след това изпадна до такава степен, че го заковаха като портиер на Първа частна банка преди Моллов да я изпусне. Изобщо, пълен помияр. Димата обичаше жените. Около него постоянно се въртяха курви от най-висока класа. Въпреки това той уважаваше семейството и макар че се беше разделил с жена си й остави достатъчно пари, апартамент, кола и всякакви други екстри. Поддържаше добри отношения с нея и се грижеше за детето си. В известен смисъл можеше дори да се твърди, че е патриархален човек. Пашата се правеше на света вода ненапита, но Димата не му вярваше за нищо. Той знаеше прекрасно, че първата жена на Брадатия го бе изхвърлила и не искаше повече да го вижда, затова се бе оженил за втората — едра мадама, дъщеря на висш служител от МВР и самата тя служителка във същото ведомство. От нея също имаше дете. Хората около Пашата го убеждаваха, че този брак е плод на истинска любов, но на Димата такива приказки не му минаваха. Сделката се виждаше с просто око. На всичко отгоре, между двата брака Пашата изведнъж осъмна като голям бос и успя да забърше бивша барманка от Японския хотел. Момичето безспорно беше красиво и освен това много добро. Брадатият го заряза в името на кариерата си, но го прехвърляше от апартамента на Гоцев, в апартамента на генерал Бояджиев. Разбира се, когато те отсъстваха за дълъг период от време. Понеже се правеше пръв приятел на животните, връчи на момичето три неаполитански мастифа, които гълтаха цялото й време. Грижеше се за тях като бавачка. Годините минаваха, тя вехнеше. С една дума Пашата направо й съсипваше живота. Това още повече вбесяваше Димата. Но кучето, което най-много вдигаше кръвното на Димата, се наричаше Бойко Пожарникаря или както беше известен в средите — Боко Тиквата. Той вървеше подир Брадатия като по клисар. Изгради под неговото крило огромна охранителна фирма, която си развяваше байрака из цяла България, без да се отчита на никого. Самият Боко придружаваше Пашата винаги, когато той посещаваше офиса и Димата нееднократно го бе засичал да се пазари с охраната по най-различни поводи. — Момчета, дайте да върнем колата на еди-кой си! — предлагаше Тиквата. — Ще кярим и аз, и вие. Не пропускаше и най-малката възможност да спечели някой лев, а всъщност съществуваше като паразит, залепен за тялото на организацията. И то само заради Пашата. — Защо го мъкнеш тоя пожарникар? — попита директно един ден Димата. — Много свестен мъж е — отвърна Пашата. — Винаги може да бъде полезен. Димата разбра, че трябва сам да се заеме с въпроса, още повече в лицето на Маргина имаше пълен съмишленик. Той също ненавиждаше Боко Тиквата. Двамата го издебнаха в момент, в който неговият покровител отсъстваше от България и го пребиха от бой....

“...Но кучето, което най-много вдигаше кръвното на Димата Руснака се наричаше Бойко Пожарникаря, или както беше известен в средите (на мутрите - Бел.моя) - Боко Тиквата. Той вървеше подир Брадатия (Румен Пашата) като по клисар. Изгради под неговото крило огромна охранителна фирма (“Ипон”), която си развяваше байрака ИЗ цяла България, без да се отчита на никого. Самият Боко придружаваше Пашата винаги, когато той посещаваше офиса (на СИК - Маджо) и Димата нееднократно го бе засичал да се пазари с охраната по най-различни поводи. - Момчета, дайте да върнем колата на еди-кой си! - предлагаше Тиквата. - Ще кярим и аз, и вие. Не пропускаше и най-малката възможност да спечели някой лев, а всъщност съществуваше като паразит, залепен за тялото на организацията (СИК). И то само заради Пашата! - Защо го мъкнеш този пожарникар? - попита директно един ден Димата. - Много свестен мъж е - отвърна Пашата. - Винаги може да бъде полезен. Димата разбра, че трябва сам да се заеме с въпроса, още повече в лицето на Маргина имаше пълен съмишленик. Той също ненавиждаше Боко Тиквата. Двамата го издигнаха в момент, в който неговият покровител Пашата отсъстваше от България и го пребиха от бой. - Искаме петдесет процента от всичко, което печелиш - срита го Димата. - Нещо да не ти е ясно? - Всичко ми е ясно - потвърди примрял от страх Боко. Димата и Маргина, разбира се, можеха да пратят коит своите професионално биячи, но искаха всичко да изглежда чисто пред органиията. Ако Пашата поставеше въпроса защо са смачкали вярното му куче, спокойно можеха да кажат, че това е лична разправия и няма нищо общо с бизнеса. Димата безспорно попадна в бизнеса случайно. Всички знаеха, че е бил най-обикновен гепач на Карамански... Пашата напусна офиса доста ядосан, макар че отстрани не му личеше. Умееше да се владее и това бе най ценното му качество. Двата мерцедеса, двувратки S класа, го очакваха както винаги пред входа. Те бяха може би най-скъпите, внесени в България, пък и единствен Пашата се движеше от всички акционери с двойна охрана. Само Маджо си позволяваше понякога да ползва две, три или повече коли, но обикновено и той се придвижваше само с една. Пашата обаче не изневеряваще на правилото си. Изборът му не беше от най-сполучливите - двувратките не предоставяха достатъчно пространство, за да се вмъкнат бързо бодигардовете на задната седалка и въпреки, че той първи измисли плътната охрана, нямаше кок да не остане поне за десет секунди незащитен. При това всички знаеха, че се води задължително на предната седалка. Колкото и да се правеше на тежкар, Пашата изглеждаше смешен в очите на съдружниците си и с някои други свои странности. Понеже напълня и продължаваше да се охранва, спортните дрехи вече изобщо не му ставаха. Започна да си шие костюми по поръчка, да носи вратовръзки с огромни възли и изобщо да се държи като тежкар, от най-скъпите, макар да си оставаше същият селяндур. Никой обаче не отричаше вродената му хитрост и лукавство. Той не влизаше в открит конфликт и отбягваше всякакви караници. Зададеше ли се буря на хоризонта, Пашата безследно изчезваше. Той имаше и една друга особеност, за която малко хора подозираха - Буш изключително мързелив. Вясваше се в офиса от дъжд на вятър, но на жена си обявяваше, че има изключително много работа. В офиса също определяше деня си като претрупан със срещи и се навираше в апартамента на отсъстващия гнрал Бояджиев, късно го посрещаше любимият му мастиф Оникс. Освен нова там винаги имаше нещо сготвено за него, защото се страхуваше да яде по ресторанти. Когато съвсем го хванеше съклета, лъжеше любовницата си, че има сепия от делови следобеди и се прибираше да се наспи при жена си. Така направи и този ден, но още щом вкара корите в двора и забеляза, че Маджо също се е прибрал. Те бяха комшии, делеше ги само един жив плет.

Управлява ни един бавно развиващ се уранготан.

Отивам да закусвам Първо една бира Загорка и от снощната пача

Особено ми хареса как Борисов днес, явно тотално дезориентиран и излязъл от равновесие, и уплашен от американците, на които толкова се подмазваше, излезе с поредната си тъпа лъжа как бил предупреждавал ... Путин и Медведев за техните капии и мрежи в България! Наистина става много забавно, защото този скандал със САМО двамата руснаци е всъщност отчаяна поредна постановка за прикривате на очевадния факт, че всъщност началниците на Борисов са точно в ... Москва, или по-точно се отчитат в Москва! Да видим дали и докога американците ще продължават да се правят, че не го знаят:)

Явно ня Борисов повече не му издържат нервите и с публично откровения просташки коментар за президента Радев с откровено неприкрита злоба разкрива не само кошмарите и страховете си, но и долния си характер! От тук нататък картинката е съвсем неприятна - няма никаква пречка пред пълната му деградация! И в това сриване до абсолютното дъно му предстои да открие колко сам е (ке е) всъщност и как най-преданите му боклуци първи ще му забодат нож в гърба! Винаги е много нелицеприятна картината, когато уплашен злобен човек не успява да се контролира на публично място, много кофти за държавицата ни, че такъв ни натресоха за премиер шайка престъпници с власт и ресурси, но сега те точно ще му берат в крайна сметка гайлето - президентът Радев просто трябва да спре да му обръща внимание и напълно трябва до то игнорира. Но европейските бюрократи и тарикати не могат повече да ои позволят този рукс, защото вече и върху тях се трупат пасивите от дългото им мълчание и подкрепа за Борисов, и резилът е и техен!

Този човек правеше по-добре докато се криеше и мълчеше, но последните му изяви от джипката разкриват в пълен вид неговата абсолютна арогантност и безпомощност. Да обвиняваш по най-идиотски, лишен от каквато и да е логика, начин някой друг за собствените си не грешки, а престъпления е направо жалко! Борисов, по-добре мълчи, защото всеки опит да се защитаваш като нападаш другите силно отвращава нормалните хора.

Спалнята на Борисов, снимки, видео и ”прекрасна госпожа” - сюжет от ”Яневагейт” се повтаря 24.09.2020 Спомняте ли си „Яневагейт“? А разказа как Борисов снима в спалнята си с две камери, а после показва заснетото и го обсъжда докато играе карти? Това бе през 2016 г., преди Румен Радев да стане президент. На фона на днешното изказване на Борисов, че президента го е „сготвил“ с „една приятна госпожа“, нека припомним и този разказ за случващото се в спалнята на премиера. В началото на ноември 2016 г. излезе нова порция от записите по аферата "Яневагейт". Публикувани са от сайта "Биволъ". Става ясно, че премиерът Бойко Борисов прави секс с "посетители" и записва клипчета с две камери, които след това гледа и обсъжда заедно с охраната си. Новият запис бе продължение на вече публикуван запис, в който бившата шефка на Софийски градски съд (СГС) Владимира Янева споделя пред колежката си Румяна Ченалова и пред адвокат Момчил Мондешки, че ако е искала да преспи с Борисов, за да си реши проблема, е можела да го направи преди 5 години. Ето реплики на Янева в първия запис: „ Аз ако съм искала да преспя с Бойко съм щяла да преспя преди 5 години. Ся зорлем да го правя пет години по-късно, просто, когато не искам, няма смисъл. Ся за к'во трябва да отида да влизам в някаква ситуация, в която да се чудя ни напред, ни назад, да стане още по-лошо. Няма смисъл си влизам в такава ситуация. Ти к'ъв мислиш ще ми бъде разговора с него? Че ме пита юридически правилно ли съм подписала СРС-та ли?“ След това от следващия публикуван запис става ясно, разговорът между тримата продължава, като Мондешки разказва подробности около това с какво се сблъскват "посетителите" на Борисов и как заснетите секс клипове премиерът обсъжда с охраната си. Ченалова: Е толкова ли па ниско? Мондешки: Той е така и после разказва на всички квооо… Янева: Моля ти се… Мондешки: С кого, с коя, клипчета си прави, има две камери в тва, после ги рас… с охраната много се забавляват… Ченалова: Е… Мондешки: Ловят се на бас дали от първия или от втория път. Там е страшно! Янева: Ми естествено. Мондешки: Цинично е. Вечер се събират на карти, люпят семки и обсъждат клипчето. Ченалова: Много е грозно т'ва. Мондешки: Хахаххахаа, добре, че (не се разбира). Добре извинявай, т'ва не е… „Оттук-нататък Янева дава вече известните от предните сезони примери за положително отношение на премиера към някои от жените, към които Борисов проявявал по-специално отношение отколкото „като за едното ч…“. като щастливката, на която купил къща в Барселона за милион и половина евро, за жената на негов приятел от кръга „Котараците”, която ходила в „Шервиньо” и била назначена за протокол в МС, Мая за която „разбрала половин София”… Самата Янева обаче никак не е уверена, че ще попадне в този привилегирован контингент и ситуацията “ни напред – ни назад” от която става по-лошо, добива зловещо измерение. Разсъжденията са очевидно за сексуалните действия на Борисов към Янева, които щeли да бъдат записани на клип, обсъждани от охраната и от широк кръг приближени около премиера. С други думи материал, който може да послужи да бъде изнудвана и компрометирана в бъдеще. Особено унизително за “жертвите” на подобни сексуални посегателства е твърдението, че позорните клипчета се гледали от различни, неопределен брой лица, които се “забавлявали” с тях, а охраната от НСО, дори “ловяла бас” и си правила своеобразни залагания от кой път ще се случи контактът!“, коментират тогава записите от „Биволъ“. Всички чухме скандалната поредица от записи "Яневагейт", но разказите бяха омаловажена от всички действащи лица, споменати в нея, в това число и от премиера Бойко Борисов. Той ги определи като "две каки си говорят", без да отваря дума за адв. Мондешки, който сам призна за разговорите. Някой прие ли днешните му думи за "приятната госпожа", която му е изпратена от президента насериозно? Фрог Нюз

Една лесна справка показва, че безработицата в САЩ за юли е 10,2%, / намаление с 0,9% спрямо юни/ а не 25-30% както твърди Борисов. Т.е. той лъже или не знае. И в двата случая, за да твърдиш това -просто си много много ограничен.

Тулупа още ли е на власт? Този тъпанар къде се бута в първа лига при Президента, като чели му е на акъла или на образованието? Такъв простак може да вирее само в средата от +80% дебили каквато има само в България.

тоя толуп вече е неадекватен! казваше че сладко бил спинкал ся пък не бил там, ем така става като постоянно лъже маже и краде!

България е страната на неограничените възможности-щом един шофьор на джипка може да и е Министър председател представяте ли колко тираджии са потенциални кандидати за това място,за нас бусаджийте няма да говоря колко сме:))))

Радев пратил на Боко прекрасна госпожа с кюлчета злато, пачки и пищак. Навярно я е изпратил с дрона. В негово отсъствие „да нащрака всичко“. Само не мога да си обясня, щом това е станало в негово отсъствие, що чини той на кадро напреко на кревата. Не мога да повярвам, че този човек е министър председтел! Той е болен и мястото му е в психиатрията.

Който е гласувал за ГЕРБ, да си признае и да се гръмне веднага.

ТУЛУПА ПОДВЪРДИ ЧЕ СНИМКИТЕ СА РЕАЛНИ ХА СЕГА ГЕШЕВ??? КО ЩЕ ПРАВИШ, ИЛИ ОЩЕ ЩЕ ГОНИШ КОКОШКИТЕ НА СЕЛО

:))) Само вродената и крайно висока култура, възпитание, чувство за такт и безкрайна свенливост на Великия ни Премиер, генерал, доктор, инженер, заслужил тенисист, футболист, шахматист, архитект и каквото още се сетите, му пречат да признае грозната постъпка на президента Радев - изпратил една хубавичка госпожа, която излъгала Премиера, че идва да свирят на цигулка и да играят шах. Обаче най-брутално изнасилила г-н Борисов в собствената му спалня. След това документирала изнасилването като вкарала снимачен екип. А пачките и кюлчетата в чекмеджето са били предвидени от милостивия ни Премиер за хуманитарни помощи. Пищовът пък е бил донесен от госпожата - с него е заплашвала Премиера по време на изнасилването му.

"Хубава женица" го наснимала, а председателят на парламента е "проста кърджалийска путка"!? Случайно някой да знае къде тоя противен тип си държи прехвалената от пресата харизма?

Чета коментарите и не мога да повярвам на очите си, колко е деградирал нацията и колко е изпростял материала. Не мога да повярвам колко олигофрени има пред компютрите си. Явно ДС е потигнала целта си с опростачването на населението. Живи и здрави да сте , приятна вечер.

Никога България не е имала по-прост министър председател.

Толуп нали беше аскет?! Пък то какво излезе обърнал си резиденцията на бардак, май не е само резиденцита.

Как са го сготвили? Пържен с лук, задушен със зеленчуци или сварен?

Възможно ли е толкова прост човек да ни е министър-председател !?

Ми то България си било рай . Не мога да разбера протестиращите , то са социални мерки ,по ниска безработица от САЩ и ЕС и UK , то е висок стандарт на живот ,то добро здравеопазване,то добро образование . Чудя се само пандемията от covid-19 ли е или от шизофрения .

Хахаха , Тулупа...с това си изказване...я докара до там, че:... "Една, Прекрасна Дама от обкръжението на Президента" го била снимала и "Сготвила" ???? Тоест,... простата Тиква... още малко ще изкара , че Президента му е Сводник и му Праща Дами да го "Готвят" ....хихихи....!!;)) Ами Президента на Пълно основание да го Осъди за тези му приказки ...а пък Не го мисля ...Путин как ще го ОПРАСКА за изцепката която направи за него!;) "Бил,.. го ПРЕДУПРЕДИЛ" ???? Как бе Тулуп го,... ПРЕДУПРЕДИ ...като му носеше Кученце за подарък ли ??? ;) Как да не го псуваш ,..тоя цървул ...25 минути не съм спрял да го псувам до 9 коляно!!!;))

Оставка бе олигарх!

Значи, сводника Радев изпратил проститутка на клиента Бойко ! Цирк безкрай.

БОКО,БОКООО,КОЙ ДА ТЕ СГОТВИ,БЕ КРАТУНО? НАЛИ СИ САМО ЛОЙ И ПРАЗНА ТИКВА.НЕ СЪМ ГО ИЗМИСЛИЛА АЗ,НЕ ЖИВЕЯ В КОЧИНАТА ,КОЯТО ТИ СЪЗДАДЕ,А СЪМ ГО ПРОЧЕЛА. ЕДИН СЪВЕТ -АКО БЯХ НА ТВОЕ МЯСТО ЩЯХ ДА ИДА ДЪЛБОКО В ГОРАТА И ДА СЕ ГРЪМНА ,ТИ СИ СВЕТЛИННИ ГОДИНИ НАЗАД И ОТ БАЙ ТОШО. НЕГО НАРОДА ВСЕ ОЩЕ ГО ПОМНИ И МУ КАЗВА БАЙ ТОШО,А ТЕБ ТЕ КЪЛНЕ НАРОДА И ТЕ НАРИЧА БОКО ТИКВАТА ИЛИ МУТРАТА. . И ПРЕДИ ВИДЯХ СТАТИЯ ЗА ЗА СРЕЩА НА ПРЕЗИДЕНТА РАДЕВ И ПОЛАНИЧКАТА НА САЩ ХЕРО МУСТАФА. ТА СЕ ПИТАМ - НА КАКЪВ ЕЗИК РАЗГОВАРЯТ И ДАЛИ Г-Н РАДЕВ ЩЕ ТРЪГНЕ ДА Я МЛЯСКА КАТО ТЕБ. МАЙ ТРЯБВАШЕ ДА ПОДАДЕ ЖАЛБА СРЕЩУ ТЕБ ЗА СЕКСУАЛНО НАСИЛИЕ.

„Сготвиха ме”.. Някой да си представя тези думи в устата на интелигентен човек?

Истинският готвач е Черепа. Пробута му елитна проститутка, безпогрешно разчитайки на мачовското его на Боко и последният клъвна. Предполагам ,че с тези снимки елитната курва е заработила поне 100 000 от Черепа. Човек като е тъп и Господ не може да му помогне

"С една прекрасна госпожа - в мое отсъствие дойде и нащрака всичките тези работи" КОМЕНТАРИТЕ СА ИЗЛИШНИ.

с безумните си тъпотии накара и герберстките тролове да се червят и крият. с тази си изцепка някой има ли да се съмнява,че първият хванат от улицата е алтернатива на тоя тъпчо!

Жив да го оплачеш този ББ Щом една банкова сметка или поте сеиф няма че трябва да си държи парите по шкафчета.

Такъв израз "сготвиха " се употребява между престъпници.

Въпреки многото писаници и говоренета на тема национална сигурност, ще трябва да се признае,че най убийствената заплаха за сигурността на нацията е безнаказаността на престъпността във всичките й форми и месторазположение на високи нива в прогнилите видове власти!

клоунът баце пак в обяснителен режим! И с обяснения,дето и внукът му ще се насере от смях! Тулупът ,а се изпъчи да каже нещо и поредната безумна тъпотия се излива. Трагедията му е огромна на тоя палячо

От обясненията на Борисов нищо не може да се разбере. Излиза, че Радев е изпратил някаква госпожица в негово отсъствие, която да направи снимките. Тоест, тя си е донесла и пачките и златото и пистолета, снимала е всичко и след това си ги е прибрала. След това някой е снимал спящият Борисов и са направили монтаж със снимките на госпожицата, която е изпратил Радев. Жалка работа! Този лъже най-безочливо! Кой вярва на това? Как НСО ще пуснат външен човек в апартамента на премиера в отсъствието на стопанина? Не ми се коментират безочливите лъжи на Борисов. Трябвало Президентът да се стреми към диалог. Напротив! Диалог с личност, която има такива гадни записи и такива снимки не може да има! Сготвили го били! Опитва да се измъкне някак с тази куха история!

Тодор Живков, който си подаде оставката в същия час, в който му е била поискана, Ученикът му Бойко Методиев Борисов, явно не си е научил урока.

един раиран костюм на Версаче, ще ти отива...много са модерни за такива мутри като теб!

бъди всичко ще ти хареса, само и само бай Ставри да не е до теб....но такъв ти бил късмета, да му бъдеш любимец!

ще те готви бай Ставри от централния софийски затвор...много ще им харесаш...сега си точно като матрьошка пухкав и сочен..с 200 в дупарата за да ти се врътка!!

Кой каквото и да говори, големият, огромният проблем на България от поне 30 + 45 години е, че ИМА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, много, безброй престъпления и ПРЕСТЪПНИЦИ, но НЯМА НАКАЗАНИЯ, адекватни, навременни наказани и престъпници-рецидивисти в затвора! При това положение е повече от очевадно какви са последствията - виждаме ги, престъпници(те) управляват - най-силната мафия сред тях, а България е най-бедната, най-нещастнота и с най-бързо изчезващото население на снета! Защото когато имате един честен човек и един престъпник, който не спазва закона и не е санкциониран, това е като “боксов мач” между двамата.

Сготви ме циганка от факултет, която ми прати Радев!

Идиот Радев, строй се в две редици! - Слушам, другарю генерал! -Докладвай какво е положението в поверената ви от мен държава! - Амиии, организирал съм незаконни протести и активни мероприятия, другарю генерал! - Да чуя! - Организирал съм протести срещу законното правителство, и то платени с пари на другарите Божков, Иво Прокопиев и Цветан Василев, включително и въоръжени провокации. Второ, изпратих агент от ФСБ-жена, която режисира снимки в спалнята на врага Бойко Борисов с чекмеджета пълни с евра , кюлчета и пистолети, посредством моите момчета в НСО! Искахме и рубли да сложим в чекмеджетата, но агента от ФСБ ни наби канчетата, че България е в ЕС и ще ни разкрият. - Браво идиот Мунчо, тавариш Путин ти е приготвил орден за заслуги към комунизма и социализма и Съветския Съюз, но можеш да ги носиш само като дойдеш в Русия за 9 май 2021 година. - Служа на Съветския Съюз, другарю генерал Решетников! -Свободно, маладец идиот Мунчо!

ББ не е идеален. Има „мръсни ризи“ от миналото, но в България почти няма политици с безупречно миналото. Поведението му като премиер също не е безупречно. Понякога използва груб, авторитарен и прекалено фамилиарен език и поведение. Но, когато трябва да се сравни с политиците от опозицията, вътре и извън парламента, трябва да се вземат предвид и много други неща, които са факт, а не само изфабрикуваните от бивши и настоящи ДС агенти. Положителните неща са много повече от отрицателните: 1. Милее за България и защитава нейните интереси пред ЕС и света. 2. Води политика на разбирателство със съседите на България. Помага на съседите да станат част от ЕС. 3. Грижи се за границите, миграцията, строителството на пътища, училища, болници и т.н. 4. Грижи се за бизнеса, за банковата ни система, за работещите, за инвалидите, за пенсионерите и т.н. Исобено сега, в условията на пандемия. 5. Внимателно, отговорно, разбиращо и без обиди говори за президента, за политическите противници, за протестиращите, за изборите, за действията на полицаите, за снимките, за компроматите, за шпионите и т.н. За недостатъците на политическите опоненти на ГЕРБ няма да говоря. Всички ги знаят - ограбването на банки и на държавата, спрени еврофондове т.н. Всеки има глава на рсменере си и може да прецени плюсовете и минусите и на едните, и на другите.

Както се казва " Гузен, не гонен бяга". В снимките от спалнята на ББ не се виждат и не се говори ( или поне не съм чула) за диаманти, ама боко нали си знае, че ги има, споменава и тях. Е, простият си е прост, дори не знае как да лъже!!!

не е важно колко хора ще се съберат, а какво имат в главите си. Толкова за конференциите на герб.