Коментари - 29 000 седмокласници преразказваха Каралийчев и решаваха тест | Днес.dir.bg

Аз я знам,но предотстъпвам правото да ви я каже професора-бизнесме пишете глупости,поне отчитайте факта,че срещу вас стоят интелигиентни хора.

някой знае ли каква е скалата за сумиране на точки по бел?Щото по матем е 100/25+2?Ама по бел....?

Ха-ха е професор и при това високо уважаван. Освен това е бизнесмен и няма никакви финансови проблеми. Действиетелно той плаща, както и вие, но за разлика от него вие нямате разум да помислите.

Ха-ха ли си хахо ли си.Какво плащаш ти бе от скъсания си джоб?Като ти гледам тъпотията си мангал на социални помощи.А сиктир от утрепки,дето се правят на велики.Само защото не ти се вижда грозната мутра на неграмотна утрепка,не значи ,че не си личи,,че живееш на дъното.

Нямаш предсава как се излагаш,смешен/а/ и жалка си ти.Иди на страниците на министерството и ще разбереш какво значи специалист по БЕЛ.Това,че не ти е известен термина не значи,че не съществува.И ми писна да обяснявам на неграмотни полуидиоти,които затънали до устата в блатото,знаят само пет обидни думи с които майка им ги е наричала дакато са растяли в кочинката.Не желая да общувам по никакъв начин с хора като вас,от вас няма какво да се научи.А и вие не се изхвърляйте да ми пишете,защото няма да чета идиотизмите ви.Не съм виновна,че сте останали кретенни.Ако беше ходил/а/ поне на един изпит,щеше да знаеш някои неща.А ако нещо ти е писнало си е твой проблем.Пълен нещастник.

Абе Тони, кво е това СПЕЦИАЛИСТ по бел ;)? Да не е единственият даскал дето може да чете :P Пфффф, колко сте смешни и жалки... Мъчно ми е само за децата дето им тровите нервирте..., а и за джоба ми дето плаща простотиите на министерството...

Не обвинявайте родителите за абсурдната образователна система.Учителите на моето дете отдавна я отричат и казват,че по-скаро ги затруднява при работата им.Те самите не могат да се преборят с това,въпреки,че са професионалисти.А и на родителите съвсем не им е мястото да изработват образователни системи.Не харесвам начина на мислене,че всеки трябва да разбира от всичко.Много време,нерви и средства коства този подход на министерството,но не зависи от родителите да го променят.Ние паравим,това което трябва.А учителите са убедени,че този абсурд не може да продължи дълго.Такъв ни е бил късметът.И много моля ,не влагайте цинизъм и обида в разсъжденията.Родите на децата,които кандидатстват не го заслужават.Разбирам, може би вашият лош начин на живат ви кара да се отнасяте така към хората.Но ние не сме направили нищо лошо.Правим всичко възможно за децата си.Имате право да се обръщате по такъв начин към тези които са изоставили децата си или не се грижат за тях.Но повярвайте това не сме ние.Имайте малко мерник на речника си и уважение към другите.

Много е просто,защо НЕ СХВАЩАШ.Вариантите на теста са няколко,оцветени с различен цвят.Преди започването на изпита всички варианти са запечатани.При изтеглянето в министерството на варианта в определен цвят,който се пада за изпита се отваря,само изтеглания вариант,които е в един определен цвят.В случая ти казваш зелен.Другите варианти не се разпечатват.При започване на изпита учениците изслушват специалиста по БЕЛ,който чете един път текста за преразказ,получават екземпляр от текста за преразказ и го четат самостоятелно в продължение на 15 мин,след което го връщат на специалиста.След изтичане на времето,определено за преразказа,се обявява край на изпитната задача.Изпитната работа се поставя в плик.След,това учениците получават тестовите книжки и започват работа по теста.Това е в общи линии,за тази част от изпита.

Ааааа как ми писна от абсурдни олигофренарщини! С такива тъпизми занимават децата! А колко пари харчат за безсрамните си игрички на коте-мишка! Ама така е, като родителите не проявяват интелект... То какви ти родители (те се кланят на някой робовладелец или запиват в кръчмето подрусвайки се на някоя перверзна песен), само изветрели с времето бабички...

izpita be6e super lesen. razkaza be6e mn podhodq6t. testa be6e su6to lesen, a za vuprosa na pi4a predi men - v knijkata ima6e 3 varianta, zeleniqt be6e purvi i nikoi osven ministerstvoto ne go be6e vijdal.

Вариантът на теста е оцветен в зелено и е включен в тестовата книжка, която всеки кандидат-гимназист трябва да е получил в деня на изпита. - Може ли да ми обясните какво значи това, че нещо не схващам....Това значи, че са видели варианта преди изпита или по време....

Разказът е много хубав. Успех на всички кандидатстващи.

Може ли някой да каже, къде в интернет можем да намерим този разказ?

Ето го разказа Сърце Нешко Татарчето. Зъбите му лъщят като седефена броеница, усмивката му се пука като цветна пъпка на устните. Сиротно малко момче. То не знае какво е бащина грижа или топла майчина ръка. Преди шест години пъдарят го намери край плета на селското гробище, повито в една скъсана пеленка, врещи като яренце. Взе го на ръце и го отнесе на баба Тиша, дето мете църквата. Стара самотна жена, която нямаше близка душа, ходеше между кръстовете в черковния двор, приказваше с мъртвите, с кандилата, а животът й полека догаряше като восъчна свещ. Тя взе на ръце новороденото и се обърка. Милост задави сърцето й, сълзи напълниха очите й. Прибра си го в къщи, почна да му дава краве мляко с една дървена ощърбена лъжица и си го отгледа. Кръстиха го Найденчо, но децата му викаха Нешко Татарчето, защото беше черно момче. Додето стане на пет години, Нешко пълзеше и тичаше по църковния двор. Играеше с врабчетата, които кацаха по зелените надгробни камъни, и спеше в затоплената трева, а над него свиреха щурци и трептяха пеперуди. Като зърна от скъсана броеница се ронеха и падаха годините на баба Тиша, очите й всеки ден сълзяха и изтичаха, а ръката, върху която спеше Нешко нощем, закоравя и се втвърди. Но тая десница за малкото момче беше като пухена възгравничка. Една сутрин старата църковна прислужница събуди рано Нешко и му рече: - Иди, бабиното момче, в гората, да събереш един наръч сухи дръвца, че да сваря едно гърне копривена чорба. Да видиш каква хубава коприва е порасла край църковния двор! Нешко излезе навън и се затече като яре през поляната към гората. Събра цял куп клони, нарами ги и тръгна към село. На връщане набра и една китка узрели ягоди за баба Тиша. Както вървеше, по едно време дочу конски тропот. Обърна се и видя, че след него иде каруца. Юздите държеше едно гологлаво момче. Когато каруцата наближи, Нешко позна момчето. То беше Трайчо, на Делчо каруцаря момчето. Връщаше от града празна каруца. - Може ли да сложа отзад дървата, че ми тежат? - попита Нешко. - Може! - отвърна Трайчо, без да спре. Татарчето се затече, настигна каруцата и намести дървата, след туй седна отзад, като опря гръб на дъното. Но щом се намести, Трайчо замахна силно с камшика, удари конете, те се втурнаха, Нешко се люшна, изхлузи се и падна на земята. Удари си челото. Ягодите и дървата отхвръкнаха настрани. Трайчо препусна конете и дигна облак прах. Нешко дълго стиска удареното си чело, сетне преглътна сълзите си и нарами пак вързопа. Като мина железопътната линия, той спря до стрелките на гарата да си почине. Тъкмо в туй време забуча утринният влак и най-подирният вагон спря пред Нешко. - Хей, момченце, дай тук ягодите! Колко пари искаш? - извика някой от вагона. Нешко се обърна и тръгна към прозореца. Подаде ягодите. Една женска ръка пое китката и му пусна един лев в детската шъпа. Малкото сираче, което за първи път видя пара в ръката си, бърже забрави падането от каруцата, грабна дървата и се затече към къщи. Като стигна в църковния двор, дървата подаде на баба Тиша, а лева потули под една керемида зад високия каменен паметник на падналите опълченци. На другия ден Татарчето отиде пак за ягоди и се върна с още един лев. Всеки ден то причакваше влака с китка червени сочни ягоди, а когато ягодите на пладнището презряха, Нешко тръгна по стърнищата да събира меки круши и ги продаваше с паничка на пътниците - по два лева паничката. Под керемидата изкопа трапчинка и почна да я пълни с левове. Лятото се търколи. Къпините почерняха. Всичките круши опадаха. Почна да гори шумата. Един ден неочаквано пламна долната махала. Някой беше изтървал огън в една напръхнала купа и пожарът избухна. До вечерта седем къщи се превърнаха на пепел. Изгоря и къщата на Делча каруцарина. Оцеля само сайвантът, дето прибираше конете. Делчо не знаеше къде да се дене от мъка. Въртя се два-три дена, сетне продаде конете и каруцата, огради под сайванта една стаичка, настани Трайчо и жена си там и замина да търси работа в града. Понесоха се на облаци гарвани над нивите. Облаци забулиха небето. Заваляха есенните дъждове. Опустяха разкаляните селски пътища. Веднъж баба Тиша изправи стълбата и накара Нешко да се покачи на покрива и да смени счупената керемида, която пропущаше дъждовната вода на тавана. Нешко свърши работата и се изправи до комина. Загледа се към гората, над която валеше проливен дъжд. Ето че по разкаляния път се зададе едно момче, натоварено с вързоп дърва. То газеше босо, със запретнати крачоли и краката му бяха посинели от студ. Когато наближи до църковната ограда, Нешко го позна: Трайчо. - Горкият Трайчо! - проговори Татарчето и замислено се загледа подире му: шляпа, шляпа! Сетне слезе доле. Отиде зад паметника, изгреба всичките левове, които беше събрал през лятото, напълни си джоба и се затече към Пъшовия дюкян. Попита Пъша колко струват едни гумени цървулки. Пъшо отвърна колко. Нешко му наброи цяла купчина левове, взе цървулките и се върна в къщи. Разказа на баба Тиша всичко и най-накрая рече: - Иди сега, бабо, занеси цървулите и ги дай на Трайчо, те са за него. Той е голямо момче, ходи на училище, ходи и в гората за дърва. Ще му премръзнат краката, ако гази бос в студената кал. - А за тебе, моето момче? - попита баба Тиша. - Аз съм лесен. Цяла зима ще стоя в къщи. А догодина, додето тръгна на училище, ще спечеля пари колкото за цървули, а и на тебе ще купя едни очила. Баба Тиша се просълзи, прегърна милостивото сираче и го целуна по челото.

УСПЕХ НА ВСИЧКИ КАНДИДАТСТВАЩИ!

УСПЕХ, ДЕЦА!

Това е преразказ на неизучаван художествен текст с дидактическа задача.Осем са основните изисквания за създаване на преразказ.Няма да ги изброявам.А когато дидактическата задача изисква преразказ от името на герой,трябва да се имат в предвид следните особености:Основното глаголно време е минало свършено,използвано съвместно с други подходящи глаголни времена и/или наклонения.Пишещият преценява на кои епизоди от сюжетното развитие героят е свидетел,като и степента на важност на отделните епизоди.В резултат на това се използва разширен/за по-важните моменти/ преразказ и сбит-за други моменти.Възможно е пренареждане на епизоди,по преценка на преразказващия,което пренареждане трябва да се подчинява на логиката на текста.За да бъдат спазени изискванията ,е важно да се прочете внимателно условието на дидактическата задача и да се обмисли подходяща стратегия за писане на преразказа.

Razkazat e mnogo hubav i dobar kato tematika.Bi triabvalo vseki da go e 4el-dori mi se vijda malko po-podhodia6t za po-malkite.Osnovnata tema za 4ove4nostta e blagodatna za rabota i kato vazpriatie nai-ve4eNo sega6nite deca ne gi valnuvat tezi vaprosi.Naprotiv sega e moderno da se opraviash sam v jivota na vsiaka cena i s vsiakakvi sredstva.I za tova sme vinovni roditelite u4itelite politicite i cialoto ob6testvo

Аз я знам,но предотстъпвам правото да ви я каже професора-бизнесме пишете глупости,поне отчитайте факта,че срещу вас стоят интелигиентни хора.

някой знае ли каква е скалата за сумиране на точки по бел?Щото по матем е 100/25+2?Ама по бел....?

Ха-ха е професор и при това високо уважаван. Освен това е бизнесмен и няма никакви финансови проблеми. Действиетелно той плаща, както и вие, но за разлика от него вие нямате разум да помислите.

Ха-ха ли си хахо ли си.Какво плащаш ти бе от скъсания си джоб?Като ти гледам тъпотията си мангал на социални помощи.А сиктир от утрепки,дето се правят на велики.Само защото не ти се вижда грозната мутра на неграмотна утрепка,не значи ,че не си личи,,че живееш на дъното.

Нямаш предсава как се излагаш,смешен/а/ и жалка си ти.Иди на страниците на министерството и ще разбереш какво значи специалист по БЕЛ.Това,че не ти е известен термина не значи,че не съществува.И ми писна да обяснявам на неграмотни полуидиоти,които затънали до устата в блатото,знаят само пет обидни думи с които майка им ги е наричала дакато са растяли в кочинката.Не желая да общувам по никакъв начин с хора като вас,от вас няма какво да се научи.А и вие не се изхвърляйте да ми пишете,защото няма да чета идиотизмите ви.Не съм виновна,че сте останали кретенни.Ако беше ходил/а/ поне на един изпит,щеше да знаеш някои неща.А ако нещо ти е писнало си е твой проблем.Пълен нещастник.

Абе Тони, кво е това СПЕЦИАЛИСТ по бел ;)? Да не е единственият даскал дето може да чете :P Пфффф, колко сте смешни и жалки... Мъчно ми е само за децата дето им тровите нервирте..., а и за джоба ми дето плаща простотиите на министерството...

Не обвинявайте родителите за абсурдната образователна система.Учителите на моето дете отдавна я отричат и казват,че по-скаро ги затруднява при работата им.Те самите не могат да се преборят с това,въпреки,че са професионалисти.А и на родителите съвсем не им е мястото да изработват образователни системи.Не харесвам начина на мислене,че всеки трябва да разбира от всичко.Много време,нерви и средства коства този подход на министерството,но не зависи от родителите да го променят.Ние паравим,това което трябва.А учителите са убедени,че този абсурд не може да продължи дълго.Такъв ни е бил късметът.И много моля ,не влагайте цинизъм и обида в разсъжденията.Родите на децата,които кандидатстват не го заслужават.Разбирам, може би вашият лош начин на живат ви кара да се отнасяте така към хората.Но ние не сме направили нищо лошо.Правим всичко възможно за децата си.Имате право да се обръщате по такъв начин към тези които са изоставили децата си или не се грижат за тях.Но повярвайте това не сме ние.Имайте малко мерник на речника си и уважение към другите.

Много е просто,защо НЕ СХВАЩАШ.Вариантите на теста са няколко,оцветени с различен цвят.Преди започването на изпита всички варианти са запечатани.При изтеглянето в министерството на варианта в определен цвят,който се пада за изпита се отваря,само изтеглания вариант,които е в един определен цвят.В случая ти казваш зелен.Другите варианти не се разпечатват.При започване на изпита учениците изслушват специалиста по БЕЛ,който чете един път текста за преразказ,получават екземпляр от текста за преразказ и го четат самостоятелно в продължение на 15 мин,след което го връщат на специалиста.След изтичане на времето,определено за преразказа,се обявява край на изпитната задача.Изпитната работа се поставя в плик.След,това учениците получават тестовите книжки и започват работа по теста.Това е в общи линии,за тази част от изпита.

Ааааа как ми писна от абсурдни олигофренарщини! С такива тъпизми занимават децата! А колко пари харчат за безсрамните си игрички на коте-мишка! Ама така е, като родителите не проявяват интелект... То какви ти родители (те се кланят на някой робовладелец или запиват в кръчмето подрусвайки се на някоя перверзна песен), само изветрели с времето бабички...

izpita be6e super lesen. razkaza be6e mn podhodq6t. testa be6e su6to lesen, a za vuprosa na pi4a predi men - v knijkata ima6e 3 varianta, zeleniqt be6e purvi i nikoi osven ministerstvoto ne go be6e vijdal.

Вариантът на теста е оцветен в зелено и е включен в тестовата книжка, която всеки кандидат-гимназист трябва да е получил в деня на изпита. - Може ли да ми обясните какво значи това, че нещо не схващам....Това значи, че са видели варианта преди изпита или по време....

Разказът е много хубав. Успех на всички кандидатстващи.

Може ли някой да каже, къде в интернет можем да намерим този разказ?

Ето го разказа Сърце Нешко Татарчето. Зъбите му лъщят като седефена броеница, усмивката му се пука като цветна пъпка на устните. Сиротно малко момче. То не знае какво е бащина грижа или топла майчина ръка. Преди шест години пъдарят го намери край плета на селското гробище, повито в една скъсана пеленка, врещи като яренце. Взе го на ръце и го отнесе на баба Тиша, дето мете църквата. Стара самотна жена, която нямаше близка душа, ходеше между кръстовете в черковния двор, приказваше с мъртвите, с кандилата, а животът й полека догаряше като восъчна свещ. Тя взе на ръце новороденото и се обърка. Милост задави сърцето й, сълзи напълниха очите й. Прибра си го в къщи, почна да му дава краве мляко с една дървена ощърбена лъжица и си го отгледа. Кръстиха го Найденчо, но децата му викаха Нешко Татарчето, защото беше черно момче. Додето стане на пет години, Нешко пълзеше и тичаше по църковния двор. Играеше с врабчетата, които кацаха по зелените надгробни камъни, и спеше в затоплената трева, а над него свиреха щурци и трептяха пеперуди. Като зърна от скъсана броеница се ронеха и падаха годините на баба Тиша, очите й всеки ден сълзяха и изтичаха, а ръката, върху която спеше Нешко нощем, закоравя и се втвърди. Но тая десница за малкото момче беше като пухена възгравничка. Една сутрин старата църковна прислужница събуди рано Нешко и му рече: - Иди, бабиното момче, в гората, да събереш един наръч сухи дръвца, че да сваря едно гърне копривена чорба. Да видиш каква хубава коприва е порасла край църковния двор! Нешко излезе навън и се затече като яре през поляната към гората. Събра цял куп клони, нарами ги и тръгна към село. На връщане набра и една китка узрели ягоди за баба Тиша. Както вървеше, по едно време дочу конски тропот. Обърна се и видя, че след него иде каруца. Юздите държеше едно гологлаво момче. Когато каруцата наближи, Нешко позна момчето. То беше Трайчо, на Делчо каруцаря момчето. Връщаше от града празна каруца. - Може ли да сложа отзад дървата, че ми тежат? - попита Нешко. - Може! - отвърна Трайчо, без да спре. Татарчето се затече, настигна каруцата и намести дървата, след туй седна отзад, като опря гръб на дъното. Но щом се намести, Трайчо замахна силно с камшика, удари конете, те се втурнаха, Нешко се люшна, изхлузи се и падна на земята. Удари си челото. Ягодите и дървата отхвръкнаха настрани. Трайчо препусна конете и дигна облак прах. Нешко дълго стиска удареното си чело, сетне преглътна сълзите си и нарами пак вързопа. Като мина железопътната линия, той спря до стрелките на гарата да си почине. Тъкмо в туй време забуча утринният влак и най-подирният вагон спря пред Нешко. - Хей, момченце, дай тук ягодите! Колко пари искаш? - извика някой от вагона. Нешко се обърна и тръгна към прозореца. Подаде ягодите. Една женска ръка пое китката и му пусна един лев в детската шъпа. Малкото сираче, което за първи път видя пара в ръката си, бърже забрави падането от каруцата, грабна дървата и се затече към къщи. Като стигна в църковния двор, дървата подаде на баба Тиша, а лева потули под една керемида зад високия каменен паметник на падналите опълченци. На другия ден Татарчето отиде пак за ягоди и се върна с още един лев. Всеки ден то причакваше влака с китка червени сочни ягоди, а когато ягодите на пладнището презряха, Нешко тръгна по стърнищата да събира меки круши и ги продаваше с паничка на пътниците - по два лева паничката. Под керемидата изкопа трапчинка и почна да я пълни с левове. Лятото се търколи. Къпините почерняха. Всичките круши опадаха. Почна да гори шумата. Един ден неочаквано пламна долната махала. Някой беше изтървал огън в една напръхнала купа и пожарът избухна. До вечерта седем къщи се превърнаха на пепел. Изгоря и къщата на Делча каруцарина. Оцеля само сайвантът, дето прибираше конете. Делчо не знаеше къде да се дене от мъка. Въртя се два-три дена, сетне продаде конете и каруцата, огради под сайванта една стаичка, настани Трайчо и жена си там и замина да търси работа в града. Понесоха се на облаци гарвани над нивите. Облаци забулиха небето. Заваляха есенните дъждове. Опустяха разкаляните селски пътища. Веднъж баба Тиша изправи стълбата и накара Нешко да се покачи на покрива и да смени счупената керемида, която пропущаше дъждовната вода на тавана. Нешко свърши работата и се изправи до комина. Загледа се към гората, над която валеше проливен дъжд. Ето че по разкаляния път се зададе едно момче, натоварено с вързоп дърва. То газеше босо, със запретнати крачоли и краката му бяха посинели от студ. Когато наближи до църковната ограда, Нешко го позна: Трайчо. - Горкият Трайчо! - проговори Татарчето и замислено се загледа подире му: шляпа, шляпа! Сетне слезе доле. Отиде зад паметника, изгреба всичките левове, които беше събрал през лятото, напълни си джоба и се затече към Пъшовия дюкян. Попита Пъша колко струват едни гумени цървулки. Пъшо отвърна колко. Нешко му наброи цяла купчина левове, взе цървулките и се върна в къщи. Разказа на баба Тиша всичко и най-накрая рече: - Иди сега, бабо, занеси цървулите и ги дай на Трайчо, те са за него. Той е голямо момче, ходи на училище, ходи и в гората за дърва. Ще му премръзнат краката, ако гази бос в студената кал. - А за тебе, моето момче? - попита баба Тиша. - Аз съм лесен. Цяла зима ще стоя в къщи. А догодина, додето тръгна на училище, ще спечеля пари колкото за цървули, а и на тебе ще купя едни очила. Баба Тиша се просълзи, прегърна милостивото сираче и го целуна по челото.

УСПЕХ НА ВСИЧКИ КАНДИДАТСТВАЩИ!

УСПЕХ, ДЕЦА!

Това е преразказ на неизучаван художествен текст с дидактическа задача.Осем са основните изисквания за създаване на преразказ.Няма да ги изброявам.А когато дидактическата задача изисква преразказ от името на герой,трябва да се имат в предвид следните особености:Основното глаголно време е минало свършено,използвано съвместно с други подходящи глаголни времена и/или наклонения.Пишещият преценява на кои епизоди от сюжетното развитие героят е свидетел,като и степента на важност на отделните епизоди.В резултат на това се използва разширен/за по-важните моменти/ преразказ и сбит-за други моменти.Възможно е пренареждане на епизоди,по преценка на преразказващия,което пренареждане трябва да се подчинява на логиката на текста.За да бъдат спазени изискванията ,е важно да се прочете внимателно условието на дидактическата задача и да се обмисли подходяща стратегия за писане на преразказа.

Razkazat e mnogo hubav i dobar kato tematika.Bi triabvalo vseki da go e 4el-dori mi se vijda malko po-podhodia6t za po-malkite.Osnovnata tema za 4ove4nostta e blagodatna za rabota i kato vazpriatie nai-ve4eNo sega6nite deca ne gi valnuvat tezi vaprosi.Naprotiv sega e moderno da se opraviash sam v jivota na vsiaka cena i s vsiakakvi sredstva.I za tova sme vinovni roditelite u4itelite politicite i cialoto ob6testvo