Борисов: Експертен кабинет ме устройва, но не е отговорно, близки до Радев ме "сготвиха", шапка им свалям
Една прекрасна госпожа в мое отсъствие дойде и нащрака, каза премиерът за снимките в спалнята си. Великите им народни въстания не могат да съберат хора, колкото конференция на ГЕРБ, коментира той протестите
Обратно в новинатаКоментари - Борисов: Експертен кабинет ме устройва, но не е отговорно, близки до Радев ме "сготвиха", шапка им свалям | Днес.dir.bg
Коментари
Хората, които отлично познават Радев.. Никога не би бойко. Не си измисляй. Я кажи коя, кой, кои са. Аз мискя, че е арнаудова. Божков дава пари, тя ти ги носи... Заспал... Така мисля. Защо не ме назначи преди 18 г ч енге, а и преди 11, сега щях да ти кажа, но умиллено навсякъде свои хора моханедани от балкана, гкедат като текета. Никого не познават хитър си, сте. Ген, но трябваше... Аламинут щях да разкрия.. Умни не ви харесва. Баща ти методи е бил пожарникар стс средно, ти можеш пожарникар, а нашите, че са отгледани в системата не могат и пак кажи, че не сте заедно с дпс.
Еййй, Матросов - вечна му памет, но "гробарските" тролове са го задминали 1000 пъти - хвърлят се на амбразурата с един единствен страх - от фалит на "Вожда им - Слънце" !!!
Ейййййй, Толупий да е станал ватман, както обича да се вози - медал да са му дали за заслуги и то лично Фандъкова ще го връчи !!
Тая с която си спинкал те е сготвила което значи че никоя неще да си легне с теб ако не и се плати
Дори не си преви труда да се изразява като културен човек. Него са го "поръчали", "зготвили", мутренска му работа.
Тоя патологичен лъжец нали беше топ полицай,как така толкова "елементарно го сготвиха".Толкова е тъп,и лъжите му такива.Тая госпожа в негово отсъствие го снима как спи.Явно едното му аз е отсъствало,а другото му аз е спяло като хипопотам напреко на леглото.И в съня си е отврат.Само това да помисли,Радев беше ли президент,когато излязоха записите с Янева.
Всичко освен затвор би трябвало да те устройва! Но да те сготви истински Генерал е кофти: Къде бля 13 години по върховете на държавната администрация бе тъпак?
Тоя другар не разбра, че колкото повече си отваря устата, толкова повече се закопава... Субстанция от никъде никаква...
Бойко, Бойко я кажи, тези пачки откъде ти сви? От държавната хазна, или Меркел ти ги даде, магистрали да строиш, а ти побърза да ги присвоиш? А народът гладен си остана и разбра, че Герб е новата измама. И недей със "дронове" и "госпожи" се извинява, а признай пред тоз народ, колко ти си го окрал и как му си се подиграл!
Тиквата се оплете като пиле у калчища. Толкова лъжи изрича, че и той вече не помни какво е твърдял преди. Докато твърдеше, че Ненчо Балабанов го имитирал в записите, после си призна сам, че са негови. Сега така и за снимките. Докато твърдеше че са аранжирани и всички негови привърженици и платени тролове му пригласяха в същото твърдение и хоп....той взе че си призна, че една госпожа го е снимала. Ама пак лъжи, че в негово отсъствие. А като спинка гол напреки на спалнята кой го снима в негово присъствие? Сега пък твърди че пачките и златото тая прекрасна госпожа ги донесла. Да, ама от НСО и неговите лични охранители какво казват? Как са допуснали да се внасят и изнасят милион евра и злато? Та, това е поредната плоска лъжа на Бойко. А за това, че упреците хвърля отново на Радев и го изкарва сводник, си заслужава Радев да го осъди за клевета и принизяване на имиджа и достойнството на Президента. За дрона някакси го преглътна, мина като шегичка, ама сега че той му пращал госпожа и Тиквата е приемал в спалнята си щото е прекрасна, си заслужава наказанието. Така се е оплел в лъжите си, че сам после се прецаква и се самосготвя. То да вариш на бавен огън цял един народ като жаби ти е лесно, ама като свариш себе си е чисто възмездие, Тиквун еднокнижен.
Тоя на снимката щеше да си е подал оставката дори за една хилядна от престъпленията му и щеше отдавна да е в затвора.
"сготвИха ме/го/я" - термин от мутренския речник. Все по-често го чувам и на уж културни места.
Банкянски маргинал! Прост, лъжлив, вулгарен, себичен, алчен и лакум! Този който не бихте търпяли за градинар или шофьор управлява държавата ни!
Яжте ми мазните лайна всички комунисти!!!!!!!!
Геберите намират начин да изтъкват простотията си! Едни я демонстрират всеки ден по медиите, други, лишени от тази възможност, пълнят форумите с нея!
вулгарния и циничен речник ще ги познаете герберските тролове. Ами приличат на вожда си, гнусни,платени нещастници.
Бе хора там има банкноти по 500 евра с намера на тях / тия банкноти се следят от банките щото се ползват от организиранат престъпност / !!! Тия кинти са проследими - установяна се откоя банка последно са излезли и в коя банкова сметка са влезли!!!
И по снимките и клипа виждаш ли номера? Аз пък мисля, че тези пари са фалшиви - реквизит. Снимките са истински, банкнотите и кюлчето не са. Няма как по снимка и клип да докажеш, че това е истинско злато
Ако бяха фалшиви собственика им веднага щеше да ги предостави за експертиза. Там е работата че не са фалшиви ами са си истински. Затова собственика им се навря в миша дупка. И ни гък ни вопъл.
Спасението дебне отвсякъде! ББ казва че жената фотограф му е известна. Не казва, но знаем че, Главният прокурор е с него /поне досега/ и против РР. Показват въпросната дама, тя прави публично изявление кой я е накарал, как е действала, колко са и платили-въобще всичко по темата. ББ на бял кон с ореол около главата. РР импйчмънт за това грозно дело. Новият Президент помилва свидетелката т.е. фотографката, т.е. хубавата госпожа. Да влезе "ДАМАТА"-ами ако са избързали и са я командировали два метра по ниско. А и не е задължително да се приема че е била любовница на ББ, ...... Та ключът към спасението е "ДАМАТА".
"Една прекрасна госпожа...………." . Откъде знае, че е прекрасна, като е "отсъствал". Нещо съвсем се оплете.
Т.е. Радев ти е пратил Проститутка?
А, бе! Кой води преговори с отявлен и документиран айдук? Ти, за какво мислиш, че народа иска оставката на Главният Прокурор Иван Гешев? Иска се, защото Гешев, не разследва престъпленията извършени от Премиера Бойко Борисов! Много странно поведение! Най-вероятно се заплаща. Улики и сигнали - бол и то, за десетки милиони получени от банкера Цветанов и бизнесмена В.Божков! А, още колко други рушувети има - мани, мани! Препълнена по някое време му е била касата, та ги е ръгал по чекмеджетата в спалнята си!
Ама като го казваш това имаш някакви доказателства, годни за съда или просто си говориш. Твое право е да мразиш когото си прецениш, но за по-сериозни изказвания трябва да има нещо доказано. Само ДС ти прошепна, че по снимки не можеш да докажеш дали едни пари са истински или кюлчето не е шоколад (защото съм виждал такива шоколади, между другото в Дубай :D)
Радев е смешно човече и дребна душа. Ходи по камерите и обижда Борисов все едно е пак в седми клас. Същевременно не чух да има доказателства, само някакви папарашки снимки. От друга страна ако Радев е толкова сигурен в тези снимки - може би наистина той ги е поръчал, хаха, издава се кухаря! Най-тъп ми е Радев защото отказва да види диалог, един вид не иска! Обаче това му е работата на него - избрал си я е, взима заплата - няма не искам. На работа не е концерт по желание. Всеки работещ българин може да му го каже. В никакъв случай за народа не е добре институциите да са във война, да има крайни прояви като тези по протестите, да има озлобени хора - тези проблеми трябва са се опитат да ги решат. И Борисов подава ръка за диалог, ама злобния нефелник само знае да обижда
Абе и на мен ми изглеждаше странно,защо толкова е ербап Радев,че снимките са истински.Стана ми ясно, защо настояваха да се проверят даже от западни специалисти,че не са фотошоп. Какъв ти фотошоп-неговите служби са отишли с театрален реквизит ,снимат и се изнизват.Истински снимки отвсякъде. Мръснишки номера,но хора с долно съзнание. Относно записите-нереглеаментирани и нелегални записи ,без разрешение на съдия и прокурор не може и не трябва да се коментират.Съвсем други са едни записи със един хъмкащ президент,записани при легитимно подслушване на заподозрян офицер.Това е разликака, Изводите оставям на вас.
В крайна сметка ББ отново показа, че е по-широко скроен от Радев, че не е злобен като Радев, че иска да направи нещо, което сигурно не му харесва, но е по-добре за народа. Отново подаде ръка, предлага диалог, благодари му на Радев,не говори лоши думи за него... Кога чухме Радев да поблагодари било то и проформа..? В крайна сметка даже и простите червени тролове да видят, че един политик трябва да води диалог (даже и да не иска!!! То и аз в моята работа не искам разни неща, но..). Един успешен политик трябва да е гъвкав, широко скроен. Всеки човек и политик за добро трябва да не е злобен... Какво показва Радев отсреща - злоба, още злоба, обиди, клевети... Ако има доказателства - да отива в прокуратурата. Ама президента няма и цитира булевардни парцали като Афера....
"С една прекрасна госпожа - В МОЕ ОТСЪСТВИЕ дойде и нащрака всичките тези работи...." На една от снимките се вижда един пиян заспал шопар, който много прилича на така наречения "премиер"... Та този шопар може би е някаква гумена кукла?
Мале, мале що червен трол, що нещо!!! Вият на умряло. Колкото и да приказват колко книги е прочел ББ, в крайна сметка говори много точно, конкретно и смислено. И червените умират от яд, хахаха. Това не са празни, кухи фрази като на интеУигента Радев, който като види микрофон и става като развалена плоча:оставка, оставка..... В крайна сметка, ако някой претендира, че е интелигентен не може да не се съгласи с ББ,че кюлчета и пари няма да се подхвърлят в незаключено чекмедже докато той отсъства за дълго. Минимум ще бъдат в гардероб, в шкаф, в подвижна огнеупорна кутия... Освен това човека си има сейф.... Ама народа лапа ли лапа, просто защото му се иска да е така
„в мое отсъствие дойде и нащрака, " - ако си отсъствал, няма как да си я видял тази „прекрасна госпожа" как е дошла и нащракала. А пък и нали каза че са те снимали докато си „спинкаш"?! Или ти просто си с отсъстващо съзнание?! Вече много започна да ти личи!
дЪли? Може много работи. Ти не се прави на много интелигентен. Има си информатори, има кой да му каже. Освен това и стените имат уши. Мислите си, че ББ е глупак и в това ви е грешкат. Той има леко просташко поведение, тип Бай Ганьо - но това не е като да си глупак, има голяма разлика
Бочко, в едно си прав. Сготвен си. Ама главният готвач е друг. След като Пардю преди седмица обясни, че вече си безполезен за тях, вчера Херо, след 2 месеца и поломина тотална скатавка се появява под ръка с Радев. Та сети се кой държи черпака. От друга страна: освиркаха ПСП за да ти покажат, че вече нямаш бушони; ходи при някакви помаци, дето всички до един искат само теб, което е абсолютно отчаян и в същото време отчайващ ход; говориш за някаква красива жена, явно знаеш, че тя в най-скоро време ще бъде осветлена и ще стане мазало; бившето ти аверче ходи по телевизиите и намеква, че ще му платиш политическото унижение с лихвите и т.н. Предвид факта колко хора ти имат зъб за това, че си ги лъгал и прекарвал, твоята изобщо не е за завиждане.
МАЧКАЙ КУРВИТЕ БОЙКИ, ОСТАВИ ГИ ТЕЯ СНИМКИ. ЕБането не се връща, снимки не снимки нали си ебал
Баце е мега нагъл!!!!!! само другите са му виновни,той никога!!!!!! СВЕТИ БОЙКО МУ Е НОВОТО ИМЕ!!!!! А И НАЙ-ГОЛЕМИЯ ТАШАК Е,ЧЕ ПРЕЗ МАРТ ПАК ГЕРБ ЩЕ СИ ИЗБЕРЕМ ДА НИ УПРАВЛЯВА!!!!!!!
мафиоти сън не ги хваща. Пишат ли, пишат срещу премиера. Използват вече всякакви компромати. Те си мислят, че като повтарят по 100 пъти едни и същи измислици, те ще станат истини. Делата са важни, а не думите. А делата говорят друго - упорита работа в полза на България, а не служене на външни сили.
Ако някой готви ББ, това не е Радев, а Цветанов. Радев просто е наоколо и обира по някой дивидент или ритник ...
Крайно време е Р Радев да си подаде оставката и да поеме отговорност за действията си и последствията от тях. #оставка
След 3 м.мълчание се оказа че,има такива пълни шкафчета.Сега да видим коя е красавицата и къде са пачките и кюлчетата
При всички случай трябва да се наруши кралското спокойствие на диригента - кукловод Сокол на дебелия Толуп, изпълняващ длъжността НЕ на Мин Пред., А на технически надзор на магистрала "Хемус", защото трябва да гушне процента от асфалта, а той не е никак малък !! На Гумената Глава Толуп винаги му е виновен Радев щом стане върос за чекмеджета, къщи в Барса, било ювелирна акция под неговото ръководство.Нищо не споменава за 67-те милиона от Черепа за такса спокойствие - нему и на оня дръвник - финансовия и се сетих тоя МИЗЕРНИК колко "ювелирни" акции направи лично ТОЙ срещу индърграунфа като секретар и министър на МВР от ВИС1, ВИС2, Корона Инс на Карамански, Бай Миле на СИК, Доктора, Банкери, че дори и Павлов на "Мулти груп" - изчисти ги, за да работи сам върху бизнесите им !! ГАДЕН Е И В ЧЕРВАТА !!! Не мога да го гледам дори на снимка !! Малко му е само ОСТАВКАТА !!!
Р. РАДЕВ тиквата, е утайката на президентите български, Плевнелиев го покани при него за да го научи как да бъде Президент на всички българи За сега Нищо не е направил, Освен Дежурното Вето на всеки закон, не че има значение неговото вето. Може би за това са виновни и некъдърните му и продажни съветници?
ББ говори на езика, който искат да чуват хората. Не спира трафика, не говори за глупости, а строи. Това искат да виждат всички. Кой от БСП иска да види нуждите на хората като ББ? Няма такива. Затова ще се види на изборите как бе прахосана много енергия, която ще удари като бунеранг самите БСП и сателитите им.
ББ говори езика гумените глави такава, каквато е и твойта;нагли дебили и промити мозъци без цинностна система.
Затова обикаля по малките градчета и селца и простоватите хорица му се радват - дали тези баби и дядовци четат за подвизите на бокича "по света и у нас " , ами те нищо не знаят , затова - "блажени са верующите " .
Само неговите хора ли са хора?! Явно и ти си дупелизец - задникът Му голяаааааам - има за всички!
Любен Гоцев — истинският Кръстник ДОБРЕ ДОШЛИ В ДЪРЖАВАТА НА МАДЖО! Излизането на първите две книги от поредицата „BG Кръстника“ („Истинската история на Маджо“ и „Маргина, Бойко и другите“) очаквах да бъде скандално събитие за цялата държава. Преди ме канеха в националните медии, за да търсят мнението ми по какви ли не въпроси, сега, когато на бял свят излезе мръсната истина за Маджо и неговото обкръжение, за главния прокурор Борис Велчев, за министъра на вътрешните работи Румен Петков и за градския прокурор Кокинов, ми наложиха „медийно ембарго“. Струва ми се странно, че никой не ми потърси сметка и оставиха мълчанието да говори вместо тях. — Чакаме да видим книгата и тогава ще преценим дали трябва да се самосезираме — каза Борис Велчев пред известна журналистка след публикуването на първия откъс във в. „Уикенд“. — На база само на един откъс не можем да го направим. В ръцете ви е вече третата част на „ВС Кръстника“. Някой да се е самосезирал? Защо не се обадите на онези медийни стожери на обществото, които търсят и разобличават истината? Дали през последните 18 години е имало по-истинска ИСТИНА? Питайте ги, защо се крият от нея? Нали в срещите си с мен ме питаха: „Кой сте вие, господин Стоев?“. Ето, разкрих кой съм. Е, и? Ако са скъпи парното, бензинът, защо да не попитаме за причината онзи благ старец — Любен Гоцев, който обяснява, че си добавя към пенсията с консултации? Дали случайно не стои зад всички фирми, които се занимават с горива? Като „консултант“, естествено… Не се ли питате всяка сутрин, когато се събуждате: „В каква държава живея?“ Защото аз се питам. И отговорът за съжаление от 12 години се забива в съзнанието ми с едно и също гадно звучене: „В държавата на Маджо“. Г.Стоев
Художествени измислици и полуистини. Личи си школата на ДС и КГБ.
че ББ ви надцака. Сега сте впрегнали в битката срещу него всички средства с които разполагате, но е късно вече. Той си свърши работата. Дори и да подаде оставка, старото положение вече не може да се върне. Най-мниго да спрете еврофондовете за България. Тогава народът ще направи едно истинско въстание, не като Вашето фалшиво, и ще ви отнесе като куцо пиле домат.
Глава 12 Пътувахме с Крейзи по обратния път с колата в пълно мълчание. — Не ми е приятно, шефе, да ме влачат по всякакви такива срещи и да ме замесват. И на Славчо вече му дойде много. Снощи го накараха да звъни посред нощ на Бойко Борисов, за да потулят случая. — Аз продължавах да мълча, давайки си разсеян вид. — Знаеш ли, че са пратили друг човек с документите на Бай Миле направо към Сърбия, а видя, че той лежи в къщата на Маджо. Усещах вече, че Крейзи изпитва омраза към всички. След снощната случка самият той си даваше сметка, че може да бъде на мястото на охранителя на Бай Миле, който лежеше с извадени вътрешности в Пирогов. По ирония на съдбата същият този охранител бе Васил от Червен бряг, от който Женята смяташе да вземе информация за дома на Бай Миле. За пореден път се убеждавах, че у Женята няма милост, щом ставаше дума за пари. Ако наистина бе взел информация от Васил срещу обещание да не прави покушението в неговата смяна, бе постъпил жестоко. Но това бе нормално за нашия занаят. Васил в случая се явяваше потенциален свидетел, ако започнеха да се разплитат нещата. — Бойко дали наистина ще смее да потули този случай? — с любопитство го погледнах аз. — Ако го направи, то ще е заради Славчо, а не заради Маджо. Всяка вечер си гостуват, нали са съседи в Банкя. — Е, и к’во си говорят? — Не знам точно… редят пешки… Явно замислят някакъв голям общ бизнес. Но като си тръгваме от къщата на Бойко, Славчо винаги казва, че нещата не отиват на добре с тази омраза на Бойко към Маджо и останалите. — Какво? Дразни се, че продължават да го карат да им слугува ли? — Ами нормално е! Ето сега ще му развалят отношенията с журналистите около потулването на случая с Бай Миле. Крейзи паркира автомобила до Зоологическата градина, където ме чакаше Тупана, и преди да сляза, дискретно ме попита: — Шефе, какво би ме посъветвал да направя с една журналистка, която в последно време много дразни Славчо? — Коя е? — Не знам дали е редно да ти кажа… — Казвай, де! Нали знаеш, че няма смисъл да пазиш тайни от мен! — шляпнах го леко по врата. — Някаква си Пепа Петрова от „Нощен Труд“. — Е, и какво толкова го е раздразнила? — Пише постоянно за децата му, че учат в швейцарски колеж. Славчо й се обади на няколко пъти и й каза да пише за него и най-големите гадости, но да не закача децата му. — И сега да не ти е поръчал да я убиеш? — стана ми смешно. — Не, и дума не ми е казвал — явно излъга Крейзи. — Просто искам да му помогна. — Заплаши я по телефона. — Ама нали ще ми види номера? — Вземи една фонокарта бе, Сашко! — подразних се от глупостта му и го шляпнах още веднъж зад врата за „чао“ и излязох. — Какво точно да й кажа? — провикна се той от прозореца. — Нали е жена, заплаши я, че ще я обезобразиш! Докато се качвах при Тупана в колата, се замислих, че на Крейзи няма да му стигне куража да заплаши журналистката дори и по телефона. Само няколко дни по-късно той ме опроверга. Наистина беше заплашил, но не тази, а Маргарита Михнева, която по това време работеше в Би Ти Ви и бе направила репортаж и заснела къщите на Славчо и Бойко Борисов. — Какво си направил бе, глупак? — стояхме в едно кафене до „Плиска“. — Разнесоха те по всички вестници. — Ами каквото ми каза ти! Обадих се с фонокарта. — Чакай малко! Ти изобщо не си ми казвал, че става въпрос за Михнева. — Има ли някакво значение, нали и двете са журналистки? Наложи се и двете да заплаша. — Я ми разкажи точно какво направи? — Шефът ме накара да я заплаша от името на Бойко Борисов. Казах й: Госпожо Михнева, аз съм ваш фен и искам да ви предпазя. Бойко Борисов ще ви осакати и обезобрази! — Добре, защо намесихте Бойко, нали са приятели със Славчо? — Нямам си и на идея… просто изпълнявах заповеди. Откъде да знам, че дъртата курва е запазила номера на фонокартата и е отишла с него в МВР. — Не мога да разбера, Сашко, как те заловиха точно теб. Това нямаше как да стане, ако ти беше изхвърлил фонокартата. — Е, т’ва трябваше да ми го кажеш, когато те питах какво да правя! Нали знаеш, че все си пестя парички, а тези пет лева за картата ми ги даде Славчо. Останаха ми още доста импулси. Същия ден заминахме на Златни пясъци с шефа и реших да изхабя картата, като се обадя на жената. Два часа след разговора ни пристигнали полицаи в нас и започнали да я разпитват кой се обажда от този номер. Тя, горкичката, съвсем нормално им казала, че е мъжът й. И дума не е споменала, че работя при Славчо. Така и не разбрах как направиха връзката. Нямах думи и сили да му отговоря. Тъпотията му беше безгранична. Оставих го да свърши разказа си. — Вчера ме извикаха в СДВР. Обаче аз не съм балама. Взех две стари тефтерчета с всичките номера на Бойко Борисов още от едно време. Исках да им дам да разберат, че с Бойко се познаваме отдавна, и мисля, че мина номерът. И те ме заплашиха с Генерала, какво щяло да ми се случи, като се върне от чужбина. Ама аз им хвърлих тефтерчетата, за да видят откога се познавам с него, и определено ги впечатлих. Въпреки това ме накараха да направим експеримент. Повикаха онази гадна кучка Михнева, вкараха ме в една стая и ме накараха да се обадя, за да видят дали ще разпознае гласа ми. Разбира се, че не се съгласих. Поисках още един човек да й се обади — погледна ме гордо Крейзи, впечатлен от собственото си остроумие. — Хванаха там някакъв служител и докато чакахме, се хванах на бас с него, че той ще е посочен. Така и стана. Тя разпозна неговия глас. На куките им беше гадно, но нямаха избор и ме пуснаха да си ходя. — Славчо не ти ли се разсърди? — все още не проумявах тъпотията на Крейзи. — А, не… и той се чувства виновен, че ме накара да извърша тая простотия. Още повече, пропуснах да ти кажа за уговорката ни, че след като свърша разговора с нея, трябваше да му звънна от фонокартата и да му кажа дали съм изпълнил задачата. — И ти какво му каза? — Само едно изречение: „Бате, готово!“ — за т’ва не мога да разбера как направиха връзката между нас — погледна ме с надежда Крейзи, че аз бих му обяснил. Нямах намерение да си правя труда да му разяснявам, но така и така си изливаше душата пред мен, реших да го разпитам докрай. — Как реагира Бойко на този случай? — Вече не редят пешки с шефа. Оттогава изобщо не се е обаждал! Просто след това Цветелина замени Славчо в банката. — Значи… Сашко, излиза, че ти си преебал цялата банка? — Ами нещо такова! — ухили се гордо той. Допих си питието, станах и го оставих да си размишлява сам върху фонокартите. Вече бях сигурен, че трябваше много да внимавам с Крейзи, с пословичната си глупост като нищо щеше да ми навлече неприятности. Все още ми беше смешно как е лишил шефа си от банката и я е подарил на Цветелина Бориславова.
Глава 9 — Какво мисли сега да прави нашият общ приятел? — погледна ме с усмивка Маджо, докато се разхождаше с ръце в джобовете из детската съблекалня на стадион „Славия“, където бе поредната ни среща. — Ще се затвори на Щъркелово гнездо, докато Женята свърши нещо — наблюдавах го с безразличие, седнал на една от дървените пейки, докато той нервно обикаляше около мен. — Защо Женята, а не ти? — изтъня гласът на Маджо. Бях забелязал, че винаги когато беше ядосан, гласът му минаваше във фалцет. — Извини ме, ако това, което ти кажа, ти прозвучи нагло, но според мен е истина! — нямах никакво намерение да прехвърлям границите на добрия тон. — Ееее — Младен провлачи думите си, разпери ръце и наклони глава наляво, една от типичните му пози, когато разговаряше със събеседниците си. — Слушам те! — Повече от година се правех, че работя по Гоцев и Бай Миле, като залъгвах Поли. Рискувах живота си. Сега искаш да направя същото и с Пехливанов. Наистина ли го мислиш за толкова тъп и се надяваш той да ме чака една година, докато ти успееш да свършиш нещо? — Окей! — преглътна нервно Маджо. — За това си прав, но пък сигурно не си забравил, че аз съм ти дал капаро. А ти още нищо не си направил по нашата сделка. — Ще ми е много трудно, докато дублираш поръчките. С бездарниците на Бай Миле само го подплашвате и ми пречите. — Чакай сега малко — дръпна се рязко Маджо. — Нямам представа за какво ми говориш. Явно си в грешка. Не знам за никакъв Бай Миле и никакви бездарници. Говорим за нашата сделка. Ако ти имаш други сделки с някого и си забравил за нашата, това си е твой проблем. — Виж!… — станах рязко аз и свалих до коленете си шушляковия анцуг, а същевременно вдигнах фланелката си до гърдите. — аз не те записвам, както предполагам, че правиш ти. Изненадан от реакцията ми, Маджо се дръпна леко уплашен. — Хайде оправи си дрехите! — каза ми с тон на досада. Чертите му се отпуснаха. Сякаш с едно движение сам свали маската от лицето си. — Просто напоследък ми се насъбра много! Затова не ми се сърди — съвсем омекна той. — Цял ден говоря с всякакви идиоти и вече не мога да различавам приятелите от враговете. Иначе това, което казваш, е така. Работата с гранатомета е голяма простотия. Ти сам знаеш — зашептя той, — че аз никога не се интересувам как ще станат нещата. За мен е важен крайният резултат. — Все пак трябва да има някаква елементарна етика — нападнах го аз. — При Поли имаше зоологическа градина и родилен дом, а тук е на пъпа на Борисовата градина, където минават майки с деца. — Е, някой пострада ли и в двата случая? — ядоса се отново той. — Не, но това е чиста случайност. — Виж, Жоро! Ти знаеш, че ние сме правили много такива неща. Досега не се е случвало да засегнем невинен човек. Или може би греша? Ако е така, поправи ме — погледна ме настоятелно. — Сигурен ли си, че го искаш? — Естествено — зениците му се разшириха и ме загледа с неприкрито любопитство. — Ватманът, който беше застрелян на „Хладилника“? — Пак нещо не те разбирам! — сконфузи се Маджо и не успя да скрие добре изненадата си. — Говоря ти за ватмана, когото си накарал да застрелят на кръговото на „Хладилника“. — Не съм карал да го застрелват. Тогава стреляха по моите коли. Може би го е убил заблуден куршум! Не знам защо после онези идиоти от „Убийства“ го направиха битово престъпление, не съм ги молил за това. Знаех за случая от Поли и неговата версия бе съвсем различна. Наистина наемници бяха стреляли по Маджо, но неговите хора ги бяха заловили и убили, след което ги бяха качили в багажника, за да ги заровят. В последния момент забелязали ватмана, който ги наблюдавал през цялото време. Застреляли и него. Знаех и за друг мръсен случай. Преди години Бай Миле се опитваше да влезе в търговията с човешки органи. Беше хванал двама идиоти, които превозваха трупове от моргата. След като осъществи няколко сделки, Бай Миле се бе уплашил, че ще проговорят, и неговите хора ги бяха прилъгали на среща с уговорка да им платят парите. Но на срещата ги убили. Така и не намериха никога телата им. Реших да не ровя в старите рани на Маджо и промених темата. — Като спомена за идиотите от „Убийства“, се сетих, че Пехливанов прекара доста време там след стрелбата по него. — Не се и съмнявам — усмихна се ехидно Маджо. Бай Миле отвори рязко вратата и показа рижата си глава. — Къде сте се скрили, бе? Аз да не преча? — Влизай, влизай, Милчо! — покани го нервно Маджо. — Нашият човек е седял в „Убийства“-та — обясни му веднага той. — И к’во е говорил? — За теб например е казал, че те познава като обикновен пияница — с удоволствие му казах аз. — Добре е направил — кимна с безразличие Бай Миле. Намести огромния си задник на тесните пейки, запали цигара, почеса се по главата и тъжно въздъхна: — Лошото е, че не е казал така. Няколко дни вече всички възможни куки на София обикалят около нас. Сложили са ме на сериозна разработка. — Този нещастник им е наговорил какви ли не глупости. Започнал е с това, че ние сме убили Васил Илиев. — А това беше преди в години — издуха дима от цигарата си в лицето ми Бай Миле. — Има ли някакво значение, Милчо, колко години са, след като не сме го направили ние? — погледна го с упрек Маджо, на когото все му се искаше да се изфука колко големи убийства са организирали, но никога не му стискаше докрай. — Не съм казал, че сме го убили ние… Просто исках да обясня, че всички останали убийства през тия 6 години ги е приписал на нас — виновно сведе глава Бай Миле. — Пехливанов ми каза, че сте имали и сериозен враг в „Убийства“-та — погледнах ги изпитателно и двамата. — Кой, бе? — изненадано подскочи Бай Миле. — Иван Тенчев. — Ами освен да попитам новия главен секретар за това… за този враг — разсмя се самодоволно Маджо. Бай Миле също се разтресе и започна да пляска по бедрата си. Чак сега зацепих, че атентатът срещу Пехливанов съвпадаше с встъпването в длъжност като главен секретар на Бойко Борисов. Направо си беше в първия му работен ден. Маджо на секундата улови мислите ми. — Не сме чакали Бойко. Знаеш, че в тези неща няма ден и час. Просто, когато излезе удобен момент. — Дори на мен ми е кофти, че ще му навредим на момчето. Първият работен ден и да те посрещнат със стрелба с гранатомет в град като София, никак не е приятно… — направи се на сериозен Бай Миле. Спогледаха се с Маджо и отново се разсмяха силно: — Дай да не го лъжем Жоро, наш човек е! — Нормално е да изчакаме Бойко да стъпи в длъжност — с малко тържествен тон каза Бай Миле. — Все пак ние го направихме човек. Ако има милиони, то е благодарение на нас — с леко завистлив тон продължи той. — Така че, сега ще връща услуги — удари по стената Маджо. — Още утре му се обади, Милчо, да свали разработката от теб и да разкара тия куки, така не можеш да си вършиш работата. — Нема проблеми с него — намигна важно Бай Миле. Замислих се, че преди около два месеца с Пехливанов се забавлявахме, като разбрахме, че Бойко Борисов е подал документи за работа в НСО и са му отказали поради факта, че е прехвърлил възрастовата граница. Малко по-късно Стуканьов ми разказа, че Славчо и Бойко се били сближили още повече. „За какво му е този Бойко? — бях подхвърлил тогава. — Той е най-обикновена шушумига.“ „Да, ама скоро ще се променят нещата — отговори ми тогава Стуканьов. — Щели да го правят главен секретар на МВР. Явно е съвсем сигурно, тъй като е ходил на среща с Маргина, Димата и Маджо и им е казал, че иска изравняване на процентите в общия им бизнес заради промяната в статута. Маргина и Димата се ядосали от наглостта му, но Маджо ги успокоил и тримата. Обещал на Бойко да му вдигнат процентите срещу гаранции, че спокойно могат да си разчистят сметките със враговете си, без никой да им търси отговорност.“ Тогава си мислех, че това са поредните глупости на Крейзи или че е повярвал на фантасмагориите на шефа си. Но като видях наистина, че Бойко стана главен секретар, се убедих, че информациите на Стуканьов са достоверни. А това, че Маргина и Димата са побеснели, изобщо не ме учудваше. Знаех, че преди години Бойко ги бе подразнил и двамата лично го бяха пребили. Всичко това беше станало, защото той не отчитал пари от охранителната си фирма „Ипон“. Тогава отново го бе спасил Маджо, като ударил с юмрук по масата и наредил за в бъдеще да не го закачат. Нямах представа защо тогава Маджо го бе защитил, но сега определено пъзелът ми се нареждаше. Този ход на Маджо бе доста добър. Бе заложил на печелившия кон. И с него смяташе да спечели всички надбягвания. Самият аз не знаех много за Бойко. Често идваше на наши събирания заедно с Пашата. Държеше се надменно. Каквото, между другото, беше поведението на всички хора на Румен. Не бях наясно защо хората му винаги страняха от организацията, макар че бяха част от нея. Може би заради това, че като бивша барета градеше организацията си по полицейски стереотип. А засечехме ли се с Бойко, се чувствах като малко дете, извикано при кварталния. Маниерите му бяха полицейски и това ме изумяваше, все пак знаех, че е пожарникар. Често ми идваше да му шибна един, но щеше да стане голям проблем и Пашата и Поли да се скарат. Иначе и Поли не броеше Бойко за човек. Беше се излъгал да отиде на един рожден ден на половинката му Цветелина. Още на вратата управителят на заведението им предложил специално помещение за охраната по идея на Бойко. Естествено, охранителите се зарадвали, че ще ядат и пият на воля, далеч от погледите на шефовете си. Към края на вечерта сервитьорите ги бяха сюрпризирали много неприятно. Минали покрай всеки, записали кой какво е ял и пил и им изготвили индивидуални сметки. — Ние сме гости на рождения ден на Цветелина — възроптали някои от тях, като повикали управителя. — Няма такова нещо! Бойко каза, че гостите са в другата зала. Едно от момчетата на Поли нямало никакви пари и се принудило да поиска от шефа си, като му обяснил случая. Той веднага демонстративно напуснал рождения ден. Оттогава на Бойко му беше излязъл прякора Бойко Ларжа. И всички охранители го презираха. Поли, който никога не прощаваше, измисли начин как да го унижим. По това време Бойко държеше едно двуетажно кафе в една пресечка на „Граф Игнатиев“. Казваше се „Long John“. Всяка вечер цялата бригада се събирахме там. В продължение на седмица правехме големи сметки, след което не плащахме. Все казвахме: „Утре ще оправим нещата.“ Накрая се появи един от съдружниците на Бойко, който отговаряше за кафенето — Пламен Тачев от Червен бряг. И той като приятеля си беше бивш пожарникар и каратист. Трябваше му около половин час, за да се осмели да ни заговори. Когато все пак го направи, едва успя да смънка няколко думи. Беше пребледнял от страх. Направихме се, че не го забелязваме. По-късно разбрахме, че Бойко бе изложил проблема си пред Пашата, а той от своя страна се бе опитал да се разбере с Поли. — Не се притеснявай, Румене! За в бъдеще няма да правят така! — изхилил се Поли. — Колкото до сметката, нека и Бойко веднъж да почерпи - приключил разговора той. Макар и да смятах Бойко за обикновена шушумига, имаше един случай, който ме бе убедил, че съвсем не е толкова безобиден. Преди години неговата фирма бе поела инкасото на Банка за земеделски кредит. Един от служителите му успя да открадне 500 хиляди марки и изчезна безследно. Естествено, като шеф на фирмата, вината трябваше да поеме Борисов. По това време такива пари той не бе виждал и на снимка. Направо се разболя от нерви. Вечният му покровител Румен Пашата бе възстановил парите на банката, но се очертаваше да му робува за цял живот. Съдбата обаче се оказа благосклонна към Бойко. След време намериха крадеца мъртъв. Никой не вярваше на версията, че се е самоубил. А пък и Бойко не се опитваше да я поддържа. Оттам му бе излязло и името на твърд и отмъстителен мъж. Тази версия бе за по-непросветените. Хората от по-близкото обкръжение знаеха, че Бай Миле е самоубил охранителя. Именно оттам започна голямата им дружба с Бойко, която продължи до последния му ден. Докато в съзнанието ми преминаваше миналото на Бойко, Маджо, който бе облечен в светъл костюм, бяла риза с извадена яка над сакото и островърхи бели обувки, прекоси съблекалнята, влезе в банята и се изпика шумно над канала. Бай Миле се възползва от отсъствието му и ме извади от размислите ми. — Ти смяташ ли, че тоя, Женята, е опасен, а? Така де, в смисъл дали може да стигне до мене? — не изчака отговора ми Бай Миле. — Мисля, че ще успее — не му дадох шанс аз. — И к’во ще ми направи? Как ще действа? — Стига глупости, Милчо! — провикна се от банята Маджо. Не искаше да остана с впечатление, че Бай Миле се страхува. Все пак той беше неговото острие, емблема и символ на организацията. — Те няма да направят нищо. — Мислиш ли? — с недоверие попита Бай Миле. — Сигурен съм! — натърти с язвителен тон Маджо. — Пехливанов няма да посмее да му даде поръчка — погледна ме настоятелно, сякаш искаше да ми подскаже, че не трябва да плаша повече Бай Миле. — Знае, че ако направи неуспешен опит, няма да може да намери и дупчица, в която да се скрие. Нали така, Жоро? — погледна ме напрегнато той. Кимнах леко в знак на съгласие, но Младен веднага разбра, че няма да му играя по свирката, за да поддържам самочувствието на Бай Миле. — Хайде, тръгвай, че аз имам още срещи! — набързо ме отпрати той. Отвори вратата пред мен и излезе. Използвах това, че за няколко секунди бе с гръб към мен, и намигнах на Бай Миле: — Пази се! Той поклати глава тъжно, но с благодарен поглед. — Хайде, по-бързичко да приключиш сделката ни! — стисна ми ръката Маджо в коридора. Наистина се забързах, но по съвсем друг повод. Трябваше да намеря Женята. Смятах вече да приключа с Бай Миле.
Епилог Няколко месеца по-късно Пашата караше по стръмния път към родното си село, където беше построил малък храм в памет на Кимбата. Всъщност, по стар навик не се мина докрай. Даде част от парите, а майка му събра останалите от дарения. Ходеше там обикновено нощем, палеше свещ и молеше Господ за милост. Все някой трябваше да опрости греховете му. Пашата беше умен мъж, но му предстояха още доста дни, за да разбере, че няма значение каква карта си изтеглил от колодата. На трътлестия Мени се беше паднала седмица спатия. С нея той не можеше да участва в никаква игра. Румен и Маджо държаха в ръцете си по два попа, но никой от двамата нямаше намерение да отстъпи на единия, за да направи другия тройка. Генерала по правило притежаваше каре Аса. И въпреки това те всички бяха обречени.
Глава XXII Мени и Иван Кубето привечер пиеха бира с пържена цаца в едно дървено капанче сред копторите на квартал „Дружба“. Не си говореха нищо. Двамата общо знаеха не повече от петдесетина думи и ги употребяваха само при крайна необходимост. Иван Кубето както винаги седеше вторачен в яките си, космати ръце. Той мразеше целия свят. Ненавиждаше преуспелите, защото имат пари. Не можеше да понася смеха на младите и свежите им лица, всяка красива жена го изваждаше от равновесие. Мени беше малко по-друг сорт. Висок и торбест като кенгуру, той нямаше никакво отношение към хората. От познатите си в квартала се отнасяше с особено уважение единствено към Кимбата, защото докато беше в затвора именно той спаси бизнеса на баща му. Просто тръгнал да пазарува и заварил някакви мутри да отмъкват цялата кайма от магазина. — Оставете всичко на мястото му! — ударил с юмрук по тезгяха Кимбата. После наритал юнаците и ги изхвърлил завинаги от „Дружба“. Запазеният бизнес помогна на Мени да разполага все пак със собствен апартамент след излизането си от панделата и дори вече замисляше как да го продаде и изпие. Хич не му пукаше, как го е осигурил баща му. Всъщност Мени изобщо не беше наясно защо точно се е родил, къде живее и какво става около него. Харесваше Кимбата поради два неоспорими факта. Той го черпеше задължително една бира, когато тръгваше на пазар и още една, когато се връщаше. Дори понякога се сещаше да замени втората със сто грама гроздова ракия. Бай Миле обаче за него си оставаше Бог. На неговата трапеза се ядяха кебапчета и кюфтета на корем, пиеше се без мярка, а отвреме-навреме дори оркестърът в заведението поздравяваше сътрапезниците с любимите им песни. Пък и бай Миле му осигуряваше работа понякога. Чат-пат го побийваше, но това не беше болка за умиране. Осъществяваше на практика мечтата му да бъде в кириза, каквото и да значеше това. Кимбата обитаваше със семейството си осемдесет и шест квадрата апартамент в съседния вход и едва ли можеше да се намери човек в квартала, на когото не бе помогнал по някакъв повод. Жена му изглеждаше изключително красива дори за бивша стюардеса и настояща инструкторка по аеробика, а двете му момченца приличаха на ангелчета. Никой не беше ги виждал нито да се карат, нито да ходят някъде поотделно. Около тях витаеше атмосфера на безметежно щастие, което не предизвикваше никаква злоба у другите. Радваха им се от сърце. С изключение разбира се, на Иван Кубето. Той не познаваше това чувство. Денят угасна като свещ, но навън остана топло и на никого не му се прибираше вкъщи. Заведението се препълни до краен предел. Жената на Кимбата мина с двете момченца и усмихната поздрави: — Здрасти, Мени! Как си? — Екстра, да ти кажа — потупа тумбака си той. — Когато съм най-зле, все така да съм. Петнайсетина минути по-късно се появи и Кимбата. Той обичаше да пазарува и пак се беше натоварил с две торби най-различни продукти. Кимбата обожаваше семейството си. Гордееше се с красивата си и умна жена, а децата боготвореше. — К’во правите, момчета! — поздрави весело той двамата пияндури. — Да ви черпя ли нещо? — Ами ако ти се откъсне от сърцето… — ухили се като ряпа Мени. — Имам причина. — Айде, бе… Я кажи да чуем? — Ще се местя оттук. Купих два апартамента в квартал Витоша. — Ами тогава по две ракии на човек — разпери ръце Мени. — Да го отпразнуваме както си му е редът. Двамата с Иван Кубето запалиха цигари в шепите си по стар затворнически навик и веднага заградиха с другата ръка чашите с ракия, които келнерът донесе. Кимбата мина покрай бара колкото да плати поръчката и спокойно се прибра вкъщи. Пътьом размени по няколко реплики със стоящите по пейките бабички. Заговори се с домоуправителя във връзка с някакъв предстоящ ремонт. Той не отказваше на никого нищо. Жена му понякога се караше заради безкрайната му доброта и склонност да обръща внимание на всякакви отрепки. — Нашият човек, а? — вдигна най-сетне плешивата си кратуна Иван Кубето. — Поръчка, братко! — яростно се зачеса по врата Мени. — Свястно момче, ама какво да правиш… Не е като Васил, който мразеше дъртите тарикати като нас и само се чудеше как да ги изчисти от пазара. — Васил си получи заслуженото — ухили се нагло Кубето. — Нали това ти казвам, а това момче си е свястно. — Какво му е свястното? Сега ще иде да гушне красивата си кукличка и двете морски свинчета, а ние с теб висим като парцали. — Човекът почерпи по две ракии. — Черпил той… Мангизите му течат от крачолите. — Добре, де — приключи разговора помирително Мени. — Дай да я свършваме тази работа, че да вземем някой лев. Кимбата имаше слабост към нетрадиционните автомобили. Напоследък караше един червен пикап с луксозно купе. Оставяше го след работа в собствения си паркинг под моста на булевард Цариградско шосе, здрависваше се приятелски с пазачите и се прибираше вкъщи с обичайната си ведра походка. Понякога пазаруваше от съседните магазини. Тази вечер обаче жена му не беше поръчала нищо. Мина покрай Мени без да го забележи. Нито пък чу, когато онзи вдигна мобилния си телефон и каза само една дума: — Сега. Иван Кубето чакаше малко по-надолу със зареден пистолет. Пашата научи за убийството на Кимбата половин час по-късно. Изтича разтреперан до колата и стигна до „Дружба“ за някакви минути. Някой вече беше прибрал момчетата, но жената на Кимбата все още стоеше изпаднала в шок, заобиколена от млади и напълно безразлични полицайчета. — Как си, мила? — прегърна я Пашата. — Никак — отвърна му тя. — Нали разбираш, че не мога да остана дълго тук! Копоите във всички случаи ще заподозрат нещо, а след малко ще дойдат и журналистите. — Разбирам — кимна тя.
Глава XXI Генерала разпечата пура „Кохиба“, отряза единия край с гилотината и си поръча коняк „Курвоазие“. Рехавата му косичка създаваше впечатление на подредена косъм по косъм. Беше както винаги гладко избръснат и с великолепен костюм. Суперскъпите бифокални очила му стояха така, сякаш беше роден с тях. Срещу него седеше Маджо. Той също не изглеждаше по-зле. Избръснатата му до синьо гъста брада му придаваше особен чар. Късо подстриганата черна коса със едва загатнат път отсрани стоеше като на менекен. Беше облечен с елегантно сиво сако, под което се подаваше матово бяла риза. Единствено панталоните изглеждаха като крадени, но той открай време не можеше да намери точно своята мярка. Белите му обувки също леко смущаваха, обаче всичко това се компенсираше с баровската поза, характерна за него. Както обикновено седеше леко изпънат назад и гледаше небрежно към тавана. По едно време вдигна дясната си ръка без да продума. Личният му телохранител Бабаса веднага изтича със шише уиски Royal Salute и с кутия цигари бял Davidoff. Маджо дори не се обърна да го погледне. Изтегли бавно една цигара и бавно си я напъха в цигарето. Слугата услужливо му подаде огънче. Маджо дръпна блажено и издуха дима в посоката, в която гледаше. Намираха се в ресторанта на Интерпред. Генерала издърпа една салфетка, написа на нея „Кимбата“ и разтвори ръце. Жестът му означаваше най-просто казано: „Докога ще чакам?“ Маджо още един път изтегли дима от цигарата, наведе се леко и съвсем тихо отвърна: — Знаеш ли какво, приятелю, смятам да отменя тази поръчка. — След което отново се дръпна назад. — Да пиша ли и аз? — едва чуто промълви той. Генерала се повъртя на стола видимо смутен, огледа пурата и направи нещо необичайно за него. За втори път отпи от коняка в разстояние на една минута. — Няма смисъл! — каза той. — И още нещо, приятелю — наведе се отново към него Маджо. — Мисля да ударя направо Пашата. Този път Гоцев видимо загуби самообладание. Изчака Маджо да се облегне отново на стола, хвърли поглед за всеки случай на съседните маси и положи длан върху ръката му: — Румен е виновен за всичко, приятелю, знам го прекрасно. Не съм сантиментален човек, но докато съм жив аз, ще бъде жив и той. — Нали говорим за бизнес? — Досега сгрешихме с много от нашите хора — отдръпна се Генерала. — Те трябваше да са живи. Давам си сметка, че Румен в случая не ни предложи никакъв друг изход, обаче присъдата му остава — жив! Маджо загаси остатъка от цигарата си, отново вдигна ръка и Бабаса веднага притича с кутията бял Davidoff. Ритуалът се повтори едно към едно. — Как така сме сгрешили, приятелю? — изобщо не си направи труда този път да запази каквато и да конспирация Маджо. — Нали през цялото време изпълнявах каквото ти искаше? — Добре, де. Нека аз да съм виновният — съгласи се Генерала. Избърса си по навик очилата и продължи: — Исках да въведа американския модел. — Аз от американски модели не разбирам. — Добрия, лошия и злия. — Добрия беше Васко, нали? — провлечено измънка Маджо. — Точно — кимна Генерала. — Аз съм лошия? — Точно. — А кой е злия? — Още не сме го измислили. Двамата за пореден път замлъкнаха, без да се гледат и отстрани изглеждаха просто като приятели, опитващи се да убият скучния следобед на чашка. А всъщност всеки от тях калкулираше трескаво възможните и невъзможни промени в един непознат за обикновените хора свят. — Какво общо има с това Кимбата? — обади се по едно време Маджо. — Ще ти обясня, но първо искам да знаеш от мен нещо друго — погледна го този път право в очите Генерала. — Ние с теб проявихме не гордост, в което по принцип няма нищо лошо, а горделивост. Оттам дойдоха всички беди. Никой не обича да бъде унижаван. — Така да е. — И то си е така. Но нашата грешка извади на видело един нов и то много по-обичан „добър“ — Кимбата. И той без да иска развали схемата. Вече сме минали по този път, приятелю. — Ясно — доля чашата с уиски Маджо. — Само не можах да разбера кой ще бъде злият. — Маргина, естествено. Ресторантът не беше от най-добрите. Предпочитаха го, защото бе удобен на Генерала и лесен за охраняване. Климатиците му отдавна трябваше да бъдат сменени, сградата отвън изглеждаше доста модерна, но отвътре беше напълно амортизирана. Кухнята беше чак на другия край на салона, въпреки това оттам се чуваха пискливите гласове на готвачките и дрънченето на тенджерите от алпака. — И все пак мисля, че Кимбата няма да ни пречи с нищо — изправи се най-сетне на стола Маджо. — Пък и американската ти схема съвсем не се е изчерпала. Винаги ще имаме нужда от „добър“. — Тази роля ще я дадем на Пашата — приключи най-сетне с пурата си Генерала. — Не го виждам някак си. Струва ми се доста бездарен, за да я изпълни както трябва. — Виж какво, Младене! — затисна отново ръката му с длан Генерала — Румен е селяк, каквито сме и аз, и ти. А селякът знае две и двеста. Ще играе точно по сценария, повярвай ми! Няма да сбърка нито една реплика. — След това внезапно се изправи, притисна ръката на Маджо в дланите си като в сандвич и преди да си тръгне, бодро му каза: — Няма да ти губя повече от времето, приятелю! Пожелавам ти безсмъртие! Измъкна се с бърза крачка от ресторанта, обаче Маджо му знаеше номерата и веднага дръпна пердетата към улицата. Долу Генерала отръска сакото си и съвсем спокойно тръгна по тротоара, а оттам през градинката към своето жилище. Очевидно не бързаше за никъде. Просто беше свършил своята работата за този ден и при това според него отлично.